№ 56
гр. Варна, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Ц. Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502497 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Т. М. Т.
против решение № 3745 от 17.11.2023 г., постановено по гр.д.№ 10378 по
описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, десети състав, с което са наложени
мерки за защита на М. И. Г. и Ц. М. И. поради осъщественото спрямо тях
домашно насилие от Т. М. Т., като е задължена Т. М. Т. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо М. И. Г. и Ц. М. И.; осъдена е Т. М.
Т. да заплати по сметка на Районен съд – Варна сумата от 30 лева,
представляваща дължима държавна такса за производството пред първата
инстанция; осъдена е Т. М. Т. да заплати по сметка на Районен съд – Варна
сумата от 200 лева, представляваща глоба поради осъщественото домашно
насилие, на основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Счита се, че необосновано районният съд е градил
изводите си на свидетелските показания, депозирани от брата на М. Г.. Също
така се излага, че доколкото и М. Г. е бил участник в ситуацията, то е логично
и спрямо него да бъде наложена мярка за защита спрямо въззивницата и
1
детето. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на молбата.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва и се желае
потвърждаване на атакуваното решение. Излага се, че първоинстанционният
съд правилно е ценил събраните доказателства.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В молбата, инициирала производството, молителят М. Г. твърди, че на
01.08.2023 г. ответницата поискала пари, за да купи дрехи и обувки на детето
Ц., но когато се прибрал в дома си, я видял да пие бира, а след това и вино.
Молителят излял чашата с алкохол в мивката и тогава Т. станала агресивна,
казвайки, че ако не й налее още една чаша, ще отиде да се „разправя“ със
съседа. Молителят отказал, при което Т. започнала на вика на висок тон пред
детето Ц.. След това взела нож и го насочила към М.. Той се опитал да вземе
ножа от ръцете й, а тя се обадила на телефон 112. При пристигането си
полицейският екип опитал да успокои ответницата, но тя започнала да блъска
с ръце и крака по вратата на съседа, а след това била отведена в Трето РУ на
ОД МВР – Варна. Всичко това се случило в присъствието на детето Ц., което
било силно изплашено и плачело.
Ответницата не е депозирала отговор на молбата, а в съдебно заседание
оспорва изложеното, твърдейки, че не е осъществила домашно насилие, а
самата тя е жертва на такова, извършено от молителя. Сочи, че към този
момент страните живеят заедно заради детето, както и, че между страните има
чести скандали, карат се, като си посягат взаимно физически.
Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна не изразява изобщо
становище във връзка с акта на насилие.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, а и не са събирани
доказателства по реда на член 266 от ГПК пред въззивната инстанция, поради
което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите
2
досежно фактическата обстановка.
Защита по ЗЗДН може да бъде потърсена от всеки, който е пострадал от
акт на домашно насилие - било то физическо или психическо, осъществен
спрямо него от някое от лицата, изрично изброени в член 3 от ЗЗДН. Целта е
да бъде дадена възможност на пострадалите да потърсят и получат защита на
правото си на лична неприкосновеност от съда чрез налагането на
съответните мерки за въздействие спрямо нарушителите му. В този смисъл, за
да се предостави защита на дадено лице, трябва да се изследва въпросът дали
спрямо него е извършен акт на насилие било то физическо, психическо и/или
емоционално по смисъла на член 2 от ЗЗДН и този факт да бъде установен в
конкретните си проявни форми.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установява, че отношенията между страните са
конфликтни, те често имат спорове, които прерастват и във физическо
насилие, като общуването помежду им се усложнява от употребата на
алкохол от страна на ответницата и нейните психически проблеми.
В настоящия случай заявените твърдения за извършени спрямо молителя
и детето насилствени въздействия са декларирани по реда на член 9 от ЗЗДН.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по
ЗЗДН, разпоредбата на член 13, алинея 3 от закона придава на декларацията
по член 9, алинея 3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в процеса, като тя
представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото лице, ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като
посочване на датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН, но само
когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и
постоянната практика на съдилищата. Поради това, когато ответникът
оспорва, че е извършил акт на домашно насилие в негова тежест е да проведе
успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в
декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила. Въпреки
предоставената възможност ответницата не е ангажирала годни
доказателства, които да разколебават декларираното от молителя, и които да
установяват твърденията й, че е имал поведение, което да съответства на
3
етичните норми, а акт на домашно насилие е извършил Г..
Молителят, освен че е представил декларация по член 9, алинея 3 от
ЗЗДН, е ангажирал писмени и гласни доказателства, които потвърждават
твърдяното от него. От показанията на свидетеля С. Г., чиито показания като
брат на молителя съдът цени при условията на член 172 от ГПК, и чиито
впечатления са преки и непосредствени, се установява, че 01.08.2023 г. чул,
че детето се развикало и почнало да плаче, при което видял, че Т. скачала
върху брат му с нокти, а последният я бутал настрани. Свидетелят взел детето
и го прибрал в стаята, а след десетина минути дошли полицаите, срещу които
Т. също се държала агресивно и после била отведена от полицейските органи
с белезници. През цялото време ответницата крещяла.
От така събраните по делото доказателства може да се направи извод, че
Т. е извършила твърдените в молбата и описани по идентичен начин в
декларацията по член 9, алинея 3 от ЗЗДН действия, които следва да бъдат
квалифицирани като акт на домашно насилие по смисъла на член 2 от ЗЗДН,
тъй като е осъществила целенасочени волеви акт, насочен към физическата и
психическа стабилност на молителя.
Съобразно разпоредбата на член 2, алинея 2 от ЗЗДН за психическо и
емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. Безспорно се установи посредством гласните
доказателства, че детето Ц. е присъствало на инцидента, определен като
домашно насилие спрямо баща му, възприело всички действия, било
уплашено, плакало е.
Всеки акт на домашно насилие като форма на насилие е с различно
естество, интензивност и последици, поради което и законът предвижда
различни мерки за защита от домашно насилие, то всяка мярка за защита
следва да е съответна на извършения акт, съобразно неговата тежест,
продължителност и последици. При избор на мярката, която да бъде
наложена, съдът не взема предвид формата и степента на вината на
извършителя. В конкретния случай се касае за упражнено физическо и
психическо насилие спрямо М. Г. и емоционално насилие върху детето Ц.,
поради което и крайният извод на въззивният съд е, че следва да се
предприемат мерки по член 5, алинея 1, точка 1 от ЗЗДН, като бъде задължена
Т. да се въздържа от домашно насилие спрямо молителя и детето. Извод за
налагане само на тази мярка се формира въз основа, че въпреки проблемите
4
помежду им страните продължават да живеят заедно.
На основание член 5, алинея 4 от ЗЗДН на ответника задължително
следва да се наложи и глоба в размер от 200 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с
тези на първоинстанционния съд по спора, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските
При този изход на спора и на основание член 78, алинея 3 от ГПК право
на разноски за производството пред настоящата инстанция има въззиваемия,
като е представен договор за правна защита и съдействие, според който е
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за която сума
следва да бъде осъдена въззивницата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3745 от 17.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 10378 по описа за 2023 г. на Районен съд – Варна, десети състав.
ОСЪЖДА Т. М. Т. ЕГН ********** от *** да заплати на М. И. Г. ЕГН
********** от *** сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание член 78,
алинея 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5