Р Е Ш Е Н И Е
№ 260257 27.09.2020 г. град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
ІII
наказателен състав
На двадесет и седми септември две
хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
СЕКРЕТАР: СТАНКА ДЕВЕДЖИЕВА
Като разгледа докладваното от съдията
АНД № 5936 по описа за 2020 година
Р Е Ш И:
НАЛАГА на М.А.М. - роден на ***
***, с постоянен адрес:***, ******, б.г., неженен, със средно образование,
работещ, неосъждан, с ЕГН: **********, на основание
чл. 33, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 2, вр. чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ наказание БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД в полза на обществото
за срок от 60 /шестдесет/ часа,
което да се изпълни от Кмета на Общината по постоянен и настоящ адрес ***, за извършване противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на
чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ, за това, че на 26.09.2020 г. около 21:30 часа в
гр. Пловдив, спортен обект „Ботев 1912“, находящ се на ул. „Воден“ № 2 по време
на провеждане на футболна среща между отборите на ПФК „Ботев“ – Пловдив и ПФК
„Левски“ – София, лицето извършва действия по повреждане на чуждо имущество –
метални заграждения, служещи за ограда в източната част от централния терен.
НАЛАГА на основание чл.33, ал.1, т. 1,
вр. чл. 25, ал. 2, вр. чл. 21, т. 13 от ЗООРПСМ спрямо нарушителя М.А.М. /със
снета по делото самоличност/ и принудителна административна мярка – „Забрана за
посещение на спортни мероприятия в страна и чужбина“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ,
считано от датата на влизане в законна сила на настоящото решение.
Решението подлежи
на обжалване и протест в 24-часов срок от
постановяването му, пред Окръжен съд – Пловдив, на
касационните основания разписани в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ
към Решение № от 27 септември 2020 г. по АНД № 5936/2020 г.
по описа на ПРС, ІІI н.с.
Производството е по реда на чл.32 от ЗООРПСМ.
Образувано
е по внесен Акт № 35 от 26.09.2020 г. за констатиране на противообществена проява, извършена в нарушение на разпоредбите
на ЗООРПСМ М.А.М., ЕГН ********** *** заради това, че виновно е нарушил чл. 21,
т. 13 от ЗООРПСМ.
В открито съдебно заседание
нарушителят се явява лично и с адв. Т.Защитата пледира за невиновност на
нарушителя, като настоява, че процесът е воден тенденциозно без даване на
възможност да се събират оневиняващи доказателства. Нарушителят твърди, че не е
чупил заграждения, и че не е извършвал противообществени прояви.
Съдът от фактическа страна установи следното:
М.А.М. - роден на *** ***, с постоянен адрес:***, ******, б.г.,
неженен, със средно образование, работещ, неосъждан, на 26.09.2020
г. се намирал в гр. Пловдив като присъствал на провел се футболен мач между
отборите на ПФК „Ботев“ – Пловдив и ПФК „Левски“ – София, като посетител в
спортен обект „Ботев 1912“, находящ се на ул. „Воден“, № 2, в кв. Коматево.
Около 21:30 по повод сбиване с други фенове на ПФК „Левски“ – София нарушителят
М.М. се намирал в сектора за публиката и феновете за гости и бил видян от В.К.и
С.Л. - *******при сектор „СПС“ ОД на МВР Пловдив, да поврежда метални заграждения, служещи за
ограда в източната част от централния терен, като ги ритал. Полицейските
служители издали разпореждане да се преустановят действията нарушаващи
обществения ред и установили самоличността на лицето М.М.. След това лицето
било отведено в 01 РУП и било задържано за 24 часа.
Горната фактическа обстановка се установява от обясненията и
сведенията на свидетелите В.К.и С.Л., докладна записка, заповед за задържане на
лице по чл. 80 от ЗМВР, справка АИС БДС, справки за криминалистични
регистрации. Съдът не дава вяра на обясненията на лицето, тъй като същите
остават изолирани и неподкрепени от други доказателства. Съдът счита, че
обясненията му са израз на неговата защитна теза с цел избягване на наказание.
Посоченото в обясненията на свидетелите К.и Л. съдът кредитира, тъй като на
първо място се подкрепят от останалия събран доказателствен материал, били са
свидетели очевидци, без връзка или отношение към нарушителя или футболния отбор
и са изпълнявали служебните си задължения. Съдът кредитира събраният
доказателствен материал освен обясненията на нарушителя, тъй като в своята
цялост се чертае една безпротиворечива фактическа обстановка описана в акта за
констатиране на противообществена проява по време на спортно мероприятие. Не се
събраха доказателства, които да опровергават записаното в акта относно времето,
мястото, авторството и механизма на деянието. Установява се, че нарушителя е извършил
действия по ритане на металите заграждения с което ги е бутал и е нарушил
целостта на конструкцията, по този начин с по време на спортното мероприятие
футболен мач между ПФК Ботев - Пловдив и ПФК Левски – София е извършил проява
на спортно хулиганство като е демонстрирал пред другите членове на обществото
явно нежеланието си да се съобрази с установения ред. Не се установиха празноти
във фактическата обстановка, които да се налага да се запълват с допълнителни
доказателства. Съдът не споделя възражението на защитника на нарушителя, че
видеозаписите и фотоснимките са задължително доказателствено средство в
производството по ЗООРПСМ. Същите са предвидени, като възможност, но не и като
задължителен способ. Целта на производството по ЗООРПСМ е облекчена процедура
по доказване и наказване на спортното хулиганство във връзка с постигането на
целта да се противодейства на този мащабен общоевропейски и световен проблем –
спортните хулигани и щетите, които нанасят същите. Поради тази причина този
административен процес отстъпва от някои от принципите на наказателния процес,
а именно устност и непосредственост, като предоставя възможност на съда да
провери фактите изложени в акта за констатиране на противообществената проява
по по-облекчен ред, а именно чрез използване на всички доказателствени средства
дори и те да не са събрани по реда на НПК. Към настоящия момент съдът не намира
основание да сподели изложеното от защитника, че видеозаписите са задължителен
реквизит на акта за констатиране на противообществената проява. Същите са
предвидени като възможност за заснемане и идентификация на лицата участващи в
спортно хулиганство (чл. 29 ал.1 от ЗООРПСМ) и липсата им не опорочава
производството. Съдът не намира за тенденциозен начинът, по който е водено
административното производство, тъй като видно от материалите е, че задържаното
лице е уведомило адвокат за задържането си и няма данни да е поискано събиране
на доказателства (по реда на чл. 29, ал.2 от ЗООРПСМ), но то да е било
отхвърлено или да са били укрити такива. Поради това съдът счита че
правоохранителните органи са осигурили дължимия минимум от право на защита на
нарушителя. Поради това съдът счита, че дължимите гаранции на правото на защита
на нарушителя са спазени и воденото производство по ЗООППСМ срещу него отговаря
на критериите за справедлив процес по смисъла на ЕКПЧ.
Актът за констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен,
подписан от нарушителя, двама свидетели и актосъставителя. Очертана е релевантната
фактическа обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения.
Извършеното от М. деяние, а именно извършване на действия по повреждане на
метални заграждения представляват такава проява, която се явява против
установения ред в обществото и е извършена по време на спортна проява и във
връзка с нея, каквото се изисква от закона, за да е осъществен състава на
нарушението по ЗООРПСМ.
От правна страна съдът намира, че е осъществен състава на спортното
хулиганство по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗООРПСМ, което се изразява в повреждане
на чуждо имущество, а именно метални заграждения, служещи за ограда на
спортното съоръжение. Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е
виновно, тъй като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си,
предвиждал е общественоопасните му последици и е могъл да ги предотврати.
Представлява и нарушаване на обществения ред, но поради своята по-ниска степен
на обществена опасност не представлява престъпление по НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че деянието
не се отличава с по-висока степен на обществена опасност. Нарушителя не е
личност с висока степен на обществена опасност, поради което и наказанието
„Задържане от 5 до 15 денонощия в структурно звено на Министерство на
вътрешните работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на
нарушението и обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не
предполагат необходимост от задържане на нарушителя, тъй като това би било
неоснователна репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитанието му
най-подходящо се явява полагането на общественополезен труд. При определяне на
срока, съдът се води изключително от характера на спортното хулиганство, а
именно не високата степен на обществена опасност на извършеното и ниската
обществена опасност на дееца. Не се установиха обстоятелства, които да налагат
завишаване на минималния размер. По отношение на кумулативно предвидената за
налагане мярка „Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната или
чужбина“ съдът отчете същите обстоятелства и мотивиран от тях определи срок на
изтърпяване на забраната за 2 години, тъй като извърши преценка, че по-висок
срок необосновано би лишил лицето права.
Настоящата инстанция счита, че
този размер на наказанията би допринесъл да се постигне целения ефект на
наказанието - нарушителя да се поправи и същевременно да се въздържа от
евентуални бъдещи прояви на спортно хулиганство или други противообществени
прояви.
По изложените съображения постанови своя акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.