№ 20169
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в публично заседание на шести
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Я.Е.В.П.
при участието на секретаря А.Н.Г.
като разгледа докладваното от Я.Е.В.П. Гражданско дело № 20201110156916
по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХIII от Гражданския процесуален
кодекс.
С искова молба ищецът Д. С. Г. е предявила отрицателен установителен
иск против /ФИРМА/ за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумите по изпълнителен лист, издаден на 19.11.2014 г. по ч.гр.д. №
8080/2014 г. на РС – Бургас, а именно: сумата от 694,61 лв., представляваща
част от главницата по изпълнителния лист, както и сумата от 225 лв.,
представляваща разноски по делото, поради погасяване на посочените
вземания по давност. Претендират се разноските по делото.
Ищцата твърди, че изпълнителния лист, издаден в полза на /ФИРМА/ на
19.11.2014 г. по ч.гр.д. № 8080/2014 г. на РС – Бургас, е било образувано изп.д
№ 2014****0401247 на ЧСИ Н.Г., рег. № **** в КЧСИ. По това дело не били
предприети никакви изпълнителни действия, поради което по молба на
ищцата същото било прекратено от ЧСИ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Вземането по изпълнителния лист било прехвърлено на /ФИРМА/, като през
2020 г. Цесионерът образувал срещу ищцата изпълнително дело №
2020****0400005 по описа на ЧСИ Н.Г., рег. № **** в КЧСИ, по което на
ищцата била изпратена покана за доброволно изпълнение. Ищцата твърди, че
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, като давностният
срок бил изтекъл на 19.11.2019 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор
на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи се, че в случая
вземането му по изпълнителния лист било установено с влязла в сила заповед
за изпълнение, поради което давностният срок е петгодишен. Прави искане да
се отделят като безспорни обстоятелствата, че ищцата е осъдена по ч.гр.д. №
8080/2014 г. на РС – Бургас да заплати сумата от 694,61 лв., представляваща
част от главницата по запис на заповед, както и сумата от 225 лв.,
представляваща разноски по делото, че за събиране на вземанията е било
1
образувано изп.д № 2014****0401247 на ЧСИ Н.Г., рег. № **** в КЧСИ,
което е било прекратено поради настъпила перемпция, както и че по молба на
ответника е било образувано изпълнително дело № 2020****0400005 по
описа на ЧСИ Н.Г., рег. № **** в КЧСИ. Твърди се, че вземанията на
ответника не са погасени по давност, тъй като до постановяване на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давност по
време на изпълнителния процес не е текла, съгласно ППВС № 3 от 18.11.1980
г. Твърди, че в случая давност за задължението на ищцата би могла да
започне да тече на 26.06.2015 г., което означавало, че същата изтичала на
26.06.2020 г., но по изпълнително дело № 2020****0400005 от взискателя
били предприемани изпълнителни действия, които довели до прекъсване на
давността. Изтъква се и че на основание чл. 3, т. 2 ЗМДВИП от 13.03.2020 г.
до отмяна на извънредното положение в страната, давност не е текла. С тези
съображения счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.
439 ГПК.
По този иск в тежест на ответника е в условията на пълно и главно
доказване да докаже следните факти: че разполага с вземания в
претендирания размер, които подлежат на принудително изпълнение, вкл.
извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата срещу
вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК са отделени като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 8080/2014 г. на Районен съд – Бургас ищцата е осъдена
да заплати на /ФИРМА/ сумата от 694,61 лв., представляваща част от
главницата по запис на заповед, както и сумата от 225 лв., представляваща
разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 19.11.2014
г.; че за събиране на вземанията е било образувано изп.д. № 2014****0401247
на ЧСИ Н.Г., рег. № **** в КЧСИ, което е било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК по молба на Д. С. Г.; че по молба на ответника е било
образувано изпълнително дело № 2020****0400005 по описа на ЧСИ Н.Г.,
рег. № **** в КЧСИ.
Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателства – приложените по изп.д. № 2014****0401247 и изп. д.
№ 2020****0400005.
Изпълнителното дело № 2014****0401247 е било образувано по молба
от 2.12.2014 г. на взискателя /ФИРМА/.
С покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжницата на
7.09.2015 г., същата е получила препис от заповедта за незабавно изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 8080/2014 г. на Районен съд - Бургас, както и от
изпълнителния лист, което обстоятелство не се оспорва от нея.
От изпълнителното дело № 2014****0401247 се установява, че по
същото са извършвани изпълнителни действия – на сметки на длъжницата са
2
наложени запори (вж. запорно съобщение от 6.01.2015 г. и писма от
съответните банки от 12.07.2017 г. и 18.12.2017 г., с които се съобщава, че по
искане на ЧСИ са наложени запори на банковите сметки на длъжницата).
С постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот от
25.08.2017 г. върху недвижимия имот на длъжницата е наложена възбрана за
притежаваната от нея ½ ид.ч. от имота.
Въз основа на молба от 1.11.2018 г. като взискател по делото е
конституиран ответникът /ФИРМА/. Към молбата са приложени договор за
цесия и извлечение от приложение № 1 към него.
В случая ищцата не оспорва, че вземанията са прехвърлени на
ответника, нито оспорва, че е уведомена за извършената цесия. От
приложеното на л. 70 от изп. дело № 2014****0401247 уведомление се
установява, че на ищцата е било съобщено, че вземанията са прехвърлени на
ответника, както и че същият е конституиран като взискател по
изпълнителното дело. Уведомлението е подписано от ищцата на 1.10.2019 г.
Изп. дело № 2014****0401247 е прекратено по молба на взискателя на
7.01.2020 г.
Въз основа на молба на ответника от 7.01.2020 г. е образувано
изпълнително дело № 2020****0400005 по описа на ЧСИ Н.Г.. С молбата са
направени искания за налагане на запор върху банкови сметки на длъжницата
и възбрана върху недвижимо имущество. Въз основа на изпратените запорни
съобщения от 27.02.2020 г. са наложени запори на банкови сметки на
длъжницата в /ФИРМА/ и /ФИРМА/.
В случая давността за вземането на кредитора по изпълнителния лист е
петгодишна по аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Изпълнителният лист е издаден
въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, но съгласно
трайната практика на ВКС (например решение № 3 от 4.02.2022 г. по гр. д. №
1722/2021 г. на ВКС, IV г.о.), чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е
определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е
определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.
Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна
рамка след влизане в сила на разпоредбата.
Съгласно тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. №
3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Следователно от образуването на изпълнително дело №
2014****0401247 през 2014 г. до 26.06.2015 г. давността за процесните
вземания не е текла, като при съобразяване с мотивите на ТР № 3/2020 г. на
ОСГТК, давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за
загубило сила ППВС № 3/1980 г. Същата би могла да изтече най-рано на
26.06.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че действия
от естество да прекъснат погасителната давност са извършвани на 6.01.2015
г., когато ЧСИ е наложил запори на сметки на длъжницата. Впоследствие
давността е прекъсната отново на 25.08.2017 г. , когато е наложена възбрана
на недвижимо имущество на длъжницата. Давността е прекъсната на отново
на 7.01.2020 г., когато взискателят по изп. дело № 2020****0400005 е
3
направил искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжницата, като
такъв е бил наложен от ЧСИ със запорни съобщения от 27.02.2020 г.
С оглед изложеното не могат да бъдат споделени доводите на ищцата,
че правото на принудително изпълнение на вземанията по изпълнителния
лист от 19.11.2014 г. по ч.гр.д. № 8080/2014 г. на Районен съд - Бургас не
съществува, поради погасяване на вземанията по давност. В периода от
19.11.2014 г. до настоящия момент не е изтекла петгодишната давност за
погасяване на задълженията, при съобразяване на приетото с посоченото
тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на ОСГТК
на ВКС и предвид прекъсванията на давността на посочените по-горе дати.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на предявения иск,
поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият е
направил искане за присъждането им. Същите са в размер на претендираното
от ответника адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна
защита и съдействие, съдържащ и разписка за платената сума, поради което в
полза на ответника следва да се присъди сумата от 360 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес /АДРЕС/,
срещу /ФИРМА/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
/АДРЕС/, иск с правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за
установено, че ищцата Д. С. Г. не дължи на /ФИРМА/ сумите по
изпълнителен лист, издаден на 19.11.2014 г. по ч.гр.д. № 8080/2014 г. на РС –
Бургас, а именно: сумата от 694,61 лв., представляваща част от главницата по
изпълнителния лист, както и сумата от 225 лв., представляваща разноски по
делото, поради погасяване на посочените вземания по давност.
ОСЪЖДА Д. С. Г., ЕГН **********, с адрес /АДРЕС/, да заплати на
/ФИРМА/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление /АДРЕС/,
сумата от 360 лв., представляваща съдебни разноски за производството по
настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4