Разпореждане по дело №18854/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 123706
Дата: 7 август 2025 г. (в сила от 7 август 2025 г.)
Съдия: Радослав Руменов Ангелов
Дело: 20251110118854
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2025 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 123706
гр. София, 07.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20251110118854 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XXXI ГПК (Обявяване на
предварителен договор за окончателен)
В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Изцяло оспорва
исковата претенция:
Прави възражение за прихващане, което е частично и моли съда да
осъди ищците да заплатят на ответника сумата в размер на 37 005.08 лева,
представляваща остатък от продажната цена. Възражението по чл.90 ЗЗД
ответникът прави при условията на евентуалност, ако се уважи иска по чл.19
ЗЗД (Възражение за осъждане за заплащане на сума).
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема следното от фактическа и правна страна:
Следва да се обясни на процесуалният представител на ответника, че
възраженията в граждански процес за средство за защита на ответника.
ВЪЗРАЖЕНИЯТА СА: правоизлючващи – когато се пресича исковата защита
ЗЗД; правоотлагащи – право на отлагане – дилаторно възражението. Това е
по чл.90 ЗЗД, както и възраженията за подобрения в имота по ЗС. Това е по
чл.92 ЗЗД –право на задържане ; правопогасяващо – погасителна давност.
При правоотлагащите възражения ответникът се осъжда да престира
задължение (предаване на вещ или пари или действие), но при условие –
ищецът изпълни престацията – парично задължение.
Тези възражения са по повод дали е сбъднало условието за уважаване на
иска.
Следователно съдът не може по възражение по възражение на ответника
да осъди ищецът да изпълни договора си. Възражението няма осъдителен
диспозитив. Такъв има насрещният иск.
1
В производството по Глава XXXI ГПК, a priori, ако продавачът следва да
изпълни нещо по твърдяния договор, диспотизивът е при условие.
При това положение за съда не е ясно дали ответникът предявява
насрещен иск, при условията на евентуалност, ако искът се уважи, то ищецът
да бъде осъден да заплати продажната цена. Не е ясно дали ответникът търси
защита по изпълнение на договор за покупко-продажба. Това е в хипотезата на
насрещен осъдителен иск, когато ответникът иска реално изпълнение на
продажната цена.
От друго страна, не е ясно дали ответникът иска от съда да постанови
своето решение с условен диспозитив, с оглед вече направените възражение,
че не е заплатена продажната цена, за която съдът следи служебно.
Възражението не може да бъде осъдително.
Воден от горното, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ответника да уточни дали предявява насрещен осъдителен
иск за заплащане на продажната цена или твърди, че съдът следва да изследва
дали са налице предпоставките за уважаване на иска при условен диспозитив,
с препис за противната страна, в едноседмичен срок, считано от получаване на
настоящото разпореждане, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в
срок, съдът ще приеме, че такова възражение не е направено, на основание
чл.101, ал.3 ГПК.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на ответника чрез неговия
процесуален представител.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2