Р
Е Ш Е
Н И Е №790
гр.К., 13.12.2019 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
К. районен съд, гражданско
отделение в публично заседание на седми ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. П.
при секретаря.....................Х. К.…….……………...................................като
разгледа докладваното от съдията..............................гр.дело №1172 по описа за 2019 год. за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.345 от ТЗ вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че въз
основа на подадено заявление по реда на чл.410 от
ГПК е образувано ч.гр.д.№594/2019г. по
описа на РС-К. и издадена против длъжника Х.М.Е. заповед за изпълнение за на
парично задължение в размер ***лв. за
незаплатени далекосъобщителни услуги. Заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5
ГПК и предвид дадени от заповедния съд указания предявява иска за установяване
на вземанията си по чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК до размера на ***лв., която
сума представлявала цена на потребени и незаплатени мобилни услуги. Заедно с
установителния иск по чл.422 ГПК
предявява и осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови
вноски в размер на ***лв. По
повод допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 16.04.2009г.,
сключен с ответника, последният бил абонат
на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №***и титуляр по предпочетения
мобилен номер ***с избрана абонаментна програма *** промо, с уговорен срок на
действие до 16.04.2010г., като правоотношението било новирано
с допълнително споразумение към договор за мобилни
услуги за мобилен номер ***на 14.10.2015г. , с избрана абонаментна програма
Пакет 1- ***лв., с уговорен срок на действие до 14.10.2017г.,
като при възползване от преференциални условия абонатът взел мобилно устройство *** модел ***на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на ***. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Като лоялен абонат на Оператора и при
възползване от преференциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник взел втори абонаментен
план с предпочетен мобилен номер ***по
програма Старт ***лв. с неограничени национални минути, съгласно Договор за мобилни услуги от дата 26.11.2016г. с
уговорен срок на действие до 26.11.2018г., като при възползване от преференциални условия, абонатът взел мобилно
устройство *** модел *** на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на ***лв. всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор. Въз основа на
посочения договор, ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било
фактурирано под клиентския номер на абоната №***. Съгласно чл.26 от Общите
условия, при ползване на услуги чрез
индивидуален договор, заплащането на ползваните услуги се извършвало въз основа
на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване
на индивидуален договор всеки потребител-страна по договора, бил уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми. За
потребените от абоната-ответник услуги за периода 2***.2016 г. до 24.04.2017г.
били издадени фактури. По фактура №***/25.12.2016г. за отчетения период на
потребление 2***.2016 г.- 24.12.2016г. с начислена за периода сума за разговори
и месечни абонаменти в размер на ***лв. /с ДДС,
от които: -За мобилен номер ***- ***лв.
/без ДДС/ за пропорционален абонаментен план (Старт
***лв., лизингова вноска - ***лв.; Разговори към „Грижа за клиента“ ***лв.
-За мобилен номер ******лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Резерв Стандарт ***лв., лизингова вноска - ***.;
Други услуги ***лв., Други услуги с добавена стойност
***лв., Разговори към „Грижа за клиента" ***лв.. Дължимата сума била
платима в срок 09.01.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер. По
фактура №***/25.01.2017г. за отчетения период на потребление 25.12.2016-24.01.2017г.
с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на ***лв. /с ДДС от които: -За мобилен номер ***- ***лв. /без
ДДС/ за абонаментен план Старт ***лв. лизингова
вноска - ***лв.; Потребени услуги ***лв.. -За мобилен номер ******лв.
/без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Резерв
Стандарт ***лв., лизингова вноска - ***.; Потребление услуги ***лв..
Дължимата сума била платима в срок 09.02.2017г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер. По фактура №***/25.02.2017г. за отчетения период на
потребление 25/01/2017-24/02/2017г., с начислена за периода сума за разговори и
месечни абонаменти в размер на ***лв. /с ДДС,
от които: - За мобилен номер ***- ***лв. /без ДДС/ за абонаментен план
Старт ***лв., лизингова вноска - ***лв.;
- За мобилен номер ***- ***лв. /без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент Резерв Стандарт *** лв., лизингова вноска - ***.;
Дължимата сума е платима в срок 12.03.2017г. Абонатът потребил, но незаплатил
мобилни услуги на обща стойност ***лв., фактурирани за три последователни отчетни месеца –
м.12/2016г., м.01/2017г. и м.02/2017г. С
Кредитно известие №***/25.03.2017г. за извършена корекция по дълга била
сторнирана сумата от ***лв. /с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента
такси, начислена е и дължимата лизингова вноска в размер на ***лв. и
е отразен незаплатения баланс в размер на ***лв., за
предходните три отчетни периода, при което задължението за плащане
възлизало в размер на ***лв. Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност ***лв., ангажирало
договорната му отговорност по т.11 от процесния договор за услуги и във връзка с
чл.75, вр. с чл.196, „в“ от ОУ едностранно били прекратени индивидуалните
договори на ответника за ползваните абонаменти. Била издадена крайна фактура №***/25.04.2017г. с начислена обща сума за плащане в размер на
1110.74лв. по абонатен номер №***. Поради прекратяване на договора за мобилни
услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от
Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски
за предоставеното на абоната мобилно устройство марка *** модел ***и за предоставеното на абоната
мобилно устройство марка *** модел *** били
обявени за предсрочно изискуеми. За устройство *** модел ***, взето във връзка с мобилен
номер ***, се дължала цена в размер на ***лв. след
м.04.2017г. като периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите
лизингови вноски, е след м.04.2017г. до м.09.2017г. За устройство *** модел ***, взето във връзка с мобилен
номер ***се дължала цена в размер на ***лв. след
месец 04.2017г. съответно периодът, за който били дължими предсрочно
изискуемите лизингови вноски, бил след м.04.2017г. до м.10.2018г. Като абонат
на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Т.Б.“ ЕАД
ответникът се съгласил и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.27
от Общите условия плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не
по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
При неспазване на срока, потребителят
дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.
Представените фактури сами по себе си,
не били основание за плащане, но длъжникът-ответник сключил договор
и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се да заплаща цената на предоставеното устройство,
съгласно уговорения погасителен план и бил в неизпълнение
на договора си. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Х.М.Е., с
ЕГН-**********, че съществува изискуемо вземане на „Т.Б.“ ЕАД в размер на ***лв. незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен №***за периода от 2***.2016г. до 24.04.2017г., ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното
плащане на сумата, както и ответникът да бъден осъден да му заплати сумата от ***лв., представляваща
незаплатени лизингови вноски, от които: ***лв. по
Договор за лизинг от 14.10.2015г. за устройство *** модел ***, взето
във връзка с мобилен номер *** за периода м.04.2017г. до
м.09.2017г. и ***лв. по Договор за лизинг от 26.11.2016г.
за устройство ***
модел ***,
взето във връзка с мобилен номер *** за периода след м.04.2017г. до м.10.2018г.
с абонатен №***. Претендира съдебни разноски.
В отговор на
исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, назначеният особен
представител на ответника, счита исковете са допустими и основателни, но не
може да даде становище по фактите и твърденията на ищеца, тъй като нямала
връзка с ответника. който трайно живеел извън пределите на Р.България. Не
възразява по представените писмени доказателства. Предоставя на съда да се
произнесе по казуса, според актуалната съдебна практика.
От събраните по делото доказателства
съдът намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№594/2019 г. по описа на РС-К. се установява, че по подадено от „Т.Б.“ ЕАД заявление е издадена заповед №357/26.02.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Х.М.Е., с ЕГН-********** за сумите: ***лв. главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги, *** лв. мораторна лихва за забава от 11.05.2017 г. до 11.02.2019 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението- 25.02.2019 г. до изплащане на задължението, както и *** лв. разноски за по делото, за които „Т.Б.“ ЕАД издал крайна фактура №***/25.04.2017 г. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за което кредиторът е уведомен на 25.03.2019 г. и с оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, на 23.04.2019 г. той е предявил иска по чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК.
Със специалния установителен
иск по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК се цели да се установи със сила на присъдено
нещо наличието на вземането, за което е била издадена заповедта за изпълнение,
доколкото подаденото срещу нея възражение препятства влизането й в сила. Затова
в настоящото производство съдът следва да установи налице ли е идентичност
между заповедното и исковото производства по отношение на техния предмет. В
заявлението, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№594/2019 г. по описа на
РС-К. заявителят е основал вземането си на сключен с длъжника договор за
далекосъобщителни услуги от 16.04.2009 г., като за предоставените на длъжника с
индивидуален клиентски №***далекосъобщителни услуги в размер на ***лв. е
издадена на 25.04.2017 г. крайна фактура. В исковата молба ищецът навежда и
допълнителни доводи, че предоставяните на длъжника мобилни услуги за два мобилни номера са
сключени два договора за лизинг на мобилно устройство марка *** модел ***и устройство марка *** модел ***. Въвеждането обаче на друго основание,
от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е издадена
заповедта за изпълнение, не води до недопустимост на исковия процес /Решение
№281/06.01.2016 г. по гр.д.№1589/2015 г. на ВКС, III г.о./. Аргумент в тази
връзка е и т.11.б. от Тълкувателно решение №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК съгласно,
която „в производството по иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл.214 от ГПК – за
изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от
което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което
произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта
за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването на осъдителен иск при
условията на евентуалност. За разликата между размера на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането, може при
условията на чл.210, ал.1 от ГПК да се предяви осъдителен иск.“. Освен това,
наред с вземането, предмет на заповедта за изпълнение, може да се предяви и иск
за друго вземане срещу същия длъжник – като искът за него ще е осъдителен и ще
се счита предявен от датата на предявяването му и ищецът по него няма да ползва
внесената държавна такса в заповедното производството. Предявеният иск за
установяване на вземането по заповед №357/26.02.2019 г. за изпълнение по чл.410
от ГПК не е за целия размер, за който е издадена заповедта, а за по-малка сума
поради което установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение в
частта, за която не е предявен иск за установяване на вземането на заявителя
подлежи на обезсилване на основание чл.415, ал.5 от ГПК като компетентен да
обезсили заповедта е съдът по заповедното производството. Предвид
гореизложеното предявените установителен иск по чл.422 от ГПК и осъдителен иск
за заплащане на лизингови вноски с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД са
допустими, поради което и следва да се
разгледат по същество.
Не е спорно, а и от приетите по
делото заверени копия на
Допълнително споразумение по програма „заедно“ към договор за мобилни услуги от
16.04.2009г. с мобилен №***, Допълнително споразумение от 14.10.2015 г. към договор за мобилни услуги
от с мобилен/фиксиран №*** и Приложение по план „служители“ от 14.10.2015г. и приложение - ценова
листа за абонаментен план от 14.10.2015г е видно, че между
„Т.Б.“
ЕАД / с предишно наименование „К. Б. М.“ ЕАД/ и ответника Х.М.Е. е бил сключен договор за
мобилни услуги за
мобилен номер *** по избрана абонаментна програма *** промо, който е бил изменен на 14.10.2015 г. поради избран от потребителя абонаментна програма Пакет 1
-стандартен месечен абонамент *** лв. и промоционален месечен абонамент ***лв.
и срок на действие до 14.10.2017 г. Ответникът Х.М.Е. се
възползвал от преференциалните условия на оператора и сключил с „Т.Б.“ ЕАД договор за лизинг от 14.10.2015г. неоспорен, по
силата на който дружество му предоставило за временно ползване мобилно
устройство-марка ***, модел ***, за мобилен номер ***, а ответникът се задължил да заплати лизингова
цена ***лв. с ДДС, на 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на ***лв. съгласно уговорения в договора погасителен план.
Видно от
заверени копия на договор за мобилни услуги от 26.11.2016 г., ведно с приложение ценова листа от
26.11.2016 г. и декларация-съгласие от 14.10.2015г., неоспорени, същият е
сключен между „Т.Б.“ ЕАД като оператор и Х.М.Е. - потребител за моб./фиксиран номер ***, с избран
абонаментен план Старт ***, със стандартен месечен абонамент *** лв., мобилен апарат *** модел ***, с дата на издаване на фактура: на 25-ти всеки
месец, и с
първоначален срок на договора-24 месеца, който изтича на 26.11.2018 г. В договора е уговорено, че в случай на
прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя,
през първоначалния срок, по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок, като във
всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в този договор, потребителят дължи и разликата между цената
на устройството без абонамент съгласно последно актуалната ценова листа на
оператора за съответното устройство към момента на прекратяване на договора по
отношение на коя да е СИМ карта/номер посочени в него и заплатената от него при
предоставянето му от оператора цена в брой или съответно обща лизингова цена по
договора за лизинг, а след изтичането на първоначалния срок договорът се
превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и
може да се прекрати по всяко време от действието му за всяка СИМ карта/номер,
посочен/а в него.
На 26.11.2016 г. страните сключили договор за
лизинг, неоспорен,
по силата на който дружество предоставило на Х.М.Е. за
временно ползване мобилно устройство- марка *** модел *** за мобилен номер ***, а
ответникът се задължил да заплати лизингова цена ***лв. с ДДС, на 23 бр.
месечни лизингови вноски, всяка в
размер на *** лв., по погасителен план,
уговорен в чл.6 на договора.
Представени по делото са и Общи условия
на договор за лизинг, подписани от ответника/лизингополучател Х.М.Е., обстоятелство неоспорено.
В чл.6 от Общите условия е предвидено
задължение за лизингополучателя срещу предоставеното ползване на устройството,
да заплати лизингодателя обща лизингова цена в размер, посочен в договора за лизинг между страните, която включва първоначална
лизингова вноска и месечни лизингови
вноски, като е предвидено лизинговата цена да се разделя след приспадане
на първоначалната лизингова вноска на равни
месечни вноски, като периодът, през който месечните вноски са дължими
съвпада със срока на договора за лизинг и
размерът на всяка отделна вноска е посочен в него. Предвидена е клауза,
съобразно която при подписване на договор за лизинг между страните лизингополучателят заплаща на лизингодателя
първоначална лизингова вноска в размер, който може да бъде различен от
размера на периодичните /месечни/ вноски и е посочен договора за лизинг между
страните. Общата лизингова цена, първоначалната
лизингова вноска, месечните вноски, както и всички други суми, дължими с
лизингополучателя по силата на Общите условия и договора за лизинг между
страните, са с включен ДДС. В ал.5 на чл.6 от Общите условия към договора за
лизинг изрично е предвидено месечните лизингови
вноски да се фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя
съгласно сроковете условията и начина за плащане на задълженията на
лизингополучателя в качеството му на потребител на мобилни и/или на фиксирани
телефонни услуги съгласно сключения между страните договор за предоставяне на
мобилни и/или фиксирани услуги и приложимите Общи условия за взаимоотношения с потребителите на
съответния вид услуги. В случай на неплащане на лизингова
вноска е предвидена клауза лизингополучателят да дължи на лизингодателя
лихва в размер съгласно приложимите Общи условия.
От
представените заверени копия на 5 бр. фактури, ведно със справки за общо
потребление на два
фиксирани номера е видно, че по фактура №***/25.12.2016г.,
за отчетения период 2***.2016г.-24.12.2016г. на Х.М.Е. е начислена обща сума
за плащане ***лв. с ДДС, със срок за
плащане 09.01.2017г. ;
-по фактура №***/25.01.2017г., за отчетения период 25.12.2016г.-24.01.2017г., с
начислена обща сума за плащане ***лв. с ДДС, в т.ч. ***лв. с ДДС задължения от
предходен период, със срок за плащане на задълженията 09.02.2017г.; - по
фактура №***/25.02.2017г.,
за отчетения период 25.01.2017г.-24.02.2017г., с начислена обща сума за
плащане *** лв. с ДДС, в т.ч. ***лв. с ДДС задължения от предходен период, със
срок за плащане на задълженията 12.03.2017г.; - по фактура №***/25.03.2017г., за
отчетения период 25.02.2017г.-24.03.2017г., с начислена обща сума за плащане ***лв.
с ДДС, в т.ч. *** лв. с ДДС задължения от предходен период, със срок за плащане
на задълженията 09.04.2017г.
и по фактура №***/25.04.2017г., за отчетения период 25.03.2017г.-24.04.2017г., с
начислена обща сума за плащане ***лв. с ДДС, от която: ***лв. неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги, ***лв. вноски лизинг и ***лв. с
ДДС задължения от предходен период, и със срок за плащане 10.05.2017г.
От така установеното съдът прави
следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание
чл.422 вр. с чл.415, ал.4 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен
срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване на
вземането му, тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадената по ч.гр.д.№594/2019 г. по описа на РС-К. е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В производството по чл.422 от ГПК
ищецът следва да установи основанието на вземането и неговия размер. Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. От неоспорените
обстоятелства и неоспорените писмени доказателствата съдът приема за установено, че между
страните е съществувало облигационно правоотношение по силата на сключени
допълнително споразумение от 14.10.2015 г. към договор за мобилни
услуги за мобилен номер *** и
договор за мобилни услуги от 26.11.2016 г. за мобилен/фиксиран номер ***, по които ищецът е доставял далекосъобщителните услуги и се явява
изправна страна. В периода от 2***.2016 г. до 24.04.2017 г. ответникът
Х.М.Е. е ползвал предоставените му
от оператора мобилни услуги за номер *** и за номер ***, за което са издадени фактура
№***/25.12.2016г., фактура №***/25.01.2017г.,
фактура №***/ 25.02.2017г. и фактура №***/25.03.2017г. Съгласно Общите
условия при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършва, въз основа на фактура която се издава ежемесечно
на името на потребителя, както и че плащането на посочената във фактурата сума
се извършва в срока указан на фактурата, но по- късно от 18 дни след датата на
издаването й. Тъй като ответната страна не е
оспорила количеството, стойността и цента на ползваните в периода 2***.2016
г. до 24.04.2017 г. мобилни услуги за номер *** и за номер ***, отразени в
представените фактури с приложения-общо потребление за двата мобилен/фиксиран
номера, то съдът счита, че ответникът дължи заплащането на цената им,
която е в общ размер ***лв. с ДДС. В хода на производството
ответната страна не е навела доводи и не е представил доказателства стойността
на предоставените далекосъобщителни услуги да са заплатени, поради което предявеният
установителен иск за сумата ***лв. е основателен и следва да бъде уважен.
По осъдителният иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.345 от ТЗ вр. с
чл.232,
ал.2 от ЗЗД:
Ищецът е предоставил на ответника с
договора за лизинг от 14.10.2015 г. мобилен апарат ***, модел ***и
с договора за лизинг от 26.11.2016
г. мобилен апарат *** модел ***, като с
положените си подписи абонатът е декларирал, че са му били предадени годна за
употреба вещ (мобилно устройство), която отговаря на съответните технически
характеристики. С договора мобилното устройство е предоставено за ползване
срещу месечно възнаграждение в размер на определени лизингови вноски по
описания в договорите погасителен план, които е следвало да се заплащат от
лизингополучателя. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задължението си по договора за лизинг, а именно- че е заплащал месечните вноски
за лизинга на мобилното устройство. Доказателства в тази насока не са
представени, поради което след като не е установил пълно погасяване на
задължението, ответникът следва да бъде осъден да заплати цената на устройствата.
Отделно от това, няма наведени доводи и в тази връзка ангажирани доказателства,
от които да се направи обоснован извод, че ответникът е върнал мобилните
устройства, поради което следва да се приеме, че е останал държател без да ги плати.
Именно поради неизпълнение на задълженията си по договорите за лизинг, чиито
срокове са изтекли към датата на предявяване на иска, ответникът дължи
неплатените лизингови вноски от цената на мобилен апарат ***, модел ***в общ размер ***лв. и неплатените лизингови вноски от цената на мобилно
устройство *** модел *** в общ размер ***лв.,
които вещи подписвайки договорите за лизинг е получил. Предявеният иск са
основателен поради което следва да бъде уважен в претендираните размери.
Относно разноските:
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК и мотивите към нея, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора следва да разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство, с осъдителен диспозитив. Предвид изхода
на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в настоящото делото разноски в размер ***лв.,
от които:*** лв. държавна такса, *** лв. платено адвокатско възнаграждение и ***
лв. разноски за особен представител, както и ***лв. разноски в заповедното
производство, редуцирани съобразно уважената част от вземането по заповедта за
изпълнение.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Х.М.Е., с ЕГН-********** ***, че
съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление:***, Б.П.С., ***, за сумата от ***лв.
главница, явяваща се цената на незаплатени далекосъобщителни
услуги по допълнително
споразумение от
14.10.2015 г. към договор за мобилни услуги за мобилен номер ***
и договор за мобилни услуги от 26.11.2016 г. за
мобилен /фиксиран номер *** и законна лихва върху главницата от 25.02.2019 г. до
изплащане на вземането, за което е издадена заповед №357/26.02.2019 г. за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№594/2019 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА Х.М.Е., с ЕГН-********** *** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, Б.П.С., ***, сумата ***лв. от която: ***лв. с ДДС
неизплатени
лизингови вноски от цената на мобилно устройство- ***, модел ***по договор за
лизинг от 14.10.2015 г. и ***лв. с ДДС неизплатени лизингови вноски от цената
на мобилно устройство- *** модел *** по
договор за лизинг от 26.11.2016
г.
ОСЪЖДА Х.М.Е., с ЕГН-**********
*** да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:***, Б. П. С., ***,
на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на ***лв., както и ***лв. разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№594/2019 г. по описа на РС-К..
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила
на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№594/2019 г. по описа на РС-К..
Районен съдия: