ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 428
гр. Велико Търново , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети май,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Пламен Борисов
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500247 по описа за 2021 година
С Определение №507 от 16.03.2021 г., постановено по гр.д. №622/2021 г. на Районен
съд- Велико Търново, на основание чл. 118 от ГПК съдът е прекратил производството по
гр.д. №622/2021г. пред Великотърновски районен съд като родово неподсъдно и е изпратил
делото по подсъдност Великотърновски окръжен съд.
Ищците по делото Т. В. Т., с ЕГН: ********** и К. Н. Т., ЕГН: **********, и
двамата с постоянен адрес гр. В. Т., ул. „Х. К.“ № 2 чрез своя процесуален представител
обжалват постановеното определение, като намират, че съдебният акт е неправилен и
противоречащ на текстовете на чл. 69 и сл. от ГПК, както и на правилата за определяне от
страна на съда на вида на търсената защита. Жалбоподателите намират, че
първоинстанционният съд неправилно се е произнесъл по цената на иска, предявен от
ищците чрез увеличаването й по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК. Излагат твърдения за отказ от
правосъдие или забавено такова. Излагат съображения за редовност на исковата молба и
необходимост от допускане на обезпечителни мерки по предявена от ищците молба. Твърди
се, че в две уточнения на исковата молба са заявили, че отричат не съществуването на
вземането, чието битие било латентно, а се отрича правото на принудително изпълнение
срещу недвижим имот, находящ се в гр. В. Т. ул. „К." № 11, секция Б -самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10447.502.53.2.38, представляващ гараж №18. Твърдят, че с
исковата претенция се опитват да установят, че изпълняемото право (в смисъл на право на
принудително изпълнение) е отпаднало поради настъпила погасителна давност. Считат, че
релевираните факти, наведени с исковата молба, са относими само по отношение правото на
съществуване на принудително изпълнение срещу конкретен недвижим имот, а не спрямо
целия изпълнителен процес в смисъла на 69, ал. 1, т.1 ГПК. Твърди се, че възприетият от
съда извод, че търсената съдебна защита е да се отрече паричното вземане, обективирано в
Заповед за изпълнение № 2851 и Изпълнителен лист № 3708 и двата от 13.10.2010г.,
издадени по ч. гр.д. №4328/2010г. по описа на ВТРС, би бил относим в хипотеза на предявен
иск от длъжника по изпълнителния титул, в който той заявява, че е настъпила погасителна
давност за принудителното изпълнение на цялото парично притезание, посочено в
1
изпълнителния лист, или основавайки се на факти свързани с плащане, прихващане и/или
други подобни, имащи пряко отношение към размера на вземането. Излага се становище, че
цената на иска е следвало да бъде определена като такава по чл. 69, ал. 2 ГПК. Твърди се, че
след указания, дадени от първоинстанционния съд, са оценили интереса по делото на
стойност близка до пазарната стойност на недвижимия имот - 12 677.69 лв., тъй като
намират, че бранят това свое имуществено право по един индиректен начин - отричайки
правото на принудително изпълнение срещу него. Считат, че съдът неправилно е упражнил
правомощието си по чл. 70, ал. 1, предл. второ ГПК и е определил цената на иска в размер
на цялото парично вземане. Намират, че развитите доводи във връзка с неделимостта на
ипотеката са абсолютно неотносими към фактическия състав по определяне на цената на
иска и намират за несъстоятелно приетото от съда, че ипотекарният длъжник отговаря за
целия размер на вземането, а не само до размера на цената, която ще бъде получена от
продан на неговия имот. Молят да бъде отменено обжалваното определение и делото да
бъде върнато на ВТРС с указания на ВТРС за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Настоящото производство е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 121 от ГПК.
Великотърновският окръжен съд, като са запозна с оплакванията в жалбата и
приложените дела, приема за установено следното:
Гражданско дело 622/2021г. по описа на Районен съд –Велико Търново е образувано
въз основа на искова молба, депозирана от Т. В. Т. и К. Н. Т. чрез процесуален представител
адв. Ю.М.. Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, като се иска да бъде
установено по отношение на „Б." АД и „А. - В.Т.“ ЕООД - в несъстоятелност, И. А. М. и М.
Д. Р. че правото на принудително изпълнение по изп. № 20197310400375 по описа на ЧСИ
Р. К., насочено против Т. В. Т. и недвижим имот, находящ се в гр. В.Т. ул. „К.“ № 11, секция
Б- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.502.53.2.38, представляващ гараж
№18, разположен на сутерен, със застроена площ от 19.05 кв.м, а съгласно таблица за
ценообразуване със застроена площ от 23.24 кв.м, с предназначение - гараж, при граници и
съседи: от две страни - подземна улица, двор и гараж №17, и съгласно схема №1110 от
25.09.2009 г. на СГКК - В. Търново на същия етаж - самостоятелен обект с идентификатор
№10447.502.53.2.39, под обекта-няма, над обекта - 10447.502.53.2.31, 10447.502.53.2.32,
заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху описания имот, не съществува, тъй като е погасено по давност.
В исковата молба се сочи, че Т.и са придобили собствеността върху недвижим имот,
находящ се в гр. Велико Търново, ул. „К." № 11, секция В -самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.502.53.2.38, представляващ гараж №18 въз основа на успешно
проведено съдебно производство по чл. 19 от ЗЗД, по което е постановено влязло в сила
съдебно Решение № 50 от 25.11.2011 г по гр. д № 998/2010г. по описа на ВТРС. В исковата
молба е посочено, че въз основа Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №2323,
том 12. рег. № 15227. дело № 1848/2008 г. по описа на Нотариус Т. . вписана под № 283 в
регистъра на НК и Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 229, том 2. рег. №
2056. дело № 156/2009 г. по описа на Нотариус Т.Б., вписан под № 283 в регистъра на НК е
учредена договорна ипотека върху недвижимия имот. ЧСИ Р. К. по искане на взискателя по
ИД№20197310400375 е насочила изпълнение върху описания имот. Обосновава наличието
на правен интерес на ищците за водене на иск с правно основание чл. 439 от ГПК. Излага
становище, че петгодишният давностен срок за вземането на „Б.“ АД е изтекъл на
25.07.2018г.
2
Исковата молба е оставена без движение с Разпореждане № 944/26.02.2021г., като на
ищците е указано да отстранят констатираните нередовности, като посочат цената на иска,
да уточнят какъв е целият размер на вземанията на „Б.-а. к. б.“ АД-град София по
посочените договори за банков кредит, съответно какво вземане обезпечава имотът,
собственост на ищците, да формулират петитума си, да конкретизират правния си интерес
от предявяване на иска и да внесат дължимата държавна такса.
С депозираното уточнение на исковата молба ищците заявяват, че отричат не
вземането на „Б.-а. к. б.“ АД към „А.- В. Т.“ ЕООД- в несъстоятелност, а че правото на
принудително изпълнение, обективирано в двата изпълнителни листа, е погасено по
давност. Сочи, че не може да бъде определено с точност какъв размер от вземането на
банката към другия ответник обезпечава, но в нотариалния акт е посочено, че
кредидодателят ще даде съгласие за частично заличаване на договорна ипотека при
изплащане от страна на кредитополучателя на част от главницата по кредита в размер на
6482 евро, равняваща се на 12677,69 лв.
С Разпореждане № 1082/05.03.2021г. исковата молба отново е оставена без движение
със същите указания.
В депозирана молба ищците сочат, че за тях съществува интерес от оспорване на
правото на принудително изпълнение по отношение на изпълнителния титул, обективиращ
обезпечено с ипотека вземане- Заповед за изпълнение №2851 и Изпълнителен лист № 3708 и
двата от 13.10.2010, издадени по ч.гр.д.№ 4328/2010г. по описа на ВТРС и поради това сочат
цена на иска 12 677,69 лева, определена по този изпълнителен титул.
С Определение № 507/16.03.2021г., постановено по делото на основание чл. 118 от
ГПК, съдът е приел, че предявеният иск по чл. 439 от ГПК е оценяем, като цената на иска се
определя по реда на чл.69, ал. 1,т. 1 от ГПК. Първоинстанционният съд е посочил, че
обезпеченото с ипотеката върху сградата, в която се намира имота на ищците /гараж/ по
договора за банков кредит от 26.02.2007г., вземане- предмет на изпълнението по посочения
изпълнителен лист от 13.10.2010г., е в размер на 24 374 евро-главница. Съдът е приел, че
ипотеката е учредена върху недвижими имоти, изградени в степен на завършеност „груб
строеж" в жилищна сграда с магазини и гаражи, намираща се на адрес гр.В.Т., ул."К." №11,
като част от тази сграда е процесният обект-гараж №18, като в договора за учредяване на
ипотека липсва разграничаване каква част от вземането обезпечава всеки от
самостоятелните обекти в сградата, поради което приема, че целият имот /сграда, състояща
се от самостоятелни обекти/ обезпечава цялото вземане в размер на 24 374 евро, за което е
учредена ипотеката. Районен съд- Велико Търново приема, че цената на иска е обезпеченото
от ипотеката върху сградата, в която е имота на ищците, вземане в размер на 24 374 евро по
договор за кредит от 26.02.2007г, предмет на изпълнение по изп.дело №20197310400375.
Поради изложеното, съдът е приел, че делото не му е подсъдно на основание чл. 104, т. 4 и
на основание чл. 118 от ГПК е прекратил производството по гр.д. №622/2021г. пред
Великотърновски районен съд като родово неподсъдно и е изпратил делото по подсъдност
на Великотърновски окръжен съд.
Съдът намира депозираната въззивна частна жалба за процесуално допустима -
подадена е от правоимащо лице в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК против подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна.
Съдържанието на ипотечното право задължава ипотекарния длъжник да понесе
принудителното изпълнение и предоставя възможност на кредитора да се удовлетвори
предпочтително от цената на вещта от принудителната й продажба (чл. 173 ЗЗД).
Издаденият изпълнителен лист срещу длъжника има действие и срещу третото лице, дори
3
когато то не фигурира в изпълнителния лист, стига принудителното изпълнение да е
насочено срещу ипотекираната вещ.
Такъв е процесния случай – ищците Т. В. Т. и К. Н. Т. по силата на Решение № 50 от
25.11.2011г. по гр.д. №998/2010г. по описа на ВТРС са станали собственици на недвижим
имот- гараж, върху който е учредена договорна ипотека с нотариалния акт за учредяване на
договорна ипотека №229 т.2, рег.№2056, дело 156/2009г.
Неправилно обаче първоинстанционният съд е определил цената на иска. Правилно
първоинстанционният съд е посочил, че отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК
е оценяем. Не може да бъде споделен изводът на съда, че цената следва да бъде определена
по чл. 69, ал. 1, т.1 от ГПК върху цената на цялото вземане, посочено в изпълнителен лист
от 13.10.2010г.
Доколкото в случая се цели отричането на правото на принудително изпълнение
върху недвижим имот, размерът на цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал. 1,
т. 2 от ГПК, т.е. от данъчната им оценка. От приложеното по делото удостоверение за
данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК, издадено от Община Велико Търново, данъчната
оценка на имота, находящ се в гр. В.. ул. „К., вх. Б, представляващ гараж с площ 19,05 кв.м.,
възлиза на 7519,10 лв. Съгласно законоустановените правила за подсъдност на гражданските
дела, доколкото цената на иска не надвишава 25 000 лв., то подсъден да разгледа делото е
районния съд.
Поради гореизложеното настоящият състав намира, че жалбата е основателна и
следва да бъде уважена и Определение № 507/16.03.2021г. по гр.д. №622/2021 г. на Районен
съд- Велико Търново да бъде отменено, а гражданско дело № 622/2021г. по описа на
Районен съд – Велико Търново да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия
по него.
Водим от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 507/16.03.2021г. по гр.д. №622/2021 г. на Районен съд-
Велико Търново.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Велико Търново за продължаване на процесуалните
действия по него.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4