№ 11876
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110127266 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ищеца „Деспред“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Веслец“ № 84, представлявано от
изпълнителния директор Людмил Петров Тасков, срещу ответника „Ена Груп 20“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Редута“,
ул. „Острец“ № 32, ет. 4, ап. 21, положителен установителен иск по реда на чл. 422
ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 от ТЗ за
установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение за
сумата 360 лева, представляваща неплатена част от дължимо възнаграждение по
договор за превоз, сключен на 26.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 15.10.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 16330/25.10.2021 г. по ч.гр.д. №59293/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в.
Ищецът „Деспред“ АД твърди, че на 26.03.2020 г. сключил с ответника договор
за вътрешен автомобилен превоз, по силата на който се задължил срещу
възнаграждение в размер на сумата от 550 лв. без ДДС, да извърши превоз на товар – 1
бр. строителен фургон, по релацията гр. Русе – гр. София, с изпращач „Алфа Еко 17“
ЕООД, товарен пункт гр.Русе, **** и получател „Бузаков“ ЕООД, разтоварен пункт –
гр.София, ж.к.Дружба, Промишлена зона. Превозът бил изцяло възложен и изпълнен
точно и с дължимата грижа чрез друг превозвач - „Интерком Спед” ООД, като стоката
била доставена на 30.03.2020 г., приета от получателя без забележки, а ищецът уредил
вътрешните си отношения с превозвача като му заплатил навло. За извършения
транспорт издал фактура № **********/26.03.2020 г. за сумата от 660 лв. с ДДС, който
изпратил на ответника по имейл, а последният заплатил част от дължимото
1
възнаграждение в размер 300 лв., с което признал сключването и изпълнението на
договора и дължимото навло, и останал задължен за разликата до пълния предявен
размер от 360 лв.
Ответникът „Ена Груп 20“ ЕООД, в срока по чл.131 ГПК е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва иска при възражения, че не е отправял заявка, не е
сключвал процесния договор и не е получавал сочената фактура. В евентуалност
релевира възражение за погасяване по давност.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представена имейл кореспонденция, осъществена между страните
по делото, от която се установява, че въз основа на предварително зададена оферта от
ищеца, ответникът му е възложил извършването на транспорт от Русе до София, с
адрес на натоварване в гр. Русе, ***** и адрес на разтоварване в гр. София, кв.
„Дружба“, Промишлена зона, получател на товара „Алфа Еко 17“ ЕООД, и навло в
размер на 550 лв. без ДДС.
Във връзка с възложения превоз е изготвена заявка-договор за превоз от
26.03.2020 г., по силата на който ищецът е възложил извършването на превоза на друго
лице – „Интерком Спед“ ООД, съгласно който дата натоварване е 27.03.2020 г., в 15 ч.
в гр. Русе и дата на разтоварване 30.03.2020 г. в гр. София, на товар – Фургон с размери
800/250/220, 8,00 м.
По делото е представена и товарителница, от която се установява, че превозът е
извършен и на 30.03.2020 г. товарът е получен от товарополучателя.
За извършения превоз ищецът е заплатил на последващия превозвач
възнаграждение в размер на 540 лв., видно от приложеното платежно нареждане, въз
основа на издадена от „Интерком Спед“ ООД фактура № **********/31.03.2020 г.
За дължимото навло по договора за превоз, сключен между ищеца и ответника,
първият е издал фактура № **********/26.03.2020 г. за сумата от 660 лв. с ДДС, по
която видно от приложеното извлечение от банковата сметка на ищеца в ОББ,
ответникът е извършил частично плащане в размер на 300 лв. на дата 27.03.2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за превоз с
посочения предмет, че ищецът е изправна страна по договора, т.е. че е изпълнил
задължението си да превози товара и да го предаде на получателя в сроковете и в
състоянието, в което се е намирал товара преди превоза, както и уговорената цена.
2
Съдът намира, че въз основа на представените по делото писмени доказателства,
а именно имейл кореспонденция, заявка – договор за превод на товар от 26.03.2020 г. и
товарителница, по делото беше доказано съществувалото между страните
облигационно отношение във връзка с договор за превоз на товар, въз основа на който
ответникът е възложил, а ищецът е приел да извърши превоз на фургон с размери
800/250/220, 8,00 м., с адрес на натоварване в гр. Русе на датата 27.03.2020 г. и адрес на
разтоварване в гр. София на дата 30.03.2020 г . Видно от приложената по делото
товарителница, превозът е извършен съгласно условията на заявката и товарът е
доставен на мястото на разтоварване на уговорената дата. В този смисъл следва да се
отбележи, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил бланкетно сключения
между страните договор за превоз, без да изложи конкретни възражения относно
изпълнението на същия, поради което съдът приема, че договорът е изпълнен, съгласно
договорените условия. За съществуването на облигационната връзка и изпълнението на
задълженията на ищеца по договора за превоз, съдът съди и от доказания по делото
факт, че ответникът е заплатил част от дължимото навло в размер на 300 лв. на датата
27.03.2020 г. Видно от приложеното по делото извлечение от банковата сметка на
ищеца, за извършеното частично плащане ответникът е посочил като основание
„частично плащане по фактура № **********/26.03.2020 г., остатък 360 лв.“. С оглед
на това изявление на ответника, може да се направи извод, че процесната фактура е
изпратена на ответника, противно на неговите твърдения в отговора на исковата молба,
и същият е извършил частично плащане.
С оглед на горното и предвид липсата на твърдения от страна на ответника за
пълно неизпълнение или лошо такова, следва да се приеме, че в патримониума на
възложителя по договора за превоз е възникнало задължение за заплати цената по
договора.
Предвид обстоятелството, че страните са договорили възнаграждение по
договора за превоз в размер на 660 лв. с ДДС и с оглед извършеното частично плащане
от страна на ответника в размер на 300 лв., то неплатена е останала претендираната от
ищеца сума от 360 лв., за която липсват, както твърдения, така и доказателства за
плащането й.
По релевираното от ответника възражение за погасяване на претенцията по
давност, съдът намира същото за неоснователно. В ТЗ, който е специален, е уредена
погасителната давност единствено за исковете за вреди от договор за превоз, поради
което приложение в случая намират общите разпоредби на ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като в случая не е уговорен срок на плащане, поради
което по арг. от чл.69 от ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение веднага,
следователно същото става изискуемо веднага със сключването на договора. В случая
3
договорът е сключен на 26.03.2020 г., като на същата дата е издадена и фактурата,
поради което тази именно е началната датата, от която започва да тече давността. С
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение течението на давността
е прекъсната. Следователно към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 15.10.2021 г. не е изтекла погасителната давност по
отношение на претендираното вземане и по отношение на същото може да се проведе
принудително изпълнение.
Въз основа на изложеното по-горе, съдът намира предявения иск за изцяло
основателен, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
При този изход на делото право на разноски има само ищецът. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното
производство в размер 25,00 лева – заплатена държавна такса в заповедното
производство и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в исковото производство в размер на 25,00 лева – платена държавна такса в
исковото производство и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Деспред“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Веслец“ № 84,
представлявано от изпълнителния директор Людмил Петров Тасков, положителен
установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, че „Ена Груп 20“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Редута“, ул. „Острец“ № 32, ет. 4,
ап. 21 ДЪЛЖИ НА „Деспред“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Веслец“ № 84, представлявано от изпълнителния директор
Людмил Петров Тасков, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 372, ал. 1 от ТЗ,
сумата 360 лева, представляваща неплатена част от дължимо възнаграждение по
договор за превоз, сключен на 26.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 15.10.2021 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение № 16330/25.10.2021 г. по ч.гр.д. №59293/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в.
4
ОСЪЖДА „Ена Груп 20“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Редута“, ул. „Острец“ № 32, ет. 4, ап. 21 ДА ЗАПЛАТИ
НА „Деспред“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Веслец“ № 84, представлявано от изпълнителния директор Людмил Петров
Тасков, на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 325 лв. - разноски в исковото
производство, и сумата 325 лв. - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5