№ 4058
гр. София, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Въззивно
гражданско дело № 20231100505254 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
С Решение № 20078812 от 11.02.2023 г., постановено по гр. д. № 54793
по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 171 състав са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* срещу Д. П. Б.,
ЕГН **********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1008, 29 лева – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г., 263, 29 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за потребена топлинна енергия за периода от
15.09.2015 г. до 11.04.2018 г., както и сума за дялово разпределение за
периода м. 05.2015 г. в размер 24, 05 лева, от които 18, 81 лева – главница и 5,
24 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва върху главниците от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите. Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.”
ЕООД.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу решението е
подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство –
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, който го обжалва с оплаквания
за неправилност, като постановено в нарушение на процесуалния и
материалния закон и необосновано. Поддържа, че СРС в противоречие с
действителното фактическо и правно положение е приел, че наследодателят
1
на ответницата не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която потребител на енергия или
природен газ за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател
на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Излага, че наследодателят на
ответницата е била наемател и ползвател на процесния топлоснабден имот
през процесния период, поради което и в качеството на ползвател на
топлофицирания имот, същата се явява страна по договора за доставка на
топлинна енергия. Счита, че задължението за заплащане на консумативните
разходи по ползването на имота, в т. ч. и сумите за топлинна енергия от
страна на наемателя, произтича от договора за наем. По тези съображения
прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с
което предявените искове да се уважат в пълен размер. Претендира разноски.
Въззиваемата страна по жалбата на ищеца – Д. П. Б., ЕГН ********** –
ответник в първоинстанционното производство, чрез назначения от съда
особен представител, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно.
Трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взема
становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Настоящият състав намира, че при постановяване на решението не са
нарушени императивни материалноправни норми.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз
основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното
2
решение, е обвързан от посочените в жалбата пороци. По конкретно
наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния
обхват на въззивната проверка, настоящият състав на въззивния съд намира
следното:
Според разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на
ищеца е да установи по реда на пълното и главно доказване следните
кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него
вземания, т. е. наличието на договорно правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и
използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;
стойността на доставената и потребена топлинна енергия и изискуемостта на
вземането.
На етапа на въззивното производство основният спорен въпрос е
свързан с установяване на пасивната материална легитимация на ответника.
По така очертания правен спор настоящият съдебен състав приема следното:
Според действащата от 05.03.2004 г. и към настоящия момент
разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона).
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на
топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
3
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е
изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие
и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, за сключване
на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни
общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна
енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот (мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело №
2/2017 г., ОСГК).
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна
собственост може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие
относно същественото съдържание на договора), така и презумиран (сключен
със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина (изричен или презумиран), преустановява действието за в
бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през
процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време
е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или
презумиран).
В разглеждания случай от представената и неоспорена от страните
Заповед № 04-144 от 18.09.1995 г. на СГО се установява, че наследодателката
на ответницата – И.Н.В., е настанена под наем в процесното общинско
жилище. Установява се, че същата е ползвала жилището през процесния
период – писмо от СО – район Подуяне от 09.11.2017 г. В това писмо е
удостоверено, че за периода от м. 05.2014 г. до 11.11.2015 г. процесното
жилище е обитавано от И.Н.В., както и че същата е титуляр по наемното
правоотношение. От приложената по делото справка от НБДН се установява,
че същата е починала на 11.11.2015 г., като е оставила за наследник сина си
П.И.Б., починал на 24.11.2017 г., чийто наследник е ответницата по делото.
Предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
съдът приема, че договорно отношение по продажба на топлинна енергия с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ, е
възникнало между ищеца и Столична община като собственик на
топлоснабдения имот. Обстоятелството, че действителният ползвател на
услугата е трето лице (в случая наследодателят на ответницата в качеството
на наемател, т. е. държател на облигационно основание), не обуславя извод за
възникването на договорно правоотношение с него при липса на данни, че
между ответника и доставчика е сключен изричен писмен договор за
продажба на топлинна енергия за процесния обект. Собственикът или
титулярът на вещното право на ползване върху имот в сграда в режим на
4
етажна собственост по презумпция на закона се смята за потребител на
топлинна енергия. Такава законова презумпция обаче не е предвидена по
отношение на държателите на имота въз основа на облигационно
правоотношение. Действително, Общите условия за продажба на топлинна
енергия предвиждат възможност качеството потребител, съответно клиент на
топлинна енергия, да може да се придобие и от наемател на имота. За същото
обаче, съобразно чл. 64, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-02/ 03.02.2014 г., следва да има изрично съгласие
на собственика на имота в нотариално заверена форма. Такова съгласие по
делото не се твърди, че е дадено от собственика на имота Столична община,
нито са ангажирани доказателства за същото. Ищецът не е ангажирал
доказателства и за сключването на изричен писмен договор с третото
ползващо се лице (наемател на топлоснабдения имот) за доставка на топлинна
енергия. Установяването единствено на факта, че е открита индивидуална
партида на ползвателя, без да е ясно дали това е станало служебно или въз
основа на искане, съответно по чие искане, не може да обоснове извод за
възникването на договорно правоотношение между страните. Необходимо е
по делото да се ангажират доказателства, че ответникът е направил изрично
искане пред ищцовото дружество да бъде открита партида на негово име въз
основа на копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на
топлоснабдения имот, като единствено това заявление би представлявало по
своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД.
По изложените съображения се налага извод, че предявените искове за
главница за стойност на топлинна енергия и за цена на услугата дялово
разпределение, както и за акцесорните вземания за обезщетение за забава в
размер на законната лихва, са неоснователни. Ответникът не е носител на
задължения за исковия период по отношение на топлоснабдения имот поради
обстоятелството, че между страните не съществува договорно
правоотношение за доставка на топлинна енергия.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, но
предвид че същата е представлявана пред съда от особен представител такива
не са сторени и не следва да се присъждат.
По отношение обжалваемостта на въззивното решение:
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата
на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. първо ГПК, тъй като цената на исковете е под
5000 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско
5
отделение, II-Д въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20078812 от 11.02.2023 г.,
постановено по гр. д. № 54793 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд,
171 състав.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6