РЕШЕНИЕ
№ 256
гр. Перник, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ ЕМ. СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500365 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 117/13.02.2025 г., постановено по гр.д. № 5762/2024 г., Районен съд
– Перник е осъдил на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България да заплати на М. К. Н., с ЕГН **********, с адрес: *** сума в размер на 9000
лева, ведно със законна лихва от 17.10.2023 г. до окончателното плащане,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
неоснователно започналото срещу него наказателно преследване и незаконосъобразно
повдигнато обвинение, причинило му несигурност, безсъние, страх, безпокойство,
нежелание да общува с хора, задух, сърцебиене, поради обвинение в престъпление,
което не е извършил, уронване на доброто му име сред познати, приятели и в
обществото в рамките на ДП № 35/2021 г. по описа на 02 РУ при ОД МВР-Перник,
пр.пр.№288/2021 г. по описа на РП-Перник, и последвалите първоинстанционно и
въззивно съдебни производства, като е отхвърлил иска за разликата над 9000 лева до
предявен размер от 12000 лева /частичен от 20000 лева/ като неоснователен.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Прокуратура на
Република България, с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение,
като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно в неговата осъдителна
част. Излагат се доводи, че присъденият размер на обезщетение е прекомерно завишен,
тъй като същият не е съобразен в достатъчна степен с разумната продължителност на
производството, с обвинението за престъпление което не е тежко по смисъла на чл. 93,
т. 7 от НК, както и с взетата най - лека мярка по отношение на Н., а именно
1
„подписка“. Сочи се, че в хода на производството не са събрани в необходимия обем
доказателства, които да обосноват наличието на предпоставки за ангажиране
отговорността на Прокуратурата на Република България. Въз основа на изложените
аргументи се моли съда да постанови решение, с което постановеният от първата
инстанция акт да бъде отменен в частта, с която Прокуратурата на Република България
е осъдена да заплати на М. К. Н. сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.10.2023 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 907,50 лева, представляваща сторени
съдебни разноски. Прави се алтернативно искане за намаляване размера на
присъденото обезщетение, като се определи такъв съобразно разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна, с който същата се оспорва изцяло. Навеждат се твърдения, че
изложените в жалбата оплаквания са неоснователни. Твърди се, че постановеното от
първата инстанция решение в атакуваните му части е правилно и законосъобразно,
постановено при спазване на процесуалните разпоредби. С отговора се описва
хронологията на събитията и установената фактическа обстановка, въз основа на която
Районен съд – Перник е признал М. Н. за невиновен и същият е изцяло оправдан по
повдигнатото му обвинение. Допълва, че присъдата на районния съд е потвърдена с
решение № 71 от 17.10.2023 г., постановено по ВНОХД № 361/2023 г. по описа на
Окръжен съд – Перник. Излагат се подробни съображения, че в резултат на
незаконното му обвинение Н. е търпял неимуществени вреди, като допълва, че в
конкретния случай са събрани писмени и гласни доказателства, обуславящи по-висок
размер на обезщетението. За неоснователно се сочи твърдението на жалбоподателя, че
не е следвало да носи отговорност за неимуществени вреди, търпени от Н. в периода
от 30.01.2021 г. до 28.06.2022 г. На следващо място за неоснователни се сочат
оплакванията, че районният съд не е обсъдил правилно показанията на разпитаните в
хода на делото свидетели, както и че размерът на присъденото обезщетение е завишен.
Излагат се аргументи, че макар обвинението да не е тежко по смисъла на закона, то е
довело до значителни неудобства, стрес, безпокойство, здравословни проблеми. Сочи,
че наложената мярка за неотклонение „подписка“ е довела до конкретни неудобства и
негативни изживявания. За безспорно доказана се сочи пряката причинна връзка
между воденото наказателно производство и неимуществените вреди на Н.. Въз основа
на изложените съображения се твърди, че правилно, законосъобразно и обосновано
първоинстанционният съд е достигнал до извода, че от събраните по делото
доказателства се установяват трайни негативни последици за психическото и
физическото състояние на Н. причинено от незаконното му обвинение. По изложените
съображения се моли съда да потвърди постановеното от решаващия съд решение.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Производството по гр.д. №5762/2024 г. по описа на Районен съд - гр. Перник е
образувано по предявен от М. К. Н. срещу Прокуратурата на Република България
осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за осъждане на Прокуратурата на Република
България да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 12 000 лв., като част от
общата сума в размер на 20 000 лева - обезщетение за причинените му и претърпени
неимуществени вреди, вследствие на повдигнатото от ответника обвинение в
2
извършване на престъпление, за което бил оправдан, ведно със законната лихва
главницата, считано от датата на оправдаването - 17.10.2023 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че на 30.01.2021г., около 23.20 часа, управлявал лек автомобил
марка „Мерцедес” модел „ЦЛС 350 ЦДИ” с рег. № ***, собственост на баща му, като
без конкретна причина бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР-Перник, при която било установено наличие на алкохол 1.92% на хиляда с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер АRВВ- 0017”. Не приел
показанията на техническото средство, поради което му бил издаден талон за
изследване за вземане на кръвна проба. След като видял резултата от изследването с
дрегер и провеждайки последващите изследвания, започнал да се чувства
дискомфортно. Лекарят в Спешното отделение установил, че кръвното му налягане е
190/100, което наложило да му бъде поставена ампула Фурантрил. Поради високото
кръвно налягане след разпита бил освободен на 31.01.2021г. около 1.10 часа през
нощта. За това деяние бил привлечен като обвиняем с постановление за привличане на
обвиняем от 28.06.2022 г. На 27.07.2022 г. по отношение на него била взета мярка за
неотклонение „подписка“. Срещу него бил внесен обвинителен акт за престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК, по който било образувано НОХД № 1368/2022г. по описа на
Пернишки районен съд, по което била постановена присъда, с която бил признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото обвинение. След постъпил протест било
образувано ВНОХД № 361/2023г. на Пернишкия окръжен съд, по което с решение №
71/17.10.2023 г. първоинстанционната присъда била потвърдена и влязла в сила.
Твърди, че за периода на протичане на наказателното производство, вследствие на
неоснователно водената наказателна процедура, претърпял неблагоприятни последици
от неимуществен характер. Бил шокиран от резултата на дрегера, но се надявал, че
всичко ще приключи след кръвния тест. Вместо това му било отнето СУМПС и му
било повдигнато обвинение. Чувствал се неудобно от ситуацията и изпитвал и
несигурност какво може да се случи. Страхувал се дали ще се справи с предстоящите
студентски изпити и дали впоследствие ще успее да се реализира професионално, дали
изобщо ще си намери работа. Изпитвал неприятни психически и душевни
изживявания, свързани със страха от постановяването на осъдителна присъда и от
ограниченията в правната му сфера, които едно евентуално осъждане би породило.
Този страх и неприятни очаквания преживявал тежко и поради факта, че до
образуването на това наказателно производство никога и под никаква форма не бил
участвал в наказателен процес като обвиняем, подсъдим или лице, срещу което се
извършва проверка или се води досъдебно производство и винаги е водил начин на
живот, несъвместим с каквито и да било прояви на престъпно поведение. След като му
било отнето свидетелството за правоуправление, престанал да управлявам такъв като
криел причината да е без автомобил от приятелите си. Майка му се притеснила от
случилото се, а баща му се ядосал, тъй като считал, че крие нещо. Случилото се
отразило негативно на представянето му по време на семестриалните изпити.
Изпитвал редица други неблагоприятни усещания като страх, безпокойство, нежелание
да общува с хора, често усещал задух, получавал сърцебиене. Това налагало да
посещава многократно личния си лекар, за което били съставени множество
амбулаторни листа. Бил насочен към психиатър, който провел няколко контролни
прегледи и предписал терапия с Коаксил, впоследствие били включени Невротоп,
Грандаксин, Золофт, Клонарекс. Бил нарушен съня му, апетита, трудно се справял с
учебния процес и търпял множества неудобства поради невъзможността да управлява
лек автомобил. Психическите му проблеми, постоянната му тревожност станали
3
причина да се раздели с приятелката си. След частична стабилизация на състоянието в
резултат на проведеното лечение през лятото и зимата на 2021 и 2022г., симптомите
отзвучали в значителна степен, но след издаването на обвинителен акт и образуването
на наказателно дело пред съда, отново се появили емоционална лабилност, тревожно
депресивни изживявания и вегетативни симптоми. Продължил да взема предписаните
от доктор Р. К. лекарства. В края на 2022г. започнал да работи по трудов договор. За да
се явява в провежданите по делото съдебни заседания, трябвало да споделя с
работодателя за наказателното производство, което било изключително
неблагоприятно.
В срока за отговор на исковата молба от страна на ответника исковите претенции
се оспорват като неоснователни, като се поддържа, че от обща продължителност 1
година и 8 месеца на цялото наказателно производство, досъдебното производство
било протекло за три месеца, като в този период се включвало времето от
привличането на ищеца като обвиняем до внасянето на обвинителния акт. Извън този
период не следвало да се търси отговорност от прокуратурата. Оспорва ищецът да е
претърпял вреди, а ако такива са налице, оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между тях и досъдебното производство. Счита, че не носи отговорност за
извършено от органите на МВР, позовавайки се на приетото в ТР № 3/22.04.2004 г. на
ОСГК. Подчертава, че от прокуратурата спрямо ищеца е наложена най- леката мярка
за неотклонение „подписка“. Намира, че претенцията е завишена по размер с оглед
правилото на чл. 52 ЗЗД.
С обжалваното решение на Районен съд - Перник предявеният от М. К. Н., иск с
правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 предл. 1 от ЗОДОВ частично уважен за сумата от
9000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди за неоснователно
повдигнато и поддържано обвинение в престъпление, за което е оправдан с влязла в
сила присъда. Срещу решението в тази му част е депозирана въззивна жалба, предмет
на разглеждане в настоящото производство. В останалата отхвърлителна част
първоинстанционният акт е влязъл в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, а в
обжалваната част и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, като
съображенията на въззивния съд да достигне до този извод са следните:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже кумулативното
наличие на следните предпоставки: образувано срещу него наказателно производство,
за извършване на престъпление, по което обвинение е бил признат за невиновен с
влязъл в сила съдебен акт; претърпени неимуществени вреди в причинна връзка с
проведеното наказателно преследване, по което е оправдан; размерът на претърпените
неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да докаже погасяването на дълга.
Между страните не се спори и от доказателствата, приложени пред районния съд
се установява, че досъдебно производство № 35/2021г. по описа на 02 РУ при ОД
МВР-Перник е било образувано на 31.01.2021 г. на основание чл.356 ал.3 НПК с
действие по разследването- разпит на свидетел, за това, че на 30.01.2021г. в гр.***/по
ул.„***“/, управлявал МПС л.а марка „Мерцедес“ модел „ЦЛС 350 ЦДИ“ рег.№ *** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2% на хиляда, а именно 1,92% на хиляда,
4
установено по надлежния ред /с техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510 с
фабричен № ARBB 0017 по реда на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози/ - престъпление по чл.343б ал.1 от НК. Не се спори, че на
30.01.2021 г. в 23,20 ч. ищецът е бил задържан по реда на ЗМВР и е освободен на
31.01.2021 г. в 01.10 ч. Не се спори, че на 28.10.2021 г. от същия е иззет ДНК материал
като образец за сравнително изследване, а на 08.02.2022 г. е разпитан като свидетел. С
постановление за привличане на обвиняем от 28.06.2022 г., връчено на ищеца на
27.07.2022 г., същият е бил привлечен към наказателна отговорност за престъпление по
чл.343б ал.1 от НК по процесното досъдебно производство, разпитан е като обвиняем,
а впоследствие на 13.09.2022 г. срещу него е бил внесен обвинителен акт за същото
деяние, въз основа на който е било образувано НОХД № 1368/2022 г. по описа на РС-
Перник. По отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Делото е било разгледано по реда на Глава ХХVІІ от НПК на основание чл.370 ал.1
НПК в хипотезата на чл.371 т.1 от НПК, били са проведени пет открити съдебни
заседания, на които ищецът се е явил лично, като на 30.05.2022 г. с присъда
№23/30.05.2023 г. ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. По внесен на
10.07.2023 г. протест е било образувано ВНОХД № 361/2023г. по описа на Пернишкия
окръжен съд, по което е проведено едно открито съдебно заседание на 25.09.2025 г., на
което ищецът се явил лично, а с решение № 71/17.10.2023 г. първоинстанционната
присъда била потвърдена и влязла в сила.
Наказателното производство срещу ищеца е продължило две години и девет
месеца – от 30.01.2021 г. до 17.10.2023 г.
За да уважи иска, РС-Перник е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ, тъй като по
повдигнатото обвинение ищецът е бил оправдан. Съдът подробно е посочил кои са
релевантните факти, относими за размера на обезщетението. Безспорно е, че
действителния период на наказателното преследване спрямо ищеца е около 3 години –
от 30.01.2021 г. до 17.10.2023 г., през който му е била наложена най-леката мярка за
неотклонение "подписка". Безспорно е, че той е бил признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение.
През целия период на висящността на наказателното производство ищецът е
следвало да търпи положението на обвинен, сочен като правонарушител, страх от
неоснователно осъждане, засегнати авторитет и чест, неудобство от близки и познати,
както и ограничения в живота като последица от психо-емоционалното му състояние.
Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да се приеме, че ищецът е претърпял
конкретните негативни преживявания, изразяващи се в посочените страхове, душевен
дискомфорт, влошаване на здравето и притеснения.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства, установяващи,
че ищецът е преживял емоционално тежко близо тригодишния период на
наказателното производство, което освен върху емоциалното и психическо състояние,
му се е отразило и на здравословното. Изпитвал душевен дискомфорт, стрес и
унижение, наред с които- високо кръвно, депресивни състояния, за които е приемал
медикаменти, и безсъние. Ангажираните свидетелски показания за състоянието му си
кореспондират и са възприети от първоинстанционния съд като обективни, като няма
основание за обратен извод.
По отношение на фактическата обстановка и правните изводи относно
основателността на претенцията, съдът на основание чл. 272 ГПК препраща към
5
мотивите на първата инстанция.
По основанието на претенцията и при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, първоинстанционният съд е взел предвид посочените
обстоятелства, както и обстоятелството, че още първата СХМЕ е установила
отрицателни данни за наличие на алкохол в кръвта на ищеца, наред с които възрастта
на ищеца и чистото му съдебно минало, за да прецени негативния ефект от
незаконното обвинение.
По отношение на спорния въпрос- размера на претенцията, настоящият съд
отчита, че справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на
неимуществените вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага имат за своя притежател/така напр. решение № 12/30.04.2020
г. по гр. д. № 1513/2019 г., решение № 293/17.03.2020 г. по гр. д. № 3963/2018 г ВКС и
др./. Формирана е трайна и непротиворечива съдебна практика на ВС и на ВКС,
включително и задължителна – ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС; решение № 137/09.08.2022 г. по гр. д. № 3428/2021 г.,
III ГО; решение № 79/17.07.2018 г. по гр. д. № 2034/2017 г., IV ГО; решение №
165/16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г., III ГО; решение № 149/02.05.2011 г. по гр. д.
№ 574/2010 г., III ГО; решение № 65/04.05.2022 г. по гр. д. № 2601/2021 г., III ГО;
решение № 50077/16.05.2023 г. по гр. д. № 937/2022 г., III ГО; решение №
50004/17.06.2024 г. по гр. д. № 2092/2021 г., III ГО и др. Обобщено, тя налага
тълкуването, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди
следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Съгласно чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка на всички установени обстоятелства, имащи отношение към приложението
на чл. 52 от ЗЗД, без да игнорира едни, респ. да отдава прекомерно значение на други,
като посочи в мотивите към решението си какво е тяхното значение за определяне на
обезщетението по справедливост. Справедливостта, като критерий за определяне на
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Ето защо
справедлив е този размер на паричното обезщетение на неимуществено увреждане,
който е основан и извлечен от обективно съществуващите и установени във всеки
конкретен случай обстоятелства. Тези обстоятелства в хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ са вида, характера и тежестта на неимущественото увреждане; тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, извършените процесуални действия с участието на
пострадалия, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения
и професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; постановени
осъдителни присъди по наказателното производство; стигнало ли се е до разстройство
на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за
развитието на заболяването. Съдебното минало и наличието на други предишни
осъждания следва да бъдат отчетени при преценка на личността на ищеца, която,
ведно с начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография, възраст,
обуславят и интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за
справедливост. Възприето е още разбирането, че когато едно лице е осъждано и за
други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези
на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение.
Неимуществените вреди нямат стойностно изражение, поради което размерът на
паричното обезщетение за тях се определя от съда по вътрешно убеждение по
6
справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД във всеки конкретен случай въз основа на
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики.
Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя глобално
на база обществения критерий за справедливост към датата на деликта, изхождайки от
обществено- икономическите условия на живот, икономическият растеж, стандартът
на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните
възможности в страната към датата на увреждането, като присъдената от този момент
лихва има компенсаторен характер. Размерът на присъденото обезщетение също така
не може да служи като източник за неоснователно обогатяване. Справедливостта
изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на възприетото в
обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид,
поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези.
Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа
в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите,
което само по себе си е също вид морално обезщетяване, наред с паричното.
В този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е "абстрактно"
понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят
обективни характеристики. Преценявайки съвкупно установените по делото
обстоятелства: характера и интензитета на претърпените вреди, в т.ч. твърденията за
настъпили вследствие на поддържаното незаконно обвинение депресивни състояния,
наложили медицинско лечение; вида и продължителността на наказателното
производство; обстоятелството, че срещу ищеца не са взети мерки за неотклонение,
които да ограничават правото му на свобода и свободно придвижване, както и на
възможността му да полага труд или извършва друга дейност; престъплението, за
което е бил преследван ищецът, не е "тежко" по смисъла на чл. 93, ал. 7 НК, респ.
наказуемо е с "лишаване от свобода" от 1 г. до 3 г. и глоба от 1000 лв. до 5000 лв.;
икономическите условия и стандарта на живот в страната за периода 2021-2023 г.;
възрастта на ищеца към момента на деликта -на 25 г., учащ се във висше учебно
заведение, настоящата инстанция намира, че претенцията е основателна до размера на
7000 лв. Спецификата на случая изисква да се отчете обстоятелството, че от
заключението на изготвената от вещи лица при ВМА гр.София повторна тройна
съдебна химикотоксикологична /токсикохимична/ експертиза се установява, че
разликата в показанието на техническото средство –дрегер, отчело 1,92 промила
съдържание на алкохол в издишания от ищеца въздух, и газхроматографското
изследване на пробата кръв на ищеца не би могла да се дължи на грешка в
измерването с техническото средство, като вещите лица посочват, че са налице
сериозни предпоставки за възникване на съмнения в представителността на кръвните
проби по отношение на съдържанието в тях на етилов алкохол. В тази връзка в хода на
досъдебното производство са провеждани ритмично процесуално-следствени
действия, като за установяване на обективната истина са приобщени заключения на
химическа експертиза №***, повторна тройна съдебна химикотоксикологична
7
/токсикохимична/ експертиза, протокол № *** за извършена комплексна експертиза,
ДНК експертиза №*** и допълнителната повторна тройна съдебна
химикотоксикологична /токсикохимична/ изх. № ***, като с оглед необходимостта от
приобщаване на експертни заключения разследването е било с разумна
продължителност. Съдът в същото време не приема за установено, че по повод
незаконното обвинение ищецът е понесъл вреди от уронване на авторитета и престижа
в обществото, доколкото по делото не са събрани категорични доказателства, че
повдигнатото му обвинение е станало достояние на неограничен кръг лица.
Недоказани са и неимуществените вреди, понесени от ищеца вследствие на твърдяна
раздяла с приятелката му, причина за което да е станало повдигнатото му незаконно
обвинение.
Предвид изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да
се отмени в обжалваната част за размера над 7000 лв. до присъдените 9000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди. В останалата част решението следва да се
потвърди като правилно и законосъобразно.
Ответната страна дължи и мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на
забавата-датата на влизане в сила на съдебния акт, с който ищцовата страна е призната
за невиновна по повдигнатите обвинения- 17.10.2023 г. (така-ТР № 3/2004 г. на ВКС
ОСГК, т. 4, абз. ІІ).
По разноските:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна, решението на
първоинстанционния съд следва да се ревизира и в частта за разноските. Следва да се
намалят присъдените в полза на ищеца разноски до размер от 705,83 лв.
За въззивното производство на въззиваемата страна следва да се присъдят 933,33
лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение съобразно крайния изход на спора
пред въззивния съд.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 117/13.02.2025 г., постановено по гр.д. № 5762/2024 г. по
описа на РС-Перник, поправено с решение №450/12.05.2025 г., постановено по гр.д. №
5762/2024 г. по описа на РС-Перник, в частта, с която e уважен предявеният от М. К.
Н., с ЕГН ********** с адрес: *** срещу Прокуратура на Република България, с адрес:
гр. София, бул. "Витоша" № 2, иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за
сумата над 7000 лв. до 9000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 17.10.2023 г. до окончателното плащане, както и за присъдените
разноски за сумата над 705,83 лв. до 907,50 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. Н., с ЕГН ********** с адрес: *** срещу
Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул. "Витоша" № 2, иск с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ за сумата над 7000 лв. до 9000 лв.,
8
обезщетение за неимуществени вреди от повдигането срещу ищеца на обвинение по
ДП № 35/2021 г. по описа на 02 РУ при ОД МВР-Перник, пр.пр.№288/2021 г. по описа
на РП-Перник, за което впоследствие е оправдан с присъда № 23 от 30.05.2023 г.,
постановена по НОХД № 1368/2022 г. по описа на Районен съд Перник, потвърдена с
решение № 71/17.10.2023 г. по ВНОХД № 361/2023г. по описа на Пернишкия окръжен
съд, ведно със законната лихва от 17.10.2023 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 117/13.02.2025 г., постановено по гр.д. №
5762/2024 г. по описа на РС-Перник, поправено с решение №450/12.05.2025 г.,
постановено по гр.д. № 5762/2024 г. по описа на РС-Перник, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, с адрес: гр. София, бул.
"Витоша" № 2, да заплати на М. К. Н., с ЕГН ********** с адрес: *** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 933,33 лв. разноски във въззивното производство.
В останалата част първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в
сила.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от получаване на съобщението от страните, при наличие на предпоставките по
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9