Р Е
Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Н.П., 13.04.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Н.П. в публичното заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА МАРКОВА
при секретаря Диана Славова, като разгледа докладваното от съдия Маркова гражданско дело №691 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Предявена е искова молба с обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 942,61 лева; с правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 191,33 лева за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г. и с правно основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 49,16 лева за периода 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г., като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: ***, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.против ответника С.Р.Х. с ЕГН **********, с пост. адрес:с***.
Заявените от ищцовата страна факти по делото са следните: Между страните по делото имало сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX – ***. При сключването на този договор ответникът дал съгласието си, освен кредита да получи и револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта ***. На 30.10.2017 г. ответникът активирал предоставената му карта №Сard-***, с кредитен лимит от 1000 лв. така възникнало задължението му да заплаща минимална месечна погасителна вноска, която била променлива величина в зависимост от усвоената сума. Но ответникът преустановил редовното обслужване на картата на 01.04.2018 г., когато направил последното плащане по нея, като балансът на картата към тази дата бил минус 1 133, 94 лева. Тези действия принудили кредитора да блокира картата. Опитите за контакт с длъжника не довели до резултат, затова ищецът подал заявление до съда по чл.410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д №***/2019 г. по описа на РС – Н.П.. Длъжникът не бил намерен на постоянния си и настоящ адрес за връчване на заповедта и предвид това съдът дал указания на ищцовото дружество да предяви установителни претенции. Затова ищцовото дружество предявява настоящите искове, като моли съда да признае за установено, че ответникът дължи 942, 61 лева - главница; 191, 33 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 05.09.2018 г.; 49, 16 лева - мораторна лихва за периода 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски в двете производства. В условията на евентуалност, ако предявените установителни искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението, то ищцовата страна предявява осъдителна претенция и моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми и направените разноски.
Ответникът не е намерен на постоянния си и настоящ адрес ***. На основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника е назначен посочения от АК-Ш. особен представител адв. А.В., на когото са връчени съдебните книжа. В срока за отговор особеният представител заявява,че намира исковете за допустими, но неоснователни и недоказани. Оспорва твърденията, че ответникът се намира в облигационно отношение с ищцовата страна. Счита, че не е доказано предоставянето на ответника на кредитна карта с упоменатия лимит и код за активирането ѝ. Недоказани счита и твърдяните от ищеца транзакции с картата, довели до наличие на задължение в посочения размер. Твърди, че неправилно е изчислена претендираната сума за главница, лихви и обезщетение за забава, както и че са неясни компонентите и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване по заема. Счита също така, ако съдът прецени наличие на договорно правоотношение, че то е недействително поради неспазване на чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди, че така договорената лихва по кредита нарушава принципа на справедливостта и довежда до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество. С тези доводи моли за отхвърляне на исковете.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното: По делото са представени следните доказателства в заверени копия: договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX –***, сключен на 06.06.2017 г.; кратък медицински въпросник за приемане и застраховане от същата дата; сертификат CREX – *** за застраховка „Защита на плащанията Плюс” и общи условия към договора за застраховка, сертификат CREX –*** за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти” и общи условия; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити; декларация за предоставяне на лични данни; фискален бон от 06.06.2017 г.; уведомително писмо; приложение към договора за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX –*** от 06.06.2017 г.; месечно извлечение по кредитна карта и писмо до ответника от 12.09.2018 г. Към делото е приложено и ч.гр.д №***/2019 г. на РС – Н.П.. Също така по делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза.
От така представените доказателства съдът намира за доказани с категоричност следните факти: Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищцовата страна е предоставила на ответника кредит от 293, 21 лв. Сумата е предоставена за закупуване на смартфон в размер на 269 лв., като е уговорен и размер на премия за застраховка „Сигурност на плащанията” от 24, 21 лв. Страните са се споразумeли, че кредитът ще бъде погасен на 9 погасителни вноски, с размер на всяка една месечна погасителната вноска от 38, 12 лв. Договорът е сключен при годишен процент на разходите от 42, 06% и дължима лихва от 35, 62 %. Общата стойност на плащанията по договора за кредит възлиза на сумата от 343, 08 лв. При сключването на този договор, с приложение към него, страните са договорили, че кредиторът отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1 000 лв., при годишна лихва от 35% и съответни такси за ползването му. Уговорени са дневен лимит за теглене на пари в брой от 1 000 лв. и дневен лимит за покупки на ПОС – до размера на кредитния лимит. Уговорена е минимална погасителна вноска от 60 лв.
На 30.10.2017 г., чрез предоставената кредитна карта е било извършено теглене на сума от 400 лв. от банкомат. На 01.11.2017 г. също е било извършено теглене на сума от 400 лв. от банкомат. На 02.11.2017 г. е извършено плащане на сума от 100 лв. на ПОС терминал в търговски обект, а на 09.11.2017 г. е било извършено теглене на сума от 70 лв. от банкомат. При всяко от тегленията на суми в брой са начислявани такси. Така към дата 09.11.2017 г. по револвиращия кредит е усвоена сума от 970 лв.
В периода от 30.10.2017 г. до 15.08.2018 г. ответникът е направил четири погасителни вноски в размер на по 60 лв., или общо 240 лв. Към последната дата, на която ответникът е извършил погасяване по договора за револвиращ кредит – 28.03.2018 г., неиздължените към ищцовата страна суми са в размер на 942, 61 лв., от които 905 лв., 78 лв. – главница и 36, 83 лв. застрахователна премия; както и 191, 33 лв., от които 167, 33 лв. лихва и 24 лв. месечна такса.
В условията на договора за револвиращ кредит страните са уговорили, че при просрочване на плащане по договора над три месеца, или неактивност над шест месеца, кредиторът може да закрие картата, по своя инициатива, което и всъщност е сторено от страна на ищовото дружество. На 12.09.2018 г. ищцовата страна е изпратила на ответника писмо с уведомление за общо дължимата сума и покана тя да бъде заплатена в срок от седем дни, както и предупреждение, че след това ищецът ще пристъпи към принудително събиране на сумата. За неиздължените вземания по договора за револвиращ кредит ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК в РС – Н.П., въз основа на което е образувано ч. гр. д. №***/2019 г. Издадена е заповед за изпълнение №*** от 27.03.2019 г. за претендираните от ищцовата страна суми. Доколкото ответникът не е бил намерен на постоянния си и настоящ адрес за да му бъде връчена заповедта, то съдът е дал указания на ищцовото дружество, че може да предяви установителни претенции, поради което и са предявени настоящите искове.
Предвид гореизложеното съдът намира, че се налагат следните правни изводи: Предявената искова молба е частично основателна и доказана. С категоричност по делото е доказано, че между страните е бил сключен валиден договор за револвиращ потребителски кредит, по който на ответника е била предоставена кредитна сума от 1000 лв. и усвоена в размер от 970 лв. Доказва се и направеното от ответника погасяване на сума в размер на 240 лв. Не се открива в случая наличие на договорни клаузи в сключения договор, които да са в разрез с разпоредбите на ЗПК, или които да са неравноправни. Възраженията на особения представител на ответника в тази насока са неоснователни. Съдът счита, че по делото с категоричност е установено, че ответникът има задължения към ищцовата страна по силата на сключения договор за револвиращ кредит. Видно е от заключението на вещото лице, че дължимата по договора главница е в размер на 905, 78 лв. Остатъкът от 36, 83 лв. до претендираната с исковата молба главница от 942, 61 лв. представлява сума по застраховка. Тази сума, обаче не е претендирана нито с подаденото заявление по чл.410 от ГПК, нито с настоящата искова молба. Предвид това ищцовата претенция за главница следва да се уважи за размера от 905, 78 лв., а в останалата част до пълния размер от 942, 61 лв. претенцията за главница, като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли, а именно за сумата от 36, 83 лв. Сумата за главница следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 25.03.2019 г. до окончателното плащане. Също така се доказва, че дължимата от ответника договорна лихва е в размер на 167, 33 лв., а остатъкът до претендираната сума от 191, 33 лв. представлява такса. Дължима сума за такса също не е претендирана в заповедното производство, нито с настоящата искова молба. Ето защо претенцията за дължима лихва следва да се уважи за размера от 167, 33 лв., а в останалата част до пълния размер от 191, 33 лв. претенцията следва да се отхвърли, а именно за сумата от 24 лв. Без съмнение ответникът дължи и обезщетение за забава на ищцовата страна за незаплатената главница, което за претендирания период 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г. възлиза на сумата от 47, 30 лв. В този размер претенцията за обезщетение за забава следва да се уважи, а в останалата част до пълния размер от 49, 16 лв. следва да се отхвърли, а именно за сумата от 1, 86 лв.
При този изход на процеса ответникът дължи на ищцовата страна направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковете, като по заповедното производство дължимите разноски са в размер на 71, 25 лв., а в настоящото исково производство от общо направените разноски от 617, 82 лв. (25 лв. – дължима държавна такса; 312, 82 лв. – внесен депозит за особен представител; 180 лв. – възнаграждение за вещо лице и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение) ответникът следва да заплати на ищцовата страна сумата от 586, 93 лв. Надвенесената сума за държавна такса за размера над 25 лв. може да бъде върната на ищцовата страна по посочена от нейна страна сметка и при поискване, тъй като същата е недължима по делото.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Р.Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: ***, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М., сумите от: 905, 78 лв. (деветстотин и пет лева и седемдесет и осем стотинки) – главница; 167, 33 лв. (сто шестдесет и седем лева и тридесет и три стотинки) – възнаградителна лихва и 47, 30 лв. (четиридесет и седем лева и тридесет стотинки) – законна лихва за периода от 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.03.2019 г. до окончателното плащане, по договор за револвиращ потребителски кредит под форма на кредитна карта, сключен на 06.06.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ предявената от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: ***, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М., против С.Р.Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, искова молба в останалата част, а именно за сумите 36, 83 лв. (тридесет и шест лева и осемдесет и три стотинки) – главница; 24 лв. (двадесет и четири лева) – възнаградителна лихва и 1, 86 лв. (един лев и осемдесет и шест стотинки) - законна лихва за периода от 05.09.2018 г. до 11.03.2019 г., по договор за револвиращ потребителски кредит под форма на кредитна карта, сключен на 06.06.2017 г.
ОСЪЖДА С.Р.Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: ***, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М. направените разноски по ч.гр.д. №***/2019 г. по описа на РС – Н.П. в размер на 71, 25 лв. (седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА С.Р.Х. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“, Париж рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, ЕИК: ***, представлявано от Д.Д., с пълномощник по делото юрисконсулт Н.А.М. направените разноски по настоящото установително производство в размер на 586, 93 лв. (петстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: