РЕШЕНИЕ
№ 699
гр. Благоевград, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210102198 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. ...... чрез пълномощника юрк. Г....И...П...
срещу И. С. С., с ЕГН **********, с адрес гр. Б....
С исковата молба са предявени обективно и кумулативно съединени искове, с които се
иска:
- да се установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД срещу ответницата, представляващо главница в размер на 4181, 27 лв. /четири
хиляди сто осемдесет и един лева и двадесет и седем стотинки/, договорно възнаграждение
в размер на 1436, 85 лв. /хиляда четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет и пет
стотинки/ дължимо за периода от 20.10.2020 г. до дата на предсрочна изискуемост -
03.11.2021 г. и законна лихва в размер на 224, 38 лв. /двеста двадесет и четири лева и
тридесет и осем стотинки/, дължима от 03.11.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до
28.06.2022 г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит
№ 30043173246., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането.
- да се осъди ответницата да заплати на ищцовото дружество възнаграждение за закупена
услуга Фаст в размер на 1125, 00 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева/ и възнаграждение за
закупена услуга Флекси в размер на 2324, 98 /две хиляди триста двадесет и четири лева и
деветдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението
до изплащане на вземането.
Претендира се присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатско възнаграждение.
Твърди се в исковата молба, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в
изпълнение на Разпореждане, постановено по ч. гр. д. 1545/2022 г. по описа на Районен съд
- гр. Б...., получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД на 24.08.2022 г., предявява
настоящия иск относно вземанията на заявителя срещу И. С. С. в общ размер 9292.48 лв.
/девет хиляди двестса деветдесет и два лева и четиридсет и осем стотинки/, от които:
главница в размер на 4181.27 лв. /четири хиляди сто осемдесет и един лева и двадесет и
1
седем стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 1436.85 лв. /хиляда четиристотин
тридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Фаст
в размер на 1125.00 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева/, възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 2324.98 /две хиляди триста двадесет и четири лева и деветдесет и осем
стотинки/ и законна лихва в размер на 224.38 лв. /двеста двадесет и четири лева и тридесет и
осем стотинки/, дължима от 03.11.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.06.2022
г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
30043173246.
Поддържа се, че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтича от следните
обстоятелства:
Твърди се, че на 12.03.2020 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 30043173246
между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и И. С. С. като длъжник при
следните параметри: Сума на кредита: 5000 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на
вноската: 303.57 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 48.89 %; Годишен лихвен
процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; Общо задължение по кредита: 7284.84 лв.
По поискА. и закупена допълнителна услуга: Възнаграждение за закупена услуга Фаст в
размер на 1500.00 лв.; Възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 3100.00 лв.;
Размер на вноска по закупени допълнителни услуги: 191.67 лв. Обшо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 11 884.84 лв.; Общ размер
на вноска: 495.24 лв.; Дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.
Сочи се, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК)
неразделна част от него са Общи условия (ОУ), които са предадени при подписване на
договора и с които длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора,
приемат и нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставя
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език,
информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от стрА. на кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко
предлагания ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се
разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клинетът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. От своя стрА. длъжника поема задължение по Договор за
потребителски кредит № 30043173246, като го сключва за срок от 24 месеца, с месечна
вноска по погасителен план в размер на 495.24 лв. и падежна дата всяко 1-во число на
месеца.
Поддържа се, че ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД изпълнява точно и в срок
задълженията си по договора, като на 12.03.2020 г. превежда парична сума в размер на
5000.00 лв. по посочена от длъжника И. С. С. банкова сметка.
Сочи се, че на 29.05.2020 г. И. С. С. е подала Заявление за промяна на погасителен план
към ДПК № 30043173246, като е заявил писмено промяна на падежната дата за плащане на
погасителни вноски. На 01.06.2020 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и И. С. С.
е сключен Анекс № 1 към ДПК № 30043173246, с който страните се договарят считано от
месец 06.2020г. новата падежна дата да бъде на 20-то число. Неразделна част от сключения
Анекс е нов коригиран погасителен план. На 03.07.2020 г. И. С. С. е подала Заявление за
промяна на погасителен план към ДПК № 30043173246, като е заявил писмено отлагане на
една погасителна вноска. На 07.07.2020 г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и И.
С. С. е сключен Анекс № 2 към ДПК № 30043173246, с който страните се договарят
погасителна вноска №4 да бъде отложена, като тя трябва да бъде заплатена в края на
погасителния план. Неразделна част от сключения Анекс е нов коригиран погасителен план.
Погасителните вноски се променят от 24 на 25 броя.
Поддържа се, че съгласно чл. 4 от Общите условия към ДПК № 30043173246 длъжникът
дължи на дружеството договорно възнаграждение за изтегления кредит. Договорното
възнаграждение по заема е предварително определено в погасителния план. Страните по
2
този ДПК се споразумяват договорното възнаграждение, което възниква за клиента като
задължение към деня на отпускане на заема, да се разсрочи във времето и да се погасява от
клиента в рамките на погасителния план. Предвид основанието, на което се търси
неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно
възнаграждение от стрА. на длъжника по делото е в размер на 1436.85 лв. /хиляда
четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/. Договорното
възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска -20.10.2020 г. до
дата на предсрочна изискуемост-03.11.2021 г.
Сочи се още в исковата молба, че съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от
Общите условия по ДПК № 30043173246 клиентът може да избере да закупи една или
повече допълнителни услуги към договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на
същите не е задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент
избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на договора
възниква задължение да заплати дължимото за избрА.та услуга/услуги възнаграждение, като
същото се разсрочва за плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна
вноска. С оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са
се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Съгласно т.15.1. от ОУ към ДПК №30043173246 „КЛ/СД може да изберат да не
закупят допълнителна услуга или да закупят една, или повече допълнителни услуги към
ДПК. Настоящата точка се отнася и прилага единствено по ДПК, по които КЛ/СД е поискал
и избрал да закупи допълнителна услуга“. Закупуването на услугите Фаст и Флекси е изцяло
по желанието на длъжника. Последният се е съгласил с определеното между страните
възнаграждение предоставянето на услугите - „Фаст“ сума в размер на 1500.00 лв. и
„Флекси“ сума в размер на 3100.00 лв.П Закупените от длъжника допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните възможности:
- Приоритетно разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит.
Представителите на ищеца са извършили всички необходими действия за проучването на
кредитното досие на длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в
максимално кратки срокове, като услугата ..Фаст“ е използвА. от длъжника.
- Отлагане на определен брой погасителни вноски. Тази процедура се осъществява по
реда и при условията, посочени в т. 15.2.1 от ОУ, озаглавена „Отлагане на вноски“, като
длъжника се е възползвал от предоставената възможност със закупената от него услуга
..Флекси“.
- Намаляване на определен брой погасителни вноски. Така, ако доходът на длъжника
намалее, те ще могат да поискат от кредитора да им намали с до 75 % размера на определен
брой погасителни вноски Процедурата е описА. в т. 15.2.2 от ОУ „Намаляване на
погасителни вноски“, като длъжника въпреки предоставената възможност със закупената от
него услуга „Флекси“ “ не се е възползвал от същата.
- Смяна на падежната дата на вноските. Тази уговорка дава на длъжника гаранцията,
че ако сменят датата на заплащане на месечните им възнаграждения, същият ще могат да
променят и падежната дата по кредита си, така че да е удобна за тях /т.15.2.3 от ОУ
„Промяна на дата на падеж“/, като длъжника се е възползвал от предоставената възможност
със закупената от него услуга "Флекси“.
Твърди се в исковата молба, че длъжникът не е изпълнил поетите договорни задължения и
е направил само пет пълни и една частична погасителни вноски, видно от приложеното
Извлечение по сметка към ДПК № 30043173246, като след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия към Договора за
потребителски кредит: “Кредиторът може да обяви предсрочна изискуемост с писмено
уведомление когато Клиентът/Съдлъжника, съответно техните наследници, настойници или
попечители просрочат две или повече последователни месечни вноски в пълен размер.“, на
03.11.2021 г. ДПК № 30043173246 е обявен за предсрочно изискуем от стрА. на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД. На длъжника е изпратено уведомително писмо, с което е
3
информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо. Предсрочната
изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, за което длъжникът е бил уведомен.
Твърди се, че на длъжника И. С. С. е изпратено уведомително писмо с обратна разписка от
стрА. на дружеството, с което е направен опит да бъде уведомен, че е обявена предсрочната
изискуемост на кредита, като адресът, на който е изпратено уведомителното писмо с
обратна разписка до ответника е идентичен с този, който е посочен на всички документи в
договора. На този адрес, уведомителното писмо не е потърсено от получателя. На посочения
от ответника адрес е направен опит да се уведоми ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост и той не е потърсил изпратеното от дружеството уведомление.
Твърди се, че към настоящия момент размерът на погасеното от И. С. С. задължение по
ДПК № 30043173246 е в общ размер на 4067.60 лв. /четири хиляди шестдесет и седем лева и
шестдесет стотинки/. С плащанията си длъжникът е погасил част от задълженията по
договора, от които номинал в размер на 2694.79 лв. Сумата от 932.26 лв. е отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание т.12.1 от ОУ. „В случай, че
клиентът просрочи плащането наП месечна вноска, кредиторът начислява лихва за забава в
размер на ОЛП + 10 % годишно, изчислена на всеки ден забава върху размера на
просроченото плащане.“.
Сумата от 60.00 лв. е отишла за погасяване на такси по Тарифа за извънсъдебно събиране
на вземането, съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК, а именно
„КЛ/СД заплаща такси за извършени от КР услуги по Тарифа. КЛ/СД се съгласяват, че КР
има право на обезщетение за всички разноски, свързани с действията по извънсъдебно или
съдебно събиране на просрочен дълг на КЛ/СД в това число, но не само разноските за
телефонни обаждания и/или писма за напомняне за просрочени задължения, посещения на
място, смс-и и други съгласно действащата Тарифа. КЛ/СД декларира, че е запознат с
действащата към датата на подписване на ДПК Тарифа, като към датата на заплащане на
съответната такса, същата се дължи в размер според актуалната към момента на възникване
на задължението Тарифа..". Сумата от 380.55 лв. е отишла за погасяване на част от законната
лихва, дължима от дата на предсрочна изискуемост до входиране на заявлението.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, се поддържа, че към днешна дата И.
Симонова С. дължи на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД сума в общ размер на 9292.48 лв.
/девет хиляди двестса деветдесет и два лева и четиридсет и осем стотинки/, от които:
главница в размер на 4181.27 лв. /четири хиляди сто осемдесет и един лева и двадесет и
седем стотинки/, договорно възнаграждение в размер на 1436.85 лв. /хиляда четиристотин
тридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, възнаграждение за закупена услуга Фаст
в размер на 1125.00 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева/, възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 2324.98 /две хиляди триста двадесет и четири лева и деветдесет и осем
стотинки/ и законна лихва в размер на 224.38 лв. /двеста двадесет и четири лева и тридесет и
осем стотинки/, дължима от 03.11.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 28.06.2022
г., представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №
30043173246.
В съответствие с изложеното, счита, че предявеният иск е основателен и доказан и следва
да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на
клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и
СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това
КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на
кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия Кредиторът се задължава да да
отпусне на клиента парични средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за
потребителски кредит. Ако потребителят е желал, той е могъл да се откаже от кредита в
срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1
ОУ. Ответникът не е сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, което считам за
показателно относно наличието на съгласие за получаване на заема при одобрените
параметри.
4
Ответникът се е съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който
момент е бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже
от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
С Разпореждане № 2947/08.11.2022г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове,
в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Съобщението до ответника е връчено на 16.11.2022г., като в законоустановения срок е
постъпил на 16.12.2022г. писмен отговор.
В писмения си отговор ответницата поддържа становище за недопустимост на предявения
иск, а по същество и за неоснователност на предявените искове, сторени са възражения за
неравноправни клаузи, като се иска отхвърляне на исковете.
Твърди се в отговора на исковата молба, че иска е неоснователен и като такъв го оспорват
изцяло, както пo основание,така и пo размер.
Оспорва всички изложение в исковата молба обстоятелства, сочещи на дължимост на
процесната сума на каквото и да било основание, включително и обстоятелствата за редовно
сключен договор за цесия, която да е била съобщена на ответника по делото.
Оспорва всички обстоятелства и твърдения на ищеца. Поддържа, че ответника не дължи
процесната сума на каквото и да било основание.
Независимо, че договора, чието неизпълнение се твърди, не е приложен към връчената
искова молба, в определения от закона срок заявява възражение за неравноправни клаузи
относно всички заявени искания на ищеца, включително и претенциии за претендирА.та
неустойка, което възражение се иска да бъде допуснато за разглеждане в производството по
делото.
Твърди се, че ищеца не е изпълнил основното си задължение да предаде в заем сочени
суми.
Поддържа се, че договорните клаузи, въз основа на които се претендират суми са
нищожни, като противоречащи на закона и морала, включително и тези, въз основа на които
се формират претендираните лихви и отделни вземания- възнаграждение за закупена услуга
Фаст в размер на 1125 лв, възнаграждение за закупена услуга флекси в размер на 2324.98лв
и законна лихва в размер на 224.38лв, като твърди, че всички претендирани лихва
надвишават многократно размера, определен в ЗЗП и ЗКИ.
Поддържа се от ответницата, че не са й връчвани никакви общи условия към какъвто и да
било договор, не се е съгласявала с каквито и да било условия, не е „закупувала“ никакви
услуги и т.н.
Твърди се, че сочените в исковата молба клаузи са нищожни, респективно неравноправни
клаузи.
Оспорва автентичността на всички цитирани в исковата молба документи, за които се
твърди, че съдържат подпис на ответницата, оспорва верността и достоверността,
автентичността и на цитираните в т. 6 и т. 7 от исковата молба документи - стандартен евр.
формуляр и извлечение от сметка, удостоверяващо извършените погасителни вноски.
Оспорва всички документи, касателно твърденията за сключен договор, анекси,
уведомления, приложения, предупреждения и т.н., за която ответника не е бил уведомен по
какъвто и да било начин, които документи оспорва и като антидатирани. Оспорва
твърдението, че приложените към исковата молба Общи условия са били връчвани на
ответника, че същият е получил същите и се е съгласил със същите, оспорва твърдението на
ищеца, че от приложените документи се установява претендираното вземане от ответника.
С Определение № 2/03.01.2023г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като
5
съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на
доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за
доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, редовно
призовано, не се явява законният представител, не се явява и процесуален представител.
ДепозирА. е писмена молба, с която моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.
Поддържа исковата молба, оспорва отговора на ответницата, както и изразява становище по
същество на делото. Претендират се сторените по делото разноски, представен е и списък по
чл. 80 от ГПК.
Ответницата И. С. С., редовно призовА., не се явява, представлява се от процесуалния
представител - адвокат Юрукова, която оспорва предявените искове, поддържа подадения
отговор, по същество изразява становище за неоснователност, като се иска отхвърляне на
предявените искове. Претендират се сторените по делото разноски, представен е и списък по
чл. 80 от ГПК.
По делото са приобщени представените от ищеца писмени документи, изслушано е
заключението по допуснатата и назначена първоначална съдебно-счетоводна експертиза,
както и допълнителна така, като същите са приети и приобщени към доказателствения
материал по делото.
След съвкупен А.лиз на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
от фактическа стрА. следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 1545/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Б...... ищецът
е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с вх. №
10480/29.06.2022г. срещу длъжника И. С. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес гр. Б.... по което с по което с Разпореждане № 1853/08.07.2022г. е отхвърлено
заявление, подадено от заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. С...., представляван от С.... Н... Н..., Ц.... Г. С.... и Я...
К... Ч.....чрез юриск. Р... И... с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника И. С. С., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр. Б.... за следните суми: сумата в размер на 1125 лева /хиляда сто двадесет и
пет лева/ - неплатено възнаграждение за закупена и използвА. услуга Фаст; сумата в размер
на 2324.98 лева /две хиляди триста двадесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/ -
неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, произтичащи от договор за
потребителски кредит № 30043173246 от 12.03.2020 г. , сключен между ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД, в качеството на кредитор и длъжника И. С. С., като е издадена Заповед №
841/08.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е
разпоредено длъжникът И. С. С., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Б........
да заплати на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С..... бул. „Б.... представлявано от С.... Н... Ц... Г. С....
Я... К... Ч.... и Я.... Я.... Ч...- управители, чрез юрисконсулт И.... следните суми: сумата в
размер от 4181.27 /четири хиляди сто осемдесет и един лев и двадесет и седем стотинки/ лв.,
неплатена главница, на основание неизпълнено задължение по договор за потребителски
кредит № 30043173246 от 12.03.2020 г. , сключен между ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД,
в качеството на кредитор и длъжника И. С. С., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението - 29.06.2022г. до изплащането. сумата в размер на
1436.85 лева /хиляда четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляващо непогасено падежирало договорно възнаграждение за периода от 20.10.2020
г. до 03.11.2021г.; сумата в размер на 224.38 лева /двеста двадесет и четири лева и тридесет
и осем стотинки/, представляваща законна лихва, дължима от 03.11.2021 г. - датата на
предсрочна изискуемост до 28.06.2022 г.; - сумата от 116.85 лева /сто и шестнадесет лева и
осемдесет и пет лева/ - държавна такса за заплатена държавна такса; сумата от 31.44
лева/тридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ - юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта да изпълнение е връчена на ответницата на 15.07.2022г., като в срока по чл.
6
414, ал. 2 от ГПК е подадено възражение от длъжника.
С Разпореждане от 12.08.2022г. съдът е указал на заявителя “ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, че може да предяви иск срещу длъжника за установяване на вземането си в
едномесечен срок от съобщаването, като довнесе дължимата държавна такса, както и че
следва да представи доказателства, че е предявил иска си в посочения срок, в противен
случай съдът ще обезсили Заповедта за изпълнение. Съобщението за постановеното
разпореждане на съда е връчено на 24.08.2022г. на юрисконсулт Илиева.
Видно е, че в законоустановения едномесечен срок за предявяване на установителен иск,
от връчване на съобщението по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е депозирал настоящата
искова молба, с която иска да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи сумите, присъдени с издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 1545/2022г. по описа на Районен съд - гр. Б..... както и е предявен осъдителен иск.
Установява се от искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит Стандарт
№ 30043173246, че е отправено на 12.03.2020 г. от И. С. С. - длъжник до „Профи Кредит
България“ ЕООД, като са посочени параметрите на желания заем.
От приобщения по делото в оригинал договор за потребителски кредит „Профи кредит
Стандарт“ № 30043173246/12.03.2020г. между „Профи Кредит България“ ЕООД, в
качеството му на кредитор - от една стрА. и И. С. С., в качеството й на клиент от друга
стрА. се установява, че по силата на така сключения договор, кредиторът е предоставил
кредит в общ размер на 5000,00 лева, срещу задължението на клиента да върне получения
потребителски кредит в срок от 24 месеца, като размерът на всяка от месечните вноски е
303,57 лева, платима на 1-ви ден от месеца. На следващо място е уговорено, че кредитът се
олихвява при ГПР от 48,89 % и ГЛП от 41, 00%, като лихвеният процент на ден възлиза на
0,11%. В договора е отразено още- дължима сума по кредита – 7284,84 лв.
Съгласно т. V и VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст – предоставя право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 1500 лева и
възнаграждение за допълнителен пакет Флекси – предоставя право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит в размер на 3100 лева. Размерът на вноската за
закупена допълнителна услуга е в размер на 191,67 лева и е дължима заедно с месечната
погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че общото задължение по кредита и по
закупената допълнителна услуга възлиза както следва: общо задължение – 11 884,84 лв.;
общ размер на вноската 495,24 лева и дата на погасяване – 1 ден от месеца.
Съгласно буква „Б” от договора за потребителски кредит, неразделна част от процесния
договор са Общи условия за физически лица, които са били предадени при подписването на
договора, както и че клиентът е запознат със същите и ги приема, след като внимателно се е
запознал със съдържанието им преди подписването на договора за кредит. Видно е, че на
клиента е предоставена информация, касателно процесния договор за кредит, посредством
Стандартен европейски формуляр, в който са обективирани основните параметри на
сключения договор за потребителски кредит - по аргумент на буква „А”, т. 1 от договора.
Към договора е приложена декларация от И. С. и Общи условия на ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД към договор за потребителски кредит, всички подписани от И. С.. Видно от
погасителен план към потребителски кредит № 30043173246, първата погасителна вноска е
с дата 01.04.2020 г., а последната – 01.03.2022 г., като погасителния план е подписан от
клиента С..
Видно от Общите условия на „Профи кредит България” ЕООД към договор за
потребителски кредит е, че същите допълват клаузите на договора за потребителски кредит,
като определят взаимните права и задължения на кредитора и клиента. В този смисъл е
уговорено, че за ползвания заем клиентът дължи на кредитора годишна лихва, чийто
процент е определен в т. VI от договора, като в т. 4.2 от Общите условия е посочено, че
лихвата по кредита се изчислява върху усвоената и непогасената главница за периода на
ползване на кредита и започва да тече от датата на усвояване на кредита.
7
Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи
неразделна част от договора за потребителски кредит съгласно клаузата на чл.А раздел
Декларации, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които
потребителят може да се възползва от допълнителни услуги,а именно: Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. В 15.2.1 Отлагане на вноски от Общите условия е
посочено, че „ако договорът за потребителски кредит/ДПК/ е със срок - клиентът може да
поиска кредиторът да му отложи една погасителна вноска след платена първа вноска по
ДПК." По долу в същата точка е посочено, че това е максималният брой, който може да бъде
отложен и който важи за целия срок на ДПК. Записано е, че клиентът може да поиска от
кредитора да му отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, но не
може да поиска отлагане на повече от три последователни погасителни вноски. В подточка
а/ са посочени причините, поради които клиента може да поиска отлагането на определения
брой погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или
на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща
повече от три седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици
клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен
трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му,
Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването от
потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски е
установена процедура, която следва да се спази преди фактически клиента да има
възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В подточка б/ е посочена
процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора собственоръчно заверено копие
от изброените документи: лекарско заключение, показващо времетраенето на
неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за
уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ
прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на
трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение
за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.1.1. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка
от одобрението на кредитора.
В 15.2.1.2 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при
условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените
вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
А.логични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.2.2,
15.2.2.1 в Общите условия.
Видно от приложените по делото Анекс № 1 към договор за потребителски кредит №
30043173246 от 01.06.2020г. за промяна на падежна дата е, че С. е пискала от „Профи
Кредит България“ ЕООД промяна на падежната дата за плащане на погасителните вноски,
като новата падежна дата да бъде 20-то число на месеца. Съгласно подписания Анекс № 1
новата падежна дата е 20-то число на месеца, като ГПР е в размер на 46, 94 %. И. С. е
подписала и нов погасителен план с първа погасителна вноска 20.06.2020 година и последна
погасителна вноска 20.03.2022 година.
И. С. е подписала и втори Анекс № 2 към договора за потребителски кредит за отлагане на
вноски, с което писмено е заявила отлагане на вноски по погасителния план, а именно по
отношение на вноска № 4. Съобразно същия ГПР е 43, 03 %, като отново е подписан нов
8
погасителен план с отлагане на вноска № 4 за дата 20.07.2020 година, като края на
последната погасителна вноска е 20.04.2022 година.
Видно от преводно нареждане на дата 12.03.2020 година „Профи Кредит България“ ЕООД
е превела по посочената от И. С. банкова сметка сумата в размер на 5000,00 лева.
От представеното по делото извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит
№ 30043173246 се установява, че общата платена сума по договора към 30.08.2022г. е в
размер на 4067, 60 лв., а остатъчното задължение е в размер на 9068, 10 лв.
По делото е прието изготвено от „Профи Кредит България“ ЕООД е до И. С.
уведомително писмо с дата 04.11.2021 година, с което е уведомена, че поради нарушение на
задълженията й по сключения договор, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, считано
от 03.11.2021 година. Няма доказателства за връчването му, предвид прилагане на чл. 183 от
ГПК.
С протоколно определение от 05.04.2023г. съдът е открил по реда на чл. 193 ГПК
производство по оспорване авторството в частта за положен подпис от И. С. в Договор за
потребителски кредит, искане за отпускане на кредит и приложения към същото, както и
Анекс № 1 и Анекс № 2, ведно с приложените към тях погасителни планове. Няма
ангажирА. от стрА. на ответницата съдебно-графическа експертиза с цел установяване
авторството на положените подписи върху цитираните документи.
Приобщена по делото е Декларация във връзка с обработката на личните данни на
клиента, както и Стандартен европейски формат за предоставяне на информация за
потребителските кредити, в който са посочени параметрите на бъдещия договор, като същия
е подписан от клиента С. на 12.03.2020г.
За изясняване на обстоятелствата от фактическа стрА., по искане на ищеца, съдът е
допуснал съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице А. Г.. В приетото
заключение на назначената и извършена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице
установява, че отпуснатият кредит по сключен Договор за потребителски кредит №........ е
усвоен по банков път, като на дата 12.03.2020г. ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД е
превел сумата от 5 000 лева по банкова сметка на И. С. С. с IBAN BG...........в Пощенска
банка, като посоченото основание е 30043173246 което е номера на потребителския кредит,
като сумата е постъпила по банковата сметка на С. на 13.03.2020 година. Вещото лице е
посочило, че извършените плащания за погасяване на задължението по договор за
потребителски кредит № 30043173246/12.03.2020г. от И. С. С. са 16 на брой с общ размер - 4
067,60 лева, като вещото лице в табличен вид – справка № 6 е посочило видовете плащания.
Отразено е в експертното заключение, че със сумата в размер на 4 067,60 лева (платени от
03.04.2020г. до 04.04.2022г.) в счетоводството на ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД са
извършени погасявания по видове плащане по кредита както следва:платена главница-818,
73 лв., платено договорно възнаграждение - 726, 04 лв., платено възнаграждение по
пакет -1150,02 лв., платени лихви за забава от 03.04.2020г. до 03.11.2021 г.- 932, 26 лв.,
платени такси по Тарифа- 60,00 лв., платена законна лихва от 03.11.2021г. до 29.06.2022г.-
380, 55 лв. Според вещото лице дължимият размер на главницата е в размер на 4 181,27
лева, което е разликата между отпуснатите по сключеният договор 5 000 лева и извършените
погасявания в счетоводството на ищеца за плащане по главница 818,73 лева. Вноски по
главница от № 7 до № 25 в Справка № 8. Дължимият размер на договорното възнаграждение
(лихва по кредита) е в размер на 1 281,64 лева. Това е неизплатената лихва от падежа на
първата неизплатена вноска 20.10.2020г. до датата на предсрочна изискуемост 03.11.2021г.
Вноски по лихва от № 7 (20.10.2020г.) до № 19 (20.10.2021г) и част от№ 20 (46,92лв. : 30 дни
х 13 дни = 20,33лв. до 03.11.2021г.), дължимият размер на възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ е в размер на 1125,00 лева. Вноски по допълнителна услуга „Фаст“ от № 8 до
№ 25 от Справка № 8. Дължимият размер на възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ е
в размер на 2 324,98 лева. Вноски по допълнителна услуга „Флекси“ от № 8 до № 25 от
Справка № 8. Мораторна лихва (законна лихва) върху главницата 4 181,27 от 03.11.2021 -
датата на предсрочната изискуемост до 28.06.2022 е в размер на 276,45 лева, като за целта е
използван лихвен калкулатор за просрочени задължения от официалната страница на НАП.
9
В заключението е посочено, че ГПР изчислен при вариант, в който в разходите е включено
единствено договорна лихва от 2 284,84 лева - оскъпяването на кредита е от 45,70% (2
284,84 / 5 000 х 100). ГЛП по договор за потребителски кредит № 30043173246 не надхвърля
петкратния размер на законовата лихва към датата на сключване на договора 12.03.2020г.
Вещото лице е изготвило и вариант, в който взема предвид внесените от ответницата суми,
които са отнесени и разпределени по вноски, без да бъдат взети предвид допълнителните
услуги „Фаст“ и „Флекси“ и други такси. Според този вариант дължимият размер на
главницата е в размер на 3 483,16 лева. Вноски по главница от 01.02.2021г. до 01.04.2022г.
(от№ 11 до № 25 по Справка № 10). Дължимият размер на договорното възнаграждение
(лихва по кредита) е в размер на 800,13 лева. Това е неизплатената лихва от 01.02.2021г. до
03.11.2021г. Вноски по лихва от № 11 до № 20 и част от № 21 (38,15лв. : 30 дни х 3 дни =
3,82 лв.) Като при тези изчисления възнаградителната лихва от 20.10.2020г. до 01.02.2021г. е
заплатена. Мораторна лихва (законна лихва) върху главницата 3 483,16 лева от 03.11.2021
до 28.06.2022 е в размер на 230,29 лева, като за целта е използван лихвен калкулатор за
просрочени задължения от официалната страница на НАП.
По делото е допусната и повторна съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото
лице С. Т..
От приетото повторно заключение на назначената и извършена съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице С. Т. посочва два варианта на изчисление, като в първи вариант
по счетоводни книги на Кредитора - „Профи Кредит България“ ЕООД размерът на
непогасената главница е за 4 181,27 лева, отразен в Справка № 06, а по втори вариант - с
платената сума са погасени задължения само по Договора за кредит, без плащания за пакети
допълнителни услуги и разходи по събиране на вземането. Вещото лице установява в
заключението си, че общият размер на извършените плащания от стрА. на ответницата по
Договора за кредит е 4 067,60 лева, като с платената сума в счетоводството на „Профи
България“ ЕАД са погасени следните задължения: -за Главница по Договора за кредит -
818,73 лева; -за договорна лихва - 726,04 лева; -за допълнителни пакети услуги „Фаст“ и
„Флекси“ - 1 150.02 лева; за лихва за забава до датата на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем - 02.11.2020г. вкл. - 932,26 лева; и за лихва за забава след датата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем - 03.11.2020г. до датата на Заявлението по чл.410 от ГПК -
28.06.2022г. вкл. - 380,55 лева; и -за такса за извънсъдебно събиране на вземането по
Тарифата (чл.17.4 от ОУ) - 60,00 лева. Вещото лице е дало и втори вариант на изчисление, с
който с платената сума в размер на 4 067,60 лева се погасяват задължения в поредност:
наказателна лихва (в размер на законовата лихва); договорна лихва; главница, дължими по
ПП, (без плащания за пакети допълнителни услуги Фаст и Флекси и за разходи по събиране
на вземането), като с тази сума могат да се погасят задължения, както следва: -за лихва за
забава - 18,01 лева; -за договорна лихва - 2 131,20 лева; и -за главница - 1 918,39 лева, т.е.
съгласно вещото лице остатък за плащане от стрА. на ответницата С. са както следва:
главница – 3081,61 лв.; договорно възнаграждение в размер на 153, 64 лв. дължима по 25-та
погасителна вноска с дата на падеж 20.04.2022г., като видно от заключението
възнаградителната лихва е платена с изключение на 25-та вноска. Според този вариант на
заключението законна лихва за периода от 03.11.2021 година до 28.06.2022 година е в размер
на 164,09 лв.
Вещото лице е посочило в заключението си, че по сключеният между страните Договор за
потребителски кредит Профи Кредит Стандарт годишният лихвен процент (ГЛП) за
изчисляване на договорна лихва е в размер на 41,00 % и същият е договорен между страните
свободно. Годишният процент на разходите се изчислява по формула, посочена в ЗПК.
Вещото лице е посочило, че ГПР е 48,89 %, ако в разходите по кредита е включено
единствено договорната лихва в размер на 2284,84 лева и не надхвърля петкратния размер
на законовата лихва към датата на сключване на договора от 50%. ГПР е 170,19 %“ ако са
включени договорната лихва и стойността на пакети за допълнителни услуги, като по този
начин надхвърля петкратния размер на законовата лихва към датата на сключване на
договора от 50% 3,40 пъти.
10
В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното писмено заключение.
Съдът кредитира експертното заключение на вещото лице С. Т. по повторната експертиза,
като намира същото за пълно, обосновано и ясно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
стрА.:
Предявени са обективно и субективно съединени искове - установителен иск с правно
основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК,
във връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и следващите от ЗПК, вр. с чл. 86
ЗЗД и осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и
следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД.
Правна квалификация на възраженията на ответника- нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. 1
ЗЗД, както и възражение за неравноправни клаузи.
По отношение допустимостта на исковете:
Исковете са допустими, налице е правен интерес от предявяване на установителния иск,
което се доказа от приложеното ч.гр.д. № 1545/2022г. по описа на Районен съд – гр. Б.........
по което срещу ответника е издадена Заповед № 841 от 08.07.2022г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочените в заповедта суми. Същата е връчена
на ответника, като е подадено възражение в законоустановения срок, като съобразно чл.
415, ал. 1, т. 2 от ГПК на ищеца е указано в едномесечен срок да предяви иск за
установяване на вземането, предмет на заповедта.
Исковата молба е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК за спазването, на който съдът следи служебно, съгласно т. 5а от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Осъдителния иск също е допустим, доколкото за предявените с него суми липсва издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Относно иска с правно основание по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл.240 ЗЗД, във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и
следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, по реда на пълното и главно доказване, процесуалните
предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, наличието на валидно облигационно
правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който ищецът има
качеството на кредитодател, а ответника -кредитополучателя; реалното предоставяне от
кредитодателя на заемополучателя на сумата, претендирА. като главница по договора; -
размер на претендирА.та главница, -настъпването на предсрочната изискумеост и
обявяването й на ответницата преди подаване на заявлението.
По иска за договорно възнаграждение ищецът следва да докаже, че в договора е уговорена
клауза за дължимост на такова, както и настъпване на основанията за неговата изискуемост,
размер на същото.
По иска за лихва за забава периода и размера на забавата.
За ответника - следва да докаже възраженията си, погасяване на претендираното от ищеца
вземане, представляващо главница, договорно възнаграждение и лихва за забава.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между „Профи Кредит
България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, от една стрА., и от друга стрА. И. С. С. е
сключен на 12.03.2020 година Договор за потребителски кредит № ............ по силата на
който е предоставена сума в размер на 5000,00 лева. Установи се от приложеното по делото
нареждане от 12.03.2020 година /л. 21 от делото/ и изготвените съдебно-счетоводна
експертиза и повторна такава, че „Профи Кредит България“ ЕООД е превела по посочената
от С. банкова сметка сумата в размер на 5000,00 лева. Съдът намира за недоказано
стореното оспорване от стрА. на ответницата на авторството на подписа й при сключване на
Договора и анексите към него по откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК. Същата
11
не е ангажирала доказателства в тази насока, включително и искане за допускане на
съдебно-графологична експертиза. Предвид изложеното съдът намира, че ответницата е
сключила процесния договор, като нещо повече, същата е извършвала и погасявания по
кредита, което не се оспорва от нея в подадените молби.
Между ищеца и ответницата са възникнали правоотношения по договор за потребителски
кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък
от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните /качеството на
кредитополучателя - физическо лице, съчетано с липсата на изключенията по чл. 4, ал. 1, 2 и
3 ЗПК/ и съдържанието на правата и задълженията, се установява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 Закона за потребителския кредит. След като процесният договор
за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона
за защита на потребителите /ЗЗП/ следва че освен правилата на ЗПК, които важат за всички
договори за потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на
тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи
неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи и служебно, защото когато стрА. се позовава на договор,
съдът е длъжен да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от
вида и съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност /така постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 384 от
2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК и решение № 23/07.07.2016 г.
постановено по т.д. № 3686/2014 г. на ВКС, I т.о../, още повече, че в отговора на исковата
молба ответникът се е позовал на ЗЗП и ЗПК, за да обоснове възражението си за
недействителност/нищожност на процесния договор, респ. на клаузи от него. По отношение
конкретизацията на въведената от потребителя недействителност/неравноправност, с
решение № 237/20.01.2017 г. по т.д.№ 2927/2015 г. ВКС, I т.о. по реда на чл. 290 ГПК е
прието, че потребителят, който се позовава на неравноправен характер на клауза от
договора/недействителност на договора, не следва да конкретизира твърденията си чрез
посочване с коя от хипотезите, предвидени в чл. 143 ЗЗП, респ. предвидени в чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК, е налице противоречието. Или, съдът следва да се
произнесе по възражения за нищожност поради неравноправен характер на клаузи в
потребителски договор, респ. за недействителност на потребителски договор и когато
стрА.та, направила възражението за нищожност/недействителност, не е посочила конкретна
законова норма, на която противоречи договорът/ клаузата от него.
По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен. В посочената разпоредба не е предвидено, че нарушаването на чл.5 от ЗПК,
както и липсата на реквизитите по чл.11, ал.1, т.2, т.6, т.21, т.22, т.23 и т.24 от ЗПК в
съдържанието на договора за кредит, водят до недействителност на същия.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор съдържа изчерпателно и в
цялост всички законоустановени реквизити, относно изискванията на чл. 10 и чл. 11 ЗПК, по
следните съображения:
А.лизът на съдържанието на договора за кредит обуславя извод, че е спазена писмената
форма, шрифта на текста е не по - малък от 12, съгласно чл. 10 от Закона за потребителския
кредит. Договорът, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1-10, съдържа дата и място на
сключването му, вида на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок
на договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на
12
разходите, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен план /разбивка на
главница и лихви/, както и остА.лото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т. 26. Следва да се
посочи, че правата и задълженията на страните са изложени по ясен и разбираем начин,
както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като по своето съдържание договорът
отговоря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 (в редакцията
им към датата на сключване на договора). Така в т. VI ясно е посочено, че лихвеният
процент е 41, 00 %. Изрично е отразен и Годишният процент на разходите по кредита, който
е в размер от 48.89 % .
Според нормата на чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, който съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
Според законодателя в съглашението трябва да бъде посочен „годишният процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1
начин". В настоящия случай тези изисквания са изпълнени. Посочен е както годишния
процент на разходите по кредита, така и общата сума, дължима от потребителя към момента
на сключване на договора за кредит. Отделно от това, в т. 5 от Общите условия към
договора е обяснено какво представлява ГПР; какво включва и какво не включва; какви
допускания са взети предвид при изчисляване му.
В договора ясно е посочено, че кредитът се погасява чрез банкова сметка с месечни
вноски (главница и лихва) съгласно Погасителен план (Приложение № 1).
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.11 от ЗПК погасителният план към договора трябва да съдържа
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, а последователността на разпределението на вноските между различните
неизплатени суми - само в случай че са дължими при различни лихвени проценти за целите
на погасяването. В настоящия случай самият Погасителен план е приложен по делото, като
същият е подписан от ответника, в него са посочени погасителните вноски по брой, размер
и падеж, а тъй като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на
договора и за всички вземания по него изискването за посочване последователността на
разпределението на вноските е неприложимо. По делото е представен и европейски
сертификат, който също е подписан от ответницата.
Видно от декларация подписА. от ответницата на същата е предоставена необходимата
преддоговорна информация по чл. 5, ал.2 от ЗПК за сравняване на различни предложения и
за вземане на информирано решение за сключване именно на договор за потребителски
кредит.
Съдът не констатира да е налице нарушение на императивна материалноправна норма,
което на основание чл. 22 от ЗПК да води до недействителност на договора. Не се
установиха и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 във вр. с чл. 146 ЗЗП.
Спорен по делото е въпросът дали клаузата за договорна лихва е валидна. Съдът намира
клаузата за възнаградителна лихва за валидна, а доводите на ответника за нищожност на
същата поради противоречие с добрите нрави за неоснователни, поради следните
съображения:
Възнаградителната договорна лихва обхваща печалбата на търговеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Р.....Б.... Уговореният между
страните по процесния договор годишен процент на разходите по заема е в размер от 48,89
13
% , който е в рамките на допустимото съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Действително в договора за
кредит, не се съдържа информация как е формиран годишният процент на разходите, но
същата е налична в Общите условия, които съобразно от договора са неразделна част от
него. За пълнота следва да се отбележи, че визираните в чл. 5.2 от ОУ компоненти включени
при определяне на ГПР, съответстват заложеното в чл.19, ал.1-ал.3 от ЗПК. Следва да се
отбележи също, че максималният размер, до който съглашението за плащане на
възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава многократно законната
такава. В настоящият случай уговорената между страните договорна лихва в размер на 41,
00 % годишно не надхвърля драстично трикратния размер на законната лихва. При това
положение не може да се сподели тезата на ответника, че клаузата за възнаградителна лихва
накърнява добрите нрави.
Налице е практика на ВКС, която сочи като горен праг на договорната лихва трикратния
размер на законната лихва. Над този размер се възприема, че е налице накърняване на
добрите нрави, следователно - нищожност на клаузата за размера на договореното под
формата на лихва възнаграждение на кредитора.
Цитираните решения и определения на ВКС, обаче, са постановени по казуси, различни от
настоящия. В случая следва да се отчете, че се обсъжда договорна клауза на договор за
кредит, предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на
конкретното правоотношението се уреждат от специален закон, а именно - Законът за
потребителския кредит. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от него е предвидено: „Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България“.
Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на несъразмерни
тежести върху икономически по-слабата стрА., по-точно върху потребителя, от стрА. на
търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР, законодателят е отчел, че
размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне на средства на
потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат допълнителни
разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат кредитната
тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния процент на
разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо
на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредите. При разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата
на сключване на договора, се налага заключение, че договореният ГПР не надвишава 50%,
ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова не се установява нищожност на
договорената възнаградителна лихва. В този смисъл е правното разрешение, възприето и по
Решение № 869 от 11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г.,
Решение № 329 от 30.09.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 332/2019 г., Решение
№ 166 от 23.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 202/2019 г., Решение № 258 от
12.07.2019 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 306/2019 г.,Решение № 72 от 22.04.2019 г. на
ОС - Габрово по в. гр. д. № 62/2019 г., Решение № 431 от 18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в.
гр. д. № 702/2019 г. Няма пречка страните да уговорят договорна надбавка в размер по-
голям от законната лихва, като в настоящия случай, съдът намира, че уговорената
възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, до който извод достигна след
преценка на конкретните данни по производството - срока на договора, размера на кредита,
размера на възнаградителната лихва спрямо размера на кредита и риска от сделката, който
носи кредиторът, както и автономията на волята. Освен това коефициентът на годишния
процент на разходите не надвишава петкратния размер на законната лихва. Предвид
уговореното в процесния договор, съдът приема, че размерът на лихвата е съответен на
насрещната престация на кредитора и на риска, който същият поема в качеството си на
14
небанкова финансова институция, която се самоиздържа от собствената си печалба, която в
случая не противоречи на принципа за справедливост и добросъвестност.
Яснотата и конкретиката в тези уговорки, изготвянето на подробен погасителен план за
целия период на Договора, посочването на отделните компоненти на договора - главница и
възнаградителна лихва, налагат извода, че още при подписване на Договора,
кредитополучателя-наследодател на ответницата е бил наясно и е могъл да прецени
икономическите последици от този договор.
Поради това се налага извод, че клаузите за договорна лихва и ГПР са действителни,
поради което ответницата дължи заплащане на главницата и договорно възнаграждение.
Във връзка с размера на посочената главница и договорно възнаграждение съдът следва
да прецени и дали не са налице неравноправни клаузи, които са от значение за определяне
на дължимия остатък от главница и договорна лихва.
Според настоящия съдебен състав недължимо платени са сумите, отнесени за погасяване
на задължения по пакета за допълнителни услуги, които съдът приема за нищожни и
неравноправни.
На основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно ако предявения иск е в противоречие
със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител или е налице обосновА. вероятност за това.
С процесния договор в т. V и VI от договора е уговорено и заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет
Фаст – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит в размер на 1500 лева и възнаграждение за допълнителен пакет Флекси – предоставя
право на промяна на погасителния план на потребителския кредит в размер на 3100 лева.
Размерът на вноската за закупена допълнителна услуга е в размер на 191,67 лева и е
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че общото
задължение по кредита и по закупената допълнителна услуга възлиза както следва: общо
задължение – 11 884,84 лв.; общ размер на вноската 495,24 лева и дата на погасяване – 1 ден
от месеца.
В случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона
за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя и солидарния
длъжник на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП – съгласно чл. 24 ЗПК,
във вр. чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните
клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение стрА..
Съдът намира, че клаузите, според които се дължи възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги Фаст и Флекси противоречат на принципите на равнопоставеност и
добросъвестност на страните, като са нищожни, като противоречащи на добрите нрави,
поради следното:
В т. VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст – предоставя право на
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в размер на 1500 лева и
възнаграждение за допълнителен пакет Флекси – предоставя право на промяна на
погасителния план на потребителския кредит в размер на 3100 лева.
Съдът намира, че възнаграждението, което са е задължил да заплати потребителя за
предоставения му пакет от допълнителни услуги се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона.
На първо място-предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в
договора за потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона, а наред с това не е формирА. цена за всяка от услугите по отделно. В тази връзка в
чл.10а, ал. 4 ЗПК е предвидено, че „Видът, размерът на действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
15
потребителски кредит."
В противоречие на императивното правило на чл.10 ал.4 от ЗПК в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги е определено общо възнаграждение за плащане.
Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.е. то е
дължимо само за „възможността за предоставянето" на изброените по-горе услуги, както е
посочено и в общите условия, и е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвА.
по време на действието на сключения между страните Договор.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за
потребителският кредит/ЗПК/. Следва да се посочи, че използване на графа за допълнителни
плащания, която да активира допълнителни услуги е явно противоречие с изискванията на
принципа за добросъвестност и информиране на потребителя. Напротив така формулиран
начин на уговорките е подвеждащ и целящ явно заблуждение на потребителя.
Видно от Общите условия на кредитора „Профи Кредит България" ЕООД съставляващи
неразделна част от договора за потребителски кредит съгласно клаузата на чл.А раздел
Декларации, в раздел 15 „Допълнителни услуги“ са описани условията, при които
потребителят може да се възползва от допълнителни услуги,а именно: Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит; Възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; Възможност за смяна на дата на падеж; Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. В 15.2.1 Отлагане на вноски от Общите условия е
посочено, че „ако договорът за потребителски кредит/ДПК/ е със срок - клиентът може да
поиска кредиторът да му отложи една погасителна вноска след платена първа вноска по
ДПК." По долу в същата точка е посочено, че това е максималният брой, който може да бъде
отложен и който важи за целия срок на ДПК. Записано е, че клиентът може да поиска от
кредитора да му отложи на части или накуп допустимия брой погасителни вноски, но не
може да поиска отлагане на повече от три последователни погасителни вноски. В подточка
а/ са посочени причините, поради които клиента може да поиска отлагането на определения
брой погасителни вноски като например: Дългосрочна неработоспособност на клиента или
на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му; Под дългосрочна се разбира
неработоспособност, започнала най-рано от деня на подписването на ДПК и продължаваща
повече от три седмици - т.е. при неработоспособност продължила по-малко от три седмици
клиента няма право да поиска отлагането на заплащането на погасителна вноска, прекратен
трудов договор на клиента или на друго лице, участващо с доходите си в домакинството му,
Неплатен отпуск на клиента, който е по-дълъг от 10 дни и др. Тоест за ползването от
потребителя на услуга - отлагане на заплащането на определен брой погасителни вноски е
установена процедура, която следва да се спази преди фактически клиента да има
възможността да ползва заплатената вече от него услуга. В подточка б/ е посочена
процедурата - клиентът е длъжен да представи на кредитора собственоръчно заверено копие
от изброените документи: лекарско заключение, показващо времетраенето на
неработоспособността; документ, потвърждаващ регистрация в бюро по труда; заповед за
уволнение, споразумение за прекратяване на трудов договор или друг документ, доказващ
прекратяване на трудово правоотношение; документ от работодател за намаляване на
трудово възнаграждение или забавяне на неговото изплащане; смъртен акт и удостоверение
за наследници; документ, доказващ наличие на застрахователни щети.
В чл.15.2.1.1. от Общите условия е записано, че заявлението заедно със съответните
документи, доказващи наличието на посочените условия, трябва да бъде подадено от
клиента към кредитора не по-късно от 25 календарни дни от падежа на погасителната
вноска. Документите трябва да са издадени не повече от два месеца преди датата на
подаване на заявлението. Като отлагането на погасителните вноски зависи в крайна сметка
от одобрението на кредитора.
В 15.2.1.2 от Общите условия е записано, че в случай на отлагане на вноски при
16
условията на чл.15.2 за периода на отлагането клиента дължи пълния размер на отложените
вноски съгласно погасителния план, но същите са платими в края на погасителния план.
А.логични са правилата за намаляване на погасителните вноски изложени в 15.2.2,
15.2.2.1 и 15.2.2.2 в Общите условия.
Или от изложеното се налага извод, че потребителят дължи предварително
възнаграждение за услугата, която кредиторът може и да не достави, ако не са спазени
правилата, установени от кредитора в ОУ. Нещо повече уговорената услуга се изразява в
„може да иска“ никъде не е посочено, че дори да са спазени условията кредиторът е длъжен
да даде. Тоест за изменение на договора е нужно съгласие и изключение с тези клаузи от
това не е предвидено. Само по себе си такава уговорка е нищожна, тъй като води до
неоснователно обогатяване.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изискват потребителят
да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на
такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с
която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 1500 лева -възнаграждение за
закупен пакет Фаст – предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит и възнаграждение за допълнителен пакет Флекси – предоставя право
на промяна на погасителния план на потребителския кредит в размер на 3100 лева.
Тяхното заплащане е следвало да бъде възложено като задължение на потребителя едва
след като той изпълни всички свои задължения, предвидени в ОУ за доставката й.
Предвид на изложеното съдът приема,че клаузите 15., 15.1., 15.2., 15.2.1, 15.2.1.1.,
15.2.1.2, 15.2.1.3, 15.2.2, 15.2.2.1, 15.2.2.2 и 15.2.3 от Общите условите са неравноправни
клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че този вид договорки, които са
несъстоятелни от правна гледна точка – потребител заплаща цена близка на отпуснатия
заем, за да придобие правото да иска при опредени условия, доста тясно формулирани и
неизпълними практически, да му се измени договора. И без да плаща и без наличие на
условия потребителят може да иска да му се измени договора, но дали това ще стане зависи
от насрещно съгласие на заемодателя, което не се променя от тези уговорки, защото никъде
не е посечено, че заемодателят е задължен да измени договора. Смисъла на тези уговорки е
да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗПК, която предвижда ,че
Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Р.......Б..... По тези съображения налице е и
основанието на чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД – заобикаляне на закона. В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
изрично е регламентирА. забрА.та да се изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В случая включените във
въпросния пакет т.нар. „допълнителни услуги“, представляват именно услуги във връзка с
усвояването и управлението на кредита, поради което и не може да се приеме, че същите
попадат в приложното поле на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК. Регламентираните в последната норма
допълнителни услуги са такива, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора.
Следва да се отбележи, че ищецът е начислявал и приспадал от внесените суми и сумата
от 60, 00 лв.-такса за извънсъдебно събиране на вземането по Тарифа. Съгласно чл. 33, ал. 1
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в
срок сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирА., наред с вземането за такса
разходи. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на
чл. 33 ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързА. с
хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 ЗПК, тъй като
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. На
последно място, следва да се отбележи и че не са изложени никакви твърдения какви
17
конкретни действия фактически са били предприети от заявителя за извънсъдебно събиране
на задължението. За да се търси възстановяване на разход, следва да е обосновано реалното
му извършване, но твърдения за това липсват. В тази връзкасъдът намира, че същите не са
били дължими от ответницата.
По отношение на датата на настъпване на предсрочната изискуемост, съдът намира, че в
действителност след изключване от доказателствения материал на известието за доставяне, с
което е направен опит да бъде връчено писмото на ищеца, с което е обявил кредита за
предсрочно изискуем, счита, че не е настъпила предсрочна изискуемост на посочената в
исковата молба дата. Съдът намира, че с връчване на препис от исковата молба с приложено
към нея надлежно уведомление за настъпила предсрочна изискуемост същото съставлява
надлежно съобщаване за предсрочна изискуемост. Видно от приложените по делото
съобщения /л. 48/ на ответницата е връчен препис от исковата молба, ведно с приложените
към нея писмени документи, в това число и уведомлението за предсрочна изискуемост на
дата 16.11.2022 година. Отделно от това към датата на подаване на заявлението в съда –
29.06.2022 година кредитът е бил и с настъпил падеж /20.04.2022 година/, видно от
подписания от ответницата последен погасителен план към Анекс № 2 към процесния
договор.
С оглед изложеното следва да се прецени основателността на установителните искове в
частта относно главница и договорното възнаграждение спрямо ответника И. С. след
приспадане на сумите, отнесени за погасяване на задълженията по пакета за допълнителни
услуги.
В тази връзка съдът кредитира заключението на вещото лице С. Т. по повторната
експертиза, съгласно която дължимата и неплатени главница по договора, без плащания по
допълнителните пакети и разходи за събиране на вземането е в размер на 3081,61 лв. до
която сума установителният иск за главница е основателен, като за сумата над 3081,61 лева
до предявения размер от 4181,27 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - в
случая от 29.06.2022 г. Ето защо, ответницата С. дължи законната лихва, върху главницата,
считано от 29.06.2022 г. до изплащане на вземането.
По отношение претенцията за договорна лихва за периода от 20.10.2020г. до 13.11.2021г.,
видно от заключението на вещото лице С. Т. за претендирания период договорната
възнаградителна лихва е платена, като единствено неплатена е сумата от 153,64 лева, която
обаче представлява договорна лихва за вноска с падеж 20.04.2022г., която не е претендирА.
с исковата молба. Предвид изложеното съдът намира, че иска за договорна лихва е изцяло
неоснователен и следва да бъде отхвърлен, доколкото съдът не следва да присъжда суми,
които не са предмет на иска.
По отношение на иска за лихва за забава /мораторна лихва/, съдът намира следното:
Предявения иск е с правно основание чл. 86 от ЗЗД. Доколкото се касае до парично
вземане, което е лихвоносно ответницата дължи и претендирА.та лихва за забава, считано
от датата 03.11.2021 година до 28.06.2022 г. Според заключението на вещото лице С. Т.
дължимата лихва за процесния период е в размер на 164,09 лв., съобразно забавянията,
които ответницата е допуснала при внасянето на дължими суми. Предвид изложеното съдът
намира, че искът за законна лихва за забава е основателен за посочения перид и за сумата от
164,09 лв., като следва да бъде отхвърлен до претендирания размер от 224,38 лева, като
неоснователен.
По осъдителния иск с правно основание чл. чл. 240 ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД, чл.9 и
следващите от ЗПК, вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 79 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже по реда на пълното и главно доказване, наличието на
валидно облигационно правоотношение, породено от процесния договор, по силата на който
ищецът има качеството на кредитодател, а ответника - кредитополучател, че в договора е
уговорена клауза за дължимост на допълнителни усулги- Фаст и Флекси,, както и
18
настъпване на основанията за тяхната изискуемост, размер на същите.
Ответницата следва да докаже възраженията си.
Ищецът с предявения иск претендира да бъде осъдена ответницата да заплати на
ищцовото дружество възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1125, 00 лв.
/хиляда сто двадесет и пет лева/ и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
2324, 98 /две хиляди триста двадесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Предявените осъдителни искове са допустими, доколкото за посочените суми не е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
С оглед приетото по-горе по отношение на установителния иск, което е ненужно да се
приповтаря, се установи, че между „Профи Кредит България“ ЕООД, в качеството му на
кредитор, от една стрА., и от друга стрА. ответницата И. С. е сключен Договор за
потребителски кредит № 30043173246 от 12.03.2020 г.
Със същия договор в т. V и VI от договора е уговорено и заплащането на възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупен пакет Фаст –
предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит в
размер на 1500 лева и възнаграждение за допълнителен пакет Флекси – предоставя право на
промяна на погасителния план на потребителския кредит в размер на 3100 лева. Размерът на
вноската за закупена допълнителна услуга е в размер на 191,67 лева и е дължима заедно с
месечната погасителна вноска по кредита. Уговорено е, че общото задължение по кредита и
по закупената допълнителна услуга възлиза както следва: общо задължение – 11 884,84 лв.;
общ размер на вноската 495,24 лева и дата на погасяване – 1 ден от месеца.
В случая се касае за договор за потребителски кредит, при който освен нормите на Закона
за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя и солидарния
длъжник на „потребител“, приложение намират и нормите на ЗЗП – съгласно чл. 24 ЗПК,
във вр. чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните
клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи
потребителя като по-слаба в икономическо отношение стрА..
Както се посочи по-горе договорът за кредит не е недействителен, не са налице
неравноправни клаузи, с изключение на клаузите за закупен пакет от допълнителни услуги.
По отношение на последните съдът прие, че клаузите 15., 15.1., 15.2., 15.2.1, 15.2.1.1.,
15.2.1.2, 15.2.1.3, 15.2.2, 15.2.2.1, 15.2.2.2 и 15.2.3 от Общите условите са неравноправни
клаузи на основание чл.143 във вр. с чл.146 от ЗЗП, като е ненужно приповтаряне на същите
мотиви. Предвид изложеното осъдителните искове за осъждане на ответницата да заплати на
ищцовото дружество възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1125, 00 лв.
/хиляда сто двадесет и пет лева/ и възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на
2324, 98 /две хиляди триста двадесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки/, ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на вземането са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
По заповедното производство видно от издадената заповед за изпълнение съдът е уважил
направените разноски от ищцовото дружество в общ размер на 148,29лв., от които: 116,85
лева - заплатена държавна такса за образуване на заповедното производство и 31,44 лева -
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото по установителните искове, в
полза на ищеца следва да се присъдят разноските по заповедното, съразмерно с уважения
размер на установителните искови претенции, а именно сумата от 82, 38 лв.
19
Ищцовото дружество претендира и присъждане на разноски в исковото производство,
както по установителните, така и по осъдителните искове. Доколкото осъдителните искове
са изцяло отхвърлени за същите не се дължат разноски на ищеца. Относно установителните
искове ищецът е внесъл държавна такса за тях в размер на 157, 87 лв., като е сторил и
разноски в размер на 879, 70 лв. за възнаграждение за вещо лице. Ищецът е бил
представляван в процеса от юрисконсулт, поради което му се дължи и юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1
от Наредба за заплащане на правната помощ дължимото юрисконсултско възнаграждение
съобразно правната и фактическа сложност на делото е в размер на 150, 00 лв. Предвид
изложеното сторените разноски по установителните искове от ищеца са в общ размер от
1187, 57 лв. С оглед изхода от делото частично уважаване на предявените установителни
претенции, следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от
659, 73 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважения размер от
установителните претенциите.
Ответницата С. също претендира заплащане на разноски в размер на 500 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Доколкото не е конкретизирано в
договора за правна помощ какво е възнаграждението по установителните искове и каво по
осъдителните, то съдът намира, че същия следва да бъде разделен на половина. Предвид
изцяло отхвърляне на осъдителните искове за същите ищцовото дружество следва да
заплати на ответницата сумата от 250, 00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед
изхода на спора по установителните искове и частичното им отхвърляне, ищцовото
дружество дължи на ответницата сумата от 111, 12 лв.-за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответницата
общо сумата от 361, 12 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
От ищцовото дружество в писмена молба е сторено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от ответницата на основание чл. 78, ал. 5 от
ГПК. Съдът намира възражението за неоснователно, като съобрази, че платения адвокатски
хонорар е дори под минимално предвидения по наредбата според цената на предявените
искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК по отношение на ответницата
И. С. С., с ЕГН **********, с адрес гр. Б...........ЧЕ ДЪЛЖИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, ЕИК *********, седалище: гр. С......... чрез пълномощника юрк. Глория Ивова
Петрова, следните суми, които са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 841/08.07.2022г., издадена по ч.гр.д. № 1545/2022г. по описа на Районен
съд - гр. Б......, както следва: сумата от 3081,61 лв. /три хиляди осемдесет и един лева и
шестдесет и една стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№ 30043173246 от 12.03.2020 г., сключен между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и И.
С. С., ВЕДНО със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК-29.06.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на
164,09 лв. /сто шестдесет и четири лева и девет стотинки/ - законна лихва за забава, дължима
за периода от 03.11.2021г. до 28.06.2022г., КАТО ОТХВЪЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ
предявените искове срещу И. С. С., с ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ул.
„Климент Охридски“ № 57 за главница за сумата над 3081,61 лв. до предявения размер от
4181,27 лв., иска за договорно възнаграждение в размер на 1436, 85 лв. /хиляда
четиристотин тридесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ дължимо за периода от
20.10.2020 г. до дата на предсрочна изискуемост - 03.11.2021 г. и за законната лихва за
сумата над 164,09 лв. до претендирания размер от 224,38 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,
20
седалище: гр. С...... чрез пълномощника юрк. Глория Ивова Петрова срещу И. С. С., с ЕГН
**********, с адрес гр. Б.........искове, с които се иска да се осъди ответницата И. С. С., с
ЕГН **********, с адрес гр. Б.......... да заплати на ищцовото дружество възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 1125, 00 лв. /хиляда сто двадесет и пет лева/ и
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2324, 98 /две хиляди триста двадесет
и четири лева и деветдесет и осем стотинки/, ведно със законната лихва от дата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата И. С. С., с ЕГН **********, с
адрес гр. Б........., ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище: гр. С.....чрез пълномощника юрк. Г..... И... П.... сумата от 82, 38 лв. /осемдесет и
два лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща сторените от ищеца разноски в
заповедното производство съобразно уважената част на установителните искове и сумата от
659, 73 лв. /шестстотин петдесет и девет лева и седемдесет и три стотинки/, представляваща
сторени разноски за исковото производство, съобразно уважения размер от установителните
претенциите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, седалище: гр. Со.чрез пълномощника юрк. Г.......... И....... П.......ДА ЗАПЛАТИ на
И. С. С., с ЕГН **********, с адрес гр. Б.......сумата от 361, 12 лв. /триста шестдесет и един
лева и двА.десет стотинки/, представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК посочва банкова сметка, по която ответницата
може да заплати присъдените суми на ищеца: Юробанк България - IBAN: ..........и Алианц
Банк България АД - IBAN:.................
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело
№ 1545/2022г. по описа на РС-Благоевград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Благоевградския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
21