РЕШЕНИЕ
№ 2347
гр. София, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20251110208551 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от
ЗМВР.
Образувано е по повод депозирана жалба от Е. Т. И., ЕГН **********
против заповед за задържане на лице рег. № 230зз-428 от 12.05.2025 г.,
издадена от А. П. Т. – мл. разузнавач при 06 РУ-СДВР, с която на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на
жалбоподателя.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед. Твърди се, че същата
била незаконосъобразна, немотивирана и постановена в противоречие с
материалния и процесуалния закон. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
поддържа изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна
на заповедта. Счита, че заповедта не била съобразена и с целта на закона.
Претендира разноски.
Ответната страна заявява, че заповедта била издадена от компетентен
орган и в рамките на неговите правомощия, поради което моли за решение, с
1
което да бъде отхвърлена жалбата и да бъде оставена в сила процесната
заповед като законосъобразна. Представя писмени бележки. Претендира
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваната заповед за задържане подлежи на обжалване по
реда на АПК, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.05.2025 г. в 12:15 часа А. П. Т. – мл. разузнавач при 06 РУ-СДВР,
издал заповед за задържане на жалбоподателя Е. Т. И. за срок до 24 часа, тъй
като имало данни за съпричастност на И. към извършено престъпление по
чл.129 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.146 от АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган в границите
на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.74, ал.1 от
ЗМВР, заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на същата
разпоредба посочва, какво трябва да е съдържанието на самата заповед, а
именно – името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта; фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл.73; както и правата на
задържаното лице. В конкретния случай е спазена предвидената от закона
форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е
писмена заповед за задържане, връчена на адресата й, като в същата са
вписани името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и
адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на
задържаното лице и му е предоставено копие от заповедта.
В същото време обаче, настоящата съдебна инстанция намира, че
атакуваната заповед действително е незаконосъобразна, тъй като в нея липсва
2
посочване на фактическите основания за задържането на И.. Посочено е, че Е.
Т. И. бил задържан във връзка с: „установяване на съпричастност като
извършител на престъпление по чл.129 от НК. ДП № 711/25 г.“. Това е
единственото описано фактическо и правно основание за издаване на
заповедта. От това описание по никакъв начин не става ясно, какво общо има
И. с това престъпление и въобще за какво престъпление става въпрос, дали
изобщо се касае за престъпление, тъй като текстовете в НК, визиращи
престъпленията, се съдържат в особената част, а има текстове в общата част,
които не визират състави на престъпления. За лице с юридическо образование
може да е ясно какво гласи текстът на чл.129 от НК, но за един обикновен
гражданин с неясно образование, посоченият член може нищо да не му говори
и за него остава неясна описаната в заповедта причина за задържане. Именно
затова се изисква в заповедта да се впишат правните и фактически основания
за задържането, за да стане ясно на задържаното лице, след като му бъде
връчена тази заповед, за какво всъщност е било задържано, но в случая такава
яснота за лице без юридическо образование липсва. Не е описано какви точно
действия е осъществил И., за да се приеме, че има данни за извършено
престъпление от негова страна, а и словесно не е описано дори за какво
престъпление става въпрос. Словесното формулиране на фактическо
основание за задържане, а именно вписаното в заповедта „установяване на
съпричастност като извършител на престъпление по чл.129 от НК. ДП №
711/25 г.“ не изяснява конкретните причини за задържане на лицето. От това
описание по никакъв начин не става ясно какви действия е извършил И. и
спрямо кого, въобще какво престъпление се твърди да е извършил и къде е
станало това. Липсата на изложени конкретни факти и обстоятелства, които да
представляват фактическо основание за издаване на заповедта, което да
съответства на дадената правна квалификация, несъмнено опорочава от
формална страна така издадената заповед. Поради това съдът приема, че
заповедта за задържане е издадена в нарушение на материалния закон и
административнопроизводствените правила, което представлява и основание
за нейната отмяна.
Като всяка принудителна административна мярка - задържането за срок
до 24 часа по чл.72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с
цел постигане на правно определен резултат. Мярката по чл.72 от ЗМВР, в
зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или
3
преустановителен характер. Казано по друг начин – за да се прибегне до
задържане, същото трябва да преследва някаква легитимна, законовопризната
цел, а не да се явява своеобразно наказание или репресия, налагана по
усмотрение на административния орган. В случая от самата заповед не може
да се установи каква е била конкретната цел за издаването й и постановеното с
нея задържане. От доказателствата по делото може да се направи извод за
евентуална съпричастност на И. в извършено деяние по смисъла на чл.129 от
НК, но това не освобождава лицето, издало заповедта от задължението му да
опише ясно и конкретно фактическите основания за издаването й.
В тази връзка и възраженията на юрисконсулта, че в материалите по
досъдебното производство се съдържали фактическите основания за
задържането и доказателства за съпричастност на И. към инкриминираното
деяние са неоснователни, тъй като първо настоящият състав не се произнася
по вината и доказаността на твърдяното престъпление. Съдът приема, че е
имало данни за инкриминирано деяние, което е наложило задържането, но в
случая самата заповед като административен акт е опорочена, понеже не са
били спазени формалните изисквания на АПК за съдържанието й при нейното
издаване, като липсва ясно описание на конкретните фактически основания за
задържането на лицето. Реално от описанието в заповедта, задържаното лице
не може да разбере за какво е било задържано, а това е целта на изискването за
вписване на правни и фактически основания за задържането, което пък
нарушава правата му и конкретно правото да разбере защо бива задържано.
С оглед горното, настоящият състав намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът
присъжда в полза на оспорващия своевременно поисканите и доказани
разноски. В конкретния случай по делото има доказателства за сторени
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1000 лева за
настоящото производство (договор за правна защита и съдействие, в който е
отразено плащането в брой на лист 16). В откритото съдебно заседание юрк.
Страхинов направи възражение за прекомерност на разноските на другата
страна. В чл.8, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа е посочено, че за процесуално представителство, защита и
4
съдействие по административни дела без определен материален интерес, в
случая за дело по Закона за Министерството на вътрешните работи
възнаграждението на адвоката следва да е 750 лева. Съдът намира, че следва
да се уважи възражението на юрисконсулта и да се редуцира размерът на така
заплатеното адвокатското възнаграждение до предвидения в наредбата от 750
лева, тъй като делото не се отличава с правна и фактическа сложност, беше
проведено само едно открито съдебно заседание, като не бяха ангажирани
допълнителни доказателства от страна на адв. Н. и не бяха направени
доказателствени искания от него. Поради това и съдът счита, че заплатеното
от страна на жалбоподателя възнаграждение се явява прекомерно. С оглед
изложеното до тук и предвид изхода на делото, на основание чл.143, ал.1 от
АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 750 лева, които да бъдат заплатени от СДВР.
Освен това СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
Е. Т. И. сумата от 10 лева, представляваща сторени от последния разноски по
делото за заплащане на държавна такса за разглеждане на жалбата от съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 230зз-428 от 12.05.2025
г., издадена от А. П. Т. – мл. разузнавач при 06 РУ-СДВР, с която на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е постановено задържането за срок до 24 часа на Е. Т.
И., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) да
заплати на жалбоподателя Е. Т. И., ЕГН ********** сумата от 760
/седемстотин и шестдесет/ лева, представляваща сторени разноски в
производството по обжалване на заповедта.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се връчат на страните на основание чл.138 от
АПК.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6