Присъда по дело №574/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта:	50
Дата:	8 април 2025 г.
Съдия:	Николай Младенов

Дело:	20241100200574
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	29 януари 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 50
гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 22 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Николай Младенов
СъдебниЕкатерина Б. Николова

заседатели:Марио Н. Пеловски
при участието на секретаря ДИАНА Г. ДИМИТРОВА
и прокурора И. Г. З.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Наказателно дело от общ
характер № 20241100200574 по описа за 2024 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,съдът
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата Б. Ц. И., род. на ******* г в гр.София,българка,българска
гражданка,омъжена , неосъждана,с висше икономическо образование
,жив.София,ул.“*******,на длъжност-старши инспектор в НОИ, ЕГН-**********,

за НЕВИНОВНА в това, че :

В периода от 19.04.2011г. - до 23.07.2012г., в гр. София, в условията на
продължавано престъпление - с 20 (двадесет) деяния, които поотделно са
осъществили състав на едно и също престъпление и са били извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващите са се явили от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите, извършила финансови операции с парично
имущество в общ размер на 104 130.85 (сто и четири хиляди сто и тридесет лева и
1

85 стотинки) лева, за което да е знаела, че е придобито чрез престъпление по чл. 217,
ал.4, вр. ал.2 от НК {злоупотреба на доверие), реализирано от самата нея, като
имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък, а отделните
финансови операции, включени в състава на продължаваното престъпление са били
осъществени както следва:
1. На 19.04.2011г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“
АД извършила финансова операция с имущество - наредила превод на сумата от
2. 000.00 (две хиляди) евро, с левова равностойност от 3 911.66 {три хиляди
деветстотин и единадесет лева и 66 стотинки) лева от сметка с № BG*******-
******* - към сметка с № BG*******, за която сума да е знаела, че е придобита
чрез престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК {злоупотреба на доверие),
осъществено от самата нея;
2. На 29.04.2011г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“
АД извършила финансова операция с имущество - наредила превод на сумата от
2. 000.00 {три хиляди) евро, с левова равностойност от 5 867.49 {пет хиляди
осемстотин шестдесет и седем лева и 49 стотинки) лева от сметка с №
***************** - към сметка с № BG*******, за която сума да е знаела, че е
придобита чрез престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК {злоупотреба на
доверие), осъществено от самата нея;
3. На 02.05.2011г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“
АД извършила финансова операция с имущество - наредила превод на сумата от
5 000.00 {пет хиляди) евро, с левова равностойност от 9 779.15 {девет хиляди
седемстотин седемдесет и девет лева и 15 стотинки) лева от сметка с №
***************** - към сметка с № *******, за която сума да е знаела, че е
придобита чрез престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК {злоупотреба на
доверие), осъществено от самата нея;
4. На 21.12.2011г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“
АД извършила финансова операция с имущество - наредила превод на сумата от
4550.50 {четири хиляди петстотин и петдесет евро 50 евроцента) евро, с левова
равностойност от 8 900.00 {осем хиляди и деветстотин) лева от сметка с №
***************** - към сметка с № *******, за която сума да е знаела, че е
придобита чрез престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК {злоупотреба на
доверие), осъществено от самата нея;
5. На 23.12.2011г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“ - АД
извършила финансова операция с имущество - наредила превод на сумата от
613.55 {шестстотин и тринадесет евро 55 евроцента) евро, с левова
равностойност от 1 200.00 {хиляда и двеста) лева от сметка с № **********-
******* - към сметка с № *******, за която сума да е знаела, че е придобита чрез
престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК {злоупотреба на доверие),
осъществено от самата нея;
6. На 12.01.2012г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“
АД извършила финансова операция с имущество - наредила превод на сумата от
2 556.46 {две хиляди петстотин петдесет и шест евро 46 евроцента) евро, с
левова равностойност от 5 000.00 {пет хиляди) лева от сметка с №
BG************** - към сметка с № BG*******, за която сума да е знаела, че е
придобита чрез престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК {злоупотреба на
2

доверие), осъществено от самата нея;
7. На 18.01.2012г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“
АД извършила финансова операция с имущество - изтеглила на каса сумата от 2
045.17 {две хиляди и четиридесет и пет евро и 17 евроцента) евро, с левова
равностойност от 4 000.00 {четири хиляди) лева от сметка с № *******- *******,
за която сума да е знаела, че е придобита чрез престъпление по чл. 217, ал.4, вр.
ал.2 от НК {злоупотреба на доверие), осъществено от самата нея;
8. На 09.02.2012г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“
АД извършила финансова операция с имущество - наредила превод на сумата от
4 500 {четири хиляди и петстотин) евро, с левова равностойност от 8 801.24
{осем хиляди осемстотин и един лева и 24 стотинки) лева от сметка с №
********* - към сметка с № BG*******, за която сума да е знаела, че е
придобита чрез престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от HК {злоупотреба на
доверие), осъществено от самата нея;
9. На 09.02.2012г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“
извършила финансова операция с имущество - наредила превод на сумата от 1
533.88 {хиляда петстотин тридесет и три евро и 88 евроцента) евро, с левова
равностойност от 3 000.00 {три хиляди) лева, от сметка с № *********- ******о
превода, а именно на стойност от 1 500.00 {хиляда и петстотин) евро,
еквивалентна по размер на сумата от 2 933.75 {две хиляди деветстотин
тридесет и три лева и 75 стотинки) лева,за която сума да е знаела, че е
придобита чрез престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК {злоупотреба на
доверие), осъществено от самата нея;
10. На 07.03.2012г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“ - АД
извършила финансова операция с имущество - наредила превод на сумата от 4
955.00 {четири хиляди деветстотин петдесет и пет) евро, с левова
равностойност от 9 691.14 {девет хиляди шестстотин деветдесет и един лева и
14 стотинки) лева от сметка с № ********* — към сметка с № BG*******, за
която сума да е знаела, че е придобита чрез престъпление по чл. 217, ал.4, вр.
ал.2 от НК {злоупотреба на доверие), осъществено от самата нея;
11. На 07.03.2012г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“ - АД
извършила финансова операция с имущество - изтеглила на каса сумата от 2
045.17 {две хиляди и четиридесет и пет евро и 17 евроцента) евро, с левова
равностойност от 4 000.00 {четири хиляди) лева от сметка с № *****-
***********, за която сума да е знаела, че е придобита чрез престъпление по чл.
217, ал.4, вр. ал.2 от НК {злоупотреба на доверие), осъществено от самата нея;
12. На 23.04.2012г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“ - АД
извършила финансова операция с имущество - изтеглила на каса сумата от 2
556.46 (две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 46 евроцента) евро, с
левова равностойност от 5 000.00 {пет хиляди) лева от сметка с №
*****************, за която сума да е знаела, че е придобита чрез престъпление
по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК {злоупотреба на доверие), осъществено от самата
нея;
13. На 23.04.2012г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“ - АД
извършила финансова операция с имущество - наредила превод на сумата от 1
022.58 {хиляда двадесет и две евро и 58 евроцента) евро, с левова равностойност
от 2 000.00 {две хиляди) лева, от сметка с № ************* - към сметка с №
3

BG*******, за която сума да е знаела, че е придобита чрез престъпление по чл.
217, ал.4, вр. ал.2 от НК {злоупотреба на доверие), осъществено от самата нея;
14. На 23.04.2012г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“ - АД
извършила финансова операция с имущество - наредила превод на сумата от 1
022.58 {хиляда двадесет и две евро и 58 евроцента) евро, с левова равностойност
от 2 000.00 {две хиляди) лева, от сметка с № ************- **** - към сметка с
№ *******, за която сума да е знаела, че е придобита чрез престъпление по чл.
217, ал.4, вр. ал.2 от НК {злоупотреба на доверие), осъществено от самата нея;
15. На 25.04.2012 г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“ - АД
извършила финансова операция с имущество - изтеглила на каса сумата от 250.00
{двеста и петдесет) евро, с левова равностойност от 488.96 {четиристотин
осемдесет и осем лева и 96 стотинки) лева от сметка с № **********1- *******,
за която сума да е знаела, че е придобита чрез престъпление по чл. 217, ал.4, вр.
ал.2 от НК {злоупотреба на доверие), осъществено от самата нея;
16. На 03.05.2012г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна
банка“ - АД извършила финансова операция с имущество - изтеглила на
каса
сумата от 2 045.17 {две хиляди четиридесет и пет евро и 17 евроцента) евро, с левова
равностойност от 4 000.00 {четири хиляди) лева от сметка с № *********, за която
сума да е знаела, че е придобита чрез престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от НК
{злоупотреба на доверие), реализирано от самата нея;
17. На 19.06.2012г., в град София, в офис на „Първа инвестиционна банка“ - АД
извършила финансова операция с имущество - наредила превод на сумата от 5
443.21 {пет хиляди четиристотин четиридесет и три евро 21 евроцента) евро,
с левова равностойност от 10 646.00 {десет хиляди шестстотин четиридесет и
шест) лева от сметка с № BG********* — към сметка с № BG*******, за която
сума да е знаела, че е придобита чрез престъпление по чл. 217, ал.4, вр. ал.2 от
НК {злоупотреба на доверие), осъществено от самата нея;
18. На 19.06.2012г., в град София, в офис на „Първа
инвестиционна
банка“ - АД извършила финансова операция с имущество - изтеглила
на каса
сумата от 2 556.46 {две хиляди петстотин петдесет и шест евро и 46 евроцента)
евро, с левова равностойност от 5 000.00 {пет хиляди) лева от сметка с №
BG********* , за която сума да е знаела ,че е придобита чрез престъпление по
чл.217,ал.4,вр.ал.2 от НК/злоупотреба на доверие/, осъществено от самата нея,
19. На 25.06.2012 г. в гр.София, в офис на „Първа Инвестиционна банка“- АД
извършила финансова операция с имущество – наредила превод на сумата от 2000/две
хиляди|/ евро , с левова равностойност от 3911,46 /три хиляди деветстотин и
единадесет лева и четиридесет и шест стотинки/ от сметка с № BG********* – към
сметка с № BG*******, за която сума да е знаела ,че е придобита чрез престъпление
по чл.217,ал.4,вр.ал.2 от НК/злоупотреба на доверие/, осъществено от самата
нея,както и
20. На 23.07.2012 г. в гр.София, в офис на „Първа Инвестиционна банка“-АД
извършила финансова операция с имущество – наредила превод на сумата от
4

3582,53лв/три хиляди петстотин осемдесет и две евро и 53 евроцента/, с левова
равностойност 7000/седем хиляди лева/ от сметка с № BG********* към сметка с №
******* за която сума да е знаела ,че е придобита чрез престъпление по
чл.217,ал.4,вр.ал.2 от НК/злоупотреба на доверие/, осъществено от самата нея,
Поради което и на основание чл.304 от НПК съдът я ОПРАВДАВА изцяло за обвинението
,че е извършила престъпление по чл.253,ал.5,вр.ал.1,пр.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.
На основание чл.190 ,ал.1 от НПК съдът постановя фактически направените
разноски в размер на 2080,50 лв/две хиляди и осемдесет лева и петдесет стотинки/ по
водене на наказателното производство да останат за сметка на държавата.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред
Софийски Апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

5

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда по НОХД№ 574/2024 г.по описа на СГС,НО,22-ри с-в
Софийската Градска Прокуратура/СГП/,отдел 01„Икономически и данъчни
престъпления“ е внесла на 26.01.2024 г. обвинителен акт срещу подс.Б. Ц. И. за извършено
престъпление по чл.253,ал.5,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК/квалифициран състав на
престъплението „пране на пари“/.Обвинява я ,че това престъпление е извършено като
продължавано в периода от 19.04.2011 г.до 23.07.2012 г. , като в състава му са били включени
двадесет деяния, които са причинили общия престъпен резултат,в аспекта на правната връзка
на чл.26,ал.1 от НК.Общата стойност на финансовите операции е посочена в левове , а
именно 104 130,85 лв. Същевременно,в този обвинителен акт се твърди и че дейността на
подсъдимата в осъществяване на състава на престъплението „пране на пари“, е била
успоредно съпроводена от извършването на предикатно престъпление, включващо девет
деяния, по чл.217,ал.4,вр.ал.1 /или ал.2/,вр.чл.26,ал.1 от НК.Същите са обективирани
текстово като валутни транзакции в общ размер 53 582,53 евро.Макар не винаги в тази част
от обв. акт предикатното престъпление да е било посочвано цифрово като продължавано
такова, накрая прокурорът-вносител на акта , изрично подчертава двукратно/на л.16 от самия
обв. акт,съответно - л.18 от съд. производство по НОХД№ 574/2024 г./ че подсъдимата И. е
осъществила лично състава и на предикатното престъпление по
чл.217,ал.4,вр.ал.2,вр.чл.26,ал.1 от НК.В обв.акт се посочва и че в това предикатно
продължавано престъпление са включени 9 деяния,извършени в периода от 19.04.2011 г. до
23.07.2012 г.При просто сравнение е очевидно ,че периодът на извършване на
продължаваната престъпна дейност по предикатната деятелност/по
чл.217,ал.4,вр.ал.2,вр.чл.26,ал.1 от НК/ и на този по продължаваната престъпна дейност, за
която подс.И. е предадена на съд/по чл.253,ал.5,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК/,всъщност
съвпадат.Това е причината съдът в настоящите мотиви да констатира,че предикатното
престъпление по-скоро съпровожда, а не толкова предшества деянията по основното
престъпление/за което подсъдимата е предадена на съд/.Има частично съвпадение и на
някои от датите на отделните деяния,но не на всички , като се вземе предвид ,че в
предикатното престъпление се твърди наличие на извършени 9 деяния , а за престъплението
по чл.253,ал.5 от НК са включени 20 деяния, поради което пълно съвпадение не е и
възможно.За предикатното престъпление обвинение спрямо подсъдимата не е повдигано,
като вносителят на обв. акт е констатирал като единствена причина за това /в самия обв.акт/
изтичането на обикновената давност за наказателно преследване,по чл.80,ал.1,т.3 от НК,
на датата 23.07.2022 г./тоест 10 години след последното деяние,включено в състава на
продължавано престъпление по предикатната деятелност/.Липсата на обвинение за
предикатното престъпление обаче не пречи в обв.акт да се твърди неговото извършване от
самата подсъдима и то от единственият орган, който е имал достатъчна легитимна
възможност и съответния процесуален инструментариум, за да привлече като обвиняема
подсъдимата и за това престъпление/преди изтичане на давността/. Самият обв. акт се внася
в съда на дванадесетата година от довършването на твърдяните предикатно и
последващо/същинско/ престъпление.Привличането на подсъдимата в качеството на
обвиняема е извършено на 12.10.2023 г., като в него са описани само 20 те деяния включени
в състава на престъплението по чл.253,ал.5 и др. от НК , но няма диспозитив или
съображения за наличието на предикатна престъпна дейност.Такива твърдения се въвеждат
за първи път в хода на дългогодишното наказателно производство чрез горепосочения
внесен обв. акт.
В хода на проведеното открито разпоредително заседание подсъдимата и
защитника правят искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото
на прокурора с аргументи посочени в Протокола от СЗ.Съдът остави без уважение искането
за прекратяване на съдебното производство с мотиви ,които също са отразени в
Протокола.Срещу отказа на съда да прекрати съдебното производство постъпи жалба ,но с
1

Определение на САС по ВНЧД№ 627/2024 г.последната е оставена без
уважение.Софийският Апелативен съд приема че за предикатното престъпление не е нужна
същата доказаност , каквато е необходима за деянието по чл.253 от НК.Освен това ,САС
посочва и следното : „Не на последно място , обстоятелството че подсъдимата е
разполагала със законно и редовно пълномощно , което й е давало право да ползва парите
както намери за добре, не легализира обстоятелството ,че парите са били използвани от
нея в отклонение от предоставеното й доверие“.
При проведеното съдебно следствие по общия ред на НПК бяха събрани и
проверени доказателствените материали от предходната фаза на процеса, след което съдът
приключи съдебното дирене и даде ход на делото по същество.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подс.И. за извършено престъпление
квалифицирано „пране на пари“.Той счита ,че всяка една от деветте транзакции,които
приема като деяния в състава на предикатното престъпление „Злоупотреба на доверие“ ,са
във вреда на упълномощителя,посочен от него в пледоарията като доверител.Същевременно
,поради някаква причина/непосочена в пледоарията/ прокурорът признава ,че СРП,СГП и
той самият като наблюдаващ прокурор, „не са сколасали“ да проведат бързо разследване и
повдигане на обвинение на подсъдимата по чл.217 от НК и така давността била
изтекла.Упълномощителката Х.П. не е имала интерес от транзакциите на подсъдимата , тъй
като не е имало разходно-оправдателна необходимост от извършването
им.Наистина,съгласява се прокурорът, тези действия на подсъдимата не са били в колизия с
пълномощното, но това не значи че няма злоупотреба на доверие.Ако не е имало
пълномощно ,тогава вероятно щеше да се касае за обсебване по чл.206 от НК,добавя
прокурорът.Според последният, П. би следвало да е подписала пълномощното само с идеята
действията с него да са само в неин интерес,тъй като всяка друга версия за дарствени мотиви
се явява абсурдна и нелогична.Като цитира някои съдебни решения, прокурорът намира че
предикатната деятелност покрива белезите на престъплението „злоупотреба на доверие“.На
следващо място , подсъдимата е извършила и вторична престъпна деятелност , а именно
„изпиране на пари“- в специфичната конкретна хипотеза на
„самоизпиране“.Доказателствата недвусмислено сочат,че подсъдимата е извършила
безкасово онлайн пренасочване на сумите, придобити от предикатната деятелност и това е
станало прикрито.15 от инкриминираните 20 финансови операции са били безкасови , а
другите 5 са били касови операции.По този начин държавното обвинение картинно
онагледява твърдЯ.та дейност на подсъдимата като „разслояване, замаскиране и
отдалечаване на изпрания паричен актив от първоизточника му“.Предметът на
престъплението по чл.253 от НК е и „облага“ по Конвенцията на ООН срещу
Корупцията.Подс. И., според СГП ,е знаела че паричните средства са с престъпен произход
тъй като самата тя е била извършила и предикатното престъпление.Според прокурора
избраният метод от подсъдимата е бил „много добър“ ,тъй като тя е насочила парите с
престъпен произход към свои собствени сметки , на които е била титуляр. По този начин
подс.е имала и цел да се затрудни евентуалното разследване,смята още държавният
обвинител.Случаят е бил особено тежък, тъй като сме изправени пред 20 деяния,извършвани
в рамките на 1 година и 3 месеца,подс. е била на отговорна позиция в кредитна институция,
която е следвало да следи и да предотвратява случаи в приложението на ЗМИП/Законът за
мерките срещу изпирането на пари/.Макар по делото да няма експертни
заключения,прокурорът намира че здравето на Х.П. и М.З. се е влошило именно в резултат
на действията на подсъдимата в осъществяване на престъплението ,за което е предадена на
съд.Наистина ,има данни по делото ,че подс. е превеждала все пак някога определени суми
към сметката на М.З. ,но това са били доходи от наеми и ренти.Прокурорът ,базирайки се на
Заключението на ССчЕ, сочи и че имало още 9669 щ.д. и 9293 евро , които били
„усвоени“/цитат/ от подсъдимата.Имало и допълнителна щета за П. от действията на
подсъдимата в размер на 33600 лв/Заб. на Предс. - макар и за двете твърдения да няма
обвинение срещу подсъдимата/.Това че няма заведени граждански искови производства
прокурорът не счита ,че следва да се отчита като смекчаващо и минимизиращо
2

отговорността на подсъдимата обстоятелство.Воденето на дела от страна на П. и З., според
прокурора, изисквало пътувания от Канада до България и обратно, което едва ли щяло да е
бързо и евтино.Накрая прокурорът предлага подс.И. да се признае за виновна,като й се
определи наказание ,съобразено с чистото съдебно минало и многогодишното наказ.
производство.Последното можело да е смекчаващо обстоятелство,но не и изключително
такова. Все пак прокурорът сочи ,че И. е привлечена като обвиняема чак на 12.10.2023 г. и
поради това не е търпяла дълго време ограниченията , обичайно свързани с мерките за проц.
принуда. Поради това, държавното обвинение предлага, ако съдът намери обвинителната
теза за убедителна и обоснована,то в такъв случай да определи наказание от 5 години
"Лишаване от свобода" на подсъдимата Б. И., ефективно, при начален общ режим на
изтърпяване.Също така да се отнеме в полза на държавата сумата от 104 130,85 като предмет
на престъплението „пране на пари“.На основание чл.37,ал.1,т.6 и 7 от НК подсъдимата да
се лиши от права за 8 години , както и да й се наложи глоба в размер на поне 10 000 лв.
Защитникът заявява ,че обвинението срещу подс.И. е останало
недоказано.Обвинителната реч на прокурора е била заредена с емоционален плам ,но без
нужната доказателствена опора, като поради това неведнъж държавният обвинител се
базирал на факти и обстоятелства извън обема на самото обвинение.Емоционалният елемент
в обвинителната реч е довел дотам подсъдимата недопустимо да бъде наричана „измамник“
и „мошеник“ , без дори да има обвинения срещу нея за подобни престъпни състави.За да
имаме пране на пари ,трябва да имаме доказана предикатна деятелност, а това става с влязла
в сила присъда.Такава няма в настоящия случай.Ето защо , макар и прокурорът да се
самоназовава като „господар на процеса“,то това не може да е повод да се черпят права и да
се влошава процесуалното положение на подсъдимата от собственото недобросъвестно
поведение на прокурора.Последният се позовава на изтекла давност , касателно
неповдигнатото обвинение по чл.217 от НК, но достатъчно време е имало на разположение
за държавното обвинение да повдигне обвинението и да го докаже в съда с влязла в сила
присъда.Това не е сторено и оттам не може да се твърди като даденост нещо, което не е факт
и не е установено, както е изискуемо.При анализа на обвинението по чл.253 от НК , не са
изследвани личните приятелски и чисто човешки отношения между подсъдимата и Х.П..До
2014 г. нищо ние буди съмнения ,че действията на подсъдимата са в интерес на т.нар.
пострадала.П. е получила чрез реституция редица имоти , част от които са били в много
лошо състояние , а поддръжката и възстановяването им е изисквало грижи и
разходи.Подсъдимата заявява ,че е действала съгласно волята на П. за повишаване
стойността на тези имоти.От разпита на свид.В. и М.З.йкови обаче става ясно ,че те също
имат претенции ,макар че това са средства на Х.П..Приживе има сложни отношения и между
майка и дъщеря Х.П. и М.З. , което след време води до това последната да е основен
инициатор на действията срещу подсъдимата чрез държавното обвинение.За защитата дори
е странно защо инициатор на жалбите до Прокуратурата е М.З. , след като парите са на
Х.П..Ако има спор ,то той е гражданскоправен и очевидно е бил търсен начин чрез
наказателноправна репресия да бъде притисната подс.Б. И..От показания на свидетели се
установява ,че Х.П. е била щедър човек с любов към изкуството.Наистина няма данни пари
от Канада да са пращани ,за да се финансират ремонтни дейности ,но очевидно отнякъде
пари са давани за тези цели.За прокурора убягва и странното обстоятелство ,че М.З.
всячески е препятствала контакт между майка си и подсъдимата, особено след като първата
е била в тежко и безпомощно състояние след инсулт.Установи се и че въпреки противните
твърдения,всъщност няма заведени граждански дела между Х.П. и подсъдимата.Действията
на подсъдимата са в рамките на пълномощното и никой не оспорва това.Но не може
прокуратурата да твърди ,че като се прехвърлят суми по своя сметка ги
прикриваш.Прокурорът вероятно бърка този казус с някое друго дело , като казва ,че част от
транзакциите били чрез онлайн банкиране, но е ясно,че държавното обвинение е затрупано с
работа и подобни грешки са възможни , счита защитата.Самите пари по преводите не са
нито с престъпен , нито с неясен произход.Това са парите на Х.П. и това е ясно и
неоспоримо за всички , а действията с тях подсъдимата извършва по силата на даденото й
пълномощно и изцяло в рамките му.Относно обвинението за особено тежък
3

случай.Подсъдимата е упълномощена в лично качество ,като близка приятелка на П. , а не в
качеството на банков служител , който заема дадена позиция в кредитната
институция.Липсата на граждански дела сочи ,че на практика не се търсят парите.Наличието
на наказателно дело обаче сочи желанието за мъст към подсъдимата.Самата М.З. е
непоследователна откога знае за пълномощното-веднъж казва ,че знае от 2010 г. , а друг път
от 2014 г.Няма и не може да има изпиране на пари , когато пари с ясен произход се
превеждат от една сметка в друга.Ако се превеждат пари по сметка на малоимотно
лице,тогава ситуацията е различна и сигурно прокурорът има богат опит с такива
случаи.Защитата сочи ,че както тезата на прокурора , така и неговата теза имат проблеми с
тяхната доказаност ,но от друга страна – прокурорът носи тежестта на доказване и
последиците са по сериозни , когато прокурорът не докаже твърденията си.Въз основа на
тези си аргументи защитата пледира съдът да признае за невиновна подсъдимата и да я
оправдае изцяло.Алтернативно-ако съдът я приеме за виновна , то да се наложи наказание
под минимума при превес на смекчаващи обстоятелства и то по основния състав на
престъплението ,за което е привлечена към наказ. отговорност.Да се отчете и дългия срок на
водене на наказ. производство.
Подс.Б. И. заявява по същество,че не е била в ръководството на ПИБ.Освободена е
от банката не защото е установено неправомерно поведение от нея като банков служител , а
тъй като такава е била политиката на банката - при подаден сигнал срещу неин
служител,последният да се освобождава.Не е вярно казаното от свидетелките М. и В. З. ,че
тя е написала пълномощното, а това е сторено от Нотариуса.Пълномощното е било
изготвено по искане на Х.П. , тъй като неин зет/неустановен по делото/ й е отказвал
помощ.Заявява още ,че никога не се е крила и не е заплашвала М.З..Като банков служител
знае какво означава пране на пари е не е вършила подобна дейност.Не смята че придобитите
средства са с незаконен произход.
По същество и при последна дума подсъдимия заявява ,че не се счита за
виновна.Не е налице пране на пари и смята ,че не следва да бъде осъдена.
Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимата Б. Ц. И. е родена на ******* г. в гр.София,българка,българска
гражданка,с постоянен и настоящ адрес – гр. София,ул.“****,висше икономическо
образование,работи като старши инспектор в НОИ, омъжена , неосъждана, ЕГН-**********.
Подсъдимата Б. Ц. И. се познавала и поддържала близки приятелски отношения със
свид.М.З., която още отпреди около 35 години се била преместила поради някакви
съображения да живее отвъд Атлантическия океан, а именно в Канада,гр.Торонто.Там
живеела и дъщеря и св.В. З., а през 2002 г. там се преместила да живее и майката на М./и
баба на В./ Х.П..За времето от 2002 г. до 2012 г. периодично П. се връщала и прекарвала
месеци в родната си България, но след влошаване на здравословното й състояние след 2012
г.,тя преустановила пътуванията до България.През периода от 1997 до 2014 г. подсъдимата
била служител на „Първа Инвестиционна банка“/ПИБ/, АД , като била на длъжност
ръководител на счетоводен отдел в клон на банката.
През септември 2009 г. М.З. и Х.П. продали семеен имот в
гр.София,кв.“Лозенец“/неиндивидуализиран/ като сумата от 48 300 евро/вероятна продажна
цена по сделката/ постъпила по банкова сметка **** в ПИБ, по която титуляр била М.З..Към
този момент Х.П.,въпреки възрастта си/83 години/ била пълномощник на дъщеря си пред
ПИБ.Като банков служител и близък приятел на продавачите подс.И. дала съвет сумата да се
прехвърли от банковия продукт - свободен депозит в друг банков продукт - срочен
депозит.Така , на 13.10.2009 г.Х.П. прехвърлила сумата 48 300 евро от сметката на дъщеря
си/посочена в горния абзац/ на своя нова сметка,открита на същата дата, а именно по сметка
№ ****.По делото не са събрани данни дъщерята на Х.П.,св.М.З. да е изразила каквото и да
е недоволство от обстоятелството ,че майка й,действайки като неин пълномощник,
4

прехвърля по силата на представителната си власт средства от нейна банкова сметка на своя
банкова сметка.
През м. септември 2010 г. Х.П. била в България и в София се срещнала с подсъдимата
Б. И..В хода на тази среща двете се разбрали П. да упълномощи подсъдимата да я
представлява в лично качество пред ПИБ, където П. имала открити банкови сметки.За да
вземе това свое решение,Х.П. отчела че има дългогодишни приятелски отношения с
подсъдимата и може да й има доверие, а така също знаела ,че подсъдимата е служител на
същата банка.
Така , на 21.09.2010 г.подс.И. и Х.П./тогава на 84 години/ отишли в Нотариална
кантора на Нотариус № 199 Т.М..Текстът на пълномощното не бил предварително подготвен
, нито бил на бланка на ПИБ, а бил изготвен в кантората на нотариуса.Там П. подписала
пълномощно ,рег.№ 5104, като нотариусът заверил верността на подписите и положил
правоъгълен печат.Преди своето удостоверително действие по заверката, нотариусът в
изпълнение на задълженията си за опазване на правата и задълженията на страните в
нотариалните производства по чл.25 от ЗННД/Закон за нотариусите и нотариалната
дейност/,се убедил че това е действителната свободна воля на упълномощителката, както и
че последната е правоспособна и дееспособна и няма данни за пороци във волята й, които да
водят до съмнения в действителността на извършеното от нея правно действие по
упълномощаването на подсъдимата.Преди да се посочи обемът на представителната власт ,
която възникнала за подсъдимата от това пълномощно , следва да се уточни правната
природа на самото упълномощаване, а това е осъществено значение за настоящото
производство.От гледна точка на правната теория,няма особена дискусия ,че
упълномощаването е едностранна сделка с която се поражда представителна власт, като
вследствие на нея упълномощеният има правото да извършва действия от името и за сметка
на упълномощителя.Правните последици настъпват директно в патримониума на
представлявания, като в отделни части от пълномощното това е дори изрично подчертано
със съответните изразни средства.Както е утвърдено и в теорията на гражданското право/Вж
„Гражданско право,Обща част,Дял II“,проф.Витали Таджер, София,“Наука и
изкуство,1972 г, стр.330-331/ винаги има друго основно правоотношение,някакъв друг
договор, който самото упълномощаване обслужва.Напр. адвокатското пълномощно се
придружава от договор за правна помощ,където е уговорено между страните по него какви
действия ще върши адвокатът ,ползвайки се от представителната си власт на базата на
пълномощното.В обичайния граждански и търговски оборот пълномощното се придружава
най-често/но не само/ от договор за поръчка или изработка.В конкретния случай по делото
няма данни за наличието на друг договор между Х.П. и подсъдимата,който да се изпълнява
чрез използване на представителната власт за подсъдимата по силата на
пълномощното.Няма данни нито от текста на пълномощното,нито от събраните по делото
доказателства да е уговаряно каквото и да е възнаграждение в полза на упълномощеното
лице/подс.И./ ,за да извършва действията за което е упълномощена,докато
упълномощителката й се е намирала на хиляди километри от България и поради
обстоятелство това не е извършвала сама действията по поддръжка и обслужване на
собствените си банковите си сметки.
С това Пълномощно ,рег.№ 5104 П. упълномощила подсъдимата да я представлява
пред ПИБ,като от името и за сметка на упълномощителката ,подсъдимата придобила право
ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА НЕОГРАНИЧЕНО СЪС СРЕДСТВАТА ПО ОТКРИТИТЕ НА
НЕЙНО ИМЕ БАНКОВИ СМЕТКИ В ПИБ,вкл. да открива други банкови сметки на
нейно име без ограничение на вида и валутата на сметката,ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА
НЕОГРАНИЧЕНО СЪС СРЕДСТВАТА ПО ВСИЧКИ БАНКОВИ СМЕТКИ , КАТО
ВНАСЯ И ТЕГЛИ НЕОГРАНИЧЕНО СУМИ В БРОЙ , да извършва всякакви преводи
,вкл. за част или за цялата наличност по съответната сметка , като вкл. при необходимост да
я закрие.На следващо място,в пълномощното има уредба и за депозитите, като и за тях е
казано ,че подсъдимата има право да сключва срочни депозити при условия по преценка на
5

пълномощника и да внася пари на депозит/без да е конкретизирано чии пари могат да се
внасят на депозит/.Подсъдимата може ДА СЕ РАЗПОРЕЖДА С ВНЕСЕНИТЕ НА
ДЕПОЗИТ СУМИ,вкл. да тегли такива суми преди датата на падежа на депозита.Уредено е
правото на подсъдимата да издаде на свое име допълнителна банкова карта , с която да
удостоверява извършени плащания.Накрая, подсъдимата придобива по силата на това
пълномощно правото да извършва всякакви неупоменати в него правни и фактически
действия, но имащи връзка с описаните по-горе действия, ДА СКЛЮЧВА ВСЯКАКВИ
ДОГОВОРИ КАТО ВАЛИДНО ЗАДЪЛЖАВА С ПОДПИСА СИ упълномощителката
Х.П./без лимит на размера на новите задължения/, както и да получава всякаква банкова и
друга информация във връзка с правата по пълномощното.Пълномощното е било безсрочно,
което е изрично е посочено в края на текста му.По делото не са събрани доказателства това
пълномощно да е било оттегляно от упълномощителката Х.П. поради каквито и да е
причини.Това пълномощно било приложено на 24.09.2010 г. в клиентското досие на Х.П. в
ПИБ, сканирано копие на същото било качено в електронната информационна система на
банката.
Действайки като пълномощник на Х.П., подсъдимата И. открила на името на П. нова
сметка № **** като срочен депозит ,в който била внесена сумата от 50 000 евро, като в
последната сума била включена и сумата от 48 300 евро/която П. превела по своя сметка от
сметката на дъщеря си М.З./както е посочено по-горе/.На същата дата подсъдимата открила
друга сметка от типа „свободен депозит“,пак на името на Х.П..След това , на 13.01.2011 г.
подсъдимата ,в качеството си на пълномощник на П., прехвърлила сумата от 50050 евро от
срочни депозит на открития свободен депозит ,с титуляр Х.П./посочено по-горе/.Така към
сумата от 50 000 евро била добавена и лихвата от 50 евро.В крайна сметка , по свободния
депозит/новата сметка № ****/ за времето от 13.01.2011 г. до 23.07.2012 г. с натрупване на
лихви към първоначалната сума от 50050 евро се е стигнало до значителното увеличение на
салдото с 3582,,53 евро/за един период от около година и половина/.
След това обаче , за периода от 19.04.2011 г. до 23.07.2012 г. подсъдимата Б. И.,
действайки като пълномощник на Х.П., в осъществяване на част от правата си по
Пълномощно,рег.№ 5104 , а именно - „да тегли неограничено суми в брой“ и „да се
разпорежда с .внесените на депозит суми“, извършила следните банкови
транзакции/финансови операции/, както следва :
1.На 19.04.2011 г. в гр.София/без посочен адрес и час/ подсъдимата И. като
пълномощник на Х.П. наредила превод на сумата от 10 000 евро от банкова сметка №
****/горепосочения свободен депозит с титуляр Х.П./ към своя собствена банкова сметка в
ПИБ , а именно ***********.
2.На 21.12.2011 г. в гр.София/без посочен адрес и час/ подсъдимата И. като
пълномощник на Х.П. наредила превод на сумата от 5 000 евро от банкова сметка №
****/горепосочения свободен депозит с титуляр Х.П./ към своя собствена банкова сметка в
ПИБ , а именно *********.
3.На 12.01.2012 г. в гр.София/без посочен адрес и час/ подсъдимата И. като
пълномощник на Х.П. наредила превод на сумата от 5 000 евро от банкова сметка №
****/горепосочения свободен депозит с титуляр Х.П./ към своя собствена банкова сметка в
ПИБ , а именно *********.
4.На 09.02.2012 г в гр.София/без посочен адрес и час/ подсъдимата И. като
пълномощник на Х.П. наредила превод на сумата от 6 000 евро от банкова сметка №
****/горепосочения свободен депозит с титуляр Х.П./ към своя собствена банкова сметка в
ПИБ , а именно *********.
5.На 07.03.2012 г . в гр.София/без посочен адрес и час/ подсъдимата И. като
пълномощник на Х.П. наредила превод на сумата от 7 000 евро от банкова сметка №
6

****/горепосочения свободен депозит с титуляр Х.П./ към своя собствена банкова сметка в
ПИБ , а именно *********.
6.На 23.04.2012 г. в гр.София/без посочен адрес и час/ подсъдимата И. като
пълномощник на Х.П. наредила превод на сумата от 7 000 евро от банкова сметка №
****/горепосочения свободен депозит с титуляр Х.П./ към своя собствена банкова сметка в
ПИБ , а именно *********.
7.На 19.06.2012 г. в гр.София/без посочен адрес и час/ подсъдимата И. като
пълномощник на Х.П. наредила превод на сумата от 8 000 евро от банкова сметка №
****/горепосочения свободен депозит с титуляр Х.П./ към своя собствена банкова сметка в
ПИБ , а именно BG14*******.
8.На 25.06.2012 г. в гр.София/без посочен адрес и час/ подсъдимата И. като
пълномощник на Х.П. наредила превод на сумата от 2 000 евро от банкова сметка №
****/горепосочения свободен депозит с титуляр Х.П./ към своя собствена банкова сметка в
ПИБ , а именно BG14*******.
9.На 23.07.2012 г. в гр.София/без посочен адрес и час/ подсъдимата И. като
пълномощник на Х.П. наредила превод на сумата от 3582,53 евро от банкова сметка №
****/горепосочения свободен депозит с титуляр Х.П./ към своя собствена банкова сметка в
ПИБ , а именно BG14*******.
Общият размер на всички горепосочени девет банкови транзакции/изброени по
позиции 1,2,3,4,5,6,7,8 и 9/ възлиза на сумата от 53 582,53 евро/във валутата на самите
преводи/ или в левова равностойност 104 798,32лв/макар СГП да не я посочва в
обвинителния акт нито като обща левова равностойност ,нито при отделните девет
транзакции/.
Същевременно ,в рамките на същия времеви период от време , а именно от 19.04.2011
г. до 23.07.2012 г.в два конкретно посочени банкови клонове подсъдимата извършила други
двадесет банкови транзакции,преводи на суми от сметки или директно към сметка,на която е
титуляр.Транзакциите/финансови операции/били , както следва :
1.На 19.04.2011 г. в гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г,в
неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на 2000 евро/с
левова равностойност 3911,66лв/от една своя банкова сметка – BG************** към
друга своя банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта – ****, като така се
намалило /револвирало/ отрицателното кредитно салдо по картата.
2.На 29.04.2011 г. в гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г,в
неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на 3000 евро/с
левова равностойност 5867,49лв/от една своя банкова сметка – BG************** към
друга своя банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта – ****, като така се
намалило /револвирало/ отрицателното кредитно салдо по картата.
3.На 02.05.2011 г. в гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г,в
неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на 5000 евро/с
левова равностойност 9779,15 лв/от една своя банкова сметка – BG************** към
друга своя банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта – *******, като така се
намалило /револвирало/ отрицателното кредитно салдо по картата.
4.На 21.12.2011 г. гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г,в
неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на 4550,50
евро/с левова равностойност 8900 лв/от една своя банкова сметка – ********* към друга
своя банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта – *******, като така се
заличило/револвирало/ отрицателното кредитно салдо по картата.
7

5.На 23.12.2011 г. гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г,в
неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на 613,55
евро/с левова равностойност 1200 лв/от една своя банкова сметка – ********* към друга
своя банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта – *******, като така се
револвирало кредитното салдо по картата.
6.На 12.01.2012 г. гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г,в
неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на 2556,46
евро/с левова равностойност 5000 лв/от една своя банкова сметка – ********* към друга
своя банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта – BG*******, като така се
заличило/револвирало/ отрицателното кредитно салдо по картата.
7.На 18.01.2012 г. в гр.София,в офис „Журналист“на ПИБ,ул.“Христо Смирненски“
№44у, в неустановен час на деня изтеглила на каса от собствената си банкова сметка №
********* сумата от 2045,17 евро с левова равностойност 4000 лева.
8.На 09.02.2012 г. гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г,в
неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на 4500 евро/с
левова равностойност 8801,24 лв/от една своя банкова сметка – ********* към друга своя
банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта – BG*******, като така се
намалило/револвирало/ отрицателното кредитно салдо по картата.
9.Отново на 09.02.2012 г. гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ №
81Г,в неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на
1533,88 евро/с левова равностойност 2933,75 лв/от една своя банкова сметка – *********
към друга своя банкова сметка,на която била титуляр , а именно –към банкова сметка №
****.
10.На 07.03.2012 г. гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г,в
неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на 4955 евро/с
левова равностойност 9691,14 лв/от една своя банкова сметка – ********* към друга своя
банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта – BG*******, като така се
намалило/револвирало/ отрицателното кредитно салдо по картата.
11.Отново на 07.03.2012 г. в гр.София, в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ №
81Г, в неустановен час на деня изтеглила на каса от собствената си банкова сметка №
********* сумата от 2045,17 евро с левова равностойност 4000 лева.
12.На 23.04.2012 г. . в гр.София, в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г, в
неустановен час на деня изтеглила на каса от собствената си банкова сметка № *********
сумата от 2556,46 евро с левова равностойност 5000 лева.
13.Отново на 23.04.2012 г. гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ №
81Г,в неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на
1022,58 евро/с левова равностойност 2000 лв/от една своя банкова сметка – ********* към
друга своя банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта – BG*******, като така
се намалило/револвирало/ отрицателното кредитно салдо по картата.
14.Пак на 23.04.2012 г./за трети път през същия ден/ гр.София,в офис „България“ на
ПИБ ,бул.“България“ № 81Г,в неустановен час на деня, осъществила следната банкова
транзакция – превод на 1022,58 евро/с левова равностойност 2000 лв/от една своя банкова
сметка – ********* към друга своя банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта
– ******* , като така се намалило/револвирало/ отрицателното кредитно салдо по картата.
15.На 25.04.2012 г. в гр.София, в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г, в
неустановен час на деня изтеглила на каса от собствената си банкова сметка № *********
сумата от 250 евро с левова равностойност 488,96 лева.
8

16.На 03.05.2012 г. в гр.София, в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г, в
неустановен час на деня изтеглила на каса от собствената си банкова сметка № *********
сумата от 2045,17 евро с левова равностойност 4000 лева.
17.На 19.06.2012 г. гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г,в
неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на 5443,21
евро/с левова равностойност 10646,00 лв/от една своя банкова сметка – BG91******* към
друга своя банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта – BG*******, като така
се заличило/револвирало/ отрицателното кредитно салдо по картата.
18.Отново на 19.06.2012 г. в гр.София, в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ №
81Г, в неустановен час на деня изтеглила на каса от собствената си банкова сметка №
BG91******* сумата от 2556,46 евро с левова равностойност 5000 лева.
19.На 25.06.2012 г. гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г,в
неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на 2000 евро/с
левова равностойност 3911,46 лв/от една своя банкова сметка – BG91******* към друга
своя банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта – BG*******, като така се
намалило/револвирало/ отрицателното кредитно салдо по картата.
20.На 23.07.2012 г. гр.София,в офис „България“ на ПИБ ,бул.“България“ № 81Г,в
неустановен час на деня, осъществила следната банкова транзакция – превод на 3582,53
евро/с левова равностойност 7000 лв/от една своя банкова сметка – BG91******* към друга
своя банкова сметка,обслужваща издадената й кредитна карта – *******, като така се
намалило/револвирало/ отрицателното кредитно салдо по картата.
Общата сума по така изброените по-горе 20 банкови транзакции/финансови
операции,според терминологията на СГП в обв. акт/възлиза на сумата от 104130,85 лв, което
е левовата равностойност на сделките във валута, която е посочена в обв. акт.Общият размер
на транзакциите във валутата ,в която са извършени, е 53 241,26 евро/макар прокурора да не
я сочи в обв. акт/.
През юли 2012 г. Х.П. получила инсулт, от което здравословното й състояние било
влошено и тя не можела повече да пътува до родината си.През м.април 2014 г. М.З.
помолила подсъдимата да закрие всички сметки на името на Х.П./ползвайки правата си по
пълномощното/, като подсъдимата заявила ,че в момента сумите са на срочен депозит ,
който не може да бъде нарушен и това може да стане октомври същата година.През есента
бил проведен нов телефонен разговор по същата тема , като тогава подсъдимата казала ,че
парите не са по сметката ,но може да ги възстанови в бъдеще.В крайна сметка на 26.06.2015
г.Х.П. и М.З. депозирали Жалба до Прокуратурата.
В хода на образуваното и водено досъдебно производство се установило ,че Х.П. е
починала на 28.03.2020 г. в Канада няколко месеца преди да стане на 94 години/Вж Препис-
Извлечение от Акт за смърт,л.218 от т.6 на ДП/.А в хода на образуваното и водено съдебно
производство по настоящото НОХД№ 574/2024 г. се получи Акт за смърт на
М.З./легализиран превод от който се намира на л.76 от съд. производство/, от който е видно
че същата е починала на 24.01.2024 г. в болнично заведение в Торонто, Канада.Само два дни
след смъртта на М.З. СГП внася настоящия обвинителен акт в СГС,НО.
Така установената фактическа обстановка се подкрепя от следните доказателствени
материали, както следва : от показанията на св.В. З. пред съда и на ДП/частично/,
показанията на М.З. на ДП и пред канадската конна полиция/по международна поръчка/-
частично,показанията на св.М. М. на ДП/изцяло/,показанията на Н. Г. пред съда и от
ДП/изцяло/, показанията на св.В. И. пред съда и от ДП/изцяло/, показанията на св.Я. Д. пред
съда/изцяло/, Заключенията на Съдебно-счетоводната експертиза/основна и
допълнителна/,писмените доказателства/описани на л.15 от обв акт/ , както и приобщените
в съдебната фаза на процеса.Извън доказателствената маса остават показанията на Х.П. ,
9

дадени от нея на ДП/в хода на международната поръчка/, тъй като не бе налице съгласие от
страните по чл.281,ал.5 от НПК, а доколкото по обясними причини П. нямаше как да се яви
в СЗ,не можеше да се приложи служебно ал.4 на чл.281 от НПК.

Съдът кредитира частично показанията на св.В. З. пред съда и на досъдебното
производство/дадени пред детектив от Канадската конна полиция/.Съдът кредитира
заявеното от тази свидетелка ,че през 2009 г. е бил продаден семеен имот и парите били
депозирани в Първа Инвестиционна банка,но от друга страна при липса на данни за самата
сделка,страните и плащанията по нея, няма как да се установят с точност детайли относно
коя от двете/М.З. и Х.П. каква част от продажната цена е получила и какви уговорки са
имали относно съдбата на средствата/.Съдът кредитира заявеното от свидетелката ,че баба й
Х.П. е била пълномощник на майка й М.З. да управлява средствата от продажбата, а чичо й -
св.М. М. пък е имал също пълномощно да управлява парите на тяхната фамилия в
България.Няма пречка да се кредитират показанията на свидетелката за проведените
разговори с подсъдимата ,с изключение на обстоятелството по каква причина е било
издадено процесното пълномощно от Х.П. на подс.И..В тази част съдът не кредитира
показанията на св.В. З. пред съда и на ДП, тъй като свидетелката се базира на
противоречиви данни от бабай ,че пълномощното било по изискване на банката или по
настояване на подсъдимата.Съдът не дава вяра на показанията на св.В.З. в тази й част , тъй
като е житейски логично който желае да намери пълномощник да го представлява някъде по
някои въпроси , които не може сам да реши ,да търси човек за пълномощник , а не
обратното.Няма никаква житейска логика подсъдимата И. сама да е търсила Х.П. с искане да
й издаде пълномощно, като извън този аргумент могат да се изтъкнат още редица други
,които произтичат от него , но това дори не е необходимо.На следващо място , съдът не дава
вяра на твърденията на тази свидетелката ,че имало заведено гражданско дело срещу
подсъдимата за връщане на суми от нейни действия с пълномощното, като от изисканите
справки от СРС и СГС се установи ,че такова дело между тези страни не е имало.На
следващо място,съдът не кредитира показанията на св.В.З. ,че в разговор със свид.Я. Д.
последната била заявило ,че подсъдимата И. съжалява за “откраднатните” пари, тъй като при
разпита на самата Д. като свидетел тя не потвърждава такива изрази да са използвани от
подсъдимата.Заявеното от св.В.З. ,че майка й е “отключила” онкологично заведение в
резултат от липсващите пари не може да се кредитира поне по две причини-свидетелката не
разполага със специални знания ,от чието приложение да формулира един подобен извод и
на второ място-заявеното излиза извън предмета на свидетелските показания в
наказателнопроцесуален аспект , тъй като има характер на предположение , а не е резултат
от лично възприятие.
Показанията на св.М.З. от досъдебното производство/прочетени по реда на чл.281 от
НПК със съгласието на страните по чл.281,ал.5 от НПК/ съдът кредитира също
частично.Самите показания са непоследователни и противоречиви,при съпоставка на двата
разпита от досъдебната фаза.Съдът дава вяра на показанията на тази свидетелка пред
Канадската конна полиция относно това ,че тази свидетелка е била дала пълномощно на
майка си Х.П. да управлява сметките й в България до 2002 г./когато самата П. е отишла да
живее при нея в Канада/.По силата на това пълномощно П. е прехвърлила сумите от дела на
дъщеря си М. от продажбата на неиндивидуализирания семеен имот на фамилията на своя
сметка в ПИБ/без възражения от страна на М.З./.Няма пречка да се даде вяра на показанията
на тази свидетелка относно проведени нейни телефонни разговори с подсъдимата относно
условията за депозиране на суми в ПИБ , както и за последващата информация ,че парите не
са налични по сметката на П., а така също и за това ,че М.З. е давала пари назаем на
подсъдимата.Съдът не дава вяра на показанията на тази свидетелка в следните аспекти-
касателно причината поради която е било издадено пълномощното от майка й Х.П. на
подсъдимата.В горния абзац е посочено защо съдът не кредитира заявеното от св.В. З. по
същия въпрос , като то важи и относно казаното от М.З. по същата тема.Свидетелката е
твърде непоследователна по въпроса кога е узнала за дадено пълномощно от майка й Х.,като
10

по този въпрос пред Канадската конна полиция заявява ,че още в края на 2010 г. е била
уведомена от майка си Х. ,че предстои издаване на пълномощно в полза на подсъдимата И.,
а при втория си разпит на фаза ДП пред разследващ полицай от СДВР заявява че за това
пълномощно разбрала едва през 2014 г.От обясненията на подсъдимата И. и от казаното пак
от нея при очната ставка със свид.З. , е видно ,че самата подсъдима заявява ,че още преди
издаването на пълномощното тя е попитала защо М. М. не се занимава с тези неща , но П. й
е отговорила ,че той не иска да се занимава с това.На последващ въпрос на подсъдимата
дали М.З.ае,П. отговорила утвърдително.Наистина поради смъртта на св.М. М. не може да
се провери достоверността на заявеното от подсъдимата,но дори и без това , е ясно че
св.М.З. не е последователна в заявеното по този въпрос , като периодично променя казаното
по този въпрос ,при положение че сочи точни цифри за нанесени й “имуществени щети”.На
следващо място, пред Канадската конна полиция св.М.З. заявява “На мен ми е отнета сумата
от 50 786,89 евро”, което съдът няма как да кредитира по няколко причини-първо няма
такова обвинение в обв. акт за отнети суми от М.З..Х.П. прехвърля подобна на тази сума
като пълномощник на дъщеря си на своя сметка, като за тази транзакция няма възражения от
М.З. ,нито някаква преценка за неправомерност на действието от страна на
прокуратурата.При това положение, “де юре” след пълномощното от 21.09.2010 г.
действията на подсъдимата са насочени само и единствено към суми по сметка на Х.П. и е
ирелевантно дали последната е имала намерение да върне/респ. да замества/ прехвърлените
суми на дъщеря си, за които има претенции М.З. в показанията си пред Канадската конна
полиция.Съдът кредитира показанията на св.М.З. пред канадските власти и относно
заявеното ,че през 2014 г. е помолила подсъдимата да закрие всички наши сметки, което
макар да е недостатъчно прецизно/ако се отнася и за други сметки ,извън тази на Хр.П./все
пак установява че тази свидетелка е продължавала да разчита на действията на подсъдимата
като пълномощник на майка й Х.П..Друг е въпросът дали трето лице/каквато се е явявала
М.З. спрямо банковите сметки на майка си/ може да иска закриване на сметки вместо
титуляра на банковата сметка от пълномощника , след като майка й е била жива и не е
оттеглила пълномощното си от подсъдимата/.
Показанията на св.М. М. от ДП съдът кредитира изцяло, доколкото същите са
добросъвестно дадени.Същите на следващо място не се отличават с особена конкретност
,тъй като този свидетел говори че периодично по инструкции от М.З. и Х.П. е предоставял
суми лично на подсъдимата,вероятно на ръка,но не конкретизира размера на предоставяните
суми.При разпита на този свидетел в началото на 2023 г. няма данни да са му задавани
въпроси дали е присъствал на разговор между подсъдимата и Х.П. пред издаването на
процесното пълномощно по делото, за да посочи възприетите обстоятелства и водени
разговори по обстоятелствата около нуждата от издаване на това пълномощно.Поради
същата причина,липса на поставени въпроси ,не е ясно дали и защо този свидетел не е
искал да се занимава с управление на сметките в България на Х.П. и М.З., след като е техен
роднина , за разлика от подсъдимата.
Показанията на св.Н. Г. пред съда и пред органите на ДП съдът кредитира
изцяло,макар същите да не са пряко свързани с предмета на делото с оглед характера на
повдигнатите обвинения.Става ясно от разпита на тази свидетелка ,че подсъдимата е
взимала пари назаем от Г. и след това ги е връщала.Размерите на заемите са били различни ,
но в хиляди левове.Липсата на конкретен спомен бе причмината да се прочетат показанията
на тази свидетелка от ДП , а не недобросъвестност.Затова съдът изцяло се довери на
заявеното от свид.Н. Г..
Показанията на св.В. И. пред съда и пред ДП , съдът кредитира изцяло ,тъй като
свидетелят добросъвестно,последователно и логично ,според спомените си, разказва
събития отпреди повече от 10 години.И. е работил в звено за вътрешен контрол в ПИБ , като
е участвал в разглеждането на Жалби.Този свидетел си спомни за наличието на редовно
пълномощно от М.З. в полза на майка си Х.П., издадено в Торонто, Канада.После И. разказа
и за процесното пълномощно от Х.П. към подс.И., като посочи и какви действия е имал
11

възможност да извършва упълномощения с него.Икономив каза също така и ,че банкови
служители ползват дадени преференции, когато се явяват клиенти на банката , в която
работят.Проверката не е завършила със сезиране на прокуратурата, доколкото не е било
преценена такава нужда.Самата проверка е била извършена с оглед твърдени неправомерни
действия в Жалбата.
Показанията на св.Я. Д./пред съда като допуснат свидетел/ съдът кредитира с
уговорката ,че беше взета предвид възможна заинтересованост на свидетелката поради
близките приятелски отношения с подсъдимата още от ученическите години.Самата
свидетелка познава и Х.П. като щедър,ведър човек готов да помага/вкл. финансово/ с
желание проекти в сферата на изкуството.П. обичала да ходи по ресторанти и заявявала ,че
само в България се чувства свободна и щастлива.Свидетелката споделя ,че в периода 2008-
2009 г. някои от имотите на Х.П. се нуждаели от ремонт и за това имала уговорка с
подсъдимата ,тя да движи нещата.Сумите , които били ползвани били от спестявания в
бланка,но детайли свидетелката не знае.Тази свидетелка не познава подсъдимата като
“крадец” и не е чувала тя да има подобни прояви.Споменава и за разговори по телефона в
опит да свърже Х.П. и подсъдимата,но не й била дадена възможност.
Заключенията на основната и допълнителна Съдебно-счетоводни експертизи по
делото ,съдът кредитира изцяло.Страните в ОСЗ нямаха и въпроси към вещото лице, което
компетентно и добросъвестно ползува специалните си знания ,за да отговори пълно и точно
на поставените въпроси.Вещото лице проследява движението и трансформацията на сумите
от посочените в задачите му банкови сметки.Може да се дискутира дали поставянето на
въпроса за наличието на “имотна вреда” към едно вещо лице ,не го прповокира да вземе
отношение по един правен въпрос извън знанията си в сферата на счетоводсството,но
въпросите са били формулирани по този начин от органите на досъдебното производство и
не могат да бъдат коригирани в по-късен момент.Би могло да се поставят нови задачи ,но
това не е било нужно, доколкото както страните ,така и съда приеха Заключението като
компетентно, точно и пълно.
Писмените доказателства, описани на стр.15 от обв. акт, съдът намира за коректно
удостоверяващи извлечения от банкови сметки , договори за срочен депозит,справки и
удостоверения , които дават отговори на поставени въпроси или искания до съответните
органи и институции.Процесното пълномощно ,рег.№ 5104 беше в достатъчна степен
коментирано при фактическите положения , които съдът намира за установени.Дстатъчно е
да се добави ,че никоя от страните по делото не оспорва съдържанието на същото, още
повече че същото е с нотариална заверка на подписите.Дискусия има относно причините за
неговото издаване ,но това не влияе на неговата правна същност.Действителността на
пълномощното като документ и едностранна сделка се приема от страните без никакви
правни възражения.Съдът също счита ,че няма основания да се оспори легитимността на
пълномощното , още повече ,че то е било проверено и от Нотариус № 199 предвид
задълженията си по ЗННД.
От правна гледна точка , анализът на доказателствените материали поотделно ив
тяхната съвкупност , се налагат следните правни изводи :
Подсъдимата Б. Ц. И. не е извършила нито от обективна , нито от субективна страна
състава на престъплението , за което й е повдигнато обвинение пред съда с правна
квалификация по чл.253,ал.5,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.
От обективна страна :
Наистина през периода от 19.04.2011 г. до 23.07.2012 г. подсъдимата е извършила
като упълномощен представител на Х.П. цитираните двадесет банкови транзакции от
посочените в обв.акт и настоящите мотиви свои банкови сметки в Първа Инвестиционна
банка-ПИБ-с номера BG************** , ********* и BG91******* към други свои
12

банкови сметки в същата банка-ПИБ с номера - BG*******, ******* и ****. В
четиринадесет от случаите транзакциите са осъществени чрез преводи между две от
цитираните по-горе сметки , а в шест от случаите подсъдимите е теглила на каса суми пак
от една от посочените по-горе сметки.Банковите транзакции са преводи и представляват
също така финансови операции с имущество ,като от граматическа гледна точка в
българския език става въпрос за синонимни изрази.Доколкото парите са движими вещи,
ценни книги на приносител,то финансовите операции очевидно са с имущество.Общата сума
на банковите тразакции/респ.финансовите операции/ възлиза на 53 241,26 евро , като
левовата им равностойност е 104 130,85 лв/посочена и в обв. акт на СГП/.
Престъплението по чл.253 от НК “изпиране/респ.пране/ на пари е със систематично
място в Глава 7 на Особената част на НК ,озаглавена “Престъпления против финансовата,
данъчната и осигурителната система”, като самото заглавие определя и родовия обект на
наказателноправна защита на съответните сфери на обществените отношения.В теорията
непосредствения обект на престъплението по чл.253 от НК се явяват „стопанските
отношения във финансовата сфера, свързани с трансформацията или обмена на паричните
средства или имущества, чрез които се ограничава или затруднява изясняването на
произхода или разкриването на облаги, придобити чрез или по повод на престъпление”8 .
Внимателният анализ на тази дефиниция показва непрецизност, водеща до приобщаване на
елементи от непосредствения обект на вещното укривателство и родовия обект на
стопанските престъпления. Изпирането на пари засяга финансовата система като държавно
регулирана сфера, поради което е систематично отделено от стопанските престъпления. За
разлика от тях, едната страна по засегнатите отношения е винаги държавата в качеството й
на титуляр на правомощия да създава и осигурява прилагането на правила за движението на
финансови и имуществени активи със законен произход. Специалните административни
режими за отделните финансови и свързани с тях дейности, изградени и прилагани в
изпълнение на тези правомощия, определят съдържанието на защитените отношения, а не
отношенията на произвеждане и размЯ. на стоки и услуги (стопански отношения).
Насрещната страна по отношенията, обект на изпирането на пари, може да бъде всеки
правен субект, който извършва финансова дейност, вкл. физически лица, частни, държавни и
общински търговски дружества и др. Те имат задължения да спазват установените от
държавата правила при участието си във финансовата система, независимо дали извършват
стопанска дейност или не. Правомощията на държавата да изяснява и разкрива незаконния
произход на облаги са свързани с отношения, обект на други престъпления. Поради това
относително по-точно е свързването на обекта на изпирането на пари с отношенията във
финансовата система, целящи да гарантират законност в произхода на притежаваните от
гражданите средства и имущества.
За да е налице престъпление по чл.253 от НК,дори само по основния състав на
деянието “изпиране на пари” , е нужно деецът да е знаел или предполагал ,че парите са
придобити с престъпление или друго общественоопасно деняие.Подсъдимата Б. И. не е
знаела сумите по двадесетте посочени в обв.акт транзакции/респ. финансови операции с
имущество/ да са придобити чрез престъпление и в частност престъплението “Злоупотреба
на доверие”, както се твърди в специална част на обв.акт/предхождаща изводите по
основното престъпление и за оято част не е повдигнато обвинение/.Макар да няма
обвинение срещу подсъдимата за извършено престъпление по чл.217,ал.2 или ал.1/и двете
квалификации ги има на различни места в обв.акт/,вр.чл.26,ал.1 от НК , съдът
практически е изправен пред нетипичната хипотеза да коментира неповдигнати обвинения
срещу подсъдимо лице , след като държавното обвинение е намерило за нужно да настоява
за релевантността им по този казус.
Следва да се посочи защо не е извършено твърдяното предикатно престъпление от
подсъдимата и защо не е възможно да е било извършено, а дори хипотетично да се приеме
да е било извършено ,то твърденията за неговото извършване не са доказани/ако изобщо
13

трябва да се коментира доколко е доказано едно неповдигнато обвинение/. Щом
законодателят е предвидил ,че деецът по чл.253 от НК следва да знае или предполага как са
били придобити дадени парични средства,то тяхното придобиване трябва да е един
юридически факт от миналото.Няма как да има знание или предположение за някакъв факт в
бъдещето , чието настъпване не е сигурно.Отделно от това ,СГП изрично твърди ,че
предикатното престъпление е било извършено ПРЕДИ изпирането на пари/Вж.обв.акт ,
стр.14 четвърти абзацз отдолу - нагоре/, следователно не само законодателя , но и
държавното обвинение твърди именно това ,че предикатното престъпление е било
завършило преди деянието “изпиране на пари”.Дори и да нямаше такива изрази в
обвинението,то законът също насочва ,че имуществото следва да е придобито в
миналото.Миналото предварително време на глагола “придобивам”/а именно
имущество, ПРИДОБИТО чрез престъпление”/ обективира резултата от някакво
действие ,който е бил наличен още в един минал момент/.Следователно и
граматическият анализ на волята на законодателя в състава на деянието по чл.253,ал.1
от НК недвусмислено сочи ,че се има предвид предикатното престъпление да е вече
приключило,за да може да се говори за изпиране на пари.Твърденията на прокурора за
самото предикатно престъпление са ,че то е извършено като продължавано престъпление с 9
деяния в периода от 19.04.2011 г. до 23.07.2012 г. /като някои от датите съвпадат с датите на
20 те транзакции от твърдяното изпиране на пари”, а други не съвпадат/ .Тук е мястото да се
напомни ,че същия период от 19.04.2011 г. до 23.07.2012 г. е и периода. на обвинението за
изпиране на пари в хипотезата “продължавано престъпление”.След като двата периода
съвпадат ,очевидно е че твърденията в обв. акт предикатното престъпление да е извършено
преди същинското изпиране на пари не са верни и не биха могли да бъдат
верни.Предикатното престъпление е завършило на 23.07.2012 г./тъй като тогава е било
извършено последното девето деяние/ и няма никаква формална житейска , а и правна
логика да се твърди ,че подсъдимата е знаела нещо в миналото , което още не е
приключило.Ако хипотетично допуснем ,че горните разсъждения не са достатъчно
аргументирани , а допуснем че при всяко едно от деветте деяния има резултат ,то в такъв
случай са наложителни други изводи,при които отново не може да се приеме да е извършено
предикатно престъпление или не е доказано същото.При съвпадащите дати от периодите
на продължавано престъпление/при предсикатното и същинското престъпление/ няма
посочено време , а при първото от тях няма и място на действието.И ако липсата на
посочено място не е съществен проблем , то липсата на време е съществена липса, тъй като
,ако вземем само една конкретна дата,напр. първата 19.04.2011 г.,то е видно ,че при липса на
точно време ,напр. по часове и минути няма как да се приеме ,че деянието , което се твърди
да е предикатно е извършено преди първото деяние “Злоупотреба на доверие” от
същинското престъпление “Изпиране на пари”.При липсата на конкретизация са възможни
различни варианти-както първото деяние да е първо по време, така и да е едновременно или
да е последващо твърдяното изпиране на пари.Законодателят изисква да имаме резултат в
миналото “придобиване” на имуществото , и прокурора твърди точно това с внесения обв.
акт, но не представя безспорни и категорични доказателства ,че деянието от предикатното
престъпление е извършено хронологически преди деянието от “изпирането на пари”/ако
приеме че можем да ги преценяваме отделно , а не като част от общото цяло продължавано
престъпление/.
На последно място, правната теория приема ,че следва да има причинна връзка
между първичното/предикатно/ престъпление и вторичното/същинско/ престъпление ,тоест
“изпирането на пари” касателно имуществения предмет.Според едно по-тясно разбиране
“причинността се разпростира само до размера на имуществото , генерирано с предикатната
престъпна дейност/Вж.доц.Ива Пушкарова,2014 г.”Изпиране на пари.Разграничение от
близки до него престъпления”/.В конкретния случай ,както е видно , няма идентичност на
“придобитото имущество” чрез злоупотребата с доверие и това , което е било предмет на
“изпиране на пари”,тъй като макар държавното обвинение по някаква причина да изчислява
общия размер на транзакциите по т.нар. предикатно престъпление само в евро ,то при
същинското престъпление ги сочи само в левова равностойност /макар трансферите да са
14

пак в евро/.При съпоставка на двете суми в една и съща валута е видно ,че те не съвпадат
нито в левове , нито в евро, докато по начина ,по който тази информация е поднесена в обв.
акт се създава погрешното впечатление за идентичност на имуществото по твърдяното
предикатно и твърдяното същинско престъпление.В частност - твърдяното предикатно
престъпление включва транзакции на обща стойност 53 582,53 евро/равностойни на 104
798,32 лв/, а общия размер на транзакциите/респ. финансови операции/ на престъплението
“изпиране на пари” възлиза на 53 241,26 евро/равностойни на 104 130,85лв/.Ако допуснем
,че има както предикатно престъпление , така и изпиране на пари,то не става ясно как се
установява кои суми , с които е злоупотребено с доверие ,са изпрани и кои не са изпрани и
по какви критерии става тази преценка. Тежестта да се докаже обвинението по дела за
престъпления от общ характер се носи от прокурора.
Дали само защото е изтекла давността за наказателно преследване ,не е било
повдигнато обвинение за т.нар. предикатно престъпление ,съдът не би могъл да коментира
,тъй като е известно че прокурорът е суверенен в преценките дали, кога , кому и какво
обвинение да се повдигне.Справедливо е обаче да се отбележи ,че за повдигането на каквото
и да е обвинение/без значение каква част от давността за водене на такъв наказателен процес
да е изтекла/, трябва все пак да са налице и предпоставките по чл.219,ал.1 от НПК,а в
случая със “злоупотребата с доверие” е очевидно ,че през дългите години на водене на това
производство не е могло да се направи такава преценка.
За да се приключи с темата за “предикатното престъпление” ,при уговорката че
неповдигнати обвинения е твърде нетипично да се коментират, следва да се каже и това ,че
действията на един пълномощник по повод теглене и внасяне на суми в банкови сметки са
стандартни и обичайни в практиката, което беше изяснено в частта на мотивите , където са
разгледани характеристиките на упълномощаването като едностранна сделка от теорията на
гражданското право.Тегленията са доказани с писмени документи и не се
оспорват.Подсъдимата е имала право да тегли и да се разпорежда неограничено със
средствата,без в това пълномощно да възникват други задължения към нея как да постъпва с
изтеглените средства.Ако е имало устни уговорки какво да се прави с изтеглените
средства,то такива не се доказаха.В нетипичната хипотеза на липса на друго основно
правоотношение,което да обслужва упълномощаването, то в такъв начин няма как да се
изключи дарствения елемент в съдържанието на такова упълномощаване като специфична
форма на благодарност за оказана помощ, съдействие или като акт на щедрост.Съдът не
може да изложи подобно твърдение , а само отбелязва ,че то не може да бъде изключено.
Винаги упълномощаването е акт на доверие от едно лице към друго.Когато се изгуби
доверието, има един много лесен и бърз начин за снемане на доверието-оттегляне на
пълномощното.В конкретния случай това не е сторено от упълномощителката нито след
23.07.2012 г.- края на периода на твърдЯ. злоупотреба на доверие и едновременното с него
изпиране на пари/ ,нито през есента на 2014 г. ,когато е станало ясно ,че подсъдимата е
теглила суми и не ги е възстановила, нито до смъртта на Х.П. на 28.03.2020 г.Нещо повече
искано е в края на 2014 г. от страна на дъщеря на упълномощителката да се закрият от
подсъдимата техните сметки в тази банка.Няма данни да са водени граждански дела за
връщане на изтеглените суми.
Касателно обвинението за „изпиране на пари“, на фона на гореизложеното ,
такова престъпление не е било извършено от обективна страна.Няма спор ,че на посочените
в обв. акт дати са извършени банковите транзакции/представляващи и финансови операции с
имущество/ ,но преди това няма завършен процес на предходно придобиване на
имущество/независимо дали придобиването е с цената на престъпление или е без
престъпление/.Както се посочи по-горе граматическото тълкуване на законовия текст на
чл.253 от НК сочи на необходимостта имуществото да е придобито в миналото, за да може
деецът да „знае“ или да „предполага“ неговия престъпен произход, като за подобен извод е
достатъчна и обикновената житейска логика.Извън това и прокурорът в обв. акт твърди ,че
подсъдимата сама е извършила и предикатното престъпление ПРЕДИ същинското изпиране
15

на пари.В хипотетичния случай ,ако се приеме ,че има извършено предикатно престъпление
и независимо от факта ,че процесът на придобиване на т.нар.придобито по престъпен начин
имущество не е бил завършен , то дори в такъв случай пак не може да се приеме ,че е
извършено деяние по чл.253 от НК.Всъщност подсъдимата извършва преводи или тегли на
каса средства от свои сметки.При превод от една своя сметка към друга своя сметка няма
как подс.И. да осъществи „изпиране на пари“ , тъй като нищо не се променя касателно
статута на средствата,даже и титуляра си остава същия.И двете банкови сметки са с един и
същ титуляр-подсъдимата и няма как една подобна транзакция да промени евентуалния
престъпен произход на средствата, нито да прикрие по някакъв начин произхода на
сумата.Произходът е ясен - теглене от сметка на упълномощителката въз основа на редовно
пълномощно с нотариална заверка на подписите.При тегленето на каса пък е
аналогично,доколкото вземането към банката на титуляра на банковата сметка се намалява
реципрочно на изтеглената сума и съответното вземане към банката в размер на изтеглената
сума се трансформира в пари в наличност/движими вещи,ценни книги на приносител и
законно платежно срество/.Няма практически никакво имуществено разместване, а също
така и от икономическа гледна точка не може аргументирано да се говори ,че тези средсства
излизат от „сивата икономика“ и навлизат в легалния икономически финансов оборот,
каквато е и научната и теоретична доктрина.
От субективна страна - Липсата на съзнание у подсъдимата ,че сумите по двадесетте
транзакции са с престъпен произход ,води до извода ,че не е бил налице умисъл за
извършване на престъплението „изпиране на пари“.Няма как и на теория да е бил формиран
подобен умисъл , тъй като не е бил завършен процесът на придобиване на имуществото
чрез т.нар. „предикатно престъпление“.Освен това , подсъдимата е действала със съзнанието
,че действа в рамките на пълномощното , което й е било дадено.Извън това ,по делото има
достатъчно писмени доказателства за открити банкови депозити и други действия в
съответствие с правата й по пълномощното.
Дори да се допусне морална укоримост на действията на подсъдимата ,макар същите
да са били в рамките на предоставените й с пълномощното права,то тези действия не
осъществяват състава на престъплението , което държавното обвинение й е повдигнало с
така внесения обв. акт.Други обвинения не са повдигнати, а прокурорът не се е ползувал от
правото си да измени обвинението в хода на съдебното следствие.

При липса на осъществен основен състав на престъплението “изпиране на пари” не е
необходимо да се преценява наличието на квалифициращите обстоятелства по ал.5 на
чл.253 от НК, особено тежък случай и особено големи размери, тъй като не следва да бъде
ангажирана въобще наказателната отговорност на подсъдимата за престъплението , за което
е предадена на съд.
Поради тези съображения съдът на основание чл.304 от НПК оправда изцяло
подсъдимата по обвинението ,че е извършила престъпление по
чл.253,ал.5,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК.Съответно на този изход на процеса ,съдът на
основание чл.190 от НПК остави в тежест на държавата сторените деловодни разноски в
размер на 2080,50 лв.
Предвид тези свои съображения съдът се произнесе с Присъдата си.

Съдия от СГС :

16

Съобщи за изтекли лични данни