Р Е Ш Е Н И Е
№………./15.10.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание,
проведено на тринадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО Д.
при секретар Галина Стефанова,
и прокурора
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №
2600 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове от В.Д.К. срещу Г.Н.Т. и Р.К.Д. за установяване нищожността на
договор, сключен на 21.07.2016 г. с нотариален акт № 1312, том VII, рег. №
5597, дело № 264 по описа за 2016 година на нотариус Пламен Коев рег. № 299 за
замяна на притежаваните от ищеца 4/6 идеални части от недвижим имот с
идентификатор №10135.2558.92.4.69 по кадастрална карта и кадастралните регистри
на град Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, няма изменение, представляващ апартамент № 15, находящ се в
град Варна, булевард "Генерал Колев" № 100, вход Г, етаж 5, с площ 58.50 кв. м, при съседи обекти
идентификатори №10135.2558.92.4.68 и 85,
под обекта: 66 и над обекта: 72, ведно
с принадлежащото избено помещение с площ 7.68 кв. м, при граници: апартамент
от вх. В, тревна площ, изба на ап. 13 и принадлежащите му 2.1990 % идеални части от общите части на сградата, и правото
на строеж върху терена срещу имот, находящ се в местност "Дупели" в
град Габрово, поземлен имот с
идентификатор № 14218.787.8 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-19/18.05.2007 г., с площ 340 кв. м, начин на трайно
предназначение на територията: урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с адрес на поземления имот: гр. Габрово, Дупели, при граници и съседи: ПИ №№14218.787.7, 14, 9 и 6, ведно
с построената в имота двуетажна еднофамилна сграда и платено парично уравнение
от 12 000 лева, основан на твърдения за несъразмерност на насрещните престации
и за възползване от лекомислието на ищеца, по чл. 26, ал. 1, пр. трето ЗЗД,
евентуално за унищожаване на същия договор, основан на твърдения, че
прехвърлителят не е разбирал договора, евентуално го е сключил, поради
органичното разстройство на личността, по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, с присъждане
разноски.
Ответниците
оспорват исковете.
По
същество страните поддържат становищата. Ищецът представя писмени бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
Исковете
и отговорът са допустими и надлежно предявени.
По същество:
От представения от ищеца заверен препис (л. 10 от
делото на РС) се установява, че на 21.07.2016 г. е сключен нотариален договор с
описаното в исковата молба съдържание.
Обяснението на ищеца, че е подписал празен лист (л.
135) е изолирано и не се подкрепя от доказателства по делото. В случай, че беше
прието, то би означавало, че договорът е недействителен на друго основание.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза (л. 93) се установява, че пазарната цена на имота
в гр. Варна към датата на сключване на договора е 107 400 лв. (л. 97).
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-техническа експертиза (л. 132) се установява, че пазарната цена на
имота в гр. Габрово към датата на сключване на договора е 1 440 лв. (л. 97).
Разликата в стойностите на престациите (вкл.
доплащането) е почти 8 пъти. Твърдението, че сумата за доплащането не е
получена няма отношение към действителността на договарянето, а към
изпълнението.
В обясненията си пред съда (л. 135, гръб) ищецът
заявява, че не може да прочете предложения текст, а преди това – че не може да
направи разлика между дарение и продажба и не разбира какво е замяна. Излага,
че употребява алкохол. Счита, че нищо не е прехвърлил, а е подписал документи
за работа.
В заключението си вещото лице по допуснатата
съдебно-психиатрична експертиза (л. 145) приема, че към момента на
освидетелстването и към датата на сключване на договора ищецът е страдал от органично
разстройство на личността и органичното когнитивно разстройство – лека към
умерена деменция, поради което не е разбирал последиците от договора, а поради
некритичността към състоянието си би подписал документ, чието съдържание не
разбира и би могло да бъде подведен да подпише документ, за който счита, че има
съдържание, различно от действителното.
В обясненията си пред съда вещото лице А. излага, че
не смята, че е възможно ищецът да манипулира резултатите (л. 154).
В литературата се е приемало, че при липса на
еквивалентност и ако от условията по сключването става ясно, че са били налице
и някои други субективни предпоставки, които обуславят нейната необичайност,
например едната страна се възползва от лекомислието и неопитността на другата
страна, договорът противоречи на морала (Таджер, В. Гражданско право на НРБ.
Обща част. Дял ІІ. С.: Софи-Р, 2001, с. 495).
В съдебната практика се приема, че и само
значителната и явна нееквивалентност на насрещните престации, при което едната
е практически нулева и без да е налице своеобразна експлоатация на състоянието
на другия съдоговорител (Таджер, В. Цит. съч.) води до нищожност поради
противоречие с добрите нрави (решение № 24 от 9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
2419/2015 г., III г. о., ГК).
В същото решение е прието, че известна обективна нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на
договаряне предполага преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес.
лист втори от решение от 15.10.2019 г. по гр. д. № 2600/2018
г. ВОС, ХII-ти с-в
Съдът приема, че ако е налице субективният елемент на
възползване от неопитността или лекомислието на другата страна, той изключва
аргумента за свободата на договарянето. Това е така, защото осъзнаването на
ценностите е необходимо за свободата на договарянето.
В сравнението на стойностите на престациите обаче не
би могло да се приеме, че стойността на прехвърления имот в гр. Габрово, заедно
с доплащането, е практически нулева.
Общо по разграничението на основанията:
В литературата и в съдебната практика се приема, че
съзнаваната липса на съгласие води до нищожност, а несъзнаваната – до
унищожаемост.
Разликата в стойностите води до унищожаемост при
крайна нужда.
Разглежданата хипотеза е сходна с несъзнаваната липса
на съгласие, поради което приемането, че е нищожна представлява изключение от
принципа и трябва да бъде прилагано ограничително.
Искът за нищожност е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Съдът приема за установено въз основа на обясненията
на ищеца, на заключението и обясненията на в. л. А., че поради заболяването си,
ищецът не е разбирал последиците на сключения договор.
Договорът следва да бъде унищожен.
Ищецът следва да заплати на ответниците по 850 лв.,
разноски за платени адвокатски възнаграждения, съразмерно отхвърления иск.
Ответниците следва да заплатят на ищеца сумата
1 514 лв., разноски, съразмерно уважения иск.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: *** чрез пълномощника адвокат Н.В. от ВАК, адрес за връчване на
съобщения: град Варна, улица "Панайот Волов" №44 адвокат Н.В.
срещу Г.Н.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. "Радецки" № 16 и Р.К.Д.,
ЕГН **********, с адрес *** за установяване нищожността на договор, сключен на
21.07.2016 година с нотариален акт № 1312, том VII, регистрационен № 5597, дело
№ 264 по описа за 2016 година на нотариус Пламен Коев рег. № 299 за замяна на
притежаваните от ищеца 4/6 (четири шести) идеални части от недвижим имот с
идентификатор №10135.2558.92.4.69 (десет
хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и петдесет и осем,
деветдесет и две, четири, шестдесет и девет) по кадастрална карта и
кадастралните регистри на град Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК, няма изменение, представляващ апартамент
№ 15, находящ се в град Варна, булевард "Генерал Колев" № 100, вход
Г, етаж 5, с площ 58.50 (петдесет и
осем цяло и петдесет стотни) кв. м, при съседи: обекти
идентификатори №10135.2558.92.4.68 и 85,
под обекта: 66 и над обекта: 72, ведно
с принадлежащото избено помещение с площ 7.68 (седем цяло и шестдесет осем стотни) кв. м, при граници: апартамент от вх. В, тревна площ, изба
на ап. 13 и принадлежащите му 2.1990 % (две
цяло и хиляда и деветстотин и деветдесет десетохилядни процента) идеални части от общите части на сградата, и правото
на строеж върху терена срещу имот, находящ се в местност "Дупели" в
град Габрово, поземлен имот с
идентификатор № 14218.787.8 (четиринадесет хиляди и двеста и
осемнадесет, седемстотин и осемдесет и седем, осем) по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-19/18.05.2007 г. на ИД АГКК с
площ 340 кв. м, начин на трайно
предназначение на територията: урбанизирана
територия, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), с адрес на поземления имот: гр. Габрово, Дупели, при граници и съседи: ПИ №№14218.787.7, 14, 9 и 6, ведно
с построената в имота двуетажна еднофамилна сграда и платено парично уравнение
от 12 000 лева, основан на твърдения за несъразмерност на насрещните престации
и за възползване от лекомислието на ищеца, на основание чл. 26, ал. 1, пр.
трето ЗЗД.
УНИЩОЖАВА гореописания договор, тъй като В.Д.К. не
е разбирал договора, поради органичното разстройство на личността му, по иска, предявен от В.Д.К. срещу Г.Н.Т.
и Р.К.Д. с. ЕГН, с. а., на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Д.К. да заплати на Г.Н.Т. и Р.К.Д. с. ЕГН, с. а. по 850 (осемстотин и петдесет) лв., разноски за платени адвокатски възнаграждения,
съразмерно отхвърления иск, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Г.Н.Т. и Р.К.Д. да заплатят на В.Д.К. с. ЕГН, с. а. сумата 1 514 (хиляда и петстотин и четиринадесет) лв.,
представляваща сторените разноски, съразмерно уважения иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: