М
О Т И В И към присъда № 257 от 19.06.2019 год. по Н.Д.Ч.Х.№ 249 по описа за 2019 год. на
Районен съд – гр.Видин
Делото е
образувано по частна тъжба от Ц.С.С. с ЕГН **********, действащ лично и
подпомаган от своята майка и законен представител С.С.С. с ЕГН **********,***,
с която е внесено в съда обвинение срещу подсъдимия И.Й.Д. *** с ЕГН **********
за извършено от него престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като е предявен и
граждански иск за сумата 3000лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане до окончателното
изплащане, и граждански иск за сумата от 30лв., обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане до
окончателното изплащане, а също и за заплащане на разноските по делото.
Частният
тъжител и граждански ищец, лично и чрез своя представител, в съдебно заседание
подържа тъжбата и гражданския си иск, моли подсъдимия да бъде признат за виновен
и да му бъде наложено наказание, а гражданския иск да бъде уважен.
Подсъдимият
в съдебно заседание, чрез своята защита, отрича извършителството на деянието, оспорва
се обстоятелствата по тъжбата, не се признава вината и се моли за оправдателна
присъда, като процесуалния представител моли да бъдат отхвърлени гражданските
искове, като неоснователни и необосновани.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Пострадалият заявява с тъжбата си, че на
18.11.2018г. бил в пицария „Б.“ в гр.В., ул.“Х. Б.“ на рожден ден. На същото
време и място излязъл навън пред пицарията с приятеля си свидетеля П.. Имало
навалял сняг и двете момчета си правели и хвърляли снежни топки. Тогава по
улицата минал лек автомобил, спрял при двамата младежи, от автомобила излязъл
мъж /подсъдимият Д./ и неочаквано хванал С. за качулката на якето и му упражнил
физическа сила с опит да го вкара в автомобила си. При тази ситуация тъжителя
оказал съпротива, но му били нанесени удари с ръка в областта на лицето от
подс.Д.. В резултат на съпротивата си потърпевшия успял да се отскубне от
нападателя, влязъл в пицарията за помощ и да се почисти от потеклата кръв от
носа му вследствие на ударите. Подсъдимият също влязъл в заведението, но бил
изгонен от собственика. С. уведомил майка си за случилото се, като й се обадил
по телефона. Жената пристигнала на мястото със свой приятел свидетеля П.
Последните трима изгледали със съдействието на свидетеля В. запис от
охранителните камери и установили случилото се, описано по-горе. Свид.П.
разпознал подсъдимия И.Д.. Свид.П. в свидетелските си показания потвърждава
случилото се пред пицарията, описано в тъжбата и изложено по-горе. Нападението
на Д. над С., нанесените удари и упражненото насилие. Свид.В. в показанията си
като свидетел също потвърждава, че са били разгледани записите от камерите и
разправията с подсъдимия вътре в заведението, както и обстоятелствата
разгледани на записите. Според извършеното на 19.11.2018г. медицинско
освидетелстване в МЦ“С. П.“ ЕООД-В. на пострадалия С. е причинено контузия на
носа и дясната скула, кръвонасядане на двете периорбитални области, причинено е
болка и страдание. От извършените оперативно-издирвателни мероприятия по
пр.пр.№ 2283/2018г. на РП-В. се констатира, че извършител на деянието е Д..
Тази фактическа обстановка се
доказва от гласните доказателства: показанията на свидетелите П., П. и В., писмените
доказателства: медицинско свидетелство от д-р Дръндов, лист за преглед на пациент
в спешно отделение, искане/назначение за образна диагностика, фискален бон,
материалите по преписка на РУ на ОД МВР-Видин. Между тези доказателства няма
противоречие, те си кореспондират, същите се допълват и взаимно не се
изключват. Поради това съдът им дава вяра и ги кредитира. Всички тези
доказателства общо в тяхната съвкупност и по отделно всяко едно от тях
установяват възприетите от съда факти и обстоятелства.
Водим от
горното съдът приема, че подсъдимият Д. е осъществил състава на престъпното
деянието по чл.130, ал.2 във вр.с ал.1 от НК, както от обективна, така от
субективна страна. От обективна страна той на 18.11.2018г. в гр.Видин е причинил
на Ц.С. лека телесна повреда, представляваща болка и страдание без разстройство
на здравето, изразяваща се в контузия на носа и дясната скула, кръвонасядане на
двете периорбитални области. От субективна страна той е извършил това при форма
на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и
неговите обществено-опасни последици и е искал тяхното настъпване. Субективната
страна се обективира от фактическата обстановка и разкрива и вътрешното индивидуално
отношение на дееца към извършеното.
За описаното престъпление е
предвидена наказателна отговорност лишаване от свобода до две години или
пробация. На лице са условията на чл.78-А от НК, тъй като Д. не е осъждан и спрямо
него преди не е прилагана тази разпоредба. Подсъдимият следва да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание. При
определяне на наказанието по чл.54 от НК и за постигане на целите по чл.36 от НК Съдът приема, че на подсъдимия може да бъде наложено наказание в минималния
размер. При индивидуализацията на наказанието съдът има предвид смекчаващи
отговорността обстоятелства. Подсъдимият не разкрива висока степен на
обществена опасност на дееца, той е с чисто съдебно минало, не е осъждан. Извършеното
не разкрива висока степен на обществена опасност на деянието, тъй като не са
настъпили съществени увреждания, както за отделни лица, така и за обществените
отношения.
Съдът не възприема
становището на защитата на подс.Д., което е в смисъл, че той не е автор на
извършеното престъпно деяние. Тази теза се третира като защитна позиция, на
каквато подсъдимия има право в процеса и може да се придържа към такова
процесуално поведение. Такава версия обаче противоречи на събраните по делото
писмени и гласни доказателства и не съответства на същите. Тя не намира
основание в писмения и гласен доказателствен материал, събран в процеса и по
този начин остава голословна и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава
съмнения в обвинението, което напротив – се подкрепя именно от наличните
доказателства. Изяснените обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка,
каквато би довела до извод, че Д. е невиновен. Ето защо Съдът не възприема
оправдателната версия, предложена от защитата на подсъдимия.
Подс.Д. следва да бъде осъдена да
заплати на тъжителя сумата от 1000лв., обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане до окончателното
изплащане, както и сумата от 30лв., обезщетение за претърпените имуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждане до окончателното
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 450лв. адвокатски
хонорар, 12лв. разноски за д.т. за завеждане на делото. В тази си част
гражданската претенция се явява основателна и обоснована. Гражданския иск за
претендираните неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен в останалата му
част до пълния предявен размер от 300лв., тъй като в това отношения той е
недоказан и необоснован.
Д. трябва да бъде осъдена да
заплати на държавата по сметка на ВРС сумата от 50лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск за имуществени вреди, както и сумата от
50лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск
за неимуществени вреди.
Водим от горното съдът постанови
присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: