РЕШЕНИЕ
№ 4498
гр. София, 10.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110206802 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ц. Г. В. от гр.С, кв.“Б“, ул.“З“ № , вх., ет., ап.
срещу Eлектронен фиш, Серия К, № 4789099, издаден от СДВР, с който на
основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е санкционирана с налагане на "глоба" в размер на 400
(четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, издаден в нарушение на административно-
производствените правила и материалния закон, поради което се иска
неговата отмяна. В тази връзка се сочи, че в издадения ЕФ липсвала посочена
дата на издаването му, автор и неговия подпис. Оспорва се и изправността на
техническото средство, с което е заснето нарушението.
В проведените пред настоящата съдебна инстанция заседания
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Административно –наказващият орган– СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.Д.И –
1
пълномощник на АНО. В същите се развиват аргументи, че атакуваният ЕФ е
правилен и законосъобразен, поради което и се отправя молба към съда да се
произнесе с решение, с което да го потвърди. Прави се искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на
претендираните от страна на жалбоподателя разноски, ако същите
надвишават нормативно установения минимум.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
На 27.04.2021 г. в 16:39 ч. в гр. София по бул.“История
Славянобългарска“ до № 4, с посока на движение от ул.“Каменоделска“ към
бул.“Рожен“ с автоматизирано техническо средство – CORDON M2 била
засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил „Ленд Ровер Ланд
Ровер Фриландер” с рег. № 89 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. в
населено място, т.е. превишение на скоростта от 39 км./ч.
Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш Серия К,
№ 4789099, срещу жалбоподателя Ц. Г. В., с който същият е санкциониран с
налагане на глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП.
От приложения към делото снимков материал заснет с мобилната
система за видеоконтрол CORDON M2, с идентификационен номер MD1192 ,
който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189,
ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 27.04.2021 г., в 16:39 ч., в
район с GPS -координати N42.715513 и Е23.324455 е измерена скорост на
движение от 92 км/ч., като са записани датата, часа, посоката на движение,
фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила,
който съвпада напълно с този, собственост на жалбоподателя В..
Към материалите на делото е приложен и протокол от 27.04.2021 г. за
използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Техническото средство- мобилна система за видеоконтрол „CORDON
M2“, с иден. № MD1192 е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за
2
използване типове средства за измерване. Периодичността на последващите
проверки на тези системи е една година, като мобилната система за
видеоконтрол „CORDON M2“, с иден. № MD1192 е преминала проверка на
12.02.2021 г. От приложения по делото протокол № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г.
на БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване
на средствата за измерване и софтуер“ е видно, че мобилната система за
видеоконтрол отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви
условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100
км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.
Изложеното, съдът приема за безспорно установено от писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН -
свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение;
снимка на разположението на АТСС, протокол за използване на АТСС от
27.04.2021 г., ежедневна форма на отчет, протокол № 3-С-ИСИС/12.02.2021 г.
на БИМ, копие на Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. на министъра на
вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и
копие на образец на електронен фиш; преглед на вписан тип средство за
измерване, Решение за одобрение на типа на уреда за измерване, справка от
КАТ за собственик на превозно средство, справка за нарушител/водач.
Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй
като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява
възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол,
поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен
фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на
неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият
3
формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП,
установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от
Министъра на вътрешните работи, образец, поради което съдът намира
възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.
Съгласно чл. 189, ал.4 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити
се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на
нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и
установената такава на движение на процесното МПС.
Нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, действала към момента на извършване
на нарушението, сочи, че при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение.
Съобразно т.65 от ДР на ЗДвП "Автоматизирани технически средства и
системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които
установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя
начало и край на работния процес.
На основание чл. 165, ал.3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, с която
4
се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата
за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение
между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 предвижда, че за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се
издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. От анализа на посочените правни норми може да се
направи извод, че към датата на извършване на нарушението-27.04.2021 г.,
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват
и санкционират, чрез издаване на електронен фиш, не само чрез използване на
стационарни АТСС, обозначени със съответен пътен знак и оповестени по
законово определения за което начин, а и посредством мобилни
автоматизирани технически средства и системи за контрол. В Наредбата
изчерпателно са посочени и изискванията относно въвеждането в
експлоатация, реда за използване на АТСС и автоматизирания режим на
работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол
CORDON M2, с идентификационен номер MD1192, представляваща одобрен
тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът
на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като
единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото
средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да
въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът счита, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП,
техническото средство, с което е установено и заснето нарушението да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представения снимков материал измерената скорост на
движение на автомобила, управляван от жалбоподателя е била 92 км/ч., в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което
правилно във фиша е отразена скорост от 89 км/ч. Именно тази скорост е
била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. „толеранс”, като инкриминираната скорост е намалена на
89 км./ч., т.е. отчетено е превишение от 37 км./ч., което обстоятелство е в
5
полза на нарушителя.
В настоящият казус от доказателствата по делото се установява, че
контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредбата във вр.
с чл.30, ал.5 от Закона за измерванията- контролът да се осъществява със
АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали
първоначална или последваща проверка от Българския институт по
метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с изисканите от
съда и приобщени към материалите на делото протокол № 3-С-
ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, Отдел „Изпитване на средствата за измерване и софтуер“ и преглед
на вписан тип средство за измерване, Решение за одобрение на типа на уреда
за измерване.
Към материалите на делото е приложен и протокол за използване на
АТСС, от който е видно, че се е извършвал контрол на бул.“История
Славянобългарска“ до № 4, като посоката на движение на контролираните
МПС е била от ул.“Каменоделска“ към бул.“Рожен“, че режимът на измерване
е бил стационарен, а посоката на задействане-приближаващи автомобили, и
че контролът се е извършил за времето от 16:00 ч. до 18:00 ч.
С оглед на изложеното до тук и предвид събраните по делото
доказателства, съдът приема, че АТСС, заснело процесното нарушение е
правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на
административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на
електронен фиш, се е развило при спазване на установените процесуални
правила. Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени
обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административнонаказателното обвинение, което право в
действителност е и осъществил.
Според разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с
него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
6
превозно средство. Законната процедура предвижда възможности за
възражения във връзка с фиша, респективно анулирането му от издалия го
орган при определени обстоятелства, включително и посочването на друг
извършител на нарушението, какъвто безспорно не е процесния случай.
Видно от съдържанието на ел. фиш е, че с него се налага санкция на
въззивника Ц. В. в качеството му на собственик на лекия автомобил.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал.8 от ЗДвП,
административно-наказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл. 21 от ЗДвП,
посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното
техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична
проверка. Писмени доказателства относно всички тези обстоятелства се
съдържат в кориците на делото.
Предвид всичко гореизложено съдът приема, че по безспорен начин въз
основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че
жалбоподателят Ц. Г. В. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, забраняваща на водача да
управлява МПС в населено място със скорост на движение надвишаваща 50
км./ч.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят В., като правоспособен водач е следвало да
съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с
разрешената скорост от 50 км/ч., като по този начин е подценил настъпването
на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на
останалите участници в движението), при пряката си цел да управлява своето
МПС с избраната от него скорост, независимо от наличното ограничение за
населено място.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя в
санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Размерът на
санкцията е абсолютно определен, поради което съдът не следва да обсъжда
въпроса за евентуалното му ревизиране. Според становището на съда това
7
наказание е явно справедливо и ще допринесе за постигане целите по чл. 12
от ЗАНН.
Предвид гореизложеното и при извършената цялостна служебна
проверка на атакувания електронен фиш, настоящата инстанция не
констатира основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същият
следва да бъде потвърден изцяло, а депозираната жалба следва да бъде
оставена без уважение, като неоснователна.
По -нататък, съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им, с оглед
разпоредбите на чл.63, ал.3 от ЗАНН и чл. 143 АПК, която пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК. В конкретния случай, с оглед изхода на
правния спор разноски се дължат в полза на АНО, чийто процесуален
представител своевременно е поискал присъждането на такива от съда. Ето
защо и на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Eлектронен фиш, Серия К, № 4789099, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ Ц. Г. В. е санкционирана с налагане на "глоба"
в размер на 400 (четиристотин) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН и ПРАВИЛЕН.
ОСЪЖДА Ц. Г. В., ЕГН ********** да заплати на СДВР, разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9