Решение по дело №635/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………/07.07.2021 г.

гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав, в заседание при закрити врати на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА

            

при секретаря Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 635 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Производството е образувано по молба на Е.Р.С.Т. ООД, ЕИК ******по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че е сключил с длъжника К.Т.Ю ООД, ЕИК ******договор за наем на имот на 01.02.2018 г. за имот – офис **/*, БЦ Е.2, ул. ******. Считано от 12.2018 г. ответникът не заплащал дължимия наем и консумативи, като общата сума възлиза на 7 929,76 лева. Сочи се, че с уведомление наемодателят е уведомил наемателя, че договорът е прекратен. Сочи се, че предвид невъзможността на длъжника да изпълни свои изискуеми задължения, е в състояние на неплатежоспособност. Моли съда да постанови решение по чл. 630, ал. 1 от ТЗ.

 Ответникът К.Т.Ю ООД, ЕИК ******- редовно уведомен за производството по реда на чл. 50, ал.4 от ГПК, не взема становище по иска.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

 

Видно от Договор за наем на недвижим имот от 01.02.2018  г. (стр. 12-22 по делото), между Е.Р.С.Т. ООД, ЕИК ******в качеството на Наемодател и К.Т.Ю ООД, ЕИК ******в качеството на Наемател е сключен договор за наем относно: а) Офис 23, ет. 4, вх. А, административен адрес:гр. София, ул.******, вх. А. Съгласно чл. 2.1. от договора за ползването на имота се дължи Месечна наемна цена в размер на 130  евро без ДДС. В чл. 2.4. е уговорено, че месечната наемната цена за съответния месец се заплаща до 10-то число на същия месец по банков път. Отделно, съгласно чл. 2.5.1 от договора се заплащат консумативни разноски, съобразно фактура, издавана от наемателя. Договорът е сключен за срок от 1 година от 01.02.2018 година. Предвидено е автоматично продължаване за срок от още една година, ако страните не са поискали прекратяването му с двумесечно предизвестие. Тази възможност не е ограничена като брой пъти, в които договорът може да се подновява автоматично.

От приемо - предавателен протокол от 01.02.2018 г. (стр. 24 по делото) се установява, че е предадено държането на процесния офис от наемодателя на наемателя, като са засечени показанията на уредите за отчитане на консумация на ток, вода.

Представено е уведомление за прекратяване на договора от 01.02.2018 г., изх. номер 01.02.2021 г., от наемодателя до наемателя, видно от което  наемодателят прекратява договора поради неплащане на наемната цена. Отправена е покана за заплащане на дължимия наем по  и консумативно разходи за периода 10.12.2018 г. – 01.02.2021 г. в размер на общо 7929,76 лева след приспадане на внесения гаранционен депозит. Поканата е изпратена чрез куриерска компания, върната като непотърсена.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което Съдът кредитира като компетентно изготвено.

Вещото лице е констатирало, че всички издадени фактури във връзка с процесния договор за наем са осчетоводени в счетоводството на ищеца по сметки 410 „Клиенти“, 702 „Приходи“, 4532, „Начислен ДДС по продажби“. Тези фактури са отразени и в дневника за покупки по ДДС на Е.Р.С.Т. ООД, ЕИК *********.

Ответникът не е предоставил достъп до счетоводството си на вещото лице. Вещото лице е посочило, че в ТР са обвени само ГФО за 2017 година. Вещото лице е констатирало, че дружеството не е изготвяло ГФО за периода след 2017 година.

Според вещото лице общият размер на сумите по посочените фактури, по които няма отразено плащане е 7 929,46 лева.

Относно задълженията се установява, че към 31.12.2017 г. има данни за задължения в размер на 15 000 лева по ГФО за 2017 година, като съгласно справка на НАП към 27.04.201 г. има публични задължения в размер на 56 318,51 лева – главница и лихви, а към 07.05.2021 г. – 56 445,309 лева. От получената документация от НАП се установява, че  по справка –декларация по ЗДДС от 12.02.201 г., заедно с дневник на дружеството, че същите са с нулеви стойности. За 2019 г. дружеството е извършвало дейност, съгласно представената ГДД по чл. 92 от ЗКПО, като е отразена загуба в размер на 17 177,81 лева.

Спрямо отразените данни в ГФО за 2017 г. вещото лице е определило следните коефициенти на ликвидност -  - КОЛ  и КБЛ – 5,40, КНЛ и КАЛ – 5,33. Посочено е обаче, че  за 2016 г. всички показатели с нулеви, а през 2017 г. не са отбелязани дълготрайни активи, а само други вземания в размер на 1 х.лева и парични средства в брой  в размер на 80 х. лева.

 

При така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна следното:

 

Молителят в производството по чл. 625 от ТЗ е предявил искане за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника на основание неплатежоспособност.

За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо кумулативното наличие на  всички елементи на фактическия състав, установен в чл.608, 625 и 631 от ТЗ, а именно: 1) да е подадена молба от  някое от  лицата по чл.625 от ТЗ; 2) длъжникът да е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ; 3) да са налице някои от предпоставките по чл.608, ал.1 от ТЗ – да е налице неудовлетворено парично вземане от някоя от четирите посочени категории; 4) да е налице неплатежоспособност  на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 от ТЗ – невъзможност на длъжника да изпълни изискуемо парично вземане и 5) затрудненията на длъжника  да не са временни  и състоянието да е обективно и трайно.

В конкретния случай молителят е дружество, което твърди, че е кредитор на длъжника по търговска сделка. Ответникът по молбата е „търговец“ по смисъла на чл.1,ал.2, т.1 от ТЗ, тъй като е търговско дружество съобразно правно-организационната си форма.

Съдът намира, че по делото се доказа и третата предпоставка, а именно, че молителят има вземане, свързано с търговска сделка, към длъжника по молбата по чл. 625 от ТЗ, което да е изискуемо и ликвидно, по следните съображения:

Установява се, че ищецът има вземане за наемната цена по договор за наем, сключен между страните в производството. В случая се касае за наем на офис помещение, т.е за сделка, сключена от ответника като търговец, свързана с упражняваното от него занятие - целта е да се осигури помещение, в което да се осъществява търговската дейност на дружеството (чл. 286, ал.1 от ТЗ). Следователно, вземането за наемната цена по този договор за наем е вземане по търговска сделка.

Доказа се и общият размер на задължението по договора за наем от 01.02.2018 г. – 7 929,76 лева.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията му по тези фактури.

Такова доказване не бе проведено по делото, а няма и твърдения в тази насока.

От постъпили справки от ТД НАП София, СДВР КАТ София и АВ-Имотен регистър се установява, че ответното дружество не притежава МПС, недвижими имоти. Има обаче публични задължения, като най-старото задължение е от 25.03.2018 година.

 

При преценката дали длъжникът е в състояние на неплатежоспособност, Съдът изхожда от следното:

 

Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ. Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид задължения.

Презумпциите на чл.608, ал.2, 3 и ал.4 от ТЗ служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца.

Презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на търговеца. Практиката приема, че под „спиране на плащанията" по см. на чл.608, ал.3 ТЗ на база на легалното определение на понятието „неплатежоспособност“, следва да се разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.

Забавата на длъжника К.Т.Ю ООД, ЕИК ******, проявена чрез спиране на плащанията към кредитора Е.Р.С.Т. ООД, ЕИК ******(последната частично платена фактура е от 10.12.2018 г.) предполага в конкретния случай състояние на неплатежоспособност, съгласно законовата презумпция на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Тежестта да обори тази презумпция се носи от длъжника, който следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или доказателства, че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (аргумент от чл. 631 ТЗ).  Такова обратно доказване не бе проведено по делото.

Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите.

     

Независимо от необорената презумция, състоянието на неплатежоспобност на К.Т.Ю ООД, ЕИК ******се установи и при анализа на финансовото състояние на длъжника.

При този анализ, съобразно различни икономически и финансови показатели, съдът изхожда от следното:

Краткотрайните (текущите) активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.

Краткотрайните активи се класифицират в 4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция), краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства (акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне (съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения), докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към текущите задължения и е най-динамичен.

Очертаните по-горе показатели за ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им, реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.

При преценка на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, Съдът съобрази и, че за оценка на реалното финансово състояние на длъжника следва да се изхожда от обективно установими и документално обосновани данни, от които да се направи извод вкл. и не само, за реализируемостта на актива, неговата ликвидност, вкл. и при съответни данни за документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса - актив/пасив следва да се извърши корекционно преизчисляване на съответните коефициенти, като водещи показатели за финансовата стабилност на предприятието (в този смисъл и решение № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г. на ВКС, решение № 164 от 30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. на ВКС, решение № 131 от 02.05.2018 г. по т. д. № 2297/2017 г., ТК, ІІ ТО на ВКС). Именно това е проявата и на засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност, въведеното от чл. 621а, ал. 1, т. 2 от ТЗ.

По тези причини Съдът приема, че за да се прецени финансовото състояние на дружеството за периода след 01.01.2018 г., следва да се изключат от активите паричните средства в брой, доколкото се касае за средства, които не се установява, че реално са налични. Не се установява и наличието на посочените краткотрайни материални активи.

Корекционното преизчисляване на коефициентите след 01.01.2018 г.  (на основание чл. 162 от ГПК)с изключване на недоказаните активи, поради липсата на документална обоснованост, с оглед определяне на коефициентите на ликвидност като начин на оценка на финансовото състояние на дружеството, респ. неустановяването на наличието на паричните средства в брой и по влогове, води до извод, че КОЛ/КБЛ за 2018-2020 г. следва да се определят на 0,00. С нулева стойност са вече и останалите коефициенти на ликвидност.

Налице е, следователно, неплатежоспособност като икономическо понятие. Същевременно, с оглед тенденцията в изследвания период може да се заключи, че затрудненията на молителя не са временни, което с аргумент от чл. 631 ТЗ сочи, че спрямо длъжника е налице неплатежоспособност и като юридическо основание за откриване на производство по несъстоятелност.

 

За да определи началната дата на неплатежоспобността съдът съобрази следното: 

 

Последователно в практиката си ВКС приема, че неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 ТЗ, е обективно финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни парично задължение по търговска сделка, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово състояние към момента на постановяване на съдебното решение (в този смисъл решение № 64/9.02.2005 г. по гр. д. № 466/2004 г. на ВКС, решение № 549/27.10.2008 г. по т.д. № 239/2008 г. на ВКС, решение № 657/7.11.2006 г. на ВКС, решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ВКС). Приема се също така, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни - т.е. следва да е налице обективна невъзможност за плащане, като действителното икономическо състояние на длъжника, се преценява след анализ на събраните за това доказателства.

По изложените съображения, като съобрази заключението на съдебно-счетоводната експертиза и цялостният анализ на финансовото състояние на дружеството, съдът намира, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи спрямо данните за забава за заплащане на установените задължения по търговска сделка, както и установеното трайно влошаване на икономическото му състояние – датата на падежа на най-старото задължение – 10.12.2018 година. Към този момент, е налице в хипотезата на чл.608, ал.3 от ТЗ, т.е частично плащане, което не променя извода за състояние на неплатежоспособност.

С оглед липсата на налично имущество, с което да се покрият разноските в производството по несъстоятелност към момента на откриването му, съдът е дал срок на кредиторите да предплатят сумата от 5 000 лева за началните разноски, на основание чл.629б от ТЗ, и им е указал последиците по чл.632, ал.1 от ТЗ, като определението е вписано в книгата по чл.634в от ТЗ на 07.11.2019 година.

В дадения от съда срок не е предплатена определената от съда сума за покриване на началните разноски, поради което съдът счита, че са налице предпоставките на чл.632 от ТЗ.

Спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението по чл. 632, ал.5 от ТЗ по молба на длъжника или на кредитор. Възобновяване се допуска, ако молителят удостовери, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629б.

Ако в този срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.

 

Относно разноските

С оглед този изход на делото, и направеното искане от ищеца за присъждане на разноски, на същия се дължат разноски съобразно представения списък.

 

Водим от горното и на основание чл. 632 от ТЗ вр. чл. 235 от ГПК, СГС, VI-10 състав

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на К.Т.Ю ООД, *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  – 10.12.2018 година.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника К.Т.Ю ООД, ***.

ОБЯВЯВА К.Т.Ю ООД, *** В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на К.Т.Ю ООД, ***.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „К.Т.Ю“ ООД, ЕИК ******, адрес: ***.

СПИРА производството по несъстоятелност по т. дело 635/2020 г. по описа на СГС, VI - 10 състав.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „К.Т.Ю“ ООД, ***, че на основание чл. 632, ал. 2 от ТЗ спряното производство може да бъде възобновено в срок една година от вписването на настоящото решение в ТРРЮЛНЦ, по молба на кредитор или длъжника, при условие че бъде удостоверено наличие на достатъчно имущество на длъжника или при представяне на доказателства за внасяне по сметка на Софийски градски съд на сумата от 5 000 лева (пет хиляди лева), необходима за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност.

УКАЗВА на кредиторите и на длъжника „К.Т.Ю“ ООД, ***, че ако в срок една година от вписването на настоящото решение в ТР и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел не бъде поискано възобновяване на производството, производството по несъстоятелност ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговски регистър.

ОСЪЖДА „К.Т.Ю“ ООД, *** да заплати на Е.Р.С.Т. ООД, ЕИК ******, съдебен адрес: *** разноски по делото в размер на 1920 лева.

 

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър.

 

Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622 от ТЗ.

 

Решението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ, която  се води при СГС.

                               

                                                            СЪДИЯ: