№ 62
гр. Велико Търново, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20224110102172 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Д. О. срещу ЧСИ И. Ц., с
която се иска осъждането на ответника за сумата от 486.04 лева, представляваща
обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело №
581/2021 г. на ЧСИ Ц..
С уточнителна молба от 12.9.2022 г., подадена в изпълнение на указания за
отстраняване на нередовности по исковата молба, ищецът уточнява, че претенцията му
е за сумата от 487.42 лева.
Ищецът твърди, че е солидарен длъжник по изпълнително дело № 581/2021г. по
описа на ЧСИ И. Ц., както и че на 13.12.2021 г. е наложен запор върху
разплащателната му сметка, разкрита в „Б. Д.“ ЕАД, по която получава
допълнителните си /сезонни/ трудови възнаграждения. Заявява, че по тази сметка през
м. август от страна на неговия работодател МЦ „М.-А.“ ЕАД е преведена сумата от
1179.75 лева, която впоследствие е преведена на съдебния изпълнител. Сочи, че
въпреки постановеното спиране на изпълнителното дело, третото лице /„Б. Д.“ ЕАД/ е
отказало да му изплати горницата над сумата от 710 лева до пълния размер на
трудовото му възнаграждение от 1179.75 лева, като счита, че съдебният изпълнител не
е изпълнил задължението си да информира третото задължено лице, с което е нарушил
запрета на чл. 432, ал. 2 ГПК и му е причинил имуществени вреди в размер на
претендираната сума.
Ответникът оспорва предявения иск. Не спори, че ищецът е длъжник по водено
1
пред него изп. дело № 581/2021 г. и че на 8.12.2021 г. е наложил запор върху всички
негови сметки, разкрити в „Б. Д.“ ЕАД. Заявява, че в отговора на банката не се
съдържат данни за наличностите по сметките, нито за получавани трудови
възнаграждения, пенсии и пр. Сочи, че въз основа на определение на съда с
постановление от 10.2.2022г. е спрял изпълнителното дело, за което е уведомил
работодателя на ищеца /Ц., гр. В. Търново/ със съобщение от същата дата. Твърди, че
след спиране на изпълнението по искане на ищеца на два пъти на последния са
възстановявани парични суми, поради това, че са били част от неговото трудово
възнаграждение, като изброява постъпилите по изпълнителното дело суми и техните
източници. Заявява, че на 3.10.2022 г. „Б. Д.“ ЕАД е уведомена, че наложеният запор
не следва да се изпълнява върху средства, постъпващи на основание трудово
възнаграждение, друг вид възнаграждение за труд, обезщетение и пр. Отрича да е имал
процесуално незаконосъобразно поведение, като заявява, че след като е уведомен за
произхода на средствата е зачел несеквестируемостта им, а след искане и представяне
на доказателства от ищеца е възстановил всички несеквестируеми суми. Твърди, че
ищецът е разполагал с достатъчно време да депозира възражението си за
несеквестируемост, подкрепено със съответните доказателства, но вместо това е
предявил настоящия иск, което счита за очевидна злоупотреба с процесуални права.
Оспорва твърдението, че е знаел по какви други правоотношения работи ищецът, както
и как и къде последният получава възнагражденията си и в какъв размер са същите,
още повече, имайки се в предвид, че гражданският договор, по който е получено
възнаграждението, е сключен едва на 1.7.2022 г. – 5 месеца след спиране на
изпълнителното дело. Заявява, че след спиране на изпълнението и при спазване
разпоредбата на чл. 432, ал. 2 ГПК е изпратил съобщения до Ц., гр. Велико Търново и
до „О. б. б.“ АД – лицата, за които е имал данни, че имат отношение към постъпления,
имащи характер на възнаграждения за труд, респ. че към този момент не е имал данни,
че в сметките на ищеца в „Б. Д.“ ЕАД постъпват възнаграждения, приравнени на
трудовите. Сочи, че постъпилата сума от превода на „Б. Д.“ ЕАД не е разпределена и
че съдебният изпълнител е пазач на същата, като с бездействието си ищецът сам се е
поставил в ситуация, при която, макар да му е известно, че въпросната сума е
несеквестируема, продължава да се „пази“ от него и така сам се е лишил от
възможността да я ползва. Твърди, че е разбрал за несеквестируемостта на сумата едва
с връчване на исковата молба, респ. че е квалифицирал последната като възражение в
тази насока и като искане за нейното възстановяване, което вече е уважено.
В проведеното открито заседание ищецът не се явява и не изпраща представител,
като с писмена молба процесуалният му представител заявява, че ответникът е
възстановил процесната парична сума, с което съществуващият спор е преодолян.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
Процесуалният представител на ответника поддържа заявеното в отговора на
2
исковата молба, като оспорва твърденията на ищеца, че по изпълнителното дело са
налични молби с реституционен характер, касаещи процесната сума. Заявява, че
пасивното поведение на ищеца е довело до това, че последният не е можел да
разполага с процесната сума, както и че същата не е разпределена и не е излязла от
неговия патримониум. Счита, че ищецът не е представил безспорни доказателства за
това какъв вид възнаграждение за труд представлява твърдяното от него плащане за м.
август 2022 г., сумата по което е постъпила по изпълнителното дело въз основа
нареждане на „Б. Д.“ ЕАД, която е извършила действието въз основа на наложения
запор на вземане от банкови сметки, а не въз основа запор на трудово възнаграждение.
Сочи, че съдебният изпълнител не е имало как да знае какъв е произходът на
постъпващите думи, ако не е уведомен от банката, или от самия длъжник, което не е
сторено до образуване на делото. Твърди, че във всички случаи, в които след спиране
на изпълнителното дело съдебният изпълнител е бил уведомен, че част от
постъпленията представляват възнаграждение за труд и това е доказано в хода на
изпълнителното производство, сумите са възстановявани на ищеца. Счита, че
предявяването на процесния иск представлява злоупотреба с права и по-специално с
правото на иск за защита срещу незаконосъобразно принудително изпълнение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
В случая по делото е безспорно, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 552/2021г. на
Районен съд – Велико Търново, по молба на „П. и. б.“ ООД срещу ищеца и срещу още
три лица е образувано изпълнително дело № 581/2021 г. на ЧСИ И. Б.. В молбата си за
образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да бъде наложен запор
върху вземанията за трудово възнаграждение на М. Д. О. от „***“, като при определяне
размера на запора да бъде съобразено получаваното възнаграждение по допълнителен
трудов договор в „***“, гр. Златарица, както и доходът, получаван от „***“. С молбата
е отправено искане да бъде извършена и справка за банковите сметки на длъжниците,
върху които да бъде наложен запор.
В рамките на изпълнителното дело е извършена справка за притежаваните от
ищеца банкови сметки, като със запорно съобщение от 8.12.2021 г. е наложен запор
върху левовите и валутните сметки на М. Д. О. в „Б. Д.“ ЕАД до общия размер на
сумите по изпълнителния лист и разноските по изпълнението. В запорното съобщение
е посочено, че запорът не следва да се изпълнява по отношение на постъпления от
помощи и обезщетения, както и по отношение на несеквестируемата част от трудово
възнаграждение, пенсия и всякакъв друг вид доход, ако са постъпили по банковата
сметка, но не по-рано от един месец преди налагането на запора.
На 8.12.2021 г. до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, като със
3
същата е наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение от „***“ и
длъжникът е уведомен за наложените запори в „О. б. б.“ АД, „Б. Д.“ АД и „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД. Поканата е получена от пълномощника на ищеца на 16.12.2022 г.
На същата дата – 8.12.2021 г. до „***“ е изпратено запорно съобщение, с което е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца, като изрично е посочено, че
при определяне размера на удръжките следва да се има предвид получаваните от
длъжника възнаграждения по допълнителните трудови договори със „***“, гр.
Златарица и с „***“, възлизащи на сумата от 647.25 лева.
С молба вх. № 022904/21.12.2021 г. „Б. Д.“ ЕАД е уведомила съдебния изпълнител,
че М. Д. О. има отрити три банкови сметки – една спестовна и една разплащателна, че
запорът е наложен и че върху вземанията по сметките няма други претенции.
На 23.12.2021 г. „***“ е уведомил съдебния изпълнител, че признава за
основателно вземането по изпълнителното дело, че върху същото няма претенции от
други лица и че се извършват преводи съгласно чл. 446 ГПК.
С постановление от 10.2.2022 г., на основание чл. 432, ал. 1, т. 7, вр. чл. 420, ал. 2
ГПК и във връзка с определение от 31.1.2022 г. по ЧГД № 552/2021г. на Районен съд –
Велико Търново, изпълнителното производство е спряно.
На същата дата – 10.2.2022 г. до „***“ е изпратено съобщение, с което третото
лице се уведомява за постановеното спиране на изпълнението, като в съобщението е
посочено, че запорът върху трудовото възнаграждение на длъжника остава наложен,
но не се изпълнява, поради което трудовото възнаграждение следва да се превежда на
длъжника в пълен размер. Съобщението е връчено на ищеца на 11.2.2022 г. и
изпратено на електронния адрес на „***“ на 14.2.2022 г.
На 25.2.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която се иска „О. б. б.“
АД да бъде уведомена, че следва да заплаща трудовото възнаграждение, получавано от
ищеца от „***“ и от Дом за стари хора, гр. Златарица, в пълен размер. В изпълнение на
така отправената молба, на същата дата – 25.2.2022 г. съдебният изпълнител е
уведомил „О. б. б.“ АД, че върху трудовото възнаграждение, получавано от М. Д. О. от
„***“, е наложен запор, но същият не следва да се изпълнява върху постъпващите суми
от трудово правоотношение и същите следва да бъдат предоставяне за разпореждане на
длъжника.
На 4.3.2022 г. по делото е постъпила молба от М. Д. О., с която последният
уведомява съдебния изпълнител, че по банковата му сметка в „О. б. б.“ АД постъпват
суми за трудово възнаграждение от „***“ и от Дом за стари хора, гр. Златарица, поради
което и доколкото делото е спряно, удържаните суми за м. февруари следва да му бъдат
възстановени. На молбата е налична резолюция от съдебния изпълнител, според която
сумите следва да бъдат възстановени, като това е станало с платежни нареждания от
4.3.2022 г.
4
На 4.4.2022 г. по делото е постъпила нова молба от М. Д. О., с която последният
уведомява съдебния изпълнител, че следва да му бъде възстановена сумата от 850.00
лева, тъй като същата представлява възнаграждение за труд. Два дни по-късно – на
6.4.2022 г. посочената сума е възстановена на ищеца.
На 29.4.2022 г. по делото е постъпило писмо от „О. б. б.“ АД, с което от съдебния
изпълнител се искат указания във връзка с постъпили суми по сметката на ищеца.
На 21.7.2022 г. по делото е постъпило ново писмо от „О. б. б.“ АД, с което от
съдебния изпълнител отново се искат указания във връзка с постъпили суми по
сметката на ищеца и се напомня, че все още се очакват указанията по предходното
писмо.
По повод писмата от „О. б. б.“ АД съдебният изпълнител е изпратил съобщение
изх. № 8325/2.8.2022 г., с което указва на третото лице, че запорът не следва да се
изпълнява по отношение на постъпилите суми за трудови възнаграждения, както и
постъпления от помощи, обезщетения и друг вид несеквестируеми вземания.
На 8.9.2022 г. по делото е постъпило писмо от „Б. Д.“ ЕАД, в което се сочи, че на
5.9.2022 г. погрешно е преведена сумата от 916.19 лева, тъй като същата надхвърля
наличността по сметката на длъжника, поради което се моли за възстановяване на
сумата от 447.75 лева. Въпросната сума е възстановена на 15.9.2022 г.
На 3.10.2022 г. съдебният изпълнител е изпратил съобщение до „Б. Д.“ ЕАД, че
производството по делото е спряно, като запорът върху банковите сметки на ищеца
остава наложен, но не следва да бъде изпълняван по отношение на всички средства,
постъпващи на основание трудово възнаграждение, друго възнаграждение за труд,
обезщетение или пенсия, както и че тези средства следва да бъдат оставяни на
разположение на длъжника.
От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че на 1.7.2022 г.
М. Д. О. е сключил с МЦ „М.-А.“ ЕАД граждански договор, по силата на който на
ищеца е следвало да се заплащат по банков път по 85.00 лева на ден за предоставена от
същия медицинска помощ, консултантска, диагностична и лечебна дейност в областта
на спешната медицина и др. на позицията „фелдшер“.
Установява се също, че на 25.8.2022 г. по сметка на ищеца в „Б. Д.“ ЕАД от страна
на МЦ „М.-А.“ ЕАД е преведена сумата от 1179.37 лева с основание „хонорари 07
2022“. На следващия ден – 26.8.2022 г. ищецът е изтеглил от въпросната сметка на каса
сумата от 707.40 лева, а на 5.9.2022 г. по сметка на ЧСИ И. Ц. е преведена сумата от
916.19 лева с основание „запор“.
С платежно нареждане от 24.10.2022 г. съдебният изпълнител е превел по сметката
на ищеца, разкрита в „Б. Д.“ ЕАД, сумата от 468.44 лева, като посоченото в
платежното основание за превода е „възст. на несекв. сума, ИД 581/2021 г.“
5
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 441 ГПК, вр. чл. 74 ЗЧСИ,
вр. чл. 45 ЗЗД, като ищецът основава претенцията си на твърдението, че съдебният
изпълнител не е изпълнил задължението си да информира третото задължено лице, с
което е нарушил запрета на чл. 432, ал. 2 ГПК и му е причинил имуществени вреди в
размер на претендираната сума.
По силата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частните съдебни изпълнители дължат
обезщетение за всички вреди, причинени от техни незаконосъобразни действия или
бездействия при изпълнение на дейността им, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, като пряка вреда
означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и че последният не
би претърпял вредите, ако не бе незаконо-съобразното действие или бездействие на
частния съдебен изпълнител. Т.е. при иск, предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ,
отговорността ще е налице когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила
вреда, причиняване при изпълняване на дейността на ЧСИ и причинна връзка.
Според настоящия съдебен състав в случая не са налице неправомерни действия от
страна на съдебния изпълнител, както и настъпила вреда за ищеца –длъжник в
изпълнителния процес.
На първо място, следва да се има в предвид, че съдебният изпълнител не е имал
задължение да информира третото задължено лице – в случая „Б. Д.“ ЕАД за
постановеното спиране на изпълнението, поради което липсата на такова уведомяване
не представлява неизпълнение на негово служебно задължение, а оттам и
неправомерно действие. Действително, съдебният изпълнител е длъжен да се подчини
на определението за спиране по чл. 420 ГПК и да преустанови всички изпълнителни
действия, насочени към осребряване имуществото на длъжника, в т.ч. да не извършва
продан на движими и недвижими вещи на длъжника и да не превежда на взискателя
постъпили по делото суми от запори или други плащания. Спирането на изпълнението
обаче, не пречи да се извършват действия, обезпечаващи изпълнението, каквото
представлява запорът върху вземанията по банкови сметки. Или казано иначе,
доколкото запорът върху сметката на ищеца в „Б. Д.“ ЕАД е останал наложен,
съдебният изпълнител не е имал задължение да информира третото лице за
постановеното спиране на изпълнението.
На следващо място, както правилно отбелязва процесуалният представител на
ответника, следва да се има предвид разликата между запор върху трудово
възнаграждение и запор върху вземания по банкови сметки. В случая още на 10.2.2022
г. – в деня, в който съдебният изпълнил е постановил, че спира изпълнението, до „***“
6
е изпратено съобщение, с което третото лице се уведомява за постановеното спиране,
като в съобщението е посочено, че запорът върху трудовото възнаграждение на
длъжника остава наложен, но не се изпълнява, поради което трудовото възнаграждение
следва да се превежда в пълен размер. По същия начин запорът върху вземанията по
банковата сметка на ищеца в „Б. Д.“ ЕАД е останал наложен, като на 25.8.2022 г. по
сметката е преведена сумата от 1179.37 лева с основание „хонорари 07 2022“. На
следващия ден – 26.8.2022 г. ищецът е изтеглил от въпросната сметка на каса сумата от
707.40 лева, а на 5.9.2022 г. по сметка на ЧСИ И. Ц. е преведена сумата от 916.19 лева
с основание „запор“. Нито банката, нито съдебният изпълнител обаче, са могли да
знаят, че въпросният превод от 1179.37 лева с основание „хонорари 07 2022“
представлява възнаграждение за труд, като това обстоятелството очевидно е станало
ясно на съдебния изпълнител едва с получаване на приложенията към исковата молба,
т.е. едва след като му е връчен препис от гражданския договор на ищеца с МЦ „М.-А.“
ЕАД. Разпоредбата на чл. 446а ГПК ясно посочва какви са задълженията на банката
при постъпване по сметка на нейн клиент на възнаграждение за работа, като според
алинея 3, когато от основанието на постъпленията по банковата сметка е видно, че те
представляват възнаграждения за работа, банката не изпълнява запора до размера на
минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка. Т.е. от самия текст на
закона става ясно, че дължимата грижа по отношение установяване произхода на
средствата, постъпващи по запорираната сметка, респ. дали същите представляват
плащане, част от което е несеквестируемо, не се простира извън установяване
основанието на превода. А в случая от основанието на превода не е видно, че преводът
представлява възнаграждение за работа. При прочита на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК става ясно, че ако съдебният изпълнител не е
получил необходимата информация от банката, той не знае произхода на средствата по
запорираното вземане и не може да зачете несеквестируемостта, като задължението на
съдебния изпълнител да зачете несеквестируемостта възниква, когато той бъде
уведомен за произхода на постъпленията по сметката било от банката (като трето
задължено лице), било от самия длъжник. Именно тогава (когато бъде уведомен) за
съдебния изпълнител възниква задължението да събере незабавно необходимата
информация от банката (за източника на постъпленията и техния размер) и/или от
платеца на възнаграждението за труд (за размера на възнаграждението, след
приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски) и
да върне на длъжника несеквестируемата част от преведената му сума. В този ред на
мисли, задължението за установяване произхода на вземането е на частния съдебен
изпълнител, но едва след като същият бъде уведомен от банката или от длъжника за
произхода на постъпленията. Така в ситуация като процесната, при която съдебният
изпълнител не е получил необходимата информация нито от банката, нито от
длъжника, той не знае произхода на средствата по запорираното вземане и не може да
7
зачете несеквестируемостта. В разглежданата понастоящем хипотеза, самият ищец е
имал възможност да уведоми съдебния изпълнител за произхода на постъпленията,
както междувпрочем е постъпил на два пъти преди това, при което за ЧСИ би
възникнало задължение да събере необходимата информация – дали от платеца, дали
от длъжника, а при установяване на несеквестируемост – да върне на длъжника
преведената сума, както е сторил след установяване източника на постъпилата сума.
И на последното място, но не и по значение, съдът намира, че за ищеца не е
налице вреда, която да бъде обезщетена с иска по чл. 441 ГПК. Това е така, доколкото
тук следва да се има предвид, че определението за спиране по чл. 420 ГПК
преустановява всички изпълнителни действия, насочени към осребряване имуществото
на длъжника, както вече беше отбелязано, а в случая осребряване имуществото на
длъжника чрез разпределение и превеждане на взискателя на постъпилата от Б. Д.“
ЕАД сума не е извършвано. В този ред на мисли, както третото задължено лице, така и
съдебният изпълнител изпълняват функцията на пазачи на събраната сума до
настъпване на условията за нейното разпределение, поради което и доколкото тази
сума, така или иначе, не е разпределена по дълга, обстоятелството дали същата се пази
от банката, или от съдебния изпълнител, е без значение за длъжника. По тази причина
последният е можел да поиска от съдебния изпълнител възстановяването й във всеки
един момент, представяйки доказателства за нейната несеквестируемост, но вместо да
стори това, ищецът е предявил настоящия иск, едва с исковата молба по който е
предявил такива доказателства.
Предвид на горните съображения, съдът намира, че предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на сторените от него
разноски, но от представения договор за правна защита се установява, че от ищеца не е
било заплатено възнаграждение за адвокат, тъй като същото е уговорено при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от ЕС има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв
и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставките на разпоредбата са налице, тъй
като не е било уговорено възнаграждение, а безплатна правна помощ на друг юрист.
Следователно адвокатът има право на възнаграждение, като на основание чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1/9.7.2004 г. в полза на адв. Ю. М. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
8
ОТХВЪРЛЯ иска на М. Д. О., ЕГН ********** срещу ЧСИ И. Б. Ц., рег. № *** на
КЧСИ за осъждането на ответника за сумата от 487.42 лева, представляваща
обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по
изпълнително дело № 581/2021г. по описа на ЧСИ И. Ц., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Д. О., ЕГН ********** да заплати на адвокат Ю. М. М. от ВТАК,
ЕГН ********** сумата от 400.00 (четиристотин) лева - възнаграждение за
процесуално представителство на ответника по гр. д. № 2172/2022 г. на Районен съд –
Велико Търново.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9