Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
10.06.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря Теодора Кирякова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело №112 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление ***, офис сграда Л., ****срещу Е.С.Л., ЕГН********** с адрес ***, за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане
срещу ответника за сумите, както следва: 7828,31лева,
представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № ***********,
сключен между „Б. П. П. Ф. ” ЕАД и Е.С.Л., вземанията по който са прехвърлени
от Б. П. П. Ф. ” ЕАД в полза н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, по силата на Приложение 1 от 11.12.2018г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г.;2508,18лева, представляваща договорна лихва за периода от
05.02.2018г. до 05.06.2022г., 1091,80лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 06.02.2018г. до
03.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
03.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5154/04.07.2019г. по ч.гр.д. №
10402/2019г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. В
условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за сумите, както следва: 7828,31лева, представляваща дължима
главница по договора за периода от 05.02.2018г. до 05.06.2022г., 2508,18лева, представляваща договорна
лихва за периода от 05.02.2018г. до 05.06.2022г.; 1426,37лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
06.02.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 07.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 07.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Моли да
му бъдат присъдени разноските в настоящото производство.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения: На 01.06.2017г. между „Б. П. П. Ф. ” ЕАД и
ответникът е сключен договор за потребителски кредит № PLUS-14864416, по силата на
който бил отпуснат кредит в общ размер 8000лв. Съгласно погасителният план,
кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
05.06.2022г., на 60 броя равни месечни вноски, всяка от които в размер
230,53лева. Тъй като кредитополучателят не изпълнявал в срок задълженията си и
допуснал забава на плащане в срок на две месечни погасителни вноски, кредиторът
приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост,
считано от 25.06.2019г. Впоследствие на 11.12.2018г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г. между „Б. П. П.
Ф. ” ЕАД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо по
Договор за потребителски кредит с № PLUS-14864416, сключен на 01.06.2017г. между „Б. П. П.
Ф. ” ЕАД и Е.С.Л., било прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД. З. извършеното
прехвърляне на ответника били изпратени два пъти уведомления по пощата с писмо
с обратна разписка, като първото се върнало и лицето не било открито за
получаването му, а по второто обратната разписка не се върнала. Уведомяването
за цесията се прави и с настоящата искова молба, за което ищецът е бил
упълномощен от цедента на вземането. За събиране на вземането си, ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на ответницата по реда
на чл. 47 ГПК. Молбата е за уважаване на исковата претенция. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника - адв.
Д.Д., с който искът се оспорва по основание и размер. Оспорва наличието на
валиден договор за цесия и излага аргументи в тази насока. Оспорва наличието на
сключен договор за кредит, както и реалното му усвояване от ответника. Липсвали
доказателства за обявената предсрочна изискуемост на кредита. Оспорва
дължимостта на договорната възнаградителна лихва в търсения размер и твърди, че
такава не е уговорена с процесния договор. В евентуалност се прави възражение
за нейната прекомерност. Твърди, че от договора не ставало ясно как е формирана
печалбата на кредитора, както и дали уговорения лихвен процент е фиксиран или
референтен. Сочи, че в погасителния план не е посочено какви суми се внасят с
всяка погасителна месечна вноска. Твърди, че ГПР е определен в противоречие с
разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК. Навежда твърдения за недействителност на
договора на осн. чл.22 ЗПК, тъй като не били спазени изискванията на чл.11
ал.1, т.9,10 и 11 от ЗПК. Моли за отхвърляне на исковата претенция.
В проведеното о.с.з. страните поддържат изразените
позиции по спора, чрез писмени становища.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Положителните
установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото
са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на
правото на иск, както и специалните такива (съгласно т. 10а от Тълкувателно
решение по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС), свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК. Последните се установяват от материалите по приобщеното ч.гр.д. № 10402/2019г.
по описа на Районен съд – Варна, от които е видно, че въз основа на подадено на
03.07.2019г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу Е.С.Л., ЕГН********** е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК
заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото
производство.
Основателността на
предявените искове е обусловена от
следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на
валидно възникнало облигационно правоотношение между „Б. П. П. Ф. ” ЕАД и
ответника по договор за кредит, изпълнението на поетите от кредитора задължения
по договора, тоест предоставянето на заемната сума, настъпила изискуемост на
задълженията в претендирания размер и неизпълнение на същите, както и
сключването на договор за цесия между „Б. П. П. Ф. ” ЕАД и ищеца и
уведомяването на длъжника за това. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал.
1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните
факти, пораждащи съдебно предявените вземания. По отношение на неизпълнението,
което като отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на
ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи
положителния факт, който го изключва, а именно точно изпълнение.
Доколкото ищецът черпи активната си материалноправна
легитимация от договор за цесия, съдът намира, че на първо място следва да
обсъди събраните в тази връзка доказателства, респективно да се произнесе по
наведените от ответната страна възражения, касаещи валидността на прехвърлянето
и неговото действие по отношение на длъжника.
От съдържанието на представения договор за прехвърляне на вземания от
27.07.2017г. (л.22 и сл.) се установява, че цедентът - „Б. П. П. Ф. ” ЕАД е
прехвърлило в полза на цесионера - „А.з.с.н.в.“ ЕАД, вземанията, произтичащи от
договорите за кредит, заедно с всички привилегии, начислени лихви и други
принадлежности, ако има такива, индивидуализирани в приложение № 1,
представляващо неразделна част от договора (арг. от чл. 1, ал. 2, т. 1 от
договора). По делото е представено въпросното приложение № 1 от 11.12.2018г.
(л.31 и сл.), в което под №53 е посочен договор № *********** с длъжник Е.С.Л. и са
описани всички вземания за непогасена главница, договорна лихва и лихва за
просрочие. Представено е и Допълнително споразумение №4/11.06.2018г. към
Рамковия договор за цесия от 27.07.2017г., с оглед на което възражението на
ответника за изтекъл срок на последния, съдът преценява за неоснователно.
Съдът намира, че така описаният договор е валиден и
същият е породил правно действие между съконтрагентите. На основание чл.99,
ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действие по отношение на длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Според разпоредбата на чл.99,
ал.3 ЗЗД и съдебната практика по нейното приложение, която настоящият съдебен
състав напълно споделя (напр. решение № 137 от 02.06.2015год. по гр.д. №
5759/2014 год., III г.о. на ВКС), уведомяването на длъжника следва да се
осъществи от цедента, като няма пречка същият да упълномощи изрично цесионера
за това действие. Освен това, доколкото законът не поставя специални изисквания
за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, а следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК (в този смисъл - решение № 123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т.д. № 12/2009 год., II т. о., ТК, решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.
№ 1711/2013 г. на ВКС и др.).
В конкретния случай ищецът (цесионер) е упълномощен от
цедента да уведоми длъжника за извършената цесия с изрично писмено пълномощно
(л.29). В същото е посочено, че „Б. П. П. Ф. ” ЕАД упълномощава „А.з.с.н.в.“
ЕАД да го представлява, като уведоми по законовоустановения ред длъжниците за
сключения на 27.07.2017г. договор за прехвърляне на вземанията, с право да
извърши всички необходими правни и фактически действия във връзка с
уведомяването.
Ищецът, действащ в качеството му на пълномощник на кредитора,
е изпратил до ответника два броя уведомителни писма (л.34 и сл.) за извършеното
прехвърляне на вземанията. Във връзка тяхното връчване по делото са представени
обратни разписки ведно с отбелязване, че пратката е непотърсена. Въпреки, че
съобщението не е получено от длъжника преди завеждане на делото, с оглед
цитираната по-горе съдебна практика, съдът намира, че уведомяването е надлежно
осъществено с получаването на препис от исковата молба от особения представител
на ответника, ведно с приложенията към нея. Длъжникът може да възразява успешно
за липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. Подобни твърдения не са наведени от ответника в хода на
процеса, нито са представени доказателства в тази насока, поради което съдът
счита за неоснователни възраженията на особения представител за ненадлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия.
Посочените аргументи налагат извод, че прехвърлянето на
вземанията – предмет на производството, е породило действие по отношение на
длъжника (ответник), на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, и цесионерът (ищец) се
явява негов кредитор за вземанията, предмет на процесния договор за
потребителски кредит № ***********
От съдържанието на посочения договор се
установява, че „Б. П. П. Ф. ” ЕАД, в качеството му на кредитор, е предоставило
в заем на Е.С.Л. - кредитополучател, сумата от 8000лв., срещу насрещното
задължение същият да върне заетата сума, при лихвен процент от 13.83% и годишен
процент на разходите (ГПР) – 16,57%. Наред с това, кредитополучателят се е
задължил да заплати на кредитора застрахователна премия от 2688лева и такса
ангажимент от 280лв. Общата дължима сума по договора е отразена в размер на
8000лв., платима на 60 равни месечни вноски, в размер на 230,53лв. всяка, при
първа погасителна вноска 05.07.2017г., съгласно приложения към договора
погасителен план.
Според договора /последен абзац л.10/, с
подписване на същия клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на
уговорения кредит. Предвид цитираната клауза и доколкото договорът е подписан и
от ответника и подписът му не е оспорен в настоящото производство, съдът
приема, че сумата от 8000лв. е изцяло усвоена.
Това обстоятелство се потвърждава
и от заключението на изготвената по делото СЧЕ, досежно факта, че ответникът е
усвоил потребителския кредит изцяло на 02.06.2017г. Налице са и частично
извършени плащания от ответника в общ размер на 1613,71лева /в отговор на
въпрос 3 от първоначално изготвеното заключение/, което е още едно безспорно доказателство
за това, че кредитът е действително усвоен и първоначално се е обслужвал от
ответника.
В отговора на исковата молба е релевирано възражение, че договорът за
потребителски кредит противоречи на ЗПК.
В договора за потребителски кредит следва да се съдържа и погасителен план,
на осн. чл.11, т.11 и т.12, вр. чл. 22 ЗПК. Погасителният план посочва
дължимите плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания;
планът съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо,
допълнителните разходи; За да бъде прието, че определена уговорка между
страните представлява погасителен план по см. на цитираните правни норми,
следва да се съдържа на първо време информация за съответните плащания и
срокове за това. Това изискване съдът намира, че е спазено, доколкото ясно е
посочено, че общия размер на дължимата по договора сума от 8000лева следва да
бъде заплатена на 60 месечни вноски, всяка на стойност от 230,53лв. Уговорено е
падеж на първата дължима погасителна вноска, съответно на всяка една последваща
такава. При това положение съдът намира, че първата предпоставка е спазена. На
следващо място се поставя въпросът, дали се съдържат съответните реквизити на
погасителни план посочи в т.11 на чл.11 ЗПК, а именно разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент и когато е приложимо, допълнителните разходи. В случая обаче
лихвеният процент е фиксиран – 13.83%,
за целия срок на договора, поради което договорът за потребителски кредит не
противоречи на ЗПК и оплакването на ответника в тази връзка се преценява, като
несъстоятелно.
Безспорно от представените
доказателства по делото се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит *********** Фактът на
усвояване на сумата по кредита от кредитополучателя безспорно се установява и
от самия договор, с подписване на който ответникът е потвърдил, че е получил
пълния размер на уговорения кредит. По делото не са събрани доказателства,
установяващи редовното уведомяване на длъжника за упражненото от кредитора
право да обяви предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение. Следователно предсрочната изискуемост по процесния
кредит е настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на
особения представител на ответника, което е осъществено на 13.08.2020г. и като факт, настъпил в хода
на процеса следва да бъде зачетен и съобразен от съда съгласно чл.235, ал.З ГПК. Съгласно константната съдебна практика и задължителната практика на
Върховния касационен съд - исковата
молба се счита за изявление за разваляне, прекратяване или изменение на договор
между страните, както в конкретния случай за покана за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В този смисъл са и решенията по чл.290 от ГПК № 178 от 12.11.2010г. по
т. д. № 60/2010 г. на ВКС,
II ТО и решение № 156 от 30.10.2012 г. по т. д. № 772/11 г., II ТО.
Специфичното в случая е, че исковата молба не е връчена лично на ответника, а
на назначен му от съда по реда на чл.47 ГПК особен представител. Особеният
представител, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от
ГПК може надлежно да приема изявления от името и за сметка на страната, която е
назначен от съда да представлява, /така и опр.№736/2016г. по т.дело №2352/2015г. на Второ
т.о. ВКС/. В цитираното по-горе решение на ВКС, Първо т.о. рег.№198/2019г. е
отговорено именно на този въпрос като съдът приема, че връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването
правни последици.
Предвид на изложеното съдът
намира, че са налице валидни договор за кредит и договор за цесия, валидно
уведомяване на длъжника в хода на производството както за цесията, така и за
предсрочната изискуемост, при наличие на основанията за това по чл.5 от
Условията към договора за кредит. Преди да пристъпи към конкретно изчисляване
размера на претенциите съдът констатира действителността на приложения договор
за потребителски паричен кредит от 01.06.2017г. и Условия към
него ведно с включен погасителен план. Налице е договор, попадащ в регулацията
на ЗПК доколкото страна кредитополучател по него е физическо лице.
По размера
на установителните претенции:
Предмет на претенциите са
дължимата падежирала главница към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост, а именно - 13.08.2020г.
В тази връзка съгласно заключението на ВЛ по изготвената допълнителна СЧЕ,
която съдът кредитира в цялост, като компетентно изготвена и отговаряща на
поставените въпроси, стойността на главницата към посочената дата при
падежирала и неплатена главница до
05.08.2020г. вкл. е в размер на 3744,54лева
от общо констатираните за дължими по договора от вещото лице 7335,51лева /т.5 от първоначално изготвената ССЕ/ и
отчетените извършени плащания от
ответника в общ размер на 1613лева, от които 664,49лева - главница. Част от
претенцията по чл.422 ГПК е и иска за договорна лихва, която съобразно
заключението на експерта към 05.08.2020г. възлиза в размер на 1939,58лева. Предвид на изложеното
предявения иск за установяване на дължимостта на претендираните суми се явява
доказан по основание и като такъв следва да бъде уважен до доказания размер от 3744,54лева
- неплатена главница, респ. 1939,58лева. договорна лихва, като над тези суми и
за периода за който се търси договорна лихва от 13.08.2020г. до 05.06.2022г. искът по реда на чл.422 ГПК следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен. Според експертът обезщетението за забава
върху чистата стойност на кредита за периода от 06.02.2018г. до 03.07.2019г.,
изчислено от деня следващ падежа на всяка падежирала вноска е в размер на 137,29лева.
С оглед предявените осъдителни
искове в условията на евентуалност, следва да се има предвид следното: условието за разглеждане на осъдителните искове,
съединени при условията на евентуалност с установетелни искове по чл.
422 ГПК, е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл.
410 ГПК, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба
/несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и
неподдържано спрямо предявените установителни искове/ – уведомяване на длъжника
по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със
самата искова молба. /Определение № 387/24.07.2017г.
по ч.т.д. № 1369/2017г. на ВКС, I т.о./ В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото
условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл.
422 ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението
на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с
получаване на обективираното в исковата молба изявление. Следователно
релевантен по съществото на спора по осъдителен иск за вземане въз основа на
договор за банков кредит, поради упражнено от страна на банката право да обяви
кредита за предсрочно изискуем, е фактът на съобщаване на длъжника от страна на
банката на това нейно изявление, като същото може да се обективира в самата
искова молба и поражда правни последици с връчването на препис от нея на
ответника по иска. Следователно и предвид изложеното по - горе при обсъждане
основателността на иска по реда на чл. 422 ГПК, се налага цялостен извод, че в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в
исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на
особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник.
При трансформиране на
вземането по договора за кредит в предсрочно изискуемо обаче става изискуемо
задължението за непогасена главница. Съгласно ТР 3/27.03.2019 г. по т. д. №
3/2017г. на ОСГТК на ВКС, след момента на обявяване предсрочната изискуемост на
кредита, размерът на вземането по договор за кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума /главницата/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. Или за периода 13.08.2020г. - 05.06.2022г. възнаградителна лихва не се дължи
предвид отпадналото преимуществото на срока, респ. правото на ползване на
кредита занапред. Затова и осъдителната искова претенция за възнаградителна
лихва следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. Дължи се законна лихва
върху станалата изискуема главница от момента на връчване преписа на исковата
молба на особения представител, в който момент настъпва и условието за
изискуемост на непадежиралото вземане, т.е. считано от 13.08.2020г. /връчване преписа на исковата молба/.
Претенцията за мораторна лихва от 06.02.2018г. до подаване на исковата молба на 07.01.2020г. е също
неоснователна, тъй като към този момент вземането за тази сума не е било
изискуемо. Дължи се единствено законната лихва върху главницата, считано от 13.08.2020г. до изплащането.
Искът за главница следва да бъде уважен до размера установен
от експертът в чистата му стойност от 3590,97лева,
съгласно заключението на ВЛ по изготвената допълнителна СЧЕ, респ. таблица към
т.4 към същата, /дължима за периода от 13.08.2020г.
до 05.06.2022г./. Плащане на така установените по размер задължения извън
констатираните и взети предвид от експерта, ответникът не е твърдял, нито се
събраха доказателства в този смисъл.
Предвид изхода на делото -
уважаване на исковите претенции, на основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от
страните има право да получи разноски по съразмерност. Ищецът претендира
разноски, а са налице доказателства за действителното заплащане на следните
разходи в процеса: държавна такса в общ размер на 463,47лева /за заповедното и
исково производство/; депозит за особен представител – 700лв.; депозит за вещо
лице по ССчЕ – 250лева, като се претендира още и юрисконсултско възнаграждение
на пълномощника, който представлява страната в процеса. По отношение на
юрисконсултското възнаграждение, съдът намира, че същото следва да бъде
определено в размер на общо 150 лева/ 50 лева за заповедното и 100лева за исково
производство/, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, вр. чл. 78 ал. 8 ГПК.
Така по съразмерност, разноските в полза на ищеца се определят на сумата от
общо 634,55лева /за заповедното и исково производство/.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО н.основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК в отношенията между „А.з.с.на в.”
EАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Л., ***********,
от една стран.и ответника Е.С.Л., ЕГН********** с адрес ***, че в полза н.А.з.с.на в.” EАД съществуват вземания против ответника, за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК № 5154/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 10402/2019г. по
описа н.ВРС, произтичащи от договор
за потребителски кредит № ***********, сключен между „Б. П. П. Ф. ” ЕАД и Е.С.Л.,
вземанията по който са прехвърлени от Б. П. П. Ф. ” ЕАД в полза н. „А.з.с.на в.“ ЕАД, по силата на
Приложение 1 от 11.12.2018г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 27.07.2017г.;, в следните размери: сумата от 3744,54лева – главница, сумата от 1939,58лева – договорна
(възнаградителна) лихва за периода от 05.02.2018г. до 13.08.2020г..; сумата от 137,29лева
– обезщетение за забава, считано от 06.02.2018г. до 03.07.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване заявлението в
съда – 03.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 3744,54лева до претендирания размер от 7828,31лева; иска за
договорна (възнаградителна) лихва за разликата над 1939,58лева до претендирания
размер от 2508,18лева и за периода от 13.08.2020г. до 05.06.2022г.; иска за
обезщетение за забава за разликата над 137,29лева до претендирания размер от 1091,80лева,
като неоснователни н.осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Е.С.Л., ЕГН**********
ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.на в.” EАД, ЕИК ****, със седалище и адрес н.управление ***,
офис – сграда Л., ***********, сумите както следва: сумата от 3590,97лева, дължима
главница по договор за потребителски кредит ***********,
сключен между „Б. П. П. Ф. ” ЕАД и Е.С.Л., вземанията по който са прехвърлени
от Б. П. П. Ф. ” ЕАД в полза н. „А.з.с.на
в.“ ЕАД, по силата на Приложение 1 от 11.12.2018г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017г, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от 13.08.2020г. /връчване преписа на
исковата молба/ до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
разликата над 3590,97лева до претендирания размер от 7828,31лева; иска за
договорна (възнаградителна) лихва за сумата от 2508,18лева; иска за обезщетение
за забава за сумата от 1426,37лева, като неоснователни н.осн. чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 и 2 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.С.Л., ЕГН**********
ДА ЗАПЛАТИ н. „А.з.с.на в.” EАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление ***, офис – сграда Л., ****сумата от 634,55лева, представляваща реализирани
от ищеца съдебно - деловодни разноски в заповедното и исково производство, на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването
му страните.
Препис от
настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: