Решение по дело №1057/2018 на Районен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 януари 2020 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Маргарита Христова Новакова
Дело: 20183330101057
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№608/10.01.2020 г.,гр.Разград

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на двадесет и трети декември,  две хиляди и деветнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ :МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Пенка Тоцева

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №1057 по описа за 2018 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

            Искът е с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът, настояват съдът да  постанови решение с което да приеме за установено, че ответникът, дължи сумата от 307,94 лева, представляваща незаплатена цена на консумирана топлинна енергия за периода от 31.10.2016г. до 04.08.2017г.; 18,76 лева лихва за забава за периода от 01.12.2016г. до 10.11.2017г. и сумата от 25 лева разноски по заповедното производство. Претендира законна лихва върху главницата, от датата на подаване на заявление по реда на чл.410 от ГПК- 11.12.2017г. и направените по делото разноски.

Ответникът е призован по реда на чл.47 от ГПК. Назначеният му от съда особен представител с депозирания писмен отговор и в съдебно заседание оспорва иска и настоява за отхвърлянето му. Заявява, че по делото липсват доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на имота и че е единствен такъв, че е открита партида при ищеца за процесния период на името на ответника, след сключен писмен договор. Не са представени доказателства за публично оповестяване на ОУ, няма и доказателства, че сградата в която се намира имота на ответника е била топлофицирана към момента на влизане в сила на ЗЕ, за да се приеме, че облигационната връзка между страните е възникнала само по силата на закона. Оспорва размера на задълженията, като заявява че от приложената към исковата молба справка не става ясно за кой период се отнасят издадените 9 броя фактури. Липсват и доказателства за приложения начин на заплащане, регламентирани в чл. 30 ал. 1 от ОУ, търсената сума не е конкретизирана и по пера:топлинна енергия, топла вода,  сградна инсталация. 

Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното:

Жилището на ответника, на което е и регистрирания от него постоянен, се намира в сграда с централно топлоснабдяване в режим на етажна собственост-гр.Разград, ж.к.“Лудогорие“ ***и е с абонатен номер при ищцовото дружество №11523- видно от представената справка- извлечение от имотния регистър. Лицето Й. П. Я. е подала още на 05.01.1979 г. молба за присъединяване към топлопреносната мрежа-л.78 от делото. Съдът извърши справка в НБД“Население“ и констатира, че Й. П. Я. е майка на ответника, а видно от представената справка за задължения-л.17 от делото, при ищцовото дружество е открита партида на името на ответника.

По реда на чл.410 от ГПК  по Ч.гр.д.№2918/2017г. на РРС ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата 307,94 лева за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 31.10.2016г. до 04.08.2017г. и за сумата 18,76 лева лихва за забава за периода  от 01.12.2016г. до 10.11.2017г. и 25 лева разноски по производството, представляващи платена държавна такса. Ответникът не е открит на регистрирания от него адрес, няма и регистриран трудов договор, заради което пред вид разпоредбата на чл.415 ал.3 и 4 от ГПК ищецът е предявил настоящият иск за съществуване на вземане.

 По делото е назначена съдебно счетоводна експертиза, вещото лице по която дава заключение, че процесното жилище се намира в сграда етажна собственост и за периода 31.10.2016-04.08.2017г. е доставена и подавана топлинна енергия  от абонатната станция №50 с монтиран топломер към нея. В нея се съхранява „протокол за отчетена топлинна енергия”/ приложение №3 от заключението/. Във входа е извършвано измерване, дялово разпределение и начисление на доставената топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон. Спазена е методиката определена в „Наредбата за топлоснабдяване”. Издадени са 8 броя фактури, индивидуална справка за използваната топлинна енергия за периода от 01.10.2016г. до 30.04.2017г.-приложение №13 от заключението и Дебитно известие с дата 04.08.2017г.-приложение №14. Според вещото лице за периода 31.10.2016г.-04.08.2017г. в жилището на ответника е доставена топлинна енергия, тъй като видно от формуляр за отчет от 13.07.2017г.-приложение №12 от заключението, е извършено индивидуално отчитане на ампулите по отоплителните тела в жилището, като формуляра е с подпис на абоната. Стойността на доставената топлинна енергия за процесния период  е 289,04 лева+ 12 лева абонаментна такса и 6,90 лева такса уреди или общо 307,94 лева, а изтеклата лихва за забава за периода 01.12.2016г.-10.11.2017г. е в размер на 18,62 лева.

            Пред вид изложеното съдът намира от правна страна следното: Съгласно чл.142 ал.2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се разпределя на 1.топлинна енергия отдадена от сградната инсталация, 2.топлинна енергия за отопление на общите части и 3. Топлинна енергия за отопление на отделните жилища. Жилището на ответника е топлоснабдено и той дължи посочената от вещото лице сума-307,94 лева. Съгласно чл.32 ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми  за топлинна енергия в 30-дневен срок, след изтичане на периода за който се отнасят, като при неизпълнение в ал.6 на същия текст е предвидено обезщетение за забава в размер на законната лихва-18,62 лева, като иска за заплащане на обезщетение за забава до 18,76 лева следва да се отхвърли. В случая, неоснователно особеният представител на ответника възразява, че абоната не е подписал Общите условия на дружеството. Това е така, от една страна, пред вид разпоредбата на чл.150 ал.2 съгласно която след влизане в сила на ОУ не е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца и направените разноски по настоящото дело. Пред вид, точка 11 от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС при определяне размера на направените разноски, следва да се имат пред вид и разноските, направени в заповедното производство. Направените от ищеца разноски в настоящото дело, съгласно представения списък за разноски по чл.80 от ГПК са 600 лева, като разноските по исковото производство са 575 лева, а по заповедното-25 лева.

По изложените съображения съдът

 

                                                                Р Е Ш И :

 

                ПРИЕМА за установено по отношение на П.Р.Я. с ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес: ***, че съществува вземане на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД с ЕИК-*** с адрес: гр.Разград, ул.”Черна”, представлявано от М. К. по заповед за изпълнение на парично задължение №4746/13.12.2017г. по ч.гр.д.№2918/2017г. по описа на РРС, за сумата от 307,94 лева за ползвана топлинна енергия за периода  от  31.10.2016г. до 04.08.2017г., ведно със законна лихва, считано от 11.12.2017г. до окончателното плащане, и сумата от 18,62 лева обезщетение за забава за периода от 01.12.2016г. до 10.11.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 от ГПК за сумата до 18,76 лева  обезщетение за забава.

             ОСЪЖДА П.Р.Я. с ЕГН-********** с регистриран постоянен адрес: ***, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-РАЗГРАД”ЕАД-гр.Разград сумата 600 лева разноски по настоящото дело и по заповедното производство.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: