РЕШЕНИЕ
№ 178
гр. Пловдив, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20255000500394 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 72/ 28.02.2025 г. по гр. д. № 72/2024 г. на ОС – Пазарджик
„Асарел - Медет“ АД е осъден да заплати на И. М. С., И. М. С., К. М. С. и В.
М. С. на основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.45 от ЗЗД обезщетение за
неимуществени вреди поради настъпила смърт на техния наследодател
М.С.М., извършващ трудова дейност на площадка на „Асарел - Медет“ АД на
31.10.2020 г. в размер на 70 000 лв. за всеки от ищците, ведно със законната
лихва считано от 31.01.2020 г. до окончателното й изплащане, исковете за
разликата над сумата от 70 000 лв. до претендираният размер от 130 000 лв.
(частични искове от по 160 000 лв.) са отхвърлени.
С посоченото решение „Монтажи Ко“ ЕООД е осъден да заплати на
„Асарел - Медет“ АД по предявения обратен иск по реда на чл. 54 ЗЗД във вр.
с чл. 49 ЗЗД сумата от 280 000 лв., представляващ сбор от присъдени
обезщетения за неимуществени вреди в полза на И. М. С., И. М. С., К. М. С. и
В. М. С., като предявеният иск до предявения размер от 520 000 лв. е
1
отхвърлен.
Недоволен от така постановеното решение в осъдителната част по
предявения иск по чл. 49 ЗЗД е останал ответникът „Асарел - Медет АД, който
оспорва извода на окръжния съд, че има качество на възложител по смисъла на
чл. 49 ЗЗД, какъвто се явява единствено „Монтажи Ко ЕООД. Излага
съображения, че вина за настъпване на злополуката има единствено
пострадалият, както и съображения, че присъдените обезщетения са завишени
и не съответстват на претърпените от ищците болки и страдания. Предвид
изложеното иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде
постановено ново, с което да се отхвърлят предявените искове или евентуално
да се редуцират присъдените обезщетения.
Третото лице – помагач „Колонад Иншурънс Ес Ей – клон България“
изразява становище за основателност на жалбата.
Въззиваемите И. М. С., И. М. С., К. М. С. и В. М. С. чрез пълномощника
си адв. П. К. оспорват въззивната жалба.
Решението в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 49 ЗЗД, е
обжалвано и от третото лице помагач „Колонад Иншурънс Ес Ей – клон
България“, който излага съображения за неговата неоснователност, тъй като
материално легитимиран да отговаря по същия е единствено подизпълнителят
„Монтажи Ко ЕООД, както и доводи за изключителна вина на пострадалия за
настъпване на злополуката. Предвид изложеното иска да бъде отменено
обжалваното решение в тази част и да бъде постановено ново, с което да се
отхвърлят предявените искове.
Недоволен от решението в частта, в която е уважен предявения от
„Асарел – Медет“ АД обратен иск по чл. 54 ЗЗД е останал „Монтажи Ко“
ЕООД, който го обжалва с доводи, че изключителна вина за настъпване на
фаталния резултат има пострадалия, с доводи за прекомерност на присъденото
обезщетение и за липса на материалноправна легитимация на „Асарел –
Медет“ АД да отговаря по предявените искове по чл. 49 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното:
Въззивните жалби на „Асарел - Медет“ АД и „Колонад Иншурънс Ес Ей
– клон България“ против решението в частта, която са уважени предявените
2
искове по чл. 49 ЗЗД, са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са
допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.
При служебна проверка допустимостта на обжалваното решение
настоящият състав намира, че окръжният съд се е произнесъл по непредявен
иск.
Първоинстанстанционното производство е образувано по предявени от
И. М. С., И. М. С., К. М. С. и В. М. С. против „Асарел – Медет“ АД
субективно съединени искове за сумата от 130 000 лв. (частичен от 160 000
лв.) за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на наследодателя им М.С.М. вследствие на
злополука, настъпила на 31.01.2020 г. на площадка на „Асарел - Медет“ АД.
В исковата молба се твърди, че ищците са деца на М.С.М., който е
загинал на 31.01.2020 г. в резултат на настъпила по време на строително-
монтажни работи злополука на обект на „Асарел Медет“ АД - гр.
Панагюрище. Излагат се твърдения, че въз основа на договор от 2018 г.
ответното дружество възложило на „Монтажи Ко“ ЕООД да извършат СМР на
обект „Реконструкция на хвостопровод и оборотно водоснабдяване в участъка,
засегнат от развитие на минните работи на рудник „Асарел“ - етапно
изпълнение“ с подобект „Тръбопровод за замърсени води. Тръбопровод за
оборотно водоснабдяване“. За да се сдобият с необходимата работна сила, с
която да изпълнят поетите по горепосочения договор задължения, „Монтажи
Ко“ ЕООД са ангажирали ЕТ „С.-С.Д.“ - гр. Вълчедръм да им намерят
работници с обещанието, че с тях ще бъдат подписани трудовидоговори. В
резултат на уговорката ЕТ „С.-С.Д.“ събрал бригада, част от която е бил
М.С.М., но който е работил без сключен трудов договор. На 31.01.2020 г.,
сутринта, строителната бригада, работеща на обекта, находящ се на
територията на площадка „Асарел“, получила задача да работят кофражни
работи на ХОБ 4, ХОБ 5 до ХОБ 6 и почистване на земна основа на опорните
блокове с цел приемане на земната основа и продължаване монтажа на
тръбите. М.М. и П.Т. били изпратени на ХОБ 5, където били монтирани две
полиетиленови тръби, разположени от дясно на стоманената тръба. На обекта
3
бил и багериста Н.Т., който дал колан на двамата работници, за да завържат
тръбите, след което с кофата на багера ги повдигнал. Двамата работници взели
арматурно желязо със сечение 6 мм., с което вързали на ръка двете
полиетиленови тръби за метални планки, заварени на прилежащата до тях
стоманена тръба, след което освободили колана. Н.Т. разчистил с багера
основата на опорния блок, а М.М. и П.Т. с лопати разчиствали изкопа. Докато
работели под полиетиленовите тръби, арматурата, с която били завързани
тръбите, се скъсала и паднали върху тях, причинявайки телесни повреди на
П.Т. и смъртта на М.М.. Като причина за настъпване на вредите се сочи
допуснатото от ответника нарушение на чл. 5 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строително - монтажни работи, тъй като не е определен
координатор по безопасност и здраве, който да осъществи задълженията си по
чл. 11 от наредбата.
С оглед така изложените в исковата молба обстоятелства, на които
ищците основават исковите си претенции, предявените искове следва да се
квалифицират по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Ищците претендират вреди от смъртта
на техния баща, настъпила вследствие на неправомерно поведение на
служители на ответното дружество при изпълнение на възложената им работа.
За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими следните
предпоставки: 1. Вреди, причинени на пострадалия; 2. Вредите да са
причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; 3.
Вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата,
възложена от ответника; 4. Работникът да има вина за причинените вреди
(Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС). Съгласно т. 1 от ППВС
№ 9 от 28.XII.1966 г. отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е
възложило работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от
лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват
извършване на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на
което е възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение
на самата работа, но са пряко свързани с него.
Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя,
ищецът следва да изложи твърдения и докаже в хода на процеса в какво точно
4
се изразява противоправното поведение на натовареното лице, довело до
причиняване на вредите. Посочените обстоятелства формират основанието на
иска и рамката, в която съдът следва да се произнесе. Когато съдът не е
разгледал иска на предявеното основание, а се е позовал на обстоятелства,
които не се съдържат в исковата молба, в този случай е налице произнасяне по
непредявен иск, при което постановеното решение подлежи на обезсилване и
връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане на предявения
иск (чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК).
В настоящия случай в исковата молба са изложени конкретни твърдения
за причините за настъпване на фаталния инцидент, изразяващи се в
неопределяне на координатор по безопасност и здраве съгласно чл. 5, ал. 1 от
Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително - монтажни работи
и неизпълнение на задълженията по чл. 11 от наредбата, гарантиращи
безопасността на работниците при извършване на строително – монтажни
работи.
За да уважи иска, окръжният съд е приел, че отговорността на
възложителя произтича от обстоятелството, че не са били взети необходимите
мерки за предотвратяване на увреждането, като се е позовал на чл. 26 от
договора за строителство от 26.09.2018 г. между „Асарел – Медет“ АД и
„Монтажи КО“ЕООД, според който задължения по осъществяване на контрол
по изпълнение на строителството наред с проектанта, строителния надзор, и
шеф монтажника има и възложителя.
Задължението за осъществяване на контрол по изпълнение на работата
само по себе си не е достатъчно да обуслови отговорността на възложителя.
Отговорността на възложителя е обективна, но, за да бъде ангажирана, е
обусловена от деликтното поведение на натоварено от него лице при
изпълнение на работата дори и то да не бъде идентифицирано. В исковата
молба са изложени конкретни твърдения относно допуснатото от ответника
нарушение, изразяващо се в неопределяне на координатор по чл. 5 и
неизпълнение на предвидените в чл. 11 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
задължения, насочени към осигуряване на безопасни условия на работа,
които, обаче, окръжният съд не е обсъдил, а е разгледал предявения иск въз
основа на обстоятелства, които не са посочени в исковата молба. Налице е
5
хипотезата на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК, което налага обжалваното решение да
се обезсили в обжалваната част и делото се върне на окръжния съд за
разглеждане на иска на предявеното основание.
При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди налице ли
твърдяното в исковата молба нарушение - определен ли е координатор по чл. 5
и изпълнил ли е точно и в пълнота задълженията си по чл. 11 от Наредба № 2
от 22.03.2004 г. за осигуряване на безопасни условия на труд, като в тази
връзка съобрази и предвидените в приложенията по чл. 2, ал. 2 от наредбата
изисквания за безопасност на труда.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 72/ 28.02.2025 г. по гр. д. № 72/2024 г. на ОС
– Пазарджик в частта, в която „Асарел - Медет“ АД е осъден да заплати на И.
М. С., И. М. С., К. М. С. и В. М. С. на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45
от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди поради настъпила смърт на
техния наследодател М.С.М., извършващ трудова дейност на площадка на
„Асарел - Медет“ АД на 31.10.2020 г., в размер на 70 000 лв. на всеки от тях,
ведно със законната лихва, считано от 31.01.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ВРЪЩА делото на ОС – Пазарджик за ново разглеждане от друг състав
на съда.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6