№ 18794
гр. София, 18.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110134507 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетния А. С. Ц., ЕГН **********,
действащ чрез своята майка М. Я. Г., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл.
143, ал. 2 СК срещу С. А. Ц., ЕГН **********, за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 250,00 лв.
на 450,00 лв. месечно, считано от подаване на исковата молба /11.06.2024 г./.
Претендира се и присъждане на законната лихва за забава на основание чл.
146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е
задължен по силата на решение № 557694/10.12.2018 г., постановено по гр.д.
№ 45006/2018г. по описа на СРС, 83-ти, да му заплаща месечна издръжка в
размер на 250,00 лв., която се сочи, че е крайно недостатъчна за покриване на
нуждите на детето. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия
период от време от определяна на издръжката, израстването на детето в този
период, както и инфлационите процеси в страната. Твърди се, че майката на
ищеца поема всички разходи от битово естество, както и тези правилното
развитие на детето, но доходите и вече не стигат, бива подпомагана от близки
и роднини. Сочат се нужда от задоволяване на потребности на детето за
1
помагала, дрехи, обувки храна, лечение и други. Навеждат се твърдения, че
бащата не полага грижи за детето, не заплаща и определенато му от съда
издръжка, в същото време се сочи, че е в трудоспособна възраст, актьор по
професия и реализира доходи, с оглед на което не би довел до затруднение на
ответника да заплаща претендирания увеличен размер на издръжката.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в
който оспорва претенцията при твърдения, че няма възможност да заплаща
претендирания размер на издръжката. Подържа, че упражнява актьорска
професия, на сводобна практика, без трудово договор и без гарантиран
месечен доход. Сочи се, че в последните години се е наложило да ограничи
професионалните си ангажимент, за да се грижи за болната си майка, както и
че той съмия е боледувал и е претърпял операция за премахване на жлъчката
и други здравословни проблеми. Твърди, че е закупувал на детето
плейстейшън 4, 2бр. велосипеди, едното подарък за коледа, купувал е
мобилни телефони на детето, както и заплаща телефоните сметки на детето,
които са около 50,00 лева месечно, преди няколко месеца е закупил екип за
футбол в размер на 460,00 лева. Оспорва твърденията изложени в исковата
молба, че не полага грижи за детето и не се интересува за него. Сочи, че
причините поради които не е била изплащана издръжка са тези за
необходимостта от полагане на грижи за майката на ответника, както и с оглед
здравословните си пробели. Твърди, че осъзнава необходимостта от
заплащане на издръжка в по висок размер с оглед израстването на детето, като
изразява готовност да заплаща такава в размер на 300,00 лева.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си. Следователно, получаването
на издръжката е безусловно, т.е. не е обусловено от каквито и да е
допълнителни предпоставки извън наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в
2
този смисъл е и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се
обуславя от съотношението между нуждите на лицето, имащо право на
издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй като посочените две
величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е
налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна
съществена промяна във възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 8 от делото/, А. С. Ц., ЕГН
**********, е непълнолетен към датата на подаване на исковата молба, а и
към датата на устните състезания по делото, като негови родители са М. Я. Г.,
ЕГН ********** и С. А. Ц., ЕГН **********. Следователно ответникът, като
баща на ненавършилия пълнолетие ищец, е задължен да му дава издръжка.
Съгласно решение № 557694 от 10.12.2018 г., постановено по гр.д. №
45006/2018г. по описа на СРС, 83-ти, влязло в сила на 10.12.2018 г. /л. 5 - 7 от
делото/, ответникът е задължен да заплаща на ищеца месечна издръжка в
размер на 250,00 лв., считано от 10.12.2018 г. /дата на влизане в сила на
решението/. От определяне размера на издръжката на ищеца е изминал
значителен период от около седем година, като към онзи момент детето е било
на едва на около четири години, докато към датата на устните състезания
детето е вече на 11 години. Съдът намира, че израстването на детето в
периода от определяне предишния размер на неговата издръжка и предвид
възрастта на детето към момента само по себе си води до извод за увеличаване
на необходимите средства за издръжката му.
По делото не е спорно, че детето живее при майката, която полага грижи за
него. Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата възраст /за храна,
дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за
издръжката на домакинството на майката, в което той се отглежда, се
установява от самия факт на биологичното му съществуване и не е
необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее,
но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството,
3
част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2 СК „минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
работна заплата” или 269,25 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката,
дължима от единия родител, доколкото се съотнася с минималната работна
заплата за страната, която представлява гарантиран минимум на трудовото
възнаграждение за едно заето по трудово правоотношение лице /а не общо за
двамата родители/. Нормата, освен това, регулира масовия случай на
претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата общо.
По делото се установява, че майката на ищеца в периода 01.01.2023 г. –
04.03.2025 г. е работи по трудово правоотношение с фирма „Н.А.Е., като
размера на трудовото й възнаграждение възлизал на 1334,00 лева лв., а от
20.02.2025г. е в трудово правоотношение с „МЕ.Д.М.Д.К.Е. като
осигурителния доход е в размер на ***** лева/видно от справката от НАП
л.97 - 98 от делото/. По отношение на ответника по делото се установява, че в
м.06.2023 г. – м.06.2025 г. е работил към „У.Б.Е.“ София, без трудов договор
през май 2024, както септември 2024г., както и че същия е самоусигурявощ се
лице /видно от справка от НАП л. 93 и л. 95 от делото от делото/. Представена
е по делото данъчна декларация от ответника с годишен доход от 15649,00
лева (л. 53 – л. 55 от делото)
По делеото са представени доказателства за заплатени от майката уроци по
английски в размер на 1572,00 лева, 200,00 лева езиков лагер, 309,00 лева курс
по математика, 270,00 лева ски обучение, 350,00 лева пролетен лагер.
Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на ищеца от издръжка
с оглед възрастта му, данните за получаваните от ответника доходи, както и
липсата на алиментни негови задължения и към друго негово ненавършило
пълнолетие дете, обстоятелството, че ответника се намира в трудоспособна
възраст, съдът намира, че искът се явява основателен до размер от 350,00 лв.
месечно, до който претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част –
до пълния предявен размер, следва да бъде отхвърлена.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 11.06.2024
г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за
4
забава с правно основание чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително
изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е
задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, такива му се следват с
оглед уважената част от предявения иск. По делото се установява, че същите
са реално направени и същите възлизат в размер на 1200,00лева. /видно от
представения на л. 88 от делото договор за правна защита и съдействие от
15.06.2025 г., което има характер на разписка/. Поради което ответника следва
да бъде осъден да заплати разноски в полза на ищеца в размер на 600,00 лева,
с оглед уважената част от иска. В производството ответника също има право
на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Същия не е претендирал
такива.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СРС сумата от 144,00 лв. - държавна такса върху увеличения
размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за издръжка са освободени
от държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената
част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата
месечна издръжка от С. А. Ц., ЕГН **********, определена по силата на
решение № 557694/10.12.2018 г., постановено по гр.д. № 45006/2018г. по
описа на СРС, 83-ти, влязло в сила на 10.12.2018 г., в полза на А. С. Ц., ЕГН
**********, действащ чрез своята майка М. Я. Г., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК С. А. Ц., ЕГН
**********, да заплаща на А. С. Ц., ЕГН **********, действащ лично и със
съгласието на своята майка М. Я. Г., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер на 350,00 лв., считано от 11.06.2024 г. /датата на подаване на исковата
5
молба/, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 350,00 лв. до пълния предявен
такъв от 450,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. А. Ц., ЕГН **********, да
заплати на А. С. Ц., ЕГН ********** действащ чрез своята майка М. Я. Г.,
ЕГН **********, разноски в размер на 600,00 (шестотин) лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК С. А. Ц., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд сума в размер на 144,00 лв.,
представляваща държавна такса върху увеличения размер на присъдената
издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок, считано от 22.10.2025 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6