№ 357
гр. Пловдив , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330200176 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. С. У. ЕГН:**********, с адрес – ***,
срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4097948 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от
Закона за движението по пътищата му е наложено административно
наказание - глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на
чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен и се
предлага същият да бъде отменен. В допълнителни мотиви на процесуалния
представител на жалбоподателя – адв.Н. се развиват аргументи в смисъл, че
съгласно данни от Община Пловдив пътя не е въведен в експлоатация, в
електронния фиш не е посочено мястото на нарушението, както и че има
издаден още един фиш за същото време и място, с разлика в скоростта от 1
км/ч.. Също посочва, че от снимковия материал се установява, че заснетата и
фиксирана скорост е преди зоната на знак В26, както и че стщият знак е
поставен отляво по посока на движението, като е нарушено въведеното
нормативно изискване за поставяне на пътните знаци. Също предлага
1
електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените
по делото разноски, съгласно представения списък с разноски, съгласно чл.80
ГПК. Процесуалният представител на жалбоподателя – адв.Н. поддържа
жалбата пред съда на изложените основания, също предлага електронния
фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени сторените разноски.
Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
в писмено становище оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен
и законосъобразен. Поддържа, че в електронния фиш правилно е посочено,
че е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и е пределен размерът на
глобата, както и че в същия електронен фиш е описано точно мястото на
фиксиране на нарушението, като видно от протокола за използване – АТСС е
използвано на 09.10.2020г. За времето от 09:40 часа до 17:40 часа, а
нарушението е извършено на същата дата в 13:41 часа. Също сочи, че
техническото средство, с което е установено нарушението тип „CORDON
M2” е от одобрен тип, вписано е в регистъра на одобрените типове,
представен е и протокол за премината последваща проверка, отчетена е
максимално допустимата грешка. Още посочва, че при издаване на
електронния фиш са спазени изискванията, залегнали в чл.189, ал.4 от ЗДвП,
която норма е специална спрямо тези ЗАНН, касаещи реквизитите на
наказателното постановление, както и че че съгласно дефиницята на закона,
АТСС могат да бъдат както стационарни, така и мобилни, а в изпълнение
чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП службите по контрол имат право да установяват
нарушения на правилата за движение с използването на такива технически
средства или системи. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, а също и в условията на евентуалност -
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
2
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60,
ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в цялост, доколкото не е изпратила
доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от
жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда
включително изрично с Разпореждане от 14.01.2021г.. Още неотносими в
случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни
за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната
система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото,
съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения
срок.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
3
От фактическа страна е установено, че на 09.10.2020г., в 13:41 часа, в
град Пловдив, на бул.„Северен“ № 77 – с посока на движение от запад на
изток, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с №
MD1196 било заснето движение на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 180
Компресор“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 65 км./ч.,
същата – над максимално посочената като разрешената за движение 40 км./ч.,
като превишението било в размер на 25 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 68 км./ч. – превишение с 28 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 09.10.2020г. и час - 13:41:15ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя Б. С. У..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 29.10.2017г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на
установяване на нарушението.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
4
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 21 km/h до 30 km/h
- с глоба в размер на 100 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора на
Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“
при Български институт по метрология, същото техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
„CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46.
Съгласно Протокол № 10-С-ИСИС от 21.02.2020г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, от дата 09.10.2020г. от
който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че
посоката движение на контролираните МПС е от запад на изток.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
именно – лек автомобил марка „Мерцедес Ц 180 Компресор“ с
регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни
5
КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя Б. С.
У..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек
автомобил марка лек автомобил марка „Мерцедес Ц 180 Компресор“ с
регистрационен номер „***“ към момента на нарушението – 09.10.2020г..
Въпреки това, в случая по делото не се установи, че на мястото на
твърдяното нарушение, а именно - на бул.„Северен“ № 77 – с посока на
движение от запад на изток е било въведено ограничение на скоростта от 40
км/ч. с пътен знак В26.
В този смисъл, на първо място следва да се отбележи, че в тежест на
въззиваемата страна е да представи всички доказателства, в подкрепа на
твърдяното нарушение, включително и тези, относно сочения в електронния
фиш пътен знак В26.
Вместо да стори това, въззиваемата страна се е задоволила да напъти
съда да търси доказателства от трети лица.
Въпреки горното недопустимо процесуално поведение на въззиваемата
страна, все пак с оглед издирване обективната истина, съдът се е опитал да
събере такива доказателства, като са писани писма до Община Пловдив. И
въпреки, че е представена схема на проекта „Организация на движението“ на
същото място (в която е изчертано наличието на пътен знак В26), то не се
събраха доказателства този проект да е реализиран към монета на
нарушението (или дори към настоящия момент.
Така с писмо вх.№ 11763/10.03.2021г. по описа на РС-Пловдив,
директорът на ОП „Организация и контрол на транспорта“ - Пловдив изрично
е уведомил съда, че булевард „Северен“ на гр.Пловдив не е въведен в
експлоатация и в ОП „Организация и контрол на транспорта“ няма
информация относно въведената организация на движението на същото
място.
Също така и с писмо вх.№ 12692/12.04.2021г. по описа на РС-Пловдив,
зам.кмет на Община Пловдив също е уведомил съда, че въпросния обект –
6
реконструкция на булевард „Северен“ - от моста ба „Адата“ до бул.
„Карловско шосе“ е на фаза – Първи етап, има подписан акт образец 15 от
10.04.2020г..
От горното е очевидно, че в случая не би могло да бъда прието за
установено по категоричен начин, че към 09.10.2020г., на мястото на
твърдяното нарушение, а именно - бул.„Северен“ № 77 – с посока на
движение от запад на изток е било въведено ограничение на скоростта от 40
км/ч. с пътен знак В26, а именно – че същият знак, дори да е изрисуван на
схемата на проекта, то е изпълнен (поставен) на мястото, доколкото се
установи, че няма данни самия проект да изпълнен (завършен).
Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш като
незаконосъобразен, а именно – по същество неправилен, доколкото не се
доказа от обективна страна, че на мястото на твърдяното нарушение е било
въведено ограничение на скоростта на движение от 40 км/ч. с пътен знак В26.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени извършените от него разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Представен е договор за
правна защита и съдействие /л.5 от делото/ с посочено като основание чл.38,
ал.1, т.2 и т.3 от Закона за адвокатурата, а като изплатен доход
„БЕЗПЛАТНО“.
Предвид това и на основания чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 и Т.3 от
Закона за адвокатурата, в случая на адвоката се дължи възнаграждение в
размера, посочен чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет. При това съдът намери, че следва да бъде
определено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на минималния
такъв 300 лева, доколкото е налице и изрично възражение на въззиваемата
страна в този смисъл, още повече делото не представлява особена фактическа
и правна сложност, разгледано без разпит на свидетели в три съдебни
заседания със съвсем кратка продължителност, като делото е отложено само
за представяне на писмени доказателства. Също така материалния интерес от
7
100 лева е очевидно минимален, в пъти по-малък от самото присъдено
възнаграждение.
Във връзка с горното и за изчерпателност следва да се посочи, че съдът
не би могъл да присъди друго възнаграждение освен посоченото в чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., а именно – 300 лева,
доколкото доказателства за платено възнаграждения не се сочат от
жалбоподателя.
В този смисъл, макар по делото да е представен списък с разноски по
чл.80 от ГПК, в който се твърди, че са направени разноски в размер от 500
лева – адвокатски хонорар - съгласно договор за правна помощ от
20.10.2020г., то по делото е представен договор от 20. 11.2020г., в който
изрично е посочено, че правната помощ се осъществява „БЕЗПЛАТНО“,
липсва всякакво твърдение за изплатено възнаграждение от 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4097948 на
ОДМВР – гр.Пловдив, с който на Б. С. У. ЕГН:**********, с адрес – ***, на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението
по пътищата му е наложено административно наказание - глоба в размер на
100лв. /сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1
от Закона за движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОД МВР – Пловдив да заплати на адвокат С.К. Н., в
качеството му на процесуален представител на Б. С. У. ЕГН:**********,
сумата в размер на 300 /триста/ лева, представляваща възнаграждение в
настоящото производство за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
8
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9