№ 146
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Х. Бл. К.
като разгледа докладваното от Иван Коев Въззивно частно наказателно дело
№ 20241100606595 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр.ал. 1, т. 1 от НПК вр. глава
XXI от НПК.
С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на
25.09.2024 г., по н.ч.д. № 11201/2024 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 12-ти състав, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК спрямо
осъдения Д. Т. П. е извършено групиране на наложените му наказания по НОХД
№3968/2023г., НОХД №7864/2022г., НОХД №9229/2020г. всички по описа на СРС,
както и 1615/2023г. по описа на РС Бургас и НОХД № 299/2023г. на РС Несебър.
На основание чл. 25, ал. 1, ал. 2 вр. чл. 23, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от НК съдът е
определил едно общо най-тежко наказание на осъдения П., а именно наказание
"лишаване от свобода" за срок от 2 години.
На основание чл. 24 от НК така определеното общо най-тежко наказание е
увеличено с 6 месеца "лишаване от свобода", като общото най-тежко увеличено
наказание "лишаване от свобода" е определено в размер на 2 години и 6 месеца, при
първоначален "строг" режим.
На основание чл. 59 от НК от определеното едно общо най-тежко наказания на
1
Д. Т. П. е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и по НПК
по делата, включени в съвкупността.
С определението на основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното едно
общо най-тежко наказание на осъдения Д. Т. П. е приспаднато изтърпяното наказание
"лишаване от свобода" по делата, включени в съвкупността.
Срещу определението в законоустановения срок е постъпила жалба от адв. С.
Н. – САК, в качеството му на упълномощен защитник на осъдения П., в която се
твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно в обжалваната част. Иска
се неговото изменяване като бъде отменено приложението на чл. 24 от НК.
В съдебно заседание адв. Н. поддържа жалбата в частта относно приложението
на чл. 24 от НК. Отправя се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт в частта
относно приложението на чл. 24 от НК.
Представителят на СГП пледира, че направеното от защитата искане за
извършване на ново групиране, различно от това по обжалваното определение, следва
да бъде извършено от друг състав на СГС като първа инстанция, доколкото последният
съдебен акт, с който е наложено наказание, е поставен от СГС. Относно настоящето
съдебно производство се отправя молба въззивният съд да потвърди обжалваното
определение на СРС.
В правото си на последна дума осъденият Д. П. моли да не бъде завишавано
определеното му наказание. Заявява желание да докаже, че се е вразумил след
извършването на престъпленията, за които е осъден.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Производството пред първия съд е образувано по предложение на СРП по реда
на чл. 306, ал. 1 т. 1 НПК за определяне общо наказание, измежду наказания, наложени
на осъдения П. с различни съдебни актове влезли в законна сила при спазване
изискванията на чл. 25 НК.
Въз основа на оценката на събраните в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК доказателства, първостепенният съд е достигнал до правилни фактически
констатации, касаещи наличието на осъждания на Д. Т. П. с различни влезли в сила
съдебни актове, като подлежащи на кумулиране в настоящето производство наказания
са тези наложени по НОХД №3968/2023г., НОХД №7864/2022г., НОХД №9229/2020г.
2
всички по описа на СРС, както и 1615/2023г. по описа на РС Бургас и НОХД №
299/2023г. на РС Несебър.
Законосъобразно районният съд е изключил от предмета на делото наказанията
по присъдите, които вече са били групирани и наказанието по тях е изтърпяно.
Престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК по НОХД № 3968/2023 г. по описа на
СРС е било извършено на 05.07.2022 г. Съдебният акт е влязъл в сила на 31.05.2023 г.,
с него е било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 11 месеца.
Престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК
по НОХД № 1615/2023 г. по описа на РС-Бургас, е било извършено на 24.08.2022 г.
Съдебният акт е влязъл в сила на 02.06.2023 г., с него е било наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 11 месеца.
С присъда по НОХД № 299/2023 г. на РС Несебър на осъдения е било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години, за престъпления
извършени на 20.08.2022г. Присъдата е влязла в законна сила на 04.08.2023 г. Със
същата присъда е приведено в изпълнение наложеното на осъденото лице наказание
по НОХД №5750/2020г. по описа на СРС на осн. чл. 68 от НК.
С присъда по НОХД № 7864/2022г. на СРС на осъдения е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено
на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години за престъпление извършено в периода
11.03.2020г.-16.03.2020г. Присъдата е влязла в законна сила на 16.11.2023 г.
Престъплението по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1
от НК по НОХД № 9229/2020 г. по описа на СРС, е било извършено на 07.07.2019 г.
Съдебния акт е влязъл в сила на 18.07.2023 г., с него е било наложено наказание
"лишаване от свобода" за срок от 1 година, чието изтърпяване е било отложено на осн.
чл. 69 от НК за срок от 2 години.
След сравняване на времето на извършване на престъпните деяния, извършени
от осъдения, с датите на влизане в сила на съдебните актове се установява, че Д. П. е
извършил същите, преди да има влязъл в сила съдебен акт за кое и да е от тях и е
налице реална съвкупност. Най-тежко е наказанието, наложено на П. по НОХД №
299/2023 г. на РС Несебър, а именно 2 години "лишаване от свобода", което правилно
СРС е определил като общо най-тежко наказание.
В съответствие с нормите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 от НК първостепенният
съд правилно е приспаднал от така определеното общо наказание времето, през което
осъденият е изтърпявал наказания по кумулираните съдебни актове и времето, през
което осъденото лице е било задържано.
Съдът намира искането на защитата, за отмяна на определението на СРС в
частта му, с която на основание чл. 24 от НК е увеличено определеното общо най-
3
тежко наказание на П., за основателно. Действително П. е бил осъждан още пет пъти
за различни престъпления против собствеността, извън наложените наказания по
присъдите предмет на настоящето групиране. Следва да се отбележи, обаче, че тези
осъждания касаят деяния, извършени от осъденото лице като непълнолетен.
Настоящата кумулационна група също включва две престъпления, извършени от П.
като непълнолетен и три деяния, осъществени непосредствено след навършването на
пълнолетие от дееца. Младата възраст на осъденото лице към момента на извършване
на деянията и към настоящия момент, принципно характеризира дееца като лице с
неукрепналата психика, житейска неопитност и податливост към чуждо влияние,
отчитайки обстоятелството, че много от деянията са извършени в съучастие. За всички
престъпления включени в настоящето групиране, осъденият П. е съдействал за
разкриване на обективната истина като съответно са приложени диференцираните
процедури, предвидена в глава XXVII и глава ХХІХ от НПК. Според съда
увеличаването на определеното общо наказание би довело до неговата явна
несправедливост, именно с оглед на възрастта на дееца и процесуалното му поведение
по всички наказателни производства за престъпленията, включени в съвкупността,
като наказанието от 2 (две) години "лишаване от свобода" е в рамките, надвишаващи
минималния, но под средния, предвиден за множеството извършени от П.
престъпления. С оглед изложеното въззивният съд намира, че така определеното общо
най-тежко наказание се явява адекватно на степента на обществена опасност на дееца,
а оттам и може да се направи извод, че има възможност то да осигури обществения
интерес от преустановяване на престъпната му деятелност и да се постигне
превъзпитаване на дееца.
С оглед горните съображения въззивният съд констатира, че са налице
основания за ревизия на първоинстанционния съдебен акт, който следва да бъде
отменен в частта относно приложението на чл. 24 от НК по отношение на наложеното
общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД №3968/2023г., НОХД
№7864/2022г., НОХД №9229/2020г. всички по описа на СРС, както и 1615/2023г. по
описа на РС Бургас и НОХД № 299/2023г. на РС Несебър.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, т. 1 и чл. 334, т. 3,
вр. чл. 341, ал. 1 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ определение от 25.09.2024 г., по н.ч.д. № 11201/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав, като го
ОТМЕНЯ в частта, с която на основание чл. 24 от НК е увеличено
4
определеното общо най-тежко наказание измежду наложените по НОХД №3968/2023г.,
НОХД №7864/2022г., НОХД №9229/2020г. всички по описа на СРС, както и
1615/2023г. по описа на РС Бургас и НОХД № 299/2023г. на РС Несебър „лишаване от
свобода“ с шест месеца.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5