№ 1458
гр. В., 15.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.ев
Деница Славова
при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско
дело № 20253100502070 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:12 часа се явиха:
Въззивницата З. С. Г., редовно и своевременно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Д. П., редовно упълномощена и приета от съда отпреди, и приета от
настоящата инстанция от днес.
Въззиваемата К. Г., редовно и своевременно призована, не се явява, представлява се
от адв. И. З., редовно упълномощен и приет от съда отпреди, и приет от настоящата
инстанция от днес.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. З.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по:
1. въззивна жалба вх. № 74611/01.09.2025г. от З. С. Г., с ЕГН **********, срещу
Решение № 3140/25.08.2025г., по гр.д. № 20253110104397 по описа за 2025г. на Варненски
районен съд, 9 с-в, В ЧАСТТА, с която съдът:
НАЛАГА мерки за защита спрямо К. Г., с ЛНЧ *** от ответницата по насрещната
молба З. С. Г., с ЕГН **********, КАТО
1
ЗАДЪЛЖАВА З. С. Г., с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на
домашно насилие спрямо К. Г., с ЛНЧ ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З. С. Г., с ЕГН ********** за налагане на
мерки за защита спрямо молителката от ответницата К. Г., с ЛНЧ ***, в останалата й част.
2 . въззивна жалба вх. № 74769/02.09.2025г. от К. Г., с ЛНЧ ***, срещу Решение №
3140/25.08.2025г., по гр.д. № 20253110104397 по описа за 2025г. на Варненски районен съд, 9
с-в, В ЧАСТТА, с която съдът:
НАЛАГА мерки за защита спрямо З. С. Г., с ЕГН ********** от ответницата К. Г., с
ЛНЧ ***, КАТО
ЗАДЪЛЖАВА К. Г., с ЛНЧ *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно
насилие спрямо З. С. Г., с ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ насрещната молба на К. Г., с ЛНЧ *** за налагане на
мерки за защита спрямо молителката от ответницата по насрещната молба З. С. Г., с ЕГН
**********, в останалата й част.
В жалбата с вх. № 74611/01.09.2025г. от З. С. Г. е изложено становище за
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост,
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Сочи се, че съдът не е
обсъдил всички приети по делото доказателства, вкл. медицинско удостоверение №
107/01.04.2025г., жалби на З. Г. срещу К. Г. и др. Съдът се е позовал и на аудио и видео-
записи с оспорена автентичност. Отделно сочи, че мотивите на съда са бланкетни, което
води до извод за липса на мотиви. Липсват изводи на съда, че З. е осъществила конкретен
акт на насилие спрямо майка си. В настоящия случай са налице две насрещни декларации на
двете страни в производството, които са били сами по време на инцидента, поради което
доказателствената тежест доказателствената тежест на същите е компрометирана. За
доказване на отрицателните факти, че не е осъществила акт на насилие спрямо майка си
/опровергаване на декларацията на насрещната страна/, З. е представила жалби, медицинско
удостоверение № 107/01.04.2025г., разпитани са и свидетели, които не са видели
наранявания по К. непосредствено след инцидента. Показанията на св. K. са вътрешно
противоречиви и не следва да се кредитират. Поради това изводите на съда за осъществено
насилие от страна на З. са необосновани. От друга страна К. Г. е нанесла тежки психически
травми на дъщеря си, която е по-уязвимата страна с оглед възрастта си и положението си в
семейството, поради което за постигане на целите на закона следва да й бъдат наложени по-
тежки мерки от тези по решението на ВРС. З. е ученичка в гр. В. и с оглед задоволяване на
жилищната й нужда следва да бъдат наложени мерки по отношение на ответницата.
Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение в посочените
части и да постанови друго, с което:
- да бъдат отмени наложените на З. С. Г. с ЕГН ********** мерки за защита спрямо
К. Г. с ЛНЧ *** и да бъде оставена без уважение молбата за защита на К. Г. с JIH4 ***, и
- да бъдат наложени на ответника следните мерки за защита:
1. На основание чл. 5, т. 2 от ЗЗДН да бъде отстранена К. Г., с ЛНЧ *** от съвместно
обитаваното със З. С. Г., с ЕГН **********, жилище, находящо се в гр. В., общ. В., обл. В.,
ул. „К." № *, ет. *, ап. **, за срок от 18 месеца;
2. На основание чл. 5, т. 3 от ЗЗДН да бъде забранено на К. Г., с ЛНЧ *** да
приближава З. С. Г., с ЕГН **********, на разстояние по-малко от 150 метра, за срок от 18
месеца.
3. На основание чл. 5, т. 3 от ЗЗДН да бъде забранено на К. Г., с ЛНЧ *** да
приближава жилището на З. С. Г., с ЕГН **********, в гр. В., общ. В., обл. В., ул. „К." № *,
ет. *, ап. **, както и местата за социални контакти и отдих, които посещава, както и
2
училището, в което се обучава - Средно училище за хуманитарни науки и изкуства „К. П." -
гр. В., на разстояние по- малко от 150 метра за срок от 18 месеца;
4. На основание чл. 5, т. 4 от ЗЗДН да бъде забранено на К. Г., с ЛНЧ *** да
осъществява контакт с З. С. Г., с ЕГН ********** под каквато и да е форма, включително по
телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства
и системи за комуникация при условия и за срок от 18 месеца;
5. На основание чл. 5, т. 6 от ЗЗДН да бъде задължена К. Г., с ЛНЧ *** да посещава
специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.
Моли се и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата. Същата сочи, че актът на съда е правилен и законосъобразен в посочената част, а
жалбата - неоснователна.
В жалбата с вх. № 74769/02.09.2025г. от К. Г. е изложено становище за
неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради необоснованост. Сочи
се, че в мотивите на съда липсва обсъждане на всички приети по делото доказателства.
Неправилно е кредитирана декларацията на З. по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, като не са обсъдени
противоречията в нея и обясненията в о.с.з. от 13.06.2025г. ВРС неправилно е приел, че
поставянето на камери е акт на насилие, а не опит за защита. Освен това както поставянето
на камери, така и смяната на ключа са актове, които излизат извън рамките на преклузивния
тримесечен срок по ЗЗДН. По отношение на инцидента от 01.04.2025г. се сочи, че той е
започнал с акта на З. по отношение на нейната майка, тъй като именно З. се е опитала да
отнеме вещите на баща си от ръцете на майка си.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата. Същата сочи, че актът на съда е правилен и законосъобразен в посочената част, а
жалбата - неоснователна.
Адв. П.: Запозната съм с доклада на делото, нямам възражения. Поддържам
въззивната жалба, оспорвам отговора. Оспорвам жалбата на насрещната страна.
Адв. З.: Запознат съм с доклада на делото, нямам възражения. Оспорвам въззивната
жалба, поддържам отговора. Поддържам жалбата на моята доверителка.
Адв. П.: Между З., доверителката ми и майка й, няма други дела. Има дела между
бащата и майката, където З. доскоро беше също предмет на делото, тъй като беше
непълнолетна, навърши пълнолетие това лято и съответно производството, по отношение на
родителските права спрямо нея беше прекратено. Родителите имат две момченца - С. и Д., за
които продължава спора за родителски права пред РС-В.. Имало и дело за домашно насилие,
като на мен други дела не са ми известни.
Аз винаги съм била за постигане на споразумение. Изненадвам се, че майката на З. я
няма днес. Тя присъстваше на всяко едно съдебно заседание в РС-В.. Според мен става все
по-трудно постигане на споразумение при нейно отсъствие. Освен това, според мен тя не е
тук, защото се притеснява да застане и да погледне състава. Аз видях поведението й пред
първа инстанция.
Цяло лято те нямат никаква комуникация - майката и дъщерята. З. вече е пълнолетна,
продължава да е ученичка. Майката не предприема абсолютно никаква стъпка да протегне
ръка, да каже една дума, а камо ли да се извини. Напротив, положението е такова, че тя до
ден днешен не е допуснала З. да влезе в апартамента, където до скоро е било тяхното
семейно жилище. Включително няколко пъти е била поканена да й предаде зимните дрехи,
но майката отказва, порaди което З. в момента се налага да си купува нови дрехи. З. в
момента живее с баща си.
3
Въззивницата З.: В момента не пътувам от П., вече живея в гр. В. при баща ми.
Адв. П.: Наложи се баща й да наеме апартамент в гр. В., за да може да е по-лесно за
детето.
Въззивницата З. Г.: Към момента продължавам да работя, но само събота и неделя.
Адв. П.: З. цяло лято работеше.
Адв. З.: Доверителката ми не е срамежлива. Считам, че ситуацията се представя
изключително тенденциозно от страна на процесуалния представител на З.. Обвинява се
моята доверителка, че не търси контакт с дъщеря си, но това не е така. З. е блокирала
телефонния номер на майка си. Колкото и пъти да се е опитвала да осъществява контакт той
бил невъзможен. И това е от доста месеци.
Тук се пропуска този период в лятото, когато доверителката ми се съгласява двете
момчета, заедно със З. и бащата да отидат в С., където бащата твърди, че има някаква
сезонна работа, за да прекарат лятото заедно. Уговорката след това обаче за престоя на
момчетата при бащата е нарушена и те не се връщат обратно при майката, продължават да
не са при майката. Това, което искам да кажа е, че това е в резултат именно на едно общо
поведение на участваща по делото страна - З., която настройва братята си срещу майката и
това го прави под давление на бащата. На практика режимите не се спазват от бащата, а не
от майката.
Не е вярно, че майката на З. не й е предоставила личните вещи. В
първоинстанционното дело имаше подобен тип твърдение, наложи се с указания на съда да
се проведе такова приемо-предаване на дрехи. Всички дрехи и всичко, което е искала З.в да
си вземе са й били предоставени. Тя е взела каквото си иска. Нямало е пречка да си вземе и
другите неща, когато поиска. Тя просто забранява контакта на майка си. Един път не е
отишла да си поиска от майка си дрехи.
Въззивницата З. Г.: Блокирах номера на майка ми на 18-тия ми рожден ден, защото
дотогава тя не е пожелала контакт с мен и тъй като не пожела да има родителски права над
мен, аз реших да я блокирам на рождения ми ден. Предпочитам да не я отблокирам, т.к. тя
до сега ясно и конкретно казва, че тя с мен не иска да има контакт, т.е. аз също не искам да
имам контакт с нея. Особено след всичко това, което е станало до сега.
Адв. П.: Аз видях няколко пъти на едно място майката и дъщерята, които
присъстваха в съдебни заседания пред РС-В., но от страна на майката нямаше никакво
желание, не направи никакъв опит да прегърне детето си, да го попита нещо, да й каже
нещо. Тя даже излизаше с бързи стъпки от сградата на съда.
Аз искам да обясня защо представих тази експертиза, като съм я представила не, за да
я цени съда, която СПЕ е по делото за развода на бащата, където децата бяха обследвани от
психолог и там беше обследван въпроса за наличие или не на агресия от страна на техните
родители, спрямо самите деца и отношенията. Представих я не, за да я цени съдът като
експертиза, защото ми е ясно, че това е недопустимо, а я представям, защото така или иначе
тя е един писмен, свидетелстващ, частен документ. В този смисъл поисках и моля съдът да я
приеме и цени не като експертиза, а като един вид данни, които другата страна има
възможност или да оспори или да не оспори. Имам предвид частта, в която са обследвани
отношенията между З. и нейната майка, това е частта за експертното становище, както и в
частта на изявленията на майката, и на дъщерята. Във всичките части на майката и на
детето, и на вещото лице. Като косвени доказателства могат да бъдат разгледани и
изявленията на другите две деца. В този смисъл помолих и все още го поддържам това
искане.
По отношение на другото искане за служебна бележка от училище, да не е спорно
обстоятелството, че З. все още е ученичка, но аз нося такава бележка и моля съдът да я
приеме за потвърждение на твърдението, че тя все още учи.
4
Мисля, че майката като родител не си дава сметка колко опасна може да бъде
ескалацията от тези дела за децата и тя го доказа няколко пъти. Тя в съдебна зала сама си
признава, а и не само в залата и пред Дирекция Социално подпомагане, пред органите на
Прокуратурата, тя си признава, че е заключвала вратата и е вземала ключовете, както и, че е
слагала камери и в един момент ескалация на отношенията идва на 01.04., когато си
позволява и физическо насилие, след което се прави на жертва. Самата тя е много обиграна в
това отношение, много голяма актриса е.
Адв. З.: Неоснователно се поддържа искането за приемане на експертиза, изготвена
по друго дело, независимо със сложените квалификации - частен диспозитивен документ и
т.н. Така или иначе тази експертиза си представлява експертиза. Какво е цитирано вътре,
има ли изказване на деца, на други хора при всички положения, каквито и да било изявления
да има, същите или имат свидетелски характер, съответно следва да бъдат изслушани пред
съда лично, събрани по този начин по конкретното дело, или става въпрос за признания на
някакви факти и обстоятелства, които по същия начин са релевантни по това дело, по
нашето дело би следвало да бъдат събирани.
По отношение на експертното заключение безспорно е, че няма как да бъде
възприемано, като доказателство по настоящото дело. Затова считам, че в тази посока
повторното настояване да бъде приета тази експертиза е неоснователно и следва да не се
приема.
По отношение на бележката затова, че З. ходи на училище, първо, че не се спори,
освен това е и ирелевантно за настоящия процес, т.к. става въпрос за актове на домашно
насилие, разположени назад във времето. Обстоятелството, че З. и в тази учебна година
продължава да е ученичка по никакъв начин не се свърза с твърдените актове на домашно
насилие от нейна страна към нейната майка и в обратната посока.
Що се отнася до направените от страна на моята доверителка доказателствени
искания, аз мисля, че това решение, което е представено понеже е на същият състав, а
именно решение № 646 по в.гр.д. № 1076/2025 г., дори и да не се приема като доказателство,
може да бъде съобразено от съда служебно.
Имам едно ново доказателствено искане, свързано с молба изходяща от бащата на З.
по делото за развод, в което се формулира искане за промяна на мерките, в което има едно
изложение на обстоятелствата назад във времето хронологично, касаещо и процесния
период на настоящото дело. От него става ясно кой в крайна сметка е генератора на
усложнените отношения в цялост в семейството, не само между родителите, а и
отношенията между моята доверителка с нейните децата. И как във времето, релевантното
време, от края на миналата година, началото на тази година, в настоящия момент тези
взаимоотношения се променят в негативна посока. Онази посока, която съдът е разбрал, че
предстои и срещу, която иска да вземе мерки, така че да обърне развоя към нормализация на
тези отношения, а не към тяхната ескалация.
Адв. П.: Признаване на факти от тази експертиза от страна на К., аз в момента не съм
фиксирала такива и не мога точно кажа конкретен, защото е много обемна експертизата. От
нейна страна по-скоро има само лъжи честно казано. Признание на факти има в други
материали.
Ще изразя становище по тази искова молба, много добре съм запозната със същата,
защото тя изхожда от мен, като процесуален представител на бащата и искам да се ползвам
от същата, като ще обясня защо. Но преди това искам да уточним нещо за бележката от
училище, искам да я представя, не защото има връзка с акта на насилие или доказва акта на
насилие, който е за минал период, а е свързана с мерките, които искам съдът да наложат, т.к.
тази ученичка има жилищна нужда, тя не е длъжна да живее по квартири и т.н. В тази връзка
съм представила доказателството за училище.
5
По отношение на молбата за изменение на привременните мерки, аз не се
противопоставям същата да бъде приета и приложена по делото като доказателство, ако
съдът приеме, че е относима. Да, към днешна дата са налице нови факти и обстоятелства по
отношение на децата С. и Д.. Същите продължават да живеят при баща си. За лятото
отидоха с него в С. по привременни мерки, които бяха постановени от РС-В., и когато
бащата трябваше да ги върне двете момчета отказаха категорично. Те дори отказаха да
осъществят контакт с майка си във времето, в което тя имаше право да ги посети в С..
Майката не дойде, не ги посети между другото и това не се случи. Това е втора молба за
изменение на мерките. Релевантна е причината, поради която момчетата не искат да ходят
при майка си, защото тя е агресор. Ако ми позволите още едно изречение да Ви кажа, в
момента има протокол полицейски съставен пред училището, където детето С. е отказало да
тръгне с майка си в присъствието на полицаи, когато е видяло баща си се е засилил към
него, буквално се е гушнал в него, прегърнал го, тогава всъщност те са разпоредили до ново
изменение на мерките евентуално да стои при баща си.
Въззивницата З. Г.а, която плаче от началото на заседанието, започва да плаче
силно, при което съдебният състав я покани да седне.
Адв. З.: Да, имаше постановеление и всъщност децата са пуснати от моята
доверителка. Децата С. и Д. не са предмет на това, но понеже колежката така или иначе
нахвърли тук едни обстоятелства, аз държа, колкото те са релевантни, толкова да чуете и
становищата на моята доверителка по отношение на тези факти и обстоятелства. И те са
привързани с настоящата страна, доколкото става въпрос за едно и също семейство и
доколкото участието на З. в това семейство, и тези семейни отношения е категорично
отрицателно.
На практика какво се случва - майката дава децата на бащата да отидат в С., извън
постановените превременни мерки, същите са постановени в по-късен момент, когато децата
вече са в С.. След, което следва неизпълнение на привременните мерки от страна на бащата,
което налага колежката да пуска молба за изменение на привременните мерки, така че
постфактум те да станат адекватни на поведението на бащата. След, което има отново
неизпълнение на привременните мерки, което резултира в тази новата молба, която е
представена по делото.
А по отношение на това кой е агресор, кой не е агресор, както си говорим за
релевантното по делото поставянето на камерите, съответно достъпа до апартамента, това
нещо е в резултат на известното ни служебно насилие от страна на бащата, упражнено
спрямо моята доверителка. Камерите са част от нейната защита срещу нейния съпруг. А
дъщерята З., която е по делото на практика заема страната на бащата.
СЪДЪТ намира, че с оглед изложеното в днешно съдебно заседание от страните не са
налице основания да ревизира определение № 4441/29.09.2025 г., с което са оставени без
уважение доказателствените искания на въззивницата за приемане на съдебно-
психологическа експертиза, както и за предоставяне на удостоверение от училището, в което
учи същата.
Без уважение следва да бъде оставено и направеното в днешно съдебно заседание
искане на въззиваемата страна за прилагане по делото на молба от страна на С. П. Г. за
изменение на привременните мерки, по отношение на другите две деца на страните.
Воден от горното, СЪДЪТ
6
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на
въззивницата за изменение на определение № 4441/ 29.09.2025 г., с което са оставени без
уважение доказателствените искания приемане на приложената към въззивната жалба
съдебно-психологическа експертиза, както и за предоставяне на удостоверение от
училището, в което учи същата
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата страна за приемане като
доказателство по делото на молба по гр.д. № 768/2025 г., депозирана от С. П. Г., чрез адв. Д.
П..
ДА СЕ ПРИЛОЖИ към корицата на делото представената в днешно съдебно
заседание от процесуалния представител на въззиваемата страна молба по гр.д. № 768/2025
г., депозирана от С. П. Г., чрез адв. Д. П..
Адв. П.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноски по чл. 80
от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Адв. З.: Няма да соча други доказателства. Представям списък на разноските по чл.
80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото представените от страните списъци с разноските по чл. 80 от
ГПК, ведно с доказателства за извършването им.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. П.: Моля да постановите решение, с което да уважите изцяло депозираната от
доверителката ми въззивна жалба, като ревизирате първоинстанционното решение в
желаните части, както и да ни присъдите разноски, съгласно представения в днешно съдебно
заседание списък.
Изцяло поддържам доводите, които съм изложила във въззивната жалба и вярвам, че
съдът подробно се е запознал с тях.
Считам, че решението на първоинстанционния съд по отношение на установеното
насилие спрямо З. и от З. спрямо майка й, е постановено при липса на мотиви, както и при
несъобразяване на целия доказателствен материал.
Искам да обърна внимание на съда, не само на декларациите, които двете страни са
подали и затова, че декларацията по чл. 9, депозирана от моята доверителка не е оспорена от
К. Г., и на медицинското удостоверение, което е изходящо от Д-р Б. – психиатърът, който е
7
обследвал доверителката ми на 01.04. Това са важни, съществени доказателства по делото,
които не считам, че следва да бъдат неглижирани. Напротив. От тях се вижда и установява
тази системност на насилие, което майката е осъществявала години наред, не става въпрос
дори за три месеца, а става въпрос за години наред, спрямо това дете.
Решението е постановено и на база, като виждам, че съдът се позовава на едни аудио-
видео записи, които така и не останаха обследвани по делото, въпреки че бяха оспорени.
Това са някакви записи, които не се установи кога са правене, нито от кого са правени, нито
дори майката присъства на тези записи. Считам, че е абсолютно недопустимо да се прави
това.
Също така искам да обърна внимание на съда, че става въпрос спрямо З. в този
тримесечен период за три акта на насилие, даже повече от три. Отнемането на достъп до
дома или излизането от дома, забраната, защото е имало такива сутрини, в които З. е била
задържана от майка си и тя е закъснявала за училище. Това е дете, което е прилежен ученик,
срещу което няма забележки. Имала е отличен успех и за нея това да не отиде да си изпълни
ангажимента и задълженията като ученик е нещо ужасно, лошо, нещо тежко като
провинение. И тя го е преживяла не веднъж да не може да излезе от вкъщи. Например майка
й казва: „Защото не си измила чиниите“, да речем. Абсолютно недопустимо поведение на
родител. Отделно, да не можеш да си влезеш вкъщи. Да де, ама януари месец да не можеш
да си влезеш вкъщи и да трябва да стоиш на стълбите или да ходиш в мола, за да си учиш
уроците, това ако не е насилие, не знам кое е. Относно камерите, извън всякакъв коментар е
поведението на майката. Да поставиш камери и то основно на мястото, където е бюрото на
това дете, неговото диванче и гардеробче, където трябва да се облича, съблича и т.н. Камери
поставени от някакъв братовчед, с помощта на неясно кого още.
Въззивницата З. Г.а отново започва да плаче силно.
Адв. П.: Майката няма такива способности и знания да постави сама
видеонаблюдение. Оттам-нататък не искам да се досещам кой може да наблюдава, освен
майката, помещението, в което това дете живее, учи, да се облича и съблича, затова тя е
ходила да се облича и съблича в банята. Представете си как е трябвало да стои на това бюро,
като някаква вещ, а не като човек, защото знае, че някой я снима и наблюдава. Това е стрес,
това е унижение, това е обида. Тези камери и тези ключове в продължение на месеци, за
които майката сама признава, както казах преди малко пред Дирекция ,,СП“, в обясненията
си до тях и в обясненията до Прокуратурата, и доброволно ги премахва, с обяснението, че ги
е поставила, защото се е страхувала от дъщеря си.
По отношение на тези актове за насилие има безспорни доказателства, дори
признания на другата страна.
По отношение на ескалацията на отношенията на 01.04., където взаимно двете
твърдят, че една друга са се нападнали, аз откривам доказателства в превез на З.. И това са
не само протоколите от посещението на полицейските служители и на спешния център,
който тя е посетила, отделно е препратена при д-р Б. и показанията на полицаите в съдебно
заседание, от всякъде се установява, че З. е стигнала до срив на емоционалната система.
Срив е направила. Този срив не се постига с единичен случай, а с натрупване на негативно и
отхвърлящо отношение от една майка към единствената й дъщеря. Това дете аз колкото пъти
го видя то плаче и в кантората сме се виждали тя пак плаче. Тя плаче, защото явно душата не
може да възприеме това нещо и съзнанието, че майка й се държи по този начин,и да я
отхвърля по този начин.
СЪДЪТ обръща внимание на адв. П. да не натоварва емоционално въззивницата с
8
изявленията си.
Адв. П.: Натоварвам я, защото аз и като адвокат, и като човек, като майка също съм
възмутена от това поведение на този родител. Видяхме и в зала как се държи, видяхме как
мисли, как манипулира и го прави много умело, умело се прави на жертва, че тя била
жертвата. Само, че ние не видяхме примерно след 01.04. тя да е имала веднага на момента
някакви драскотини. Искам да отворя една скоба, по същия начин с делото на баща й те са се
появили след часове.
Моля за решение, с което да уважите жалбата на З..
Искам да допълня, че насилието продължава и към настоящия момент. З. не си е
взела зимните и есенните дрехи, защото не е вярвала, че няма отново да се върне в дома си,
т.е че никога повече няма да се върне в дома си. Майката продължава да се държи по този
начин. Тя може да ги предаде по различни начини, дори и чрез нас адвокатите, никакъв
проблем няма, но не е предприела такива стъпки и до ден днешен. Отделно, че не е проявила
някакво желание да предостави достъп и жилище на дъщеря си. Живее си там сама в
момента, без другите си деца, като причината да живее сама е не, защото бащата ги задържа
при себе си насила, а защото те не искат да отиват да живеят при насилника в семейството.
Това е истината и това ще го докажем в другия процес.
Моля да постaновите мерките за защита, които първоначално сме поискали с
въззивната жалба по отношение на К., с оглед продължителността и степента на тежестта на
нейните нарушения.
Адв. З.: Моля да уважите въззивната жалба на доверителката ми и да не уважавате
въззивната жалба на З., моля да присъдите разноски, съобразно крайният съдебен акт.
Въззивните жалби на двете страни са подробни и няма защо да ги преповтаряме, и
отговорите на същите също са подробни.
По отношение на начина и маниера на представяне на въззивните оплаквания от
страна на З., и евентуално пледоарията, която беше направена в съдебно заседание, още от
самото начало на производството се установява тази склонност да се прави някаква
хронология за период, който е далече надхвърляща тримесечния период, който е релевантен
по закон. Започва се едва ли не от детските години на З. какво било, що било, това са все
факти и обстоятелства, които нямат място в настоящия процес, съответно не може да се
събират доказателства по отношение на такъв тип твърдения. Те са изначално формиращи
някакво предубеждение от страна на съда за някаква продължителна ескалация, системност
и т.н. Актове за домашно насилие следва да бъдат определени точно с дата, време, място и
конкретизирани по този начин, и следва да бъдат разположени в този тримесечен период. По
делото няма твърдения за извънредни обстоятелства, които да разширяват този тримесечен
период от момента, в който е подадена молбата за насилие назад във времето. Моля съдът
да се фокусира върху този тримесечният период, който е релевантен по делото.
На следващо място, единственият откроен акт за домашно насилие, което сочи З. е
този на 01.04. Всички останали са като някаква си протяжност, като продължително
поведение, необособено, като време, място и начин на извършване.
Камерите, за които се твърди, са поставени в жилището далече преди тримесечния
период в жилището и не са породили някакво чувство за насилие от страна на З. до онзи
момент, в който желанието на бащата С. да се разведе и през делото за развод да получат
ползването на семейното жилище. Всичко това достига до такава степен, че заедно със З.,
заедно с това, че тя има достъп до жилището влизат в жилището и осъществяват акт на
насилие спрямо моята доверителка. Това обстоятелство е доказано, няма да се връщам към
него, но то е причината за поставянето на камери. Те в този си момент не представляват за З.
някакъв акт за домашно насилие, те започват да пречат в по-късен момент, когато трябва да
9
се намери някаква причина, привидно законово основание, за да има реакция на съда спрямо
моята доверителка, предвид скоростта на мерките, които се приемат по този ЗЗДН. Няма
друг закон, който да изисква по-спешни, по-бързи мерки, само този е законът, който може да
ги въведе под формата на незабавната защита.
Що се отнася до тази дата 01.04., ясно е, че агресията е започнала от страна на З.. Тя е
тази, която е тръгнала да издърпва вещите от ръцете на майка си. До този момент от страна
на майката не е имало каквито и да било думи или някакъв вид други действия, които по
някакъв начин могат да бъдат категоризирани като действие на насилие срещу З., която се
намира в това жилище. Въпреки твърденията, че не е допускана до това жилище, че била
заключвана, че закъснявала, ходила по моловете и т.н. В тази гледна точка това поведение,
което се представя, е тенденциозно представено. Един тийнейджър няма пречка да стои в
един мол и го желае. Защо, ами, защото си има приятел, защото е по-добре да си с приятел,
отколкото да си с възрастните и от този тип други обяснения.
Същото е и по отношение на училищните занимания. Обстоятелството, че З.
работила не е предимство в случая, не е похвално качество, а точно обратното, тогава,
когато трябва да е на училище, тя ходи на работа. Съответно какво прави, за да оправдае
отсъствията на училище представя неверни медицински документи, че уж е болна, защото
решила, че трябва да ходи на работа. Това е самоволно поведение, фриволно поведение на
един тийнейджър. То се вижда и ако сте изгледали видео файловете ще видите, че точно
такова е поведението. На него се вижда, че членовете на семейството - майката, бабата
всички са с изключително умерено, меко поведение, докато онзи, който агресира е именно
З.. Тя агресира срещу всички членове на семейството не само срещу майка си. Конкретно за
датата 01.04., инициативата за получаването на телесни увреждания тръгва от нея.
Обстоятелството, че после била разстроена, че получила срив, ами то е в резултат на
собствените й действия, а не от страна на действия на нейната майка спрямо нея. Може би и
сега реве съжаление със самата себе си и затова какво е извършила.
СЪДЪТ отправя забележка към адв. З. да се въздържа от необосновани изявления.
Адв. З.: Надявам се, че съдът ще прояви, както винаги е проявявал съответна зрялост,
за да намери най-вярното решение за конкретния случай.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:51 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
10