№ 123
гр. Монтана, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231630200173 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № ВG15052022/5800/Р8 -920/14.11.2022г.
на Директор Национално Тол Управление (НТУ) към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), гр.София, е наложено на Е. А. П. с посочен
съдебен адрес в гр.Видин, чрез адв.М. М. от АК – Велико Търново,
административно наказание - глоба в размер на 1800 (хиляда
осемстотин) лева на основание чл.179, ал.3а от ЗдвП, за
административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление Е. А. П., моли да бъде
отменено поради това, че не е субект на нарушението. Претендират се и
разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуален представител юрисконсулт
Маринова поддържа, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и пледира за потвърждаването му, както и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи поддържа
в писмена защита.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, като ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира
1
жалбата за допустима и основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, от лице
имащо правен интерес да обжалва постановения акт.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 15.05.2022г. в 08:59:37 часа в направление излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-
пропускателен пункт Кулата, е пристигнало пътно превозно средство с
рег. № ХХХХХ, ВЛЕКАЧ марка и модел Д., с обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от жалбоподателя Е.
П.. След извършена проверка от страна контролните органи е установено, че
на 02.05.2022г., в 19:30:41 часа, горепосоченото пътно превозно средство
попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното
превозно средство е засечено на 02.05.2022г., в 19:30:41 часа, на Обход
Монтана, път І-1, отсечка 110+539, засечено с контролно устройство с
идентификатор №10211 (АПИ), включен в обхвата на платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса,
съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е установено, че е на път № І-1, км 110+539,
за който се събира такса за изминато разстояние - тол такса, съгласно
Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари
2020г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП с номер на нарушението № DED51C7F16523E9FE053031F160A23B4,
който заедно с приложените към него статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представлява доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер,
датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото
средство (контролно устройство с идентификатор № 10211 (АПИ) - част от
2
системата.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН №
ВG15052022/5800/Р8-920/15.05.2022г. и е връчен на водача Е. А. П. на
същата дата, което е удостоверено с негов подпис. АУАН е съставен от
св. К. Г. Я., на длъжност инспектор в териториална дирекция в отдел ПТРР,
териториална дирекция ,,ТД Митница София” и в присъствието на св. Л. А.
С., инспектор.
На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения
при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и е
вписал в графата възражения „доброволно избрах да ми бъде съставен акт”.
За процесното пътно превозно средство с рег. № ХХХХХ, с
регистрация България, на посочената дата 02.05.2022г. в 19:30:41 ч. няма
получени тол декларации и маршрутни карти, и не е получено
надлежно плащане в Агенция „Пътна инфраструктура“ за сегмента на
рамката (10211), на която е отчетено нарушението.
В хода на извършената проверка, на 15.05.2022г. водача Е. П. е
заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна
санкция такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата в размер на 119.00 лева,
видно от приложената квитанция за платени пътни такси в Република
България на л.13 от делото, от 15.05.2022г.
В хода образуваното административнонаказателно производство,
като доказателство е създаден и приложен към настоящата преписка
доклад от Електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП, доказващ
обстоятелството, че ППС с рег. № ХХХХХ е с обща технически допустима
максимална маса над 12 тона и е засечено на 02.05.2022г., в 19:30:41
часа, по път № І-1, км 110+539, като за посоченото ППС е регистрирано
тип нарушение - няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Приложени са и статични изображения във
вид на снимков материал, удостоверяващи разположението на
процесното превозно средство върху посочения по-горе пътен участък на
дата 02.05.2022 г., в 19:30:41 часа.
В рамките на съдебното следствие са разпитани при условията на чл.84
от ЗАНН вр. с чл.139, ал.8 от НПК свидетелите К. Г. Я. и Л. А. С., които
потвърждават изложените обстоятелства в АУАН. И двамата свидетели
3
уточняват, че при съставяне на АУАН лицето има две възможности, за да
продължи движението си – едната, да заплати дължимата компенсаторна
такса, а другата да му бъде съставен АУАН, както и уточняват, че в случай не
избере един от двата варианта ППС-то не може да продължи движението си и
да излезе от територията на Република България.
По искане на жалбоподателя показания депозира и св.М. Й. Д. –
отчетник счетоводство във фирма „М.” ЕООД гр.Велико Търново, като
посочва, че водача Е. П. ги е уведомил за случващото се и е поискал
информация за този ден – 02.05.2022г., дали той е управлявал ППС-то или
някой от неговите сменници, защото няколко шофьори карат един и същи
камион. При проверката е установено, че ВЛЕКАЧ с рег. № ХХХХХ, на
02.05.2022г. е управляван от друго лице В. П.. През периода, когато е
съставен акта, ППС ползвани от „М.” ЕООД работили с бордови
устройства, които са получени от трета фирма „А.Д.П.Е.Т.“ ООД,
която предоставя услуги за електронно събиране на пътни такси в РБ.
Фирмата не ползва маршрутни карти, а електронно отчита самото
устройство маршрута, по който е минал влекача и съответно каква такса
трябва да се заплати за този маршрут, като заплащането ставало с
фактура.Установено е, че лице различно от Е. П. е управлявало този
ден, тъй като в счетоводството идват пътни листове, преди започване на
курса, шофьорите ги попълват с имена, номера на влекач и ремарке, дата на
започване на курса, дата на приключване на курса, начален и краен
километраж. Във връзка с твърденията на тази свидетелка са и приобщените
писмените доказателства по делото, в т.ч. трудов договор №
588/14.06.2021г., договор за наем на МПС от 25.01.2022г., договор с
„А.Д.П.Е.Т.“ ООД , Пътни листи № 42434 и № 42435, трудов договор №
589/14.06.2021г., квитанция за платена такса в размер на 119.00 лева,
извлечение от тахографска карта на жалбоподателя – водач Е. П. от дата
02.05.2022г., видно от която жалбоподателя е ползвал 24 часова почивка, с
оглед на което съдът дава вяра на показанията на свид. Д..
Видно от приложените към административнонаказателната преписка
доказателства е, че Уникредит Лизинг ЕАД гр.София е собственик по
регистрация на процесното ППС, ползвател е ЕТ „М. –Радостин Митев”
гр.Велико Търново, чиято техническа допустима максимална маса е
19500. Съобразявайки данните за регистрация на процесното ППС,
4
настоящия съд установява, че глобата правилно е определена по размер
имайки предвид разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
Като се има предвид горната разпоредба на чл.179, ал.3а от ЗДвП
според настоящия състав неправилно е бил определен субекта на
административнонаказателната отговорност, тъй като видно от
приложените писмени доказателства, пътен лист и извлечение от тахографска
карта от 02.05.2022г., на жалбоподателя Е. П., на 02.05.2022г. водач на
ВЛЕКАЧ с рег. № ХХХХХ е бил друго лице , а именно В. А. П., а
жалбоподателя Е. П. на дата 02.05.2022г. не е управлявал процесното ППС,
а е ползвал 24 часова почивка.
Съгласно чл.179, ал.3а от ЗДвП Водач, който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
В тази връзка с оглед поддържаното от процесуалния представител на
въззиваемата страна, че при съставяне на АУАН, на жалбоподателя му е била
предоставена възможност да възрази, че на 02.05.2022г. в 19:30:41 часа не е
управлявал процесното пътно превозно средство, тъй и като свид.Я. и С.
посочват, че на практика към момента на съставяне на АУАН, водача за
да продължи движението си е имал две възможности – едната, да
заплати дължимата компенсаторна такса, а другата, да му бъде съставен
АУАН, в противен случай не може да продължи движението си и да излезе от
територията на страната.
Не на последно място следва да се посочи, че процесното ППС е
било оборудвано с т. нар. бордово устройство, за което на 02.05.2022г. няма
данни представени от АНО да е било неизправно или умишлено изключено,
за да не отчита плащания на дължими тол такси, на практика е установено, че
е не е получено надлежно плащане в АПИ само за сегмента на рамката
(10211), на която е отчетено нарушението.
Поради неправилно определяне субекта на АНО имайки предвид
5
разпоредбата послужила за санкциониране на жалбоподателя - чл.179,
ал.3а от ЗДвП, обжалваното НП следва да се отмени. Посредством
представените по делото писмени и гласни доказателства, се обори
доказателствената сила на съставения АУАН, относно авторството на
нарушението в лицето на жалбоподателя П..
Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя Е. А. П. съгласно
чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН следва да бъде присъдени разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за
свидетел. Процесуалния представител на въззиваемата страна заявява
възражение за прекомерност. Ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата . Поисканите
разноски са в размер на 650 лева, адвокатско възнаграждение и същите по
убеждение на съдебния състав не са съобразени с НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения -
чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. Предвид изложеното,
настоящия състав намира, че следва да бъде уважено искането за
присъждане в полза на жалбоподателя Е. П. на сумата 480.00
(четиристотин и осемдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение , сумата от 60.00 лева депозит за призоваване на свидетел
или общо сумата от 540.00 лева, а в останалата част до размера от 650
(шестстотин петдесет) лева за адвокатско възнаграждение и за пътни
разноски, искането следва да бъде оставено без уважение. Принципно е
положението, съгласно чл.2, ал.8 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, че при процесуално представителство,
осъществявано в съдебни и административни учреждения, намиращи се
извън населеното място, в което е кантората на адвоката, във
възнаграждението, определено по реда на тази наредба, не се включват
сумите за пътни разходи и престой. В случая пълномощникът представя
фискален бон за заредено гориво, дизел, но няма писмени доказателства какъв
е автомобила, марка и модел, за да може да бъде изчислен средния разход на
гориво и определени пътните разходи на адвоката, с оглед на което искането
за разноски в тази част следва да бъде оставено без уважение.
6
Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т. 1 вр. с ал.3,
т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № ВG15052022/5800/Р8-
920/14.11.2022г. на Директор на Национално Тол Управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, с което на Е. А. П. ЕГН
**********, с посочен съдебен адрес в гр.Велико Търново, чрез адв. М.
М. от АК – Велико Търново, е наложено административно наказание -
ГЛОБА в размер на 1800.00 (хиляда осемстотин) лева на основание чл.179,
ал.3а от ЗДвП изцяло, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА АПИ гр.София, НТУ да заплати на жалбоподателя Е. А. П.
ЕГН ********** сумата от 540.00 (петстотин и четиридесет) лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение и
свидетел пред въззивната инстанция, като в останалата част до претендирания
общ размер от 891.00 лева оставя искането без уважение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС - Монтана в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7