Решение по дело №824/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 юли 2019 г. (в сила от 28 септември 2019 г.)
Съдия: Михаил Ангелов Алексов
Дело: 20191720100824
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1054

гр. П., 05.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., гражданско отделение, IV-ти състав, в открито съдебно заседание проведено на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ

при участието на секретаря КАПКА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 824 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена

от Т.И.М., с ЕГН ********** с адрес ***

срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор

С искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на „Топлофикация- П.” ЕАД- гр.П. сумата от общо 1022.59 лв. /Хиляда двадесет и два лв. и 59 ст./, от която главница в размер на 1022.59 лв. /Хиляда двадесет и два лв. и 59 ст./, представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., кв. "***за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г.

Съдът намира,  че е сезиран с обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД.

Ищецът твърди, че за горепосочените вземания не са предприети действия по принудително изпълнение, не било образувано изпълнително производство. Извършено е било частично плащане, като последното такова е било през 2010г., след което е останал непогасен остатък в размер на  е издаден изпълнителен лист от  г. по гр. д. №  по описа на Пернишки районен съд. Ответникът образувал изпълнително дело №  г. по описа на 1022.59 лв.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от общо 1022.59 лв. /Хиляда двадесет и два лв. и 59 ст/- главница, представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., кв. "***за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г.

Исковата молба с приложенията е връчена на ответника

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован, чрез процесуални си представител, моли да бъде уважена изцяло и бъдат присъдени направените по делото разноски за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, в открито съдебно заседание редовно призован, чрез процесуалния си представител моли да бъде отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното

Видно от представените по делото писмени доказателства и в частност изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, за процесния период от 01.05.2007г. до 30.04.2009г. ответното дружество е начислило задължения на ищеца в размер на 3122,59 лв., от която сума ищцата е погасила сумата от 2100,00 лв., като последното плащане е извършено на 29.11.2010г. След тази дата не са извършвани погашения от страна на ищцата.

По делото не бяха ангажирани доказателства, че давността е прекъсвана от ответното дружество.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 111 от ГПК, за признаване на установено, спрямо ответника, че ищеца не дължи посочените суми предвид погасяването им по давност.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност. Задължението за заплащане на топлинната енергия възниква за потребителя й, който по смисъла на § 1, т.42 от Закона за енергетиката е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. поради което и с оглед даденото тълкувателно разрешение с ТР № 3 / 2011г. на ОС на ГТК на ВКС, след като тази сума, обаче, не се дължи еднократно, а ежемесечно, т.е. през определен период от време, означава, че за абоната задължението за плащане възниква с настъпване на уговорения в договора падеж за всеки месец поотделно. Предвид на това, следва да се приеме, че е налице периодично задължение. Видно от разпоредбата на чл. 111, б. “в” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. От посоченото следва, че в случая приложима е кратката тригодишна погасителна давност.

По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането.

Следователно след 30.05.2009г. /датата на последното плащане от ищцата/ до 05.02.2019г. /датата на подаване на исковата молба/ не са били извършвани изпълнителни действия или други действия по принудително събиране на вземането, които да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането и да водят до прекъсване на давността.

Следователно давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е изтекла на 30.05.2012г.

Поради това съдът намира, че по отношение на вземането за заплащане на цена за доставена в имота на ищеца топлинна енергия за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г.  е изтекъл приложимият специален тригодишен давностен срок, с което същото следва да се счита за погасено, а оттам и за недължимо.

При това положение съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането на ищцовата страна  за присъждане на разноски в размер на 450.00 лв. съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, от които 50.00 лв – заплатена държавна такса, 300.00 лв. – възнаграждение за един адвокат и 100.00 лв. – депозит за съдебно-икономическа експертиза.

При този изход на спора ответникът няма право на разноски.

По изложените мотиви съдът

Р  Е  Ш  И:

    ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск  с правно основание чл. 124, ал. 1  ГПК, че Т.И.М. с ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор сумата от общо 1022.59 лв. /Хиляда двадесет и два лв. и 59 ст./, - главница, представляваща стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се на адрес гр. П., кв. "***за периода от 01.05.2007г. до 30.04.2009г., поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ - П.” АД ЕИК ********* Гр. П. 2303 кв. „Мошино” ТЕЦ „Република” представлявано от Изпълнителния директор да заплати на Т.И.М. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 450.00 лв. /Четиристотин и петдесет лв. и 0 ст./ за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване  в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.