Р Е Ш Е Н И Е № 880
Гр. Сливен, 04 декември
2009 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Сливенският районен съд, ХІІ-ти състав в публично заседание на двадесет
и пети ноември през две хиляди и девета
година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ БОЗУКОВ
при секретаря А.С.
като разгледа докладваното от районния съдия НАХД № 975/2009 год. по описа на СлРС , за да се произнесе
съобрази:
Производството е образувано по жалба на
В. Д. Б. против НП № 34/2009 год. на Началника на РУ МВР-Сливен, с което на
жалбоподателката на основание чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на чл. 21 ал.
1 от ЗДвП и на основание чл. 185 предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл. 157 ал. 6 от ЗДвП и на
основание Наредба № І-1959 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
В
жалбата си жалбоподателката моли съда да
отмени изцяло НП като незаконосъобразно .
В
с.з. жалбоподателката, редовно призована,
не се явява. По делото е представено писмено становище от процесуален
представител, който поддържа жалбата.
За
възз. страна, редовно призована, не се явява представител.
С
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
На 08.01.2009
год. в 09.03 часа на път І-6 в района на
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, от събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Въз
основа на нея, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок от лице имащо правен интерес от обжалването, но
разгледана по същество, е неоснователна.
При
съставянето на НП не са допуснати процесуални нарушения на установената законова
процедура, които да доведат до отмяната му. Последното е издадено от
компетентен орган и отговаря на изискванията за форма и съдържание.
Действително
жалбоподателката на посочената в АУАН дата, управлявала процесното МПС със
скорост 134 км/час при допустима 90 км/час за извън населено място. Също така
жалбоподателката управлявала МПС с АУАН № 262713 който замества контролния
талон, но с изтекъл срок на валидност. Това се установява от събраните по
делото гласни и писмени доказателства и съдът не споделя доводите на процесуалния
представител на жалбоподателката, че Радар TR № 118 който е бил използван при
измерване на скоростта, не притежава удостоверение за одобрен тип. Видно от представените
писмени доказателства по делото – удостоверение за одобрен тип, скоростомер Радар тип TR 4 се счита от одобрен тип и след изтичане на срока, тъй като той
отговаря на изискванията по Методиката за проверка на „Трафик-радар” и по
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. В
тази връзка съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено.
Ръководен
от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 34/26.01.2009 год. на Началника на РУ МВР- Сливен, с което на В. Д.
*** с ЕГН ********** на
основание чл. 182 ал. 2 т. 5 от ЗДвП
е наложена глоба в размер на 150
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца за нарушение на чл.
21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 185 предл. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 157 ал. 6 от ЗДвП и на основание Наредба № І-1959 на
МВР са отнети общо 10 контролни точки,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред СлАС , в 14 дневен срок от
съобщаването му, на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ършено висше образование, квалификационна степен “магистър” с рег.№ 041620,
лицето е издържало държавния си изпит на
16.06.2002г /изпитен протокол №58/ и след 17.06.2003г няма качеството “учащ”,
което е задължително условие, съгласно чл.82 от КСО за нейното получаване. На
осн. чл.114 ал.1 от КСО е издадено Разпореждане №1513/10.06.2003г, с което
посоченото в молбата лице е задължено да
възстанови неоснователно получената сума. Същото е връчено е на 26.06.2003г и е
влязло в законна сила. В срока за
доброволно изпълнение задължението не е погасено.
Въз основа на така приетото за установено и след преценка на събраните по
делото писмени доказателства, съдът
направи следните правни изводи: