Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31. 07. 2020 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесети юли, две хиляди и двадесета
година, в състав :
Председател:
Пламен Петков
Членове: 1. Недялка Николова
2. Анелия
Игнатова
при участието на секретаря
Христина Боровинова и прокурора Христина Лулчева, като разгледа докладваното от съдията Петков,
в.н.о.х.д. № 734 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по постъпила жалба от адв. Е.М. от САК - защитник на подс.
И.Т.В., с установена по делото самоличност, против присъда № 17 от 12. 06. 2019
год., постановена по н.о.х.д. № 120 / 2019 год. по описа на Районен съд - С..
С посочената присъда на първи
състав на първоинстанционния съд, подсъдимият В. бил
признат за виновен в това, че на 20 октомври 2017 година, около 17 : 35 часа, в
гр. С., по улица „******" е управлявал моторно превозно средство - товарен
автомобил „МЕРЦЕДЕС 208 С" с per.
№ ******, без да има такова право и без да притежава съответното свидетелство
за управление на МПС, като деянието е извършено в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление на МПС с наказателно постановление НП № 1226/08. 07.
2013 година, издадено от Началника на РУ на МВР-С. и влязло в сила на 27. 12.
2016 година, поради и което и на основание чл. 343в, ал. 2 от НК и при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било наложено наказание от осем
месеца „лишаване от свобода" и „глоба" в размер на 500 лева. Състава
на районния съд на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изпълнението на
определеното наказание „лишаване от свобода" с изпитателен срок от три
години.
В
жалбата на защитника на подс. В. се твърди, че
присъдата е постановена при допуснати нарушение на материалния закон и съществено
ограничаване процесуалните права на подсъдимото лице. Навеждат се доводи, че
състава на решаващият съд не се е съобразил с разпоредбата на чл. 78а от НК и
задължителните указания дадени в TP № 2 от 28. 02. 2018 год. по т.д. № 2 / 2017
год. на ОСНК на ВКС.
Подс. В.
не се явява в съдебно заседание пред въззивния съд.
Защитникът му - адв. Е.М. от САК поддържа
депозираните жалба и допълнение към нея като пледира, исканията да бъдат
уважени така както са направени.
Районна прокуратура - С. не е
депозирала становище по жалбата.
Представителят на С.о.п. поддържа
становище, че жалбата е неоснователна и пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен съдебен акт.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като обсъди
депозираната жалба ведно с допълнението, взе предвид становищата на страните и
извърши служебна проверка на атакуваната присъда и материалите по делото, с
оглед разпоредбата на чл. 314 от НПК, прие за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА - присъдата
на първи състав на Районен съд - С. следва да бъде изменена в санкционната й
част, а подс. В., освободен на основание чл. 78а от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
Това е така поради следните
съображения:
От фактическа страна първи състав
на първоинстанционният съд обосновано е приел, че на
20 октомври 2017 година, около 17 : 35 часа, в гр. С., по улица
„Македония", подс. В. е управлявал моторно
превозно средство - товарен автомобил „МЕРЦЕДЕС 208 С" с
per. № ******, без да има такова право и без да
притежава съответното свидетелство за управление на МПС, като деянието е
извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на МПС без съответното свидетелство за управление на МПС с
наказателно постановление НП № 1226/08. 07. 2013 година, издадено от Началника
на РУ на МВР-С. и влязло в сила на 27. 12. 2016 година. /Междувпрочем,
както подс. В., така и неговия защитник изрично са
заявили в съдебно заседание на 12. 06. 2019 год., че фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт се признават изцяло - в.ж. л. 39 и
40 от първ. пр.-во/.
При така установеното от
фактическа страна, правилно и законосъобразно първи състав на първоинстанционният съд е приел, че подсъдимия В. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343в, ал. 2 от НК.
Настоящият въззивен
съдебен състав споделя фактическите констатации на районния съд, защото те
почиват на вярна и точна интерпретация на събраните гласни и приобщените по
реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства. Иначе казано, приетото от
състава на районния съд като установено от фактическа страна, се базира на
установените по делото доказателства, събрани и проверени посредством различни доказателствени средства, които не са противоречиви и
взаимно се допълват. Липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и
оценка на доказателствата, като същевременно не са били и допуснати нарушения
на процесуалните правила явяващи се съществени, по смисъла на разпоредбата на
чл. 348, ал. 3 от НПК.
Извършеното от подс.
В. престъпление е правилно квалифицирано, като първи състав на първоинстанционния съд е изложил аргументирани съображения
в тази насока. Както преките, така и косвените доказателства събрани по делото,
при техния логически анализ водят до единствено възможното заключение, че
действително подсъдимия е осъществил престъплението в чието извършване е бил
признат за виновен.т.е. липсва нарушение на разпоредбата на чл. 303, ал. I от НПК недопускаща присъдата да почива на предположения, тъй като в настоящия
случай събраните по делото доказателства изобличават поде. В. като извършител
на деяние, субсумируемо под нормата на чл. 343в, ал.
2 от НК.
Правилно е преценено и това, че
обсъжданото престъпление е осъществено при форма на вината пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК, а именно, че подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието е неговите последици
и е искал настъпването на последните.
Съставът на първоинстанционният
съд обаче е отказал да удовлетвори сторено от страна на защитата на подсъдимия доказателствено искане, което бе уважено от въззивния съд, а именно, да бъде приобщено заверено копие
от акта за образуване на изпълнително дело, водено срещу подс.
И.Т.В..
След приобщаване на посоченото
по-горе писмено доказателство /в.ж. л. писмо вх. № 2159 от 10. 03. 2020 год. по
описа на СОС/ и съобразяване с указанията дадени в т. 7 и т. 8 на TP № № 2 /
2017 год. по т.д. № 2 / 2017 год. на ОСНК на ВКС се налага извода, че по делото
се установява наличие на хипотезата на чл. 78а от НК - подсъдимият е
пълнолетен, неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава VIII, раздел IV от НК, за престъплението в извършването на което е признат
за виновен, се предвижда наказание „лишаване от свобода" от една до три
години и „глоба" от 500 до 1200 лева, а с деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди, т.е.„ че са налице всички
кумулативно изискуеми предпоставки за освобождаване на дееца от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. Поради и това, обжалваната
присъда ще следва да бъде изменена, като подс. В.
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание „глоба".
При индивидуализацията на размера на
административното наказание, съдът взе предвид както степента на обществена
опасност на личността на подс. В., така и сравнително
невисоката степен на обществена опасност на деянието. Отчете като смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства липсата на констатирани други противоправни прояви и добрите характеристични данни, а
като отегчаващи, мнвогобройните му санкционирания за
нарушаване правилата за движение по пътищата. Така, при превес на смекчаващите
наказателната отговорност на дееца обстоятелства, състава на въззивния съд намира, че на поде. В. следва да бъде
наложено административно наказание „глоба" в размер над минималния
предвиден от законодателя, а именно, глоба в размер на 1500 лева.
С посочения определен размер на
административното наказание се постига баланс не само между генералната и
индивидуалната превенция, но се и постига необходимото възпиращо и възпитателно
въздействие върху самия деец.
При извършената служебна проверка
на първоинстанционният акт съобразно разпоредбата на
чл. 314, ал. I от НПК, въззивния съд не констатира
наличие на основания за неговото отменяване или изменяне, извън горепосоченото.
Всичко изложено по - горе, обуславя извода на Софийският окръжен съд
като решаващ делото по същество, че следва да постанови решение с което измени
обжалваната присъда постановена от първи състав на С.ския
районен съд в посочения в мотивите на решението смисъл, потвърждавайки първоинстанционния акт в останалата му част.
Воден от горното и на основание
чл. 334, т. 3 във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 4 от НПК,
С. ОКРЪЖЕН съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА присъда № 17 от 12.
06. 2019 год., постановена по н.о.х.д. № 120 / 2019 год. по описа на Районен
съд - С. в частта с която на подс. И.Т.В. с
установена по делото самоличност е наложено наказание „лишаване от
свобода" за срок от осем месеца и „глоба" в размер на 500 лева, като
на основание чл. 78а от НК ОСВОБОЖДАВА подс. И.Т.В.,
с установена по делото самоличност, от наказателна отговорност за извършеното
от него деяние по чл. 343в, ал. 2 от НК и му НАЛАГА административно наказание
глоба в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
ОТМЕНЯВА присъдата в частта с която изтърпяването на наложеното
наказание „лишаване от свобода" е било отложено с изпитателен срок от три
години.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата й част.
Решението не подлежи на
обжалване или протестиране.
Председател :
Членове: 1 .
2 .