№ 214
гр. Пазарджик, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220201256 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. С. Т. от гр.Първомай, депозирана чрез адв.С.
Х. от АК- Хасково, против НП №24-0340-000906 от 20.08.2024г. на ВПД
началник РУ- Септември, ОДМВР- Пазарджик, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания, както следва:
-за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП-
глоба в размер на 20 лева и
-за нарушение на чл.137б ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.10 от
ЗДвП- глоба в размер на 50 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до твърдения за
материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска.
Жалбоподателят намира, че деянието по чл.147 ал.1 от ЗДвП не е извършено
от субективна страна, доколкото процесният автомобил не е негова
собственост и той не е бил наясно, че същият не е преминал ГТП. Отделно от
това счита, че АНО не е посочил в атакуваното НП конкретната хипотеза на
нарушението, предвидено в нормата на чл.137б ал.1 от ЗДвП, за която е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. С тези доводи
моли за отмяна на НП и претендира сторените разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от пълномощника адв.Славчо Х., който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения, които доразвива в становището си по
съществото на спора. Пледира за отмяна на атакуваното НП в частта относно
нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП и моли за присъждане на разноските по
делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законен или
процесуален представител. По делото е получено писмено становище от
пълномощник на директора на ОДМВР-Пазарджик, с което моли обжалваното
НП да бъде потвърдено, във връзка с което излага бланкетни съображения.
Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното адвокатско
възнаграждение от ответната страна и претендира присъждане на разноски
под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, като провери основателността на жалбата и
съобрази становищата на страните, съгласно закона, по вътрешно
убеждение и след анализ на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на
04.08.2024г., в 10:20 часа, в общ.Септември, на път I-8, в посока за
гр.Пазарджик, е управлявал лек автомобил БМВ 530 Д с рег.№ ***,
собственост на К. Т. Х. ЕГН ********** от гр.Джебел, обл.Кърджали, като
при извършената му проверка от полицейските органи е установено, че
управляваното МПС не било представено на ГТП, както и че водачът, в
нарушение изискванията на Глава II, Раздел XXV, превозва дете на 5 години,
без да използва система за обезопасяване по време на движение.
Нарушенията били установени от полицейските служители при РУ-
Септември, ОДМВР- Пазарджик- Д. П. и В. И.. За така констатираните от тях
нарушения на чл.147 ал.1 от ЗДвП и чл.137б ал.1 от ЗДвП св.Д. П.- ст.полицай
при РУ- Септември, ОДМВР- Пазарджик съставила АУАН с бл.
№1174773/04.08.2024г. Актът бил предявен и връчен срещу подпис на
жалбоподателя без направени от негова страна писмени възражения.
Въз основа на така съставения АУАН на 20.08.2024г. било издадено
2
атакуваното НП. То било връчено лично на санкционираното лице на
02.09.2024г. Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда чрез
електронен подпис на 12.09.2024г. При това положение въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.59 ал. ал.2 от ЗАНН и от
лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в материалите по
АНП, и изцяло от показанията на св.Д. П. и св.К. Х.. Съдът кредитира
приобщените по делото писмени и гласни доказателства, тъй като ги намери
за безпротиворечиви и достоверни.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че жалбата е основателна, поради следните съображения:
1/По отношение нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП, с което на
жалбоподателя на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 20 лева:
Въззивният съд намира, че НП не отговаря на изискванията на чл.57 ал.1
т.5 от ЗАНН в частта, в която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.147 ал.1 от
ЗДвП, тъй като в НП липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението.
От фактическа страна е посочено, че водачът „управлява МПС, без да го е
представил на ГТП“. Това деяние е квалифицирано като нарушение по чл.147
ал.1 от ЗДвП, която разпоредба императивно регламентира задължението
МПС, които се управляват и са регистрирани в страната, да бъдат представяни
на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. В НП, а и в предхождащия го АУАН, обаче не е посочено дали
изобщо, или съответно кога, е бил извършен годишен технически преглед на
процесния автомобил, респективно кога е следвало отново да бъде представен
същият на технически преглед. Поради това не може да се проследи дали
срокът за това е изтекъл към датата на проверката, извършена от
полицейските служители. При вменяване на извършено нарушение чрез
бездействие на санкционираното лице да изпълни свое правно задължение, то
за да е налице годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при
описанието на нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна
3
дата, до която е следвало да бъде изпълнено това задължение. Твърдението
единствено, че процесното МПС не е било представено на ГТП, без да е
отразена датата, на която е следвало да бъде сторено това, не представлява
надлежно твърдение за факт, който е индивидуализиран по време. Липсата на
надлежно описание на нарушението води до невъзможност за
санкционираното лице да разбере какво точно нарушение му е вменено и
срещу какви факти да се защитава, което несъмнено нарушава правото му на
защита. Същото препятства и осъществяването на съдебен контрол върху
атакуваното НП. Гореизложеното налага извод, че обжалваното НП е
незаконосъобразно в частта си по т.1, с която на основание чл.185 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева и следва да бъде отменено и в тази част.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно изготвена
по делото справка за МПС /л.17 от делото/, процесният лек автомобил към
инкриминираната дата не е бил собственост на нарушителя. В същото време
от показанията на св.К. Х. се установи, че той и жалбоподателят изобщо не се
познавали. В началото на м.01.2024г. св.Х. предал колата на свой познат от
гр.Асеновград, който дал обещание, че ще му съдейства за продажбата й.
Именно последният предоставил за ползване процесният лек автомобил на
жалбоподателя. В този смисъл по делото не се събраха доказателства за това
същият да е бил наясно, че МПС не е било представено на ГТП, поради което
деянието, квалифицирано от АНО като нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, не
е извършено от субективна страна.
2/По отношение нарушението по чл.137б ал.1 от ЗДвП, с което на
жалбоподателя, на основание чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП е наложени глоба в
размер на 50 лева:
Както вече беше посочено по-горе, в наказателно постановление,
съгласно изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, следва да е изложено пълно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и
законовите разпоредби, които са нарушени. Поради което и с оглед
осигуряване защитата на лицето, срещу което НП е издадено, е необходимо
наличието на единство между посочените като нарушени законови разпоредби
и словесното описание на нарушението.
Съгласно, нормата на чл.137б ал.1 от ЗДвП, системите за обезопасяване
4
на деца в зависимост от теглото на тези, за които са предназначени, се
класифицират в пет групи: 1./ група 0- за деца с тегло под 10 кг; 2./ група 0+-
за деца с тегло под 13 кг; 3./ група I- за деца с тегло между 9 и 18 кг; 4./ група
II- за деца с тегло между 15 и 25 кг; 5./ група III- за деца с тегло между 22 и 36
кг.
В случая в АУАН и НП отсъства конкретизация на теглото на
превозваното дете, което е основният разграничителен критерий по чл.137б
ал. 1 от ЗДвП, доколкото възрастта не може да бъде определяща за
съотнасянето на нарушението към съответната група, предвид спецификата
във физиологичното развитие на всяко едно дете. Отделно от това в АУАН и
НП не е посочено коя от предвидените в закона 5 групи системи за
обезопасяване не е била използвана от водача в конкретния случай.
По-нататък, съгласно чл.137б ал.2 от ЗДвП, който е част от посочената в
НП Глава II, Раздел XXV, системите за обезопасяване на деца се подразделят
на два класа:1./ пълен клас, който включва комбинация от ленти или гъвкави
компоненти с осигуряваща ключалка, регулиращи и присъединителни
устройства и в някои случаи допълнителна седалка и/или защитна преграда, и
могат да се закрепват чрез нейната вградена лента или ленти; 2./ непълен клас,
който представлява цялостна система за обезопасяване на деца и може да
включва частично обезопасително устройство в комбинация с обезопасителен
колан за възрастни, който обхваща тялото на детето или задържа
устройството, в което детето е поставено. В настоящия казус в АУАН и НП не
е посочено каква е следвало да бъде използваната в процесния автомобил
обезопасителна система за деца.
Както вече беше посочено, липсата на надлежно описание на
нарушението води до невъзможност за санкционираното лице да разбере
какво точно нарушение му е вменено и срещу какви факти да се защитава,
което несъмнено нарушава правото му на защита. Така допуснатите от АНО
пропуски при издаване на атакуваното НП касателно нарушението по чл.137б
ал.1 от ЗДвП засягат съществено правото на защита на жалбоподателя. Поради
това наказателното постановление и в тази му част като незаконосъобразно
следва да бъде отменено, независимо от факта, че по делото се установи, че
жалбоподателят е осъществил така вмененото му нарушение по чл.137б ал.1
от ЗДвП, като е превозвал дете, без да спазва изискванията на Глава II, Раздел
5
XXV.
При този изход на делото- отмяна на НП, основателна е претенцията на
процесуалния представител на въззивника за присъждане на разноските за
заплатен адвокатски хонорар. Това е искане е направено своевременно, а
именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за
решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на
делото и съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща
към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие /л.36 гръб/, от който се установява, че договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева жалбоподателят е заплатил в брой. При
това положение ОД на МВР- Пазарджик, към което учреждение е
структуриран органът, издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от
бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски.
Направеното възражение за прекомерност на претендираните разноски от
страна на въззиваемата страна е неоснователно, тъй като претендираният
размер на адвокатското възнаграждение макар да не е съобразен с
минималния предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, е
съразмерен с оглед обстоятелството, че с обжалваното НП са наложени две
отделни административни наказания за различни нарушения, което
обосновава отделна защита и съдействие по всеки един материален интерес.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №24-0340-000906 от 20.08.2024г. на ВПД началник РУ-
Септември, ОДМВР- Пазарджик, с което на И. С. Т. ЕГН ********** от
гр.Първомай са наложени административни наказания, както следва:
-за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП-
глоба в размер на 20 лева и
-за нарушение на чл.137б ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.10 от
ЗДвП- глоба в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР- Пазарджик, представлявана от директор, ДА
6
ЗАПЛАТИ на И. С. Т. ЕГН ********** от гр.Първомай, сторените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7