Решение по дело №2231/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 132
Дата: 17 февруари 2020 г. (в сила от 5 март 2020 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20195220202231
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Пазарджик,

17,02,2020г.

В    И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Пазарджишкият  районен съд,  НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в публичното заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета  година, в състав:                                                                       

                                                        Председател: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

при секретаря Х. В., като разгледа докладваното от районен съдия  РАДИНА нахд № 2231/19  по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба С.Й.Х. ЕГН********** с адрес *** против Наказателно постановление №№ 19-1006-001909/ 07.06.2019 г. на началник група СПП  към ОДМВР Пазарджик, с което на жалбоподателя на основание  чл.177, ал.6, пр.ІІ от ЗДвП  е наложена - глоба в размер на 200 лв.

С жалбата се заявява незаконосъобразност, претендирана за НП с доводите за материално-правна неизправност на НП.

В съдебно заседание  жалбоподателят настоява, чрез своя процесуален представител,  да се отмени НП .

Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител.

Съдът, след като се запозна с доказателствата  по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 14,05,19г. жалбоподателят управлявал в гр.Пазарджик лек автомобил СИТРОЕН КСАРА ПИКАСО с рег.№ ******,  френска регистрация. Около 14ч. се движел по ул. „ Пловдивска“ и пред № 8 бил спрян за проверка от автоконтрольр св. Л.. Припоискване на документите на водача и на автомобила, жалбоподателят представил договор от 26,03,19г., въз основа на който свидетелят приел, че той е придобил на тази дата МПС и след като установил, че то не е регистрирано, съставил на място АУАН за нарушение по чл. 145, ал.4 от ЗДвП.

Актът е надлежно предявен и е връчен препис срещу подпис, а въз основа на него е издадено атакуваното НП. .

Против последното се правят неоснователни процесуални възражения. Описанието на нарушението в него е напълно идентично с това в АУАН и от него става ясно, че се вменява бездействие по отношение задължението по чл.- 145, ал.2 от ЗДвП - в едномесечен срок от придобиване на МПС по договор от 26,03,19г.  то да се представи за регистрация в службата по регистрация  по постоянен адрес на собственика.  В акта наистина не се сочи, че възприетата правна квалификация по чл. 145, ал.4 е в привръзка с чл. 145, ал.2 от ЗДвП, която всъщност въвежда задължението за регистрация ( а ал.4 урежда частни случаи на начин  и място на придобиване на собственост - извън РБ и чрез публична продан ) . Но пък са посочени всички обстоятелства, които имат отношение към състава на нарушението по чл. 145, ал.4 , която норма препраща към ал.2 , поради което и при положение, че се сочи като виновно нарушена чл. 145, ал.4 от ЗДвП, не може да се приеме, че има засягане на правото на защита. Посочено е и най-важното обстоятелство, свързано с нарушението, а именно датата на придобиване на процесното МПС. Нарушението се състои в неспазването на предоставения едномесечен срок за регистрация, който тече от придобиването на МПС и като такава дата съставителя на акта и автора на НП са приели датата на договора за продажба , предвид уговореното в него.

Спазени са всички процесуални изисквания относно съставяне и съдържание на двата акта, тяхното надлежно предявяване и  връчване.

Нарушението обаче не е доказано по същество. Както вече се коментира горе във връзка с описанието н нарушението и акта, и в НП е възприето,че жалбоподателят е собственик, каквото качество той несъмнено следва да притежава, за да бъде субект на задължението по чл. 145, ал.4 вр. ал.2 от ЗДвП. За установяване на правото на собственост обаче са представени два договора, първият от които а л. 14 и с дата 26,03,19 - за закупуване в гр. Пазарджик на процесния автомобил от заложна къща , а вторият - отново за закупуване от заложна къща на 06,10,2018г. И по двата договора като купувач се сочи жалбоподателя. Във връзка с договорите възниква следния въпрос - кога е било придобито правото на собственост . за да се отговори на този въпрос обаче следва да е представен договор, който е предвидената от закона форма, годна да породи транслативен ефект по отношение правото на собственост, а тя съгласно чл. 144, ал.2 вр. ал.1  ЗДвП , доколкото се касае до лек автомобил, е писмена, но с нотариална заверка на подписите.  Нито един от двата договара не съдържа нотариална заверка на подписите. По делото административно-наказващият орган не е представил договор за продажба на процесното МПС в полза на жалбоподателя, който да е с нотариална заверка на подписите. Това прави напълно недоказана собствеността на процесното МПС по отношение на жалбоподателя, респ. той не е субект на задължението по чл. 145, ал.4 вр. ал.2 от ЗДвП.

Като е направило обратния извод наказващият орган е санкционирал неоснователно жалбоподателя и НП, с което е реализираната отговорността следва да се отмени.

    По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

                                              

                                               Р       Е       Ш     И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№ 19-1006-001909/ 07.06.2019 г. на началник група СПП  към ОДМВР Пазарджик, с което на С.Й.Х. ЕГН********** с адрес *** на основание  чл.177, ал.6, пр.ІІ от ЗДвП  е наложена - глоба в размер на 200 лв.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за изготвянето му.                                        

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: