Решение по КНАХД №1785/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл. 208–221 АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив срещу Решение № 746/30.06.2025 г., постановено по АНД № 998/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 3/23.01.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив, с което на „СТОРИДЖ ОЙЛ“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]121, представлявано от изпълнителния директор М. П., чрез процесуален представител адв. В. В., е наложена имуществена санкция в размер на 5500 лева на основание чл. 166, т. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и постановено в противоречие с материалния закон. Излага се, че съдът е приложил неправилно чл. 34, ал. 1 ЗАНН, приемайки, че тримесечният срок за съставяне на АУАН тече от изтичане на срока на даденото предписание (29.04.2024 г.), вместо от установяването на неизпълнението при последваща проверка, извършена на 27.09.2024 г. от комисия по чл. 157б ЗООС. Касационният жалбоподател твърди, че едва към датата на тази проверка органът е разполагал с достоверни данни за неизпълнение и че АУАН № 97/31.10.2024 г. е съставен в срок. Навежда се и довод, че неизпълнение на предписания, дадени в констативен протокол, следва да се констатира именно от комисия по чл. 157б ЗООС.

В срока по чл. 213а АПК е постъпил писмен отговор от процесуалния представител на „СТОРИДЖ ОЙЛ“ ЕАД, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Ответникът поддържа, че нарушението е формално (бездействие) – непредставяне в РИОСВ на информационни листове за безопасност по чл. 31 REACH и Регламент (ЕС) 2020/878 в срок до 29.04.2024 г.; че от 30.04.2024 г. органът е разполагал с всички данни относно факта на неизпълнение и самоличността на нарушителя (адресат на предписанието и посочен отговорник), тъй като мястото за изпълнение е деловодството на РИОСВ – Пловдив; следователно тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е изтекъл на 30.07.2024 г., а АУАН от 31.10.2024 г. е просрочен. Твърди се, че проверката на 27.09.2024 г. е имала само потвърдителен характер и не може да „рестартира“ срока.

В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив сочи, че касационната жалба е неоснователна.

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията и извърши проверка по чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Решението на Районен съд – Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено по подадена в срок жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Произнасянето по жалбата е извършено от компетентен съд и в рамките на правомощията му.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното наказателно постановление с номер 3/23.01.2025 г., издадено от И. Г. Й. в качеството му на Директор на Регионалната инспекция по околната среда и водите – Пловдив, е било постановено въз основа на АУАН № 97/31.10.2024 г., съставен от оправомощено длъжностно лице на РИОСВ – Пловдив. При извършената на 27.09.2024 г. проверка на обект „Петролна база – Пловдив“, находящ се в [населено място], [улица]121, стопанисван от „СТОРИДЖ ОЙЛ“ ЕАД, административният орган установил, че задължителното предписание по т. 1 от Констативен протокол № 0013213/28.03.2024 г. – да се представят в РИОСВ – Пловдив информационни листове за безопасност на опасни химични вещества и смеси, съответстващи на чл. 31 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 (REACH) и Регламент (ЕС) 2020/878, в срок до 29.04.2024 г., не е изпълнено. Констатирано било, че към датата на проверката, както и след изтичането на срока – 30.04.2024 г., в деловодството на инспекцията не са постъпили изисканите документи, поради което е прието, че дружеството не е изпълнило даденото му задължително предписание.

От приложената по делото административна преписка безспорно се установява, че АУАН № 97/31.10.2024 г. е съставен за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание, дадено при упражняване на текущ контрол по реда на чл. 155 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), за което по силата на чл. 166, т. 3 ЗООС се предвижда налагане на имуществена санкция на оператора. Разпоредбата на чл. 155, ал. 1 и ал. 2 ЗООС предвижда, че по време на извършването на текущ контрол длъжностни лица, определени от органите по чл. 148, ал. 3 ЗООС, съставят констативни протоколи, в които отразяват констатираните факти и обстоятелства и дават задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници. Именно в изпълнение на тези си правомощия служителите на РИОСВ – Пловдив са съставили Констативен протокол № 0013213/28.03.2024 г., съдържащ посоченото предписание със срок за изпълнение до 29.04.2024 г. Съгласно чл. 166, т. 3 ЗООС, лице, което не изпълни задължително предписание, дадено при контрол по чл. 155 или чл. 157б ЗООС, подлежи на налагане на имуществена санкция. Компетентността за съставяне на акт за установяване на нарушение е уредена в чл. 167 ЗООС, който предвижда, че актове се съставят от длъжностни лица, определени от директорите на РИОСВ, като в случая именно такова лице е съставило и АУАН № 97/31.10.2024 г.

Въз основа на тези данни административнонаказващият орган е издал Наказателно постановление № 3/23.01.2025 г., с което е наложил на „СТОРИДЖ ОЙЛ“ ЕАД имуществена санкция в размер на 5500 лева на основание чл. 166, т. 3 ЗООС, за нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължително предписание, дадено при текущ контрол по чл. 155 ЗООС.

Районният съд е приел за безспорно установено, че на 28.03.2024 г. служители на РИОСВ – Пловдив са извършили планова проверка на обект на „СТОРИДЖ ОЙЛ“ ЕАД в [населено място], [улица]121, приключила с Констативен протокол № 0013213/28.03.2024 г., с който по т. 1 е дадено предписание: „Да се представят в РИОСВ – Пловдив информационни листове за безопасност на ОХВС, съгласно чл. 31 REACH и Регламент (ЕС) 2020/878“, със срок до 29.04.2024 г., като отговорник е посочен изпълнителният директор. В срока документите не са представени в РИОСВ. На 27.09.2024 г. е извършена последваща проверка на място, отразена в КП № 0013989/27.09.2024 г., при която е констатирано неизпълнение. Съставен е АУАН № 97/31.10.2024 г. и е издадено НП № 3/23.01.2025 г. със санкция 5500 лв. на основание чл. 166, т. 3 ЗООС.

Въпреки че фактът на неизпълнение е приет за доказан, първата инстанция е отменила НП, тъй като АУАН е съставен след изтичане на тримесечния давностен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН. Съдът е приел, че процесното нарушение е формално и се счита довършено с изтичане на срока – 29.04.2024 г.; от 30.04.2024 г. органът е разполагал с достатъчни данни за нарушение и нарушител (представяне „в РИОСВ“ не е извършено; адресат и отговорник са известни), поради което тримесечният срок е изтекъл на 30.07.2024 г. Последващата проверка от комисия 27.09.2024 г. има потвърдителен характер и не влияе на началото на срока. Съдът е счел за несъстоятелно и възражението, че само комисия по чл. 157б ЗООС е компетентна да установи неизпълнението.

Настоящият състав споделя напълно фактическите и правните изводи на районния съд.

Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН: „не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, но не по-късно от една година от извършването му“. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни; изтичането им погасява възможността държавата да реализира административнонаказателно преследване. Съгласно Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. по т.д. № 3/2019 г. на ВАС „откриване на нарушителя“ настъпва когато необходимите материали и/или информация са налични в администрацията, така че органът може да установи нарушението и да идентифицира извършителя; последващи формални действия (констативни протоколи, вътрешни актове, колективни решения) са ирелевантни за началния момент.

В разглеждания казус нарушението е непредставяне в РИОСВ на изисканите документи в срок до 29.04.2024 г. Това е формално бездействие с краен срок и се счита довършено с изтичането му. От 30.04.2024 г. неизпълнението е обективно узнаваемо в самата администрация – по деловодни данни за липса на входирани документи; нарушителят е индивидуализиран (адресат на предписанието и посочен отговорник). Следователно тримесечният давностен срок е започнал да тече на 30.04.2024 г. и е изтекъл на 30.07.2024 г. Съставеният на 31.10.2024 г. АУАН е след изтичане на този срок. Фактът, че едногодишният „обективен“ срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН не е изтекъл, е правно ирелевантен при изтекъл „субективен“ тримесечен срок.

Не се възприема и възражението, че само комисията по чл. 157б ЗООС може да констатира неизпълнение на предписание. Чл. 155 ЗООС урежда текущия контрол и правомощието на РИОСВ да дава предписания. Чл. 166, т. 3 ЗООС предвижда санкция за неизпълнение на предписания, дадени по чл. 155 или по чл. 157б – законът не прави разлика в източника на предписанието, нито въвежда „монопол“ на комисията относно констатацията на неизпълнение. Чл. 167 ЗООС изрично предвижда, че АУАН се съставят от длъжностни лица, определени от директорите на РИОСВ; специалната хипотеза по чл. 157б, ал. 3 (председателят на комисията съставя АУАН) се отнася само до случаи, когато нарушението е констатирано в хода на проверката от комисията. В настоящия спор предписанието е дадено по чл. 155 ЗООС, а изпълнението му (представяне на документи в РИОСВ) е проверимо по деловодни данни още на деня, следващ крайния срок. Дори и да е осъществена последваща комисийна проверка (чл. 157б), тя не променя началния момент на давността по чл. 34 ЗАНН, тъй като служи единствено за потвърждаване на вече налично противоправно състояние.

Настоящият съдебен състав акцентира, че разбирането, според което давността започва да тече едва от датата на последваща проверка, поставя началния момент в зависимост от собствената активност на администрацията и отваря възможност за произволно удължаване на сроковете чрез отлагане на проверки. Това е несъвместимо с целите на давността и с принципа на правовата държава. Именно затова ТР № 4/2021 поставя акцент върху момента, в който данните са налични в администрацията, а не върху по-късни формални действия.

Отделно от това, правилно районният съд е разграничил хипотезите на: (i) бездействие с определен срок – при което нарушението се счита довършено с изтичането му и от следващия ден тече давността; и (ii) продължени нарушения без срок, при които противоправното състояние продължава до предприемане на дължимото действие и давността започва от преустановяването. Процесният случай е безспорно от първата категория.

Следва да се подчертае, че давностните срокове по чл. 34, ал. 1 ЗАНН имат ролята на обективна гаранция срещу неоправдано забавяне на санкциониращата реакция на органа и служат за защита на правната сигурност. Понятието „откриване на нарушителя“ е свързано с момента, в който в администрацията са налични данни, позволяващи идентифициране на нарушителя и преценка, че е налице нарушение, а не с формалното приключване на последващи проверки. Когато задължението е „представяне на документи в РИОСВ“, неизпълнението е узнаваемо по деловодни данни веднага след изтичане на срока и от този момент тече тримесечната давност. Последваща комисийна проверка може да има само потвърдителен характер и не влияе на началния момент на давността. Обратното тълкуване би позволило на администрацията да удължава произволно сроковете чрез отлагане на проверки, което е недопустимо.

Предвид изложеното, съдът приема, че Решение № 746/30.06.2025 г. по АНД № 998/2025 г. на Районен съд – Пловдив, Х н.с., е валидно, допустимо и правилно, постановено при правилно приложение на чл. 34, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 155, чл. 157б, чл. 166, т. 3 и чл. 167 ЗООС, и в съответствие със задължителната тълкувателна практика (ТП № 1/2015; ТР № 4/2021). Наведените в жалбата оплаквания са неоснователни.

Не е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от горното на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXIV състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 746/30.06.2025 г., постановено по АНД № 998/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 3/23.01.2025 г., издадено от Директора на РИОСВ – Пловдив, с което е наложено на с което на „СТОРИДЖ ОЙЛ“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]121, представлявано от изпълнителния директор М. П. имуществена санкция в размер на 5500 (пет хиляди и петстотин) лева на основание чл. 166, т. 3 ЗООС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.