РЕШЕНИЕ
№ 856
гр. гр. Хасково, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минчо К. Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
в присъствието на прокурора Емилия Огн. Генова
като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело №
20255640100962 по описа за 2025 година
Предявен е иск от на С. А. Ф., ЕГН: **********, с адр. ****, действащ
чрез пълномощника си – адв. М.П. от АК – Хасково, със съдебен адрес:
**** срещу Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул.
„Витоша“ № 2, за осъждане на ответника да заплати сумата от да заплати на
ищеца сумата от 6 000 /шест хиляди/ лева – обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в настъпилите негативни за
ответника последици като тревожност, безпокойство, отчужденост и
чувство на пълна изолация от близки и приятели, чувство за вина спрямо
близките му, ведно със законната лихва от дата 28.02.2023 г. до
окончателното й изплащане – 401 /четиристотин и един/ лева —
обезщетение за имуществени вреди, произтичащи от заплащане на разходи
за вземане на кръвна проба и извършване на химическа експертиза.
В исковата молба се твърди, че с постановление от 28.02.2023г. на
РПХасково е било прекратено наказателно производство по ДП №
739/2022г. по описа на РУ-Хасково, представляващо преписка с вх.рег.№
3967/2022г. по описа на Районна прокуратура – Хасково, което е било
1
образувано и водено против С. А. Ф., за това, че на дата 30.08.2022г. в с.
Минерални бани, обл. Хасково е управлявал моторно превозно средство,
лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег. № *** след употреба на
наркотични вещества или техни аналози, а именно кокаин – престъпление
по чл. 343б, ал. 3 от НК и с постановление на РП – Хасково от дата
07.09.2022г. разследването по бързото производство е било постановено да
се извърши по общия ред и постановлението е влязло в сила на дата
09.03.2023г. Излага се, че на дата 30.08.2022г. сутринта, ищецът е пътувал от
********** до с. Минерални бани, общ. Минерални бани, обл. Хасково и по
пътя бил спрян за проверка от двама полицай и. поради незнайни причини,
същите решили да отведат ищеца в РУ-Хасково, за да бъде изпробван за
наркотични вещества, като теста е отчел наличие на кокаин. Посочва се, че
ищецът не бил съгласен с това, тъй като същия не употребявал наркотици,
но въпреки това му е бил съставен АУАН, серия Д № 052241/30.08.2022г. за
извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и ЗППАМ № 1970-
000075/30.08.2022 г. с която му били иззети СРМПС № *********, 2 бр.
Регистрационни табели с № ***, както и ЗППАМ № 1970-
000074/30.08.2022 г., с която ми било иззето и СУМПС. Също така му е бил
издаден талон за медицинско изследване с № 110890 и му е бил даден час за
явяване в ЦСМП – Хасково, за даване на кръв и урина, след което отново
бил отведен до РУ-Хасково, където е бил задържан за срок от 24 часа и
срещу него било образувано досъдебно производство. Излага, че
разследването продължило близо седем месеца, след което било прекратено
с мотиви, че деянието е несъставомерно. Ищецът твърди, че в следствие на
незаконосъобразните действия на Прокуратурата е претърпял имуществени
и неимуществени вреди, а проведеното наказателно преследване му е
причинило неимуществени вреди в личен, семеен и обществен план. Сочи,
че в личен план му е било причинено безпричинно вътрешно безпокойство
и перманентен дискомфорт от опасението, че може да бъде осъден, въпреки
сигурността в своята невинност и му се е създало несигурност за бъдещето.
Ищецът излага, че по това време се е прибрал за малко в село, тъй като
същият работел и живеел преимуществено в чужбина и с така образуваното
срещу него наказателно производство бил принуден да остане в България до
приключването му, което продължило седем месеца. Излага се, че за този
дълъг период на отсъствие, ищецът е загубил работата си си в кралство
2
Великобритания, където последно се е установил и това доста се е отразило
на финансовото му състояние. Положението му го принудило да търси
работа в България, но с така наложените му принудителни административни
мерки, а именно изземване на СРМПС, 2 бр. регистрационни табели и
СУМПС са му били създадени ограничения, свързани с придвижването му
до града и възможността да си намери работи, тъй като в селото, в което
живеел нямало редовен транспорт, както и с възможността му да води
обичайния си начин на живот. Твърди се, че тогава му се е отворила
възможност за работа в строителството в гр. Пловдив, но нямало как да
пътува до там и от друга страна отношението на много хора /както близки,
така и колеги и познати/ към него се е променило и роднините му
забелязали, че е станал затворен, не общувал с хората и трябвало да крие
причината, за да пести грижи и притеснения. Излага се, че ищецът също
така е претърпял и имуществени вреди, изразяващи се в това, че въпреки
наказателното производство е било прекратено, поради липса на
доказателства за извършено престъпление и същия бил принуден да заплати
разходите за вземане на кръвна проба и извършване на химическа
експертиза в размер на 401 лева. С оглед гореизложеното моли искът да
бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който счита исковата молба за недопустима и неоснователно и
оспорва същата, както по основание, така и по размер. Посочва се, че
постановление за прекратяване на наказателно производство на Районна
Прокуратура – Хасково от дата 28.02.2023г., нямало качеството на
официален документ – липсвал подпис на органа, който го е издал и не било
видно дали е влязъл в сила и кога. Излага се, че от исковата молба не става
ясно, точно от какви действия на Прокуратурата се търси отговорност.
Посочва се, че исковата претенция е за обезщетяване на неимуществени
вреди в размер на 6 000 лева, изразяващи се в настъпили негативни
последици като тревожност, безпокойство, отчужденост и чувство на пълна
изолация от близки и приятели, чувство на вина спрямо близки, ведно със
законната лихва от 28.02.2023г. до окончателното й изплащане, както и
заплащане на сумата от 401 лева представляваща претърпени имуществени
вреди, произтичащи от заплащане на разходи за вземане на кръвна проба и
извършване на химическа експертиза, но в обстоятелствената част на
3
исковата молба липсвали доказателства за наличието на твърдения на
причината връзка между претендираните вреди и воденото наказателно
производство. Излага се, че не са налице доказателства, които да установят
претърпените морални вреди, като пряка и непосредствена последица от
воденото наказателно производство, а това са били основните елементи от
фактически на отговорността по ЗОДОВ, които ищецът следвало да докаже.
Посочва се, че не се представят доказателства и за неимуществените вреди в
личен, семеен и обществен план, както и не се представяли доказателства за
твърдените вреди и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и
дейността на Прокуратурата на Република България, както и липсвали
доказателства Прокуратурата на Република България да е извършвала други
действия, извън правно регламентираните в хода на наказателното
производство. Излагат се възражения срещу претендираното от ищеца
обезщетение в размер на 6000 /шест хиляди/ лева за неимуществени вреди.
Ответникът счита претенцията за завишена и несъобразена с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, трайната съдебна практика, както и обществено –
икономическите условия в страна /включително и тази на ЕСПЧ/. Излага, че
дори претенциите да са доказани по основание, ответникът следвало да
бъде освободен от отговорност, поради наличието на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ.
Посочва се, че видното постановление за прекратяване на наказателното
производство на Районна прокуратура – Хасково от 28.02.2023г., ищецът със
собственото си поведение е станал причина за образуване на
производството, тъй като е нарушил разпоредбите на закона поради
отчетено наличие на употреба на кокаин при проверка на 30.08.2022г.
Излага се, че обстоятелства в исковата молба не сочат необичайно
претърпени неудобства от воденото наказателно производство и
претенцията не е била съобразена с вида, характера и интензитета на
упражнената принуда. Сочи се, че ищецът не е бил привлечен като
обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК или друго
престъпление от общ характер по воденото наказателно производство и
спрямо него не е била взета мярка за неотклонение. Посочва се, че няма
данни да са прилагани мерки на процесуална принуда от органите на
досъдебното производство, като същите своевременно са приключили
разследването. Също така не са били представени доказателства, че е била
ограничена личната сфера на ищеца, че е търпял стрес и притеснения, в
4
резултата на които да са настъпили вреди в личен, семеен и обществен план.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло подадения иск срещу ответника, като неоснователен и
недоказан, както по основание, така и по размер. В случай, че съдът счете
исковата молба за основателна, моли да бъде определено максимално ниско
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от приетите писмени доказателства, вкл. и тези,
съдържащи се Досъдебно производство № 739/2022г. по описа на РУ на
МВР – Хасково, представляващо прокурорска преписка № 3967/2022г. по
описа на РП – Хасково, се установява, че е образувано бързо производство
за това, че на 30.08.2022г. в с.Минерални бани, обл.Хасково, управлявал
моторно превозно средство лек автомобил марка „Опел" модел „Вектра" ,
*** след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а именно -
Кокаин - престъпление по чл. 3436 ал.3 от НК и с Постановление на РП-
Хасково от 07.09.2022г., като разследването по бързото производство е
постановено да се извърши по общия ред. В хода на разследването се
установила следната фактическа обстановка: В хода на проведеното в срока
на чл.234, ал.3 от НПК разследване, било установено, че на 30.08.2022 г.
