Решение по дело №396/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството е образувано по касационна жалба подадена от "А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Илинден", [улица], представлявано от А. В. Д. - Главен изпълнителен директор, и М. М. - изпълнителен директор, чрез адвокат И. Й. гр. София, [улица], хотел Рила, офис 411, против Решение № 161/26.03.2024 г. на Районен съд Плевен, постановено по АНД № 2717/2023 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № Р-000316/09.08.2022 г., издадено от В. С. Д., главен инспектор в РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите.

С НП на касатора на основание чл. 210в и чл. 231 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 30000 лв., за прилагане на нелоялна търговска практика в неизпълнение на Заповед № 412/08.06.2015 г. на Председателя на КЗП, влязла в сила с Решение № 7641/07.12.2015 г. на АССГ.

Иска се от съда да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно.

Твърди се, че заповедта за забрана на нелоялна търговска практика не съдържа конкретни и точни параметри за поведение на търговеца, поради което не е доказано, че е нарушена в конкретния случай. Твърди се, че са положени всички необходими грижи при сключване на новия договор с абоната, който не бил в напреднала възраст и дори бил трудово ангажиран и способен да сключва сделки. Навеждат се доводи и за прекомерност на размера на наложената санкция.

С жалбата се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът главен инспектор в РД Русе към Комисията за защита на потребителите, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. Постъпило е писмено становище с вх. № 3086/30.05.2024 г. от старши юрисконсулт Д. Ц., с което изразява становище по неоснователността на жалбата и иска същата да бъде оставена без уважение, като се потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение относно заплатения адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и иска то да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което e процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна по делото е установено следното:

С процесното наказателно постановление № Р-000316/09.08.2022 г. издадено от главен инспектор в РД Русе към КЗП, упълномощена със заповед № 508/12.07.2022 г. на председателя на КЗП (лист 78 от приложеното АНД № 1639/2022 г. по описа на РС – Плевен) на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 30000 лв. за нарушение на чл. 210в от ЗЗП.

Първоинстанционният съд е приел, че при съставяне на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на НП на това основание, като наказанието е правилно индивидуализирано; наложено е в размер, определен от закона, при липса на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Касационният състав счита, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е установил правилно фактическата обстановка.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд относно посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон съдът следи служебно.

В оспореното решение са изложени фактите и обстоятелствата, които обуславят ангажирането на административната отговорност на дружеството. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната съвкупност.

Безспорно е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че касаторът е извършил продажба на нов мобилен апарат и сключване на нов договор, вместо да замени притежавания от лицето З. П., на 70 години, апарат „Моторола“, за който няколко пъти е предявявана рекламация заради проявени дефекти, каквото е било намерението на абоната и каквото убеждение е поддържал в абоната служителят на касатора, извършил продажбата.

Спорно по делото е дали касаторът е нарушил Заповед № 412/08.06.2015 г. на Председателя на КЗП.

Съгласно чл. 210в от ЗЗП който не изпълни заповед по чл. 68л, ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 70 000 лв.

Видно от Заповед № 412/08.06.2015 г. на Председателя на КЗП, същата е издадена на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП и с нея се забранява на същото дружество, но с предходно фирмено наименование, да използва нелоялна търговска практика: в противоречие на изискването за добросъвестност и професионална компетентност да не полага грижа към възрастните хора като потребители и да променя икономическото им поведение, като им предоставя по неподходящ за тях начин информацията за стоки и услуги, лишавайки ги от правото им да вземат информирано търговско решение.

Районният съд е събрал и обсъдил относимите писмени и гласни доказателства поотделно и в съвкупност, като е изложил в мотивите си направените фактически и правни изводи, че нарушението е доказано. Мотивите на съда се споделят напълно от касационния състав и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК не следва да се преповтарят.

Безспорно е доказано, че в процесния случай спрямо лицето З. П., на 70 години, не е положена необходимата грижа и не му е предоставена по достъпен и разбираем начин информацията, че всъщност подписва нов договор за продажба на мобилен апарат и абонамент, а не просто документи за замяна на неработещия апарат „Моторола“, с няколко рекламации вече, с друг работещ такъв, каквито са били намерението и убеждението на потребителя.

Възраженията на касатора, че потребителят въпреки възрастта си бил дееспособен и можел да сключва сделки, съдът намира за неотносими. Нарушението не е извършено със сключване на сделка от търговеца с недееспособно лице, а се състои в това, че спрямо лице на възраст 70 години не е положена необходимата грижа да му се предостави нужната информация по подходящ начин, за да може да вземе информирано решение за поведението си като потребител – в случая не е разяснено ясно и конкретно, че не просто се заменя повредения за пореден път апарат „Моторола“ с работещ друг апарат, а се сключва нов договор за абонамент и закупуване на апарат. Това поведение на търговеца е в пряко противоречие със забраната по посечената заповед, издадена на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП.

Издаденото НП е законосъобразно и решението на РС Плевен следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, като се вземе предвид фактическата и правна сложност и неявяването на процесуален представител в откритото съдебно заседание, направеното искане от ответника по касационната жалба за разноски за юрисконсулт се явява основателно за сумата от 50 лв., тъй като е изготвено само писмено становище.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, Плевенски административен съд, трети касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161/26.03.2024 г. на Районен съд Плевен, постановено по АНД № 2717/2023 по описа на съда.

ОСЪЖДА "А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район "Илинден", [улица], представлявано от А. В. Д. - Главен изпълнителен директор, и М. М. - изпълнителен директор, да заплати на Комисията за защита на потребителите сумата от 50 (петдесет) лева, представляващи деловодни разноски, като отхвърля искането за разноски за разликата до претендирания размер от 150 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.