Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр.
Видин,18.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на
тринадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
А. П.
В. М.
Д. В.
при секретаря В.У. и в присъствието на прокурора
....................., като разгледа докладваното от съдия В.М. В. гр. дело №
207 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от адвокат И. Г. А., пълномощник на Р.Л.К.,
срещу решение №86/27.02.2020г. по гр.дело №574/2020г. на ВРС, с което е осъдена
да заплати на О.К.Ц. сумата от 1000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени от нанасяне на обида с прочетената на
28.12.2018г. декларация, с употребата на думата" ЛЪЖЕЦ".
Подържа, че решението на ВРС е необосновано и противоречащо на материалния
закон .
Посочва
във въззивната жалба, че в Декларацията, която е едно решение на колективен
орган/ политическа група „ ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА" в ОбС Видин/ и е прочетено
от ответницата се отправя въпрос, а не се дават квалификации. Никъде в
Декларацията О.Ц. не е наречен „ лъжец, неграмотен, некомпетентен, необразуван,
незаинтересован и бездействащ", както се твърди в исковата молба. Зададен
е въпрос „ КОЙ Е ЛЪЖЕЦЪТ. Тук в залата на ОбС или в залата на Министерски
съвет. Или става дума за непоправима некомпетентност, бездействие и липса на
заинтересованост от придвижването на процедурите за новия път до В". Целта
на общинските съветници, което се вижда в края на Декларацията е била да поканят представителите на местната и
централната власт на среща с гражданите на 27.01.2019г., където да получат
отговор на въпроса" Кой е виновен за забавянето на процедурите".
В неговото
изказване пред сесията на Общински съвет В., проведено на 31.01.2019г. на което
на стр.7 от представения протокол Ц. заявява, че прочетените декларации НЕ
ИЗРАЗЯВАТ КАТЕГОРИЧНА ПОЗИЦИЯ, а представляват зададени „ РИТОРИЧНИ
ВЪПРОСИ". Той сам признава, че мнението отразено в декларацията не
представлява обида, а е риторичен въпрос.
Подържа се, че когато се водят дебати от обществен интерес, се допускат
критики в много по- широки граници по отношение на държавни служители,
управници, политици, спрямо тяхната дейност и това, което реализират като
политики. Това е залегнало делото в „Лингенс срещу Австрия" от изхода на
което става ясно, че политиците и обществените личности се ползват с по-ниска
степен на обществена защита".
От друга страна,
никъде в Декларацията ищецът не е наречен „ лъжец, неграмотен, некомпетентен,
необразуван, незаинтересован и бездействащ". Чувствата са неговото
субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и ценностна система и
съществуват изцяло в неговото съзнание, но в случая по реда на деликта те не могат да бъдат възмездявани, тъй като от изложеното по-горе е видно,
че поведението на ответника-деликвент не може да се окачестви като противоправно по см. на чл. 45 ЗЗД.
Ищецът е
публична личност- бивш кмет на Община В. и общински координатор на ПП"
ГЕРБ" за В. Предвид посоченото в доктрината за публичните личности на
ЕСПЧ, ищецът трябва да приема по-широки граници на критики срещу действията или
бездействията на ръководената от него администрация. В подобен смисъл се е
произнесъл и Конституционният съд в Решение №7 от 04.06.199бг. по к.д.
№1/1996г.; т. Ill
Не е осъществен
фактическият състав на непозволено увреждане, каквото е правното основание на
предявения искове. Ищецът не можа да докаже положителните факти, от които
извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние - отправяне спрямо
ищеца на втория, посочен в исковата молба израз, вреди /посочените в ИМ
неимуществени вреди и от двете деяния/, пряка и непосредствена причинна връзка
между деянията и вредите, а също и размера на претендирайитс обезщетения . При
липсата на който и да е от елементите на фактическия състав, съставът остава
незавършен, поради което не може да бъде реализирана гражданската отговорност.
С оглед на гореизложеното молят
съда да приеме, че предявените искове са
неоснователни, недоказани по основание и размер и да ги отхвърли, като уважи
въззивната жалба и ОТМЕНИ решението на ВРС, като противоречащо на материалния
закон и необосновано и присъди направените по делото разноски.
Ответната
по жалба страна –О.К.Ц., чрез адв. Н. оспорва въззивната жалба, като посочва,
че е неоснователна, постановеното решение на ВРС валидно, доустимо и правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Посочва
се,че съдебното решение е съобразено с
материалния закон. Не е налице несъответствие между това, което съдът е приел
в своето решение и съществуващото материалноправно положение между страните.
Правилно на
първо място съдът е издирил приложимия материален закон-чл.45 от ЗЗД. Правилно
съдът на следващо място е оценил кумулативното наличие на всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и е уважил предявените от О.К.Ц. обективно
съединени искове.
Съдът е обсъдил
поотделно и в съвкупост събраните свидетелски показания, от които се
установява, че ищецът е възприел изложените в прочетената декларация епитети
като обидни, както и че е била налице видима промяна в емоционалното и
физическото състояние на О.Ц. непосредствено след чутото. Тези обстоятелства
безпротиворечиво се установяват от събраните свидетелски показания на И. Г. А.
и В. З. П. ,А. Г. и И. Ц. - възприели непосредствено реакциите на г-н О.Ц..
Правилни са
изводите на съда в този смисъл, че прочитането на декларацията от ответницата (
въззивник в настоящото производство) е рефлектирало върху ищеца, като същият се
е почувствал обиден, ядосан, унизен, засегнат, както и че макар и за кратък
период е довело до здравословен проблем за О.Ц..
Крайният извод
на съда е, че от събраните и обсъдени по делото доказателства са налице всички
елементи на правопораждащия фактически състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на
обидата, нанесена с думата „ лъжец“. В този смисъл правилно съдът е оценил, че
в процесната декларация, думата „ лъжец“ използвана в следното изречение: „
..Днес почти година след първия ни протест за адекватно на трафика на В. трасе,
ние с разочарование констатираме, че в залата има „Лъжец“ ,„ предвид начина, по
който е структурирано изречението, както и фактът, че единственият лично
присъстващ в залата ( измежду споменатите в декларацията Б. Б. и О.Ц.) е
ищецът- О.Ц., то този епитет недвусмислено се отнася до него Обидната дума е
била адресирана именно към въззиваемия. О.Ц. е въприел този епитет
непосредствено, оценил го е като накърняващ неговата чест и достойнство, изцяло
в разрез с личната си самооценка.
Правото на
свободно изразяване на мнение не следва да се упражнява превратно и не е
изключение от повелята на чл.57 от КРБ, която забранява злоупотребата с права.
Видно от подбора на думи в декларацията, тя е целяла постигане на определено
емоционално въздействие както върху адресатите й, така и върху широката
публика. Налице е Вреда-ищецът е
претърпял вреди от неимуществен характер, изразяващи се в негативни емоции и
социален дискомфорт: притеснение за доброто си име и достойно, притеснение от
общественото мнение, от негативния облик и дискредитация.,както и Причинно-следствена връзка. Деянието-
прочитане на декларацията, съдържаща обидната дума „ лъжец“ е извършено в
присъствието на г-н О.Ц., който непосредствено е възприел негативните думи по
свой адрес, субективно ги е оценил като обидни и в разрез с личната си
самооценка на честен, прям и достоен човек.
Не е
установено ответницата да е положила дължимата на политически
ангажиран и опозиционно настроен човек грижа, за да изрази своята критика към
управлението, без да засяга правата на личността. С използването на реторични
въпроси, ответникът не е целял политически дебат, а лично засягане на честта и
достойнството на О.Ц. пред широка аудитория.
Моли съда да потвърди решение № 86/27.02.2020 по грд № 574/20 на ВРС.
ВОС , като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по
делото страна и съобразявайки данните по делото в тяхната съвкупност, прие за
установено следното :
Искът е с правно основание чл.45 ЗЗД.
С решение № 86/27.02.2020 по грд № 574/20 на ВРС, съдът е осъдил Р.Л.К. ,
ЕГН : ********** да заплати на О.К.Ц., ЕГН : **********,
сума в размер на 1000.00 /хиляда / лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от нанасяне на обида с прочетената на 28.12.2018
г. от Р.Л.К. декларация, в частност с употребата на обидната дума
„лъжец“, ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 г. /датата
на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, като в
останалата част на иска, включително и до пълният му размер от 15
000.00 /петнадесет хиляди/ лева отхвърля същия.
Предмет
на въззивно обжалване е решението в цялата му част, което се установява от
заявеното във въззивната жалба, в обстоятелствената част, както и в петитума,
както и от размера на внесената държавна такса пред ВОС.
С оглед на това е неоснователно твърдението на ответната по жалба страна за
нередовност на въззивната жалба.
Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА поради следното : Между
страните не се спори относно факта, че на 28.12.2018 г., на редовно заседание
на Общински съвет - гр. В., Р.К. прочита декларация вх. №
РД-01-10-399/28.12.2018 г , която е подписана, както от ответницата,
така и от още седем лица.
Съдържанието и
текста на цитираната декларация е следният: „…Преди година, в продължение на
седмици, ние, протестиращите жители на В. и Северозападна
България/организирахме протестни действия с основно искане - незабавно
стартиране на процедурите по изграждане на ново трасе, магистрален път, между В.
- Б.
В резултат на
нашите мирни протестни действия на 7 март 2018 г. на свое извънредно заседание
Министерският съвет и лично премиерът Б. Б. поеха ангажимент към всички нас,
обявявайки конкретен график за започване на процедурите по строителство на
пътя.
Поетият
ангажимент от правителството, обаче не бе спазен и забавянето на
процедурите,конкретно за отсечката В.-М. е вече 8 (осем) месеца.
Пропуснати бяха
всички срокове, нарушен бе обявения от МС график по реализация на проекта,
който е важен, както за развитието на региона, така и за живота и сигурността
на всички пътуващи по Е79 в посока В.
Днес, почти
година след първия ни протест за адекватно на трафика до В. трасе, ние
с разочарование констатираме, че в залата има Лъжец!
Тук в залата на
този общински съвет или в залата на Министерски съвет. Бяхме излъгани. И някой
грозно обезцени за поредна година живота на пътуващите по Е79 в участъка Б. - В.
Кой е лъжецът?
Премиерът Б. Б. или кметът на В., О.Ц.. Или става дума за
непоправима некомпетентност, бездействие и липса на заинтересованост от
придвижване на процедурите за новия път В.
Кой не си свърши
работата? Кой нагло и безнаказано се подигра с надеждите и сигурността на
пътуващите граждани?
Формалните
пречки в процедурите са само оправдание. И кой е лъжецът,предлагаме да решат
помежду си. Ние искаме отговор. И конкретни действия. За което даваме срок до
27 януари, когато ще възобновим протестните си
действия.
Осъждаме
ползването на община В. като ПУЦ за неграмотни, некомпетентни и необразовани в
сферата на своите властови правомощия хора и с тревога наблюдаваме как в
България законите се правят от хора-недоразумения. А резултатът е видим.
Средствата по
европейски програми, както и тези от държавния бюджет трябва да бъдат
използвани в полза на обществото за трайно подобряване качеството на живот в
различните населени места, а не за декор в бутафорно предизборно студио.
Настояваме за
ясни отговори от представителите на местна и държавна власт. Затова отправяме
покана към Премиера, депутатите,
представляващи В. в това 44тото НС, Директора на АПИ и кмета О.Ц..
Ние, гражданите,
които с мирни протестни действия поискаха да си свършите работата и да
изпълните задълженията си към Българският Северозапад, Ви каним на 27ми януари,
неделя, една година след първия ни протест, за среща и разговор във В., но не
на Марс, а тук, на планетата Земя...“.
Обстоятелството,че
декларацията е прочетена изцяло и в този си
вид се установява от ангажирания протокол от заседание на Общински
съвет – В. № 12/28.12.2018 г.
Към делото е
приобщен и протокол № 1 от заседание на Общински съвет – В., проведено на
31.01.2019 г., където на стр. 7 е отразено изказване на Ц. по делото, в част от което е взето
отношение във връзка с прочетените от ответницата К. декларация, което дословно
е следното:“ Г-да общински съветници от „Единни за промяна, Вие излязохте с две
декларации на предишното заседание, в които си задавахте риторични въпроси.
Уважаеми общински съветници от „Единни за промяна“, декларацията е документ,
акт, който изразява категорична позиция, а не задаване на риторични въпроси, за
да се избегне отговорност в последствие от търсене на правата на
този, който е засегнат. Така, че аз ще ви повторя вашия риторичен въпрос,
насочен точно към вас. Кой е лъжецът и къде е истината? В случая този един
месец намерихте ли отговор на въпроса?“.
Първоинстанционният съд е изяснил обстойно делото от фактическа страна, но
е стигнал до погрешни правни изводи в
съдебния си акт.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по реда на чл. 45 ЗЗД, следва
да се установи осъществяването на съставомерно, виновно противоправно деяние, в
резултат на което са причинени неимуществени вреди и причинно-следствената
връзка между тях и деянието.
В
Декларацията, политическа група „ ЕДИННИ
ЗА ПРОМЯНА" в ОбС Видин чрез
прочетено от ответницата Р.К. се
ОТПРАВЯ ВЪПРОС, А НЕ СЕ ДАВАТ КВАЛИФИКАЦИИ. Никъде в Декларацията О.Ц. не е
наречен „ лъжец, неграмотен, некомпетентен, необразуван, незаинтересован и
бездействащ", както се твърди в исковата молба. Зададен е въпрос „ КОЙ Е
ЛЪЖЕЦЪТ. Тук в залата на ОбС или в залата на Министерски съвет. Или става дума
за непоправима некомпетентност, бездействие и липса на заинтересованост от
придвижването на процедурите за новия път до В.".
Целта на общинските съветници, което се вижда в края на Декларацията
е била да поканят представителите на местната и
централната власт на среща с гражданите на 27.01.2019г., където да получат
отговор на въпроса" Кой е виновен за забавянето на процедурите".
В изказване на
бившия Кмет на Община В.-О.Ц., пред
сесията на Общински съвет В., проведено на 31.01.2019г. на стр.7 от представения протокол той
заявява, че прочетените декларации НЕ ИЗРАЗЯВАТ КАТЕГОРИЧНА ПОЗИЦИЯ, а
представляват зададени „ РИТОРИЧНИ ВЪПРОСИ". Той сам признава, че мнението
отразено в декларацията не представлява обида, а е риторичен въпрос.
Написаното в декларацията не съдържа ОСКЪРБИТЕЛНИ, УНИЗИТЕЛНИ И ВУЛГАРНИ
ИЗРАЗИ, които биха могли да накърнят честта и достойнството на ищеца.
Безспорно се установи по делото, че
ищецът е публична личност- бивш кмет на Община В. и общински координатор на
ПП" ГЕРБ" за В.
Предвид посоченото в доктрината за публичните
личности на ЕСПЧ, ищецът трябва да приема по-широки граници на критики срещу
действията или бездействията на ръководената от него администрация. В подобен
смисъл се е произнесъл и Конституционният съд в Решение №7 от 04.06.199бг. по
к.д. №1/1996г.; т. Ill.
Характерът на
използваните думи в Декларацията, освен в светлината на публичните личности
следва да бъдат анализирани и преоценени съобразно обективни критерии, а не
просто като субективно възприятие. Съдът преценява същите, като оценъчни
съждения на политическа група в общински съвет, която чрез ответникът, като
говорител изразява своето мнение и недоволство от дейността на общинската
администрация или централната власт. Не е казано директно на ищецът, че е
такъв, за какъвто се е разпознал в исковата молба.
В Декларацията се задават въпроси, а не се дават квалификации. В тази
насока са показанията на разпитаните свидетели : К.М.,С.С. М. М.
Доводите за приемане на
декларацията, които са причина за изразяване на недоволството на гражданите и „
декларацията представлява политически акт и изразява отношението политическа
група общински съветници към управлението на Общината и не е насочена
персонално към О.Ц.". „ Задават се въпроси и се търсят отговори от
посочените лица, Кой е виновен за забавянето на процедурите". Целта е да
се поканят представители на местната и централната изпълнителни власти и
депутатите на среща с гражданите и да се дадат отговори на въпросите в
Декларацията и да се разбере кой лъже видинските граждани или се касае за
некомпетентност и липса на административен капацитет.
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено
засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във връзка с обществен
въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие / срв. Решение на ВКС, III г.о. по гр.дело №
5059/2008г./.
Не е осъществен фактическият състав на непозволено увреждане, каквото е
правното основание на предявения иск.
Ищецът
не е доказал положителните факти, от
които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД - противоправно деяние - отправяне на посочен в исковата молба израз, вреди
/посочените в ИМ неимуществени вреди и от двете деяния/, пряка и непосредствена
причинна връзка между деянията и вредите, а също и размера на претендираните обезщетения . При липсата на който и да е от
елементите на фактическия състав, съставът остава незавършен, поради което не
може да бъде реализирана гражданската отговорност.
По отношение противоправното деяние /действие
или бездействие/.
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка,
пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира във
връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие / срв.
Решение на ВКС, III г.о. по гр.дело № 5059/2008 г./.
Противоправно
действие не е извършено от ответницата, а тя като говорител на групата общински
съветници от „ЕДИННИ ЗА ПРОМЯНА" прочита декларация вх. № РД-01-10-399/
28.12.2018г., приета от групата,като
използването на думите в декларацията не могат да бъдат
квалифицирани като клевета.
Чл. 147 НК, посочва,че клеветата е разгласяване на позорно
обстоятелство за другиго или приписването му на неизвършено от него
престъпление и за да е налице клевета трябва ответницата да е изложила
конкретни факти за извършено престъпление, а не общи твърдения.
Никъде в декларацията няма конкретно посочени
престъпления , изразени от Р.К. , а думите използвани в Декларацията, с оглед
на цялостната речева ситуация, изразява по-скоро оценъчно съждение, мнение на
гражданите, които са и общински съветници за политическата и управленска
дейност, която осъществяват в рамките на своите правомощия местната и
централната изпълнителна власт.
Доказателства сочат, че Декларацията не е насочена срещу личността на кмета
О.Ц., а представлява оценка и е израз на възмущение на действията или
бездействието му.
Не
се доказаха и претърпени от ищеца неимуществените вреди. Законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
възстановителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на
ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Заседанието на
ОбС В., когато е прочетена
декларацията е на
28.12.2018г. сутринта. След заседанието
ищецът е бил на работното си място, не е
посещавал личният си лекар и не е ползвал отпуск по болест. Такъв не е ползвал
и през следващите работни дни.
Липсва и
причинна връзка между прочетената декларация, която е срещу действията и
бездействията на местната и централната власт, а не срещу личността на ищеца и претендираните от него вреди.
За да е налице
обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството
на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и
цинични.
В тази връзка
обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението представлява
лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития.
В
процесната декларация липсва персонализация и лично адресиране на думите и изразите , поради което не може да се
възприеме, че тези думи са насочени към ищеца в лично качество.
Зададени са
въпроси, съдържащи критични оценки и думи, които не може да се приеме, че са
насочени категорично и пряко към ищеца и целящи да се уязви неговото
достойнство.
Възприемането на факти, е строго индивидуално и освен от конкретната
интерпретация и контекст, възприятието зависи от емоционалната нагласа,
ценностната система и в крайна сметка от личното отношение на възприемащия към
така оповестените в публично пространство, факти.
Чувството на
ищеца, че с изречените от ответницата в декларацията думи и твърдения, го
дискредитират и накърняват неговата чест, достойнство и авторитет в обществото,
представляват негово субективно преживяване, отражение на личния му мироглед и
ценностна система. Тези чувства съществуват в неговото съзнание и са плод на
неговата субективна оценка. В случая, посочените по-горе думи, не могат да се
квалифицират като обидни изрази или клеветнически твърдения, които да
накърняват достойнството и доброто име на ищеца в обществото, поради което и в
този смисъл субективното усещане на тъжителя за обида и
клевета е ирелевантно.
Посочените в исковата молба думи, възприети като обидни, не са
персонализирани и адресирани пряко към личността на ищеца,като в
случая ,включително и по косвен път, не може да се направи категоричен и
еднозначен извод, че са употребени спрямо ищеца,поради което следва
да се приеме,че липсва нарушение по чл. 39 ал. 1 КРБ.
С
оглед горното, ВОС , че следва да постанови съдебен акт, с който отмени като
неправилно решение №86/27.02.2020г. по
гр.дело №574/2020г. на ВРС , и вместо него постанови ново, с което отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода
на делото О.К.Ц. следва да заплати направените от Р.Л.К. разноски пред двете
инстанции в размер на 1500 лв./1200 лв. адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие № 6/25.06.2019-стр.211 т. I от грд №
574/2019г на ВРС и 300 лв. Д.т за въззивно обжалване.
Водим от горното, ВОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №86/27.02.2020г. по гр.дело №574/2020г. на ВРС , с което Р.Л.К.
ЕГН ********** е осъдена
да заплати на О.К.Ц. ЕГН ********** сумата от 1000 лева, представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от нанасяне на обида с
прочетената на 28.12.2018г. декларация, с употребата на думата"
ЛЪЖЕЦ",
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от О.К.Ц. ЕГН ********** ПРОТИВ Р.Л.К. ЕГН :**********
ИСК ЗА СУМАТА 15000.00 /петнадесет хиляди/ лева ,представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от нанасяне на обида с прочетената на 28.12.2018
г. от Р.Л.К. декларация.
ОСЪЖДА О.К.Ц. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Р.Л.К.
ЕГН ********** , сумата в
размер от 1500/ хиляда и петстотин /лв., представляваща разноски по
производството пред двете инстанции.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.