св.А.Д. и св.В.В., и двамата служители в Учасrьк Минерални бани при РУ -
Хасково, били на работа и били установили служебния автомобил на бул.
"Христо Ботев" в село Минерални бани за извършване на проверки на МПС-
та и водачите им. Около 09:40 часа на 30.08.2022 год. спрели за проверка лек
автомобил, марка „Опел", модел „Вектра" с рег. № ***. Поискали
документи на водача, които бил сам в автомобила и го установили_ като С.
А. Ф., ЕГН: ********** от село Спахиево, общ. Минёрални бани. Хасково,
собственик на автомобила. Довели водача в РУ-Хасково, където го тествали
за употреба на НУВ с Дрегер Дръг Тест 5000 с № ARJM-0048, който отчел
наличие на кокаин. На водача бил издаден талон за изследване
№110890/30.08.2022 год. и същият бил придружен до СО на МБАЛ-
Хасково, където дал кръв и урина за лабораторно изследване за наличие на
наркотични вещества в организма му. За установените нарушения бил
съставен от служителите на РУ – Хасково АУАН, Серия Д №
052241/30.08.2022 год. за извършено нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и
5
ЗППАМ № 1970-000075/30.08.2022г. с която било иззето СРМПС №
*********, 2 бр. регистрационни табели с № ***, както и ЗППАМ № 1970 -
000074/30.08.2022г. е която било иззето СУМПС на С. А. Ф.. Ф. бил
задържано за срок до 24 часа в РУ - Хасково.
Видно от заключението на приложената по делото
химикотоксикологична експертиза с изх.№ И-626/24.01.2023 год. на ВМА -
София, от извършения анализ на пробата кръв, дадена от С. А. Ф. резултата
е отрицателен за тетрахидроканабинол/метаболити, амфетамин,
метаамфетамин, екстази, кокаин, метадон, опиати, барбитуриати и
бснзодиазспини.
Видно от Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 28.02.2023г. по ДП № 739/2022г. по описа на РУ – Хасково на прокурор
при РП – Хасково не било доказано присъствие в изследваната проба на
кокаин и негови метаболити. Изложеното водело до единствения извод за
липса на престъпление. Също така от същото прокурорско постановление се
установява, че от друга страна, при образуване на досъдебното
производство, спрямо С. А. Ф. били приложени принудителни
административни мерки – със ЗППАМ № 1970-000075/30.08.2022г. е иззето
CPMHC № *********, 2 бр. регистрационни табели с № X 6383 КС, а със
ЗППАМ № 1970 - 000074/30.08.2022г. е иззето СУМПС на С. А. Ф., до
решаване на въпроса за наказателната му отговорност, за извършено от него
нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С Постановление за прекратяване на наказателното производство от
28.02.2023г. по ДП № 739/2022г. прокуратурата Прекратила наказателното
производство по ДП № 739/2022 год. По описа на РУ - Хасково,
представляващо преписка вх.№ 3967/2022 год. по описа на Районна
прокуратура - гр.Хасково, водено за престъпление по чл.3436, ал.3 от НК.,
като изпратила препис на Началника на Сектор „Пътна полиция" при
ОДМВР - Хасково - за вземане на отношение относно за отнетото за вземане
на отношение за отнетото СРМПС № ********* и СУМПС № ********* от
С. А. Ф. със ЗППАМ № 1970- 000075/30.08.2022г. и със ЗППАМ № 1970 -
000074/30.08.2022г.
Също така видно от Уведомление до С. А. Филипов от Министерство на
вътрешните работи – Сектор „Пътна полиция“ = гр. Хасково №72,
6
уведомяват същия, че дължи на основание чл. 28, ал. 3 от Наредба
№1/19.07.2017г. сумата от 401 лева представляваща разходи за вземане на
кръвна проба и извършване на химическа експертиза.
Посочената сума от 401 лева е била заплатена от ищеца на 02.05.2023г.
по сметка на ОД на МВР – Хасково, както и е била заплатена такса за превода
в размер на 4,46 лева.
Видно от справка съдимост на лицето С. А. Ф., същия е осъждан.
По делото, по искане на ищеца, бяха събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля В.П.Б.. Показанията на този свидетел съдът кредитира в
частта, в която съдържат данни, относими за твърдените обстоятелства и при
съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото доказателства, са
непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, който е
процесуално допустим, като разгледан по същество, искът за неимуществени
вреди е частично основателен, а искът за имуществени вреди е изцяло
неоснователен, по следните съображения:
Съдът е сезиран с иск с правно основание иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди от
прекратено досъдебно производство. Според цитирана разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи,
прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. За да се ангажира отговорността на
държавата за действия или бездействия на нейни органи или длъжностни
лица, следва да се проведе доказване на няколко кумулативно изискуеми
елемента на фактическия състав на цитираната норма, при пълно и главно
доказване от страна на ищеца, а именно: повдигане на обвинение за
извършено престъпление, прекратяване на наказателното производство
поради това, че извършеното деяние не е престъпление, настъпване на
7
твърдените вреди, причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение.
Следва да се възстановят всички вреди, намиращи се в причинна връзка с
незаконното обвинение, като неимуществените вреди се обезщетяват по
правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и съдебната практика
са категорични, че справедливостта, като критерий за определяне размера на
дължимо обезщетение, не се определя от субективната преценка на съда, а от
преценка на множество обективни компоненти – като установяване вида,
характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило,
продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените
душевни болки и страдания, интензитета им, как те са се отразили на
обичайния живот на засегнатото лице. За основателността на иска е
необходимо да се установи продължителността на наказателното преследване,
вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, вида и тежестта
на престъплението, за което е повдигнато обвинение, станало ли е обществено
достояние това обвинение и как производството се е отразило на личния
живот на ищеца, на социалните му контакти, на работата му, налице ли е
влошаване на здравословното му състояние. Ето защо, при определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват
конкретно установени по делото факти, събрани за доказване на твърдените от
пострадалото лице вреди.
В случая ищецът не е бил привлечен като обвиняем по ДП № 739/2022г.
по описа на РУ - Хасково, като по въпроса: „Налице ли са предпоставките по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за
обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно
производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е
имал процесуалното качество на обвиняем“, който е ключов за изхода на
настоящото производство, е образувано тълк. дело № 2/2025г. на ОСГК на
ВКС, което е висящо.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за
обезщетяване на причинени вреди, включително и когато ищецът не е имал
процесуалното качество на обвиняем, ако същият е заподозрян в
извършването на престъплението, за което е образувано досъдебно
производство. Отговорността по ЗОДОВ, която представлява специфично
проявление на деликтната отговорност по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, се носи при
8
неоправдана намеса от страна на държавата в личната сфера на засегнатия,
чрез актовете на разследващите органи, прокуратурата или съда. Специфика
на отговорността по ЗОДОВ е, че тя възниква и при правомерни действия на
съответните длъжностни лица, които са довели до противоправен резултат.
Противоправността се изразява в накърняване на абсолютни неимуществени
права на засегнато лице – свобода, достойнство, добро име и пр. При
тълкуване разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ следва да се държи сметка,
че ЗОДОВ урежда имуществените последици от действията на държавните
органи, които проследици са изцяло гражданскоправни, поради което и
разпоредбите на ЗОДОВ следва да се тълкуват извън тясно понятийните
рамки на НПК. Обвинение в извършването на престъпление по смисъла на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е възможно да бъде налице, без оглед на това дали
лицето е привлечено като обвиняем по реда и при спазване изискванията на
НПК. Подобна хипотеза би могла да възникне и когато привличането по реда
на НПК е осъществено при допуснато съществено процесуално нарушение,
което опорочава това процесуално действие. В тази връзка следва да се
посочи, че привличането на едно лице като обвиняем в наказателния процес
представлява формален акт, който може да се осъществи по два начина - с
постановлението по чл.219, ал.1 от НПК или със съставянето на протокола от
първото действие по разследването по чл.219, ал.2 от НПК.
В случая се установява, че е образувано досъдебно производство, водено
за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, за това на 30.08.2023г. е констатирано,
че С. А. Ф. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещевства –
кокаин, без лицето да е било привличано като обвиняем. Няма спор и относно
факта, че наказателното производство е прекратено с Постановление от
28.08.2023г. на прокурор при РП – Хасково поради установяване чрез химико-
токсикологична експертиза на липса на наркотични вещества в кръвта и
урината на изследваното лице. Безспорно е и това, че при проверката ищецът е
бил задържан за 24 часа в поделенията на МВР, временно му е отнето
СУМПС, прекратена е била регистрацията на ППС за срок от 7 месеца, били
са иззети 2 бр. регистрационни табели.
В конкретния случай формално наказателното производство е
образувано не спрямо конкретно лице и ищецът не е бил привличан като
обвиняем по него. От друга страна няма съмнение, че именно срещу ищеца
9
като автор на формалното престъпление по чл.343б, ал.3 от НК е заведено
досъдебното производство и въпреки че той не е привлечен като обвиняем, а
наказателното производство е прекратено, ангажирането на отговорността на
държавата е налице. Необходимо е да се посочи, че това по-широко тълкуване
на нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за нуждите на този закон е трайно
установено от практиката на ВКС /напр. Определение № 277/09.04.2020 г. по
гр. д. № 880/2020 г. на ВКС, III г. о. – „Когато досъдебното наказателно
производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от
наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да
извърши престъпното деяние. В тези случаи ищецът търпи вредите от
наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното
наказателно производство.“ Определение № 840/07.12.2020 г. по гр. д. №
2124/2020 г., III г. о.; Решение № 431/11.04.2016 г., гр. д. № 2329/2015 г., IV г.
о.; Определение № 610/03.07.2018 г. по гр. д. № 1586/2018 г.; Решение №
5/05.03.2021 г. по гр. д. № 1984/2020 г., III г. о. и др. /.
С решение № 50084/30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о.
е прието, че прокуратурата на РБ отговаря по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за
неимуществени вреди, причинени от наложените принудителни мерки
"задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и "временно отнемане на
свидетелство за управление на МПС" до решаване на въпроса за
отговорността по чл. 171, ал. 1, т. 1б. "Б" ЗДвП, при образувано наказателно
производство по чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на
доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.
Посочено е в мотивите на съдебния акт, че искът по чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ
е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при или по
повод на повдигнато обвинение. Следователно за неоснователно упражнената
принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а
наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства,
отговорността е на прокуратурата по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Или,
отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи
не се влияе от това чрез кои органи тя е действала, което е от значение само за
процесуалната легитимация. В този смисъл са решение № 34/01.02.2010 г., по
гр. д. № 2007/2008, ІV гр. о., решение № 4/24.01.2011 г. по гр. д. № 855/2010 г.
ІV гр. о. и решение № 310/29.10.2013 г. по гр. д. № 1384/2012 г., ІV г. о. В тази
10
връзка е и приетото в Тълкувателно решение № 3/22.04.2005г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2004г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, като в
мотивите на акта е посочено, че прокурорът е държавен орган, който
проверява съставлява ли деянието престъпление по смисъла на НК и правилна
ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или
разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателства по
делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинение от доказателствата по делото.
Ето защо, следва да се приеме, че е налице незаконно обвинение в
извършване на престъпление, поради което за С. А. Ф. е възникнало правото
да търси репариране на претърпените вреди. В хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ
вредите се изразяват в емоционални, психически, психологически страдания
на пострадалия, накърнена чест, достойнство, добро име в обществото, както
и физиологични страдания, свързани с промяна в здравословното състояние
на пострадалия. В исковата молба са посочени, че това са неимуществени
вреди, изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и
притеснения от неоснователното обвинение, което станало достояние на целия
му социален кръг - приятели, близки и роднини. Ищецът се затворил в себе си,
като избягвал да излиза от дома си, предвид факта, че приятелите му разбрали
за случая и част от тях спрели да общуват с него, сочейки го, че е наркоман.
Претендират се и неимуществени вреди поради временното отнемане на
свидетелството му за правоуправление, с което му били наложени
ограничения, свързани с придвижването му до града и възможността да си
намери и да ходи на работа, тъй като в селото нямало редовен транспорт,
както и с възможността му да води обичайния си начин на живот. От разпита
на свидетеля Бойдев, се установява, че по това време си имал приятелка, с
която малко след това се разделили, защото, по негови приказки и доколкото
му е споделял, тя започнала да го мисли за престъпник, наркоман и подобни
работи. След като приключило това дело той не заминал за Англия, понеже
работата му там била свързана с пътуване, а като нямал шофьорска книжка
нямал как да си изкарва на този етап прехраната. Не продължил да си работи
работата, която имал в Англия, загубил я. Свидетеля живеел в с. Минерални
бани, близо били. Събирали се заедно. През това време, понеже той си
работил от вкъщи, много пъти му се е налагало да го карам до гр. Хасково –
молил го, не само него, но и доста други хора, за да може да се предвижва по
11
някакъв начин. Психически му се отразило зле, той се затворил всички си
знаели. Навсякъде започнало да се говори за наркотици. Отразило му се доста
зле. След като тръгнали такива слухове, хората си съчиняват и като стигнало
до него се затвори и спрял да излиза. Всичко това се отразило и на начина, по
който хората го възприемали в обществото – отразило се на социалните му
контакти, тъй като приятелите и познатите му страняли от него.
Веднага следва да се отбележи, че преобладаващата съдебна практика
приема, че е нормално по време на цялото наказателно производство лицето
да изпитва неудобство, унижение, страх притеснение и страх от осъждане.
Дори и при липса на изрично доказване на тези страдания, следва да се
приеме, че се дължи обезщетение именно за обичайните неимуществени вреди
/така Решение № 165/16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г., III г. о., ВКС,
Решение № 270/16.02.2018 г. по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ВКС/. В
конкретния случай се установиха обичайните последици, които всеки би
изпитвал в подобна ситуация. В понятието неимуществени вреди се включват
всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпени болки
и страдания, които формират общото негативно въздействие върху физиката и
психиката на потърпевшия. Фактът на незаконното обвинение, задържане за
24 часа, отнемане на свидетелството за правоуправление, прекратяване на
регистрацията на МПС, отнемане на регистрационните табели на автомобила,
безспорно според съда са изиграли негативна роля и са довели до
ограничаване възможността за водене на обичайния начин на живот – личен и
професионален такъв. Ищецът е бил лишен от възможността да управлява
инкасо автомобила в дружеството, в което е работел. Наред с това, се е
чувствал неудобно пред своите близки и познати, изпитвал е безпокойство,
тревожност, стрес, ограничил е социалните си контакти.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът съобрази всички обстоятелства по делото, разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и ППВС № 4/23.12.1968г. във връзка с ТР № 3/22.04.2005г., постановено по
тълкувателно дело № 3/2004г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, и изхождайки
от това, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, намира че в
конкретния случай дължимото обезщетение следва да се присъди в размер от
2000 лева. Справедливият размер на обезщетението, съгласно чл.52 от ЗЗД е
функция на обективно съществуващите в действителността критерии, които се
прилагат спрямо конкретните обстоятелства. Това в общия случай са вида и
12
интензитета на неимуществените вреди, личността на увредения, данните за
предишни осъждания, начинът на живот, семейната среда, професионалната
ангажираност, тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство,
извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените
мерки на принуда, отражението върху личния, обществения и
професионалния живот, разгласа и публичност на обвинението, постановяване
на осъдителни присъди, разстройство на здравето – интензитет и
медицинската прогноза за развитието на заболяването. В случая следва да се
вземе предвид, че се касае за досъдебно производство, продължило 7 месеца,
извършено е полицейско задържане за 24 часа, като процесуално-
следствените действия се изразяват във вземане на биологични проби и
назначаване на експертиза, не е налице публичното оповестяване на
производството. Не се установи и влошаване на здравословното състояние на
ищеца. Установи се, че воденото производство е довело до професионални и
семейни проблеми, както и до ограничение на социалните му контакти. От
съществено значение е и финансовото отражение върху ищеца на воденото
досъдебно производство, тъй като след 30.08.2023г. – датата на отнемането на
свидетелството му за правоуправление, за същия е съществувала обективна
невъзможност да си намери работа. Всичко посочено е довело до финансовите
му затруднения. Следва да се отчете и факта, че лицето не е с чисто съдебно
минало. При прилагане на тези критерии съдът намира, че горепосоченият
размер на обезщетение от 2000 лева се явява справедливото такова на
понесените вреди в конкретната ситуация. Това е сумата, с която биха се
репарирали притесненията, стреса и страха от осъждане на лицето.
По тези съображения съдът счита, че искът за неимуществени вреди
следва да бъде уважен в размер на 2000 лева, както и че върху тази сума
следва да се присъди законна лихва, считано от постановяване на
постановлението за прекратяване на наказателното производство /съгласно т.4
от ТР № 3/22.04.2005г. по гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС/, а именно
считано от 28.02.2023г. Това е така, тъй като актът на прокурора –
постановлението за прекратяване на наказателното производство, придобива
стабилитет именно на датата на постановяването му, доколкото се касае за
образувано досъдебно поризводство за извършено престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК, което е формално престъпление, т.е. на просто извършване. По
13
дефиниция, при тези деяния не възниква фигурата на „пострадало лице“ по
смисъла на чл.74 от НПК, нито тази на „ощетено юридическо лице“, а
доколкото спрямо ищеца не е било повдигнато и предявено обвинение, т.е. не
е възникнала процесуалната фигура на „обвиняем“, то постановлението за
прекратяване не подлежи на обжалване пред съд по реда на чл.243, ал.4 от
НПК, за да се приеме, че датата, на която е постановено и датата, на която
влиза в сила, са различни. По изложените съображения искът за
неимуществени вреди в останалата му част за разликата до пълния предявен
размер от 6000 лева, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Искът за имуществени вреди в размер на 401 лева е изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Разбира се, на обезщетяване
подлежат и имуществените вреди, които ищецът е претърпял, след като
същият е заподозрян в извършването на престъплението, за което е образувано
досъдебно производство, но за уважаване на тази претенция ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял
имуществени вреди в претедирания размер и то в пряка причинно-следствена
връзка с действия на ответната прокуратура. В случая исковата сума в размер
на 401 лева е платена от ищеца, но по сметка на ОД на МВР – Хасково, което
Министерство е самостоятелен субект, чиято отговорност би могла да се
ангажира по реда на ЗОДОВ. По гореизложените съображения предявеният
иск за осъждане на ответната прокуратура да заплати на ищеца сумата от 401
лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди ще следва да се
отхвърли като недоказан по основание.
С оглед изхода на делото, а именно- частичното уважаване на исковата
претенция, на ищеца се дължат разноски, предвид нормата на чл. 10 ал. 3 от
ЗОДОВ, като същите изрично се претендират, а за тях са представени както
списък по чл. 80 от ГПК и доказателства, че са реално направени. Внесената
сума от по 10 лева на два пъти за държавна такса следва да му се присъди
изцяло, като принципно разноските за адвокатско възнаграждение на
пълномощника му се дължат по съразмерност, с оглед отхвърлената част от
претенциите, като според представените два договора за правна защита и
съдействие заплатеният хонорар възлиза на сумата от 900 лева, от която
следва обаче да му се присъдят само 409 лева по съразмерност.
Мотивиран така, съдът
14
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на
Република България, с адрес - град София, бул. "Витоша" № 2, представлявана
от Главния Прокурор, да заплати на С. А. Ф., ЕГН: **********, **********,
със съдебен адрес: ***, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на „незаконно обвинение“ в
резултат на образувано наказателно производство за извършено престъпление
по чл.343б, ал.3 от НК на 19.02.2023г., а именно ДП № 739/2023г. по описа на
РУ - Хасково при ОД на МВР-Хасково, представляващо пр.пр. № 3967/2022г.
по описа на РП - Хасково, производството по което е прекратено с
Постановление от 28.02.2023г. на прокурор при РП – Хасково, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 28.02.2023г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2000 лева до пълния
предявен размер от 6000 лева, както и иска за заплащане на сумата в размер на
401 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, като -
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес - град София,
бул. "Витоша" № 2, представлявана от Главния Прокурор, да заплати С. А. Ф.,
ЕГН: **********, **********, със съдебен адрес: ***, разноските по делото,
както следва: сумата от 10 (десет) лева- за внесена държавна такса и сумата от
409 (четиристотин и девет) лева- за адвокатско възнаграждение, изчислено по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ Не се чете!
Вярно с оригинала!
Секретар: Т.Г.
15