№ 22512
гр. *********, 08.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря СИМОНА В. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110127294 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 166431/13.05.2025г., уточнена с
молба вх. № 193929/03.06.2025г., на ЗАД „Алианц България“ АД срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация по чл.411,
ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лева, с включени 10
лева ликвидационни разноски, представляваща частичен иск от общата сума от 646.78 лева,
представляваща остатък от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско на МПС“ по щета № ********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че л.а. **************, собственост на „Еуратек Ауто“ ООД, е
застрахован по застраховка „Каско на МПС“ с полица № ********, със срок на действие от
28.04.2022г. до 27.04.2023г. Сочи, че на 04.12.2022г. в гр.********* е настъпило ПТП с
участието на застрахования при него автомобил, за което бил съставен двустранен
констативен протокол от същата дата. От този протокол се установявало, че л.а. „Нисан“ с
ДК № ****** е навлязъл от ул. *******“, като не е спазил пътен знак „Б2“ - Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“, отнел е предимството на движещия се по пътя с
предимство по бул. „********“ с ДК ******, като в резултат на удара по последното
превозно средство настъпили щети. Ищецът бил уведомен за настъпилото застрахователно
събитие, като била образувана ликвидационна преписка по щета № ********, в хода на
която било определено застрахователно обезщетение в размер на 1155.78 лева, като същото
било изплатено от ищеца. Допълнително били сторени и ликвадицонни разноски в размер на
25 лева. Ищецът аргументира, че с изплащане на застрахователното обезщетение е встъпил в
правата на застрахования срещу ответника, в качеството му на застраховател по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на водача на л.а.
„Нисан“ с ДК № ******, на основание чл. 411 КЗ. Поддържа, че до ответника е изпратена
регресна покана да възстанови сумата в общ размер от 1180.78 лева с включени 25 лева
ликвидационни разноски, като ответникът заплатил частично сумата от 534 лева, с включени
15 лева ликвидационни разноски, поради което се твърди, че останал неплатен остатък от
646.78 лева, от който се предявява частичен иск от 200 лева, с включени 10 лева
1
ликвидационни разноски. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника
ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, с който оспорва основателността на предявения срещу него
иск. Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „Нисан“ с ДК № ******, както
и че част от претенцията е била погасена до размера от 534 лева. Заявява, че не оспорва
механизма на настъпване на процесното ПТП. Твърди, че не е следвало да бъде извършван
ремонт в официален автосервиз за марката на увредения автомобил, доколкото към датата на
застрахователното събитие процесният автомобил е бил в експлоатация повече от 5 години.
С оглед на горното поддържа, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение
значително надвишава стойността на нанесените вреди, като в тази връзка оспорва техния
размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като заявява и претенция за присъждане
на разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация по чл. 411, ал. 1 КЗ, като неговата
основателност е обусловена от провеждането на пълно и главно доказване от страна на
ищеца на следните правопораждащи факти: 1) сключен застрахователен договор за
имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към
датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор;
3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което
следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка
между деянието и вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата
на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на
виновния водач.
С приетия за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни следните
обстоятелствата: наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена
застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и
причинителя на вредата; че процесното ПТП е настъпило при посочения от ищеца в
исковата молба механизъм; че ответникът частично е погасил претенцията до размера на
сумата от 534 лева.
Установява се от приетата по делото застрахователна полица по застраховка „Каско“ с
№ ********, че л.а. **************, е бил застрахован при ищеца за периода от 28.04.2022г.
до 27.04.2023г., т.е. към момента на настъпване на процесното ПТП (04.12.2022г.) е била
налице действаща застраховка.
Ответникът не е оспорил в отговора си на исковата молба настъпването на процесното
застрахователно събитие, както и факта, че същото е настъпило при посочения от ищеца
механизъм, като тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени
доказателства. Приет е двустранен констативен протокол за ПТП от 04.12.2022г., в който е
отразено, че на посочената дата е настъпило произшествие между л.а. ************** и л.а.
„Нисан Навара“ с ДК № ******. Установява се, че л.а. „Нисан Навара“ се движи по
ул******* и при завиване наляво на кръстовището с бул. „Симеоновско шосе“ не се е
съобразил със знак за предимство на л.а. „Шкода Октавия“, който се е движил по бул.
„Сименовско шосе“, в резултат на което е настъпил удар между двете ППС.
За настъпилото ПТП водачът на увредения л.а. „Шкода Октавия“ е подал на
12.12.2022г. уведомление пред ищеца, въз основа на което е образувана щета № ********.
Установява се от приетия опис на щета, че по увредения автомобил, застрахован при ищеца,
2
са констатирани щети по задната облицовка бронята и по задния ляв калник.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП, освен от изричното изявление на
ответника, че не го оспорва, се установява и от изслушаната по делото и приета съдебно-
автотехническа експертиза. Вещото лице, след като се е познало с доказателствата по
делото, е посочило, че процесното ПТП е настъпило при следните обстоятелства: На
04.12.2022г. л.а. „Нисан Навара“ с ДК № ****** се движи по ул******* към бул.
„Симеоновско шосе“, като в района на булеварда предприема маневра завоя на ляво, при
която реализира ПТП с навлизащия в кръстовището от дясната му страна л.а.
**************. Причината за настъпване на произшествието е поведението на водача на
л.а. „Нисан Навара“, който не се е съобразил с пътен знак „Б2“ – „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“. Посочени са уврежданията по л.а. „Шкода Октавия“,
които са настъпили в причинна връзка с произшествието (щети по облицовката на задната
броня, заден ляв калник и тониране).
Следва да се съобрази, че извършеното от ответника извънсъдебно плащане на
регресната претенция на ищеца за същото застрахователно събитие до размера на сумата от
534 лева има характер на извънсъдебно признание за наличието на всички кумулативни
предпоставки от фактически състав на чл. 411 от КЗ за ангажиране на отговорността му до
размера на извънсъдебно изплатеното обезщетение. Тоест с поведението си ответникът е
признал настъпването на процесното ПТП на 04.12.2022г., предизвикано от
противоправното поведение (несъобразяване с пътен знак „Б2“) на застрахования при него
водач Стоян Чалъмов, управлявал л.а. „Нисан Навара“ с ДК № ******, в резултат на което са
настъпили вреди по лекия автомобил, застрахован при ищеца. Преценено по реда на чл. 175
ГПК, това признание се потвърждава от съдържанието на представения по делото
двустранен протокол за ПТП и от заключението на автотехническата екпертиза. Вината на
водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45, ал.2 ЗЗД /, която
поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е необорена и
следва да бъде приложена.
Спорен е размерът на дължимото от ответника застрахователно обезщетение за
настъпилите имуществени вреди.
Съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ застрахователното обезщетение следва да бъде в размер на
действително претърпените вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. В съдебната практика се приема, че дължимото обезщетение следва да
бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при
частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по[1]голяма от пазарната му стойност към деня
на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество. А чл. 400, ал. 2 от КЗ определя възстановителната застрахователна стойност
като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Следователно размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не
може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. Предвид изложеното при регресен иск на
застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от значение е не заплатеното от
първия застрахователно обезщетение за причинените от ПТП щети, а действителната им
стойност, определена като тяхната пазарна стойност към датата на осъществяване на
3
застрахователното събитие в рамките на договорената максимална застрахователна сума.
При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. №
1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
Делинквентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт
/настъпилото застрахователна събитие/. Поради това, ако увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е
необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата
по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от
годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно
определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно
има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие, увреденото
лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с
нови оригинални такива.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години /а в някои хипотези – не повече от 5 или 7 години/ и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ - следващото се
застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две
условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения
гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда
се от възстановителната стойност на имуществото.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от
ГПК/ ищецът следва да установи по реда на пълното и главно доказване всички
предпоставки на съдебно предявеното вземане, включително и размера на вредата,
подлежаща на обезщетяване по регресното вземане срещу застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност”. В случаите, в които се твърди хипотеза на увреден автомобил,
който е бил в гаранционен срок към датата на настъпване на застрахователното събитие,
това обстоятелство подлежи на пълно и главно доказване от носителя на претендираното
вземане, доколкото същото обуславя действителната стойност на вредите. Вещото лице е
посочило, че към момента на произшествието увреденият автомобил е бил в експлоатация от
4 години и 9 месеца. Въпреки това, по отношение на конкретния автомобил **************
не се установява да е бил в гаранционен срок, като в тази връзка не са ангажирани никакви
доказателства от ищеца, като сам по себе си периодът на експлоатация не обосновава
автоматично извод за наличие на такава гаранция, както е поддържал процесуалният
представител на ищеца в хода на устните състезания. Поради това не може да се приеме, че
увреденият автомобил е подлежал на гаранционно обслужване и че са налице предпоставки
за присъждане на обезщетение съобразно стойността, отразена в приетата по делото фактура
от 03.11.2023г. Освен това, не може да се установи, че процесният автомобил е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката. Представеният по делото приемо-
4
предавателен протокол от 26.10.2023г. сочи за съвсем различен автомобил, а именно „Шкода
Рапид“, рег. № ****** и при съвсем различни щети – 480990 и 480733. В представената
фактура от 03.11.2023г. не е посочен кой автомобил е бил ремонтиран в официалния сервиз
„Еуратек Ауто“ ООД, като освен това в нея отново е отразено, че ремонтът касае не
процесната щета - № ******, а друга такава - № ******.
С оглед изложеното се налага извод, че в настоящия случай обемът на регресния дълг
следва да се определи в съответствие със стойността на ремонта на увредения автомобил по
средни пазарни цени, която съответства на размера на действително причинените вреди.
Вещото лице по автотехническата експертиза е посочило, че стойността на ремонта за
възстановяване на ************** по средни пазарни цени към датата на настъпване на
събитието е в размер на 908,58 лева, каквато е и стойността на дължимото от ответника
застрахователно обезщетение. Не е спорно, че ответникът е заплатил в полза на ищеца
застрахователно обезщетение в размер на 534,00 лева, което следва да бъде приспаднато от
общата стойност на всички увреждания, като остава неплатен и дължим от ответника
остатък от 374,58 лева. Освен това, застрахователят-ищец има право да получи и
направените обичайни разноски за определяне на щетата според чл.411 КЗ. Съдът приема, че
претендирата от ищеца сума от 10 лв. е обичаен размер на ликвидационните разноски за
определяне на щетата, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Предвид това, остатъчното и непогасено регресното вземане
за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му
възлиза на сумата в общ размер от 384,58 лева, поради което предявеният частичен иск по
чл. 411 КЗ в размер на 200 лева се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен, като
следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата молба -
13.05.2025г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски има единствено ищецът. Същият е заплатил
държавна такса в размер на 50 лева, депозит за вещо лице в размер на 225 лева, както и 480
лева с ДДС за адвокатско възнаграждение, като насрещната страна своевременно е навела
възражение за прекомерност по чл.78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно.
Независимо, че в разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК е предвидено, че когато заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съдът може по искане на насрещната
страна да присъди по-нисък размер, но не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 ЗАдв, настоящият състав намира, че при определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се съобрази Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с
което се приема, че при извършване на преценката относно размера на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет
минимални размери на адвокатските възнаграждения /така и Определение № 1717 от
08.04.2025 г. по к. гр. д. № 3691/2024 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; Определение №
50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022 г.; Определение №
343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като критерии за
определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид фактическата и
правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и размера и броя на
предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на
производството. В случая размерът на предявения иск е малък (200 лева), делото не се
характеризира никаква фактическа и/или правна сложност, като следва да се отчете
обстоятелството, че производството е приключило в едно съдебно заседание, като не са
събирани значителни по обем доказателства, а и освен това се касае за дело с обичайна за
този тип дела сложност, които са типизирани. Предвид изложеното, съдът намира, че
справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което съответства на извършената
адвокатска работа, фактическата и правната сложност на делото, възлиза на сумата от 300
лева с ДДС, поради което възражението на ответника се явява основателно.
5
Поради изложеното, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да
заплати на ищеца сумата от 575 лева за разноски в исковото производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „ЗАД
Алианц България“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ сумата в размер от
200 лева, с включени 10 лева ликвидационни разноски, представляваща частичен иск от
общата сума от 646.78 лева, представляваща неплатен остатък от изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ с полица ********, по щета
№ ********, за причинени щети, нанесени върху л.а. **************, вследствие на ПТП от
04.12.2022г. в гр. *********, на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и ул*******,
настъпило по вина на водача на л.а. марка „Нисан“ с ДК № ******, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба - 13.05.2025г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „ЗАД
Алианц България“ АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер от
575,00 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство пред Софийски
районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6