№ 19619
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110141458 по описа за 2023 година
Г. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., чрез адв. А. М. – САК, със съдебен адрес: гр. С
е предявил срещу „Д" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С....
искова молба уточнена с молба вх. № 51336/15.02.2024г. искове за следното:
Да се осъди „Д" ЕАД да заплати на Г. Г. Б. следните суми:
1250 лв. - част от цялото вземане в размер на 5 560 евро, представляваща претърпени от
него имуществени вреди, причинени му от Н. П. М., който към момента на извършване на
деянието е изпълнявал работа, възложена му от „Д" ЕАД, ведно със законната лихва върху
тази сума за периода от 12.03.2019г. до окончателното й изплащане;
1250 лв. - част от цялото вземане в размер на 20 000 евро, представляваща пропуснати
ползи, вследствие неправомерното поведение на служител на „Д" ЕАД, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 12.03.2019г. до окончателното й изплащане.
Претендират се направените по делото разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът счита исковете за неоснователни.
Като трето лице – помагач на страната на ответника е допуснат Н. П. М. с ЕГН **********
с адрес: гр. В.... – застрахователен агент при „Д" ЕАД в процесния период от време, който
твърди, че не се е отклонявал от правилата на работата, възложена му от застрахователят.
Г. Г. Б. твърди, че е сключил със ЗАД „Д“, в последствие преименувано на „Д" ЕАД,
договор за застраховка „Живот - Д Диамант", обективиран в застрахователна полица № ... от
11.09.2009г., с период на покритие 10.09.2009г. - 10.09.2029г., с тримесечна застрахователна
премия в размер на 278 евро, първата от които е внесена от него на 10.09.2009г., с което
1
застраховката е породила действие. Твърди, че застраховката е сключена чрез
застрахователния агент Е Н, на която застрахователните премии отчитал лично и в брой.
Когато Е Н прекратила работата си като застрахователен агент, нейният район бил поет от
Н. П. М.. Е Н гарантирала пред ищецът за Н. М. и го уверила, че плащането на премиите
може да продължи по същия начин. Ищецът чрез пълномощникът си твърди, че винаги е
плащал дължимите премии в срок, като плащанията са ставали в офиса на Г. Б. на
тържището в квартал Слатина. Сумите са давани в брой на застрахователния агент от
служителки на Г. Б. или лично от него. Последната застрахователна премия е заплатена на
12.03.2019г., след което служител на „Д" ЕАД го уведомил, че полицата е нередовна, тъй
като не са заплатени дължимите премии. По - късно се установило, че застрахователният
агент Н. М., с който ответното дружество е имало договор и който е обслужвал полицата на
ищеца, е събирал, но не е отчитал получаваните от Г. Б. премии за периода от м.03.2014г. до
м.03.2019г. По този повод ищецът е подал сигнал в прокуратурата и по случая е образувано
ДП № 15058/2020г. по описа па 4-то РУ на СДВР. С уведомление изх. № 92-917/27.06.2019г.
застрахователят е известил Г. Б., че са открити нарушения в работата на Н. М. и неговият
договор е прекратен. Съобщили са също, че тъй като не считат премиите за платени,
застрахователната полица е придобила право на откупна стойност и не може да се
възстанови редовността й.
Ищецът сочи раздел XIII, т. 50.1 от Общите условия на застраховка „Живот", съгласно
който премиите се плащат чрез легитимиран застрахователен посредник или на касата в
поделения на застрахователя. Твърди, че за периода 01.01.2014г. до 12.03.2019г. Г. Б. е
заплащал застрахователната премия по полица ... на застрахователния посредник Н. П. М..
На ищецът е станало известно, че договора за застрахователно агентство на Н. М. е
прекратен на 18.05.2019г., затова до този момент той е бил легитимен получател на
премиите по сключената застраховка живот, съответно и полицата е била редовна към
момента на изпращане на уведомлението от страна на ответното дружество, както и към
настоящия момент. Ищецът твърди, че за периода от 03.2014г. до 12.03.2019г. „Д" ЕАД нито
веднъж не го е уведомило, че не постъпват дължимите премии по полицата, въпреки
задължението по т. 54 и т. 54.1 от ОУ към застраховка „Живот".
Поради изложеното, ищецът твърди, че е претърпял имуществени вреди, вследствие
неправомерното поведение на Н. П. М.. Счита, че отговорността на ответника произтича от
чл. 49 от ЗЗД като юридическо лице, което е възложило на друго лице някаква работа и
затова отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Счита, че именно при изпълнение на възложената мy от „Д'' ЕАД работа, Н. М. е
увредил Г. Б. като за периода между м.03.2014 г. - 12.03.2019 г. е събрал от него дължащите
се премии по зстраховка Живот - Д Диамант, обективирана в полица ..., но не ги е отчел по
сметка на дружеството, с което е причинил на ищеца имотна вреда в размер на сумата от
5560 евро, представляваща сборът на всички заплатени, но неотчетени застрахователни
премии.
Ищецът счита, че търпи и имуществени вреди от категорията на пропуснатите ползи, тъй
2
като неговата полица е станала нередовна и е придобила право на откупна стойност, което е
много по-ниско от това, което е щяло да бъде при заплащане на всички премии по договора -
20 000 евро.
Ответникът твърди, че ищецът не е извършил посочените в исковата молба плащания,
представляващи изпълнение на задължение за плащане на застрахователна премия по
застрахователна полица № ..., тъй като по делото не са представени платежни документи -
квитанции или разписки, доказващи извършено плащане в брой на застрахователния агент
Н. П. М., в полза на дружеството за посочения период. Ответникът твърди, че такива не са
извършвани, с оглед на което не е налице намаляване на имуществото на ищеца,
представляващо претърпяна от него имуществена вреда. Счита се, че поради липса на
елемент от фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД, а именно: липса на претърпяна
имуществена вреда, не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на
възложителя на дейността - „Д“ ЕАД. Ответникът сочи, че между „Д“ ЕАД и Н. П. М., с
ЕГН **********, е сключен договор за застрахователно агентство № ... от 11.03.2015г. По
силата на този договор застрахователят е възложил на застрахователния агент срещу
комисионна да посредничи при сключването и да обслужва застрахователни договори от
името на застрахователя. Поради установени нередности в извършваната от агента дейност,
договорът е бил прекратен на 18.05.2019г., като всички негови клиенти са уведомени
своевременно за това. Позовава се на чл. 3, ал. 2 от договора за застрахователно агентство,
съгласно който застрахователният агент е необвързан, което му дава право да събира премии
и да извършва плащания към потребителите на застрахователни услуги. Съгласно чл. 5 от
договора, той е бил длъжен да отчита и предава на застрахователя издадените полици,
квитанции и други документи по график, утвърден от ръководителя на съответното
териториално поделение на застрахователя, като периодът на отчитане не може да бъде по-
дълъг от 5 работни дни. Съгласно чл. 6 внесените от застрахованите лица премии, следвало
да се внасят на застрахователя най-късно на следващия ден от събирането им, т.е.
ежедневно. Събраните от клиентите премии се удостоверявали чрез издаването от страна на
агента на хартиена квитанция в два еднообразни екземпляра – един за клиента и втори, който
се отчита на застрахователя заедно със събраната премия. В „Д“ ЕАД два пъти е постъпвала
претенция от Г. Б. с искане за възстановяване на права по сключени от него застрахователни
полици - полица № ... и .... Клиентът твърдял, че в периода март 2014 г. - март 2019 г. е
заплащал застрахователни премии по посочените полици в брой на застахователния агент Н.
М., който не е отчитал премиите в компанията. В резултат на това застрахователните му
полици са станали нередовни, поради наличие на просрочени периодични вноски, като са
били трансформирани в „изплатени полици“. В отговор на така предявените претенции, до
клиента е изпратено писмо, с което са били изискани платежни документи - квитанции,
доказващи редовно плащане на премиите, но такива не са представени. С оглед на факта, че
клиентът не е представил документ, доказващ извършено плащане в полза на застрахователя
чрез застрахователния агент, възстановяването на полиците е отказано, както и претенцията
към застрахователя се счита за неоснователна, при липса на настъпили вреди за ищеца.
3
От името на ответното дружество се твърди, че между „Д“ ЕАД и Г. Г. Б., ЕГН **********,
са били сключени два застрахователни договора, както следва: 1. Смесена застраховка
„Живот“ - Д Диамант, обективирана в застрахователна полица № ..., с начало 10.09.2009г. и
край на застраховката 29.10.2029г. Договорените покрития са за смърт на застрахования,
трайна неработоспособност в следствие на злополука и доживяване срока на договора.
Уговорената месечно дължима от застрахования премия е в размер на сумата от 278 лева,
като за същата се твърди, че е плащана от него до 10.03.2014г. След тази дата, покритието по
полицата е прекратено поради неплащане на застрахователните премии, като същата е
трансформирана в изплатена полица. Съгласно условията на застрахователния договор,
договорителят или застрахованият има право на откуп след изминали най-малко 2 години от
началото на срока на договора. Процентът, с който се изчислява откупната стойност спрямо
математическия резерв към датата на откупа е равен на 95 % при откуп до 5 -тата година
включително. Към дължимата откупна стойност се изплаща и допълнително разпределената
доходност (лихва) върху математическия резерв на застраховката към датата на събитието.
На правоимащите се връщат предплатените годишни премии и вноски по застраховката, ако
има такива, намалени с калкулираните разходи на застрахователя по сключване на
застраховката. На 18.10.2023 г. в „Д- Ж“ ЕАД е постъпила писмена претенция с № 187428,
подадена от застрахования Г. Г. Б., с която същият е поискал да му бъде изплатена
полагащата му се сума за пълен откуп по застрахователната полица. В изпълнение на
задълженията си по застрахователния договор, „Д“ ЕАД е изплатило в полза на ищеца
сумата от 6 481 лева.
С отговора на исковата молба ответното дружество е направило възражение за изтекла
погасителна давност, като твърди, че от времето, когато ищецът е правел вноски по
сключените от него договори, макар да не е уточнено с дата, до датата на предявяване на
исковете, е изтекла 5 годишната давност. По тези съображения ответникът счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на „Д“ ЕАД по чл. 49 ЗЗД и моли
исковете да бъдат отхвърлени.
По делото са събрани гласни доказателства. Като свидетел е разпитана Ю П, която е
работела при ищеца от 2009г. до 2017г. Тя дава показания, че в този период се е случвало 3-4
пъти, когато е била на каса, да дава суми, посочени от Б.. Не може да си спомни името на
човека, на когото е давала парите, но знае, че е за застрраховка. Размерът на сумата бил
между 500 лв. и 600 лв. Виждала е Н. М. да отива в офиса. Г. Б. не винаги присъствал на
даването на пари. На свидетелката не е оставян документ от Н. М., че е получил парите. Н.
М. се е срещал с Б., когато последният бил на място в офиса. Свидетелката е предавала
сумата само когато Б. не е бил в офиса.
По реда на чл. 176 от ГПК са снети обяснения от третото лице – помагач на ответника – Н.
М., от които се установява, че от 2012 година застраховката на Г. Б. била прехвърлена в
портфолиото на Н. М.. Той лично е получавал дължимите премии от него или от негов
служител. Застрахователният агент твърди, че по времето когато е работел за ответника не е
имало практика да се издават разписки или други документи за получените премии, както и
4
че на него не са му предоставяни разписки или други документи, одобрени от ответното
дружество, които той да предоставя срещу получените суми. Н. М. твърди, че е превеждал
на застрахователя получените пари, първо по сметка на Д в Си банк, а след това в ОББ.
От събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните и
признанията на ответното дружество за сключената с ищеца застраховка, условията й и
работата на застраховотелния агент Н. М. при застрахователят в процесния период от
време, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между „Д“ ЕАД и Г. Г. Б., с ЕГН **********, е сключен застрахователен договор за
смесена застраховка „Живот“ - Д Диамант, обективирана в застрахователна полица № ..., с
начало 10.09.2009г. и край на застраховката 10.09.2029г. Договорените покрития са за смърт
на застрахования, трайна неработоспособност в следствие на злополука и доживяване срока
на договора. Дължимата от застрахованият премия е в размер на сумата от 278 евро, платима
на три месеца. Ответното дружество признава, че премията е плащана от ищеца до
10.03.2014г. След тази дата „Д – Ж“ ЕАД е прекратило застрахователния договор, поради
неплащане на застрахователните премии и застрахователната полица е трансформирана в
изплатена полица, тъй като съгласно условията на застрахователния договор, договорителят
или застрахованият има право на откуп след изминали най-малко 2 години от началото на
срока на договора. Процентът, с който се изчислява откупната стойност спрямо
математическия резерв към датата на откупа е равен на 95 % при откуп до 5 -тата година
включително. Към дължимата откупна стойност е изплатена и допълнително разпределената
доходност (лихва) върху математическия резерв на застраховката към датата на събитието.
На правоимащия Г. Б. са върнати предплатените годишни премии и вноски по застраховката,
намалени с калкулираните разходи на застрахователя по сключването й. Във връзка с
претенция № 187428/18.10.2023г., подадена от застрахования Г. Г. Б. в „Д- Ж“ ЕАД за
изплащане на полагащата му се сума за пълен откуп по застрахователната полица, в полза на
ищеца е изплатена сумата от 6 481 лева.
Съдът приема за доказано от събраните по делото доказателства, че Г. Б. е заплащал
редовно застрахователната премия и за времето след 10.03.2014г. до месец март 2019г., което
се доказа от показанията на свидетелката Ю П и от обясненията на застрахователния агент
Н. М.. Преценени в съвкупност със събраните по делото писмени доказателства и
твърденията на ответното дружество, съдът счита, че както свидетелката, така и третото
лице – помагач на ответника са дали верни показания съответно обяснения, тъй като по
време на разпита на свидетелката тя вече не работи при ищеца, следователно не е
заинтересувана да дава показания в негова полза, а Н. М. дава показания, че е получавал
пари за застрахователната премия на Б., въпреки че не е удостоверявал това с документи и
въпреки процесуалното си качество в процеса. По силата на чл. 223, ал. 2 от ГПК, това,
което съдът е установил в мотивите на решението, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага.
Макар по делото да не е представен договора за застрахователно агентство, сключен с Н.
П. М., съдът въз основа на признанията на ответника приема за установено, че между „Д“
5
ЕАД и това лице е сключен договор за застрахователно агентство № ... от 11.03.2015г., по
силата на който застрахователят е възложил на застрахователния агент срещу комисионна да
посредничи при сключването и да обслужва застрахователни договори от негово име.
Поради установени нередности в извършваната от агента дейност, договорът бил прекратен
на 18.05.2019г.
При установеното във фактическо отношение, предявения иск за непозволено увреждане
се явява основателен, поради следното:
Съгласно чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Установи се по делото, че ответникът „Д – Ж“ ЕАД е възложил на Н. П. М. работа като
застрахователен агент, която той е осъществявал по време на действие на процесния
договор, сключен с ищеца и след това до 18.05.2019г. При осъществен състав на деликта по
чл. 49 от ЗЗД, отговорността на възложителя на работата е безвиновна и гаранционно-
обезпечителна. В разглежданият казус тя е възникнала, тъй като по делото се доказа
противоправно и виновно деяние от страна на застрахователния агент, който като е имал
право да събира премии и да извършва плащания към потребителите на застрахователни
услуги, не е изпълнил задължението си да отчита и предава на застрахователя издадените
полици, квитанции и други документи, според ответникът по график, утвърден от
ръководителя на съответното териториално поделение на застрахователя, в период на
отчитане не по-дълъг от 5 работни дни, при определен от застрахователят ден за отчитане,
следващ денят от събирането им. Съдът приема действията на застрахователният агент за
виновни и противоправни, и защото самият ответник, който е възложител на работата ги
признава за такива. Той твърди, че събраните от клиентите премии се удостоверяват чрез
издаването от страна на агента на хартиена квитанция в два еднообразни екземпляра - един,
който се предоставя на клиента и втори, който се отчита на застрахователя заедно със
събраната премия, но това в разглежданият казус не е сторено.
Налице са претърпени имуществени вреди, настъпили от действията на лицето, на което е
възложена работа от ответника. Това е сумата от всички заплатени от ищецът, но неотчетени
застрахователни премии, в общ размер на 5560 евро /с начална дата м.март 2014г. съгласно
представената по делото справка на застрахователя и крайна дата м. март 2019г./. Налице е и
причинна връзка между деянието и уврежданията, настъпили за ищцата, тъй като
застрахователния договор е прекратен. Законовите предпоставки, обосноваващи
основателността на предявения иск са налице и същият следва да бъде уважен.
Относно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност следва да се
отбележи, че по отношение на него се прилага общата 5-годишна давност. Искът е предявен
на 25.07.2023г., което означава, че с изтичане на 5-годишна погасителна давност са погасени
всички вземания на ищеца преди месец юли 2018г. От месец септември 2018г. до месец март
2019г. – последната дата, на която ищецът е платил застрахователна премия, са направени
три вноски от по 278 евро, които не са били отчетени от застрахователният агент, което е
равно на сума в общ размер на 834 евро или 1631, 16 лв. Затова частично предявения иск за
6
сума в размер на 1250 лв. се явява основателен и доказан.
Иска за пропуснати ползи от непозволено увреждане е неоснователен, поради следното:
Този иск намира правно основание в чл. 82 от ЗЗД, съгласно който обезщетението обхваща
претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението.
Изяснената по делото фактическа обстановка налага извода, че този иск е неоснователен,
защото макар да е налице деликт, дохода или печалбата от процесния договор в размер на 20
000 евро би се реализирал с изтичане на срока на договора на 10.09.2029г. Т.е не е
достатъчно обстоятелството, че ищецът доказа, че е правел вноски до месец март 2019г.,
макар и същите да не са били отчетени от застрахователния агент. Точното и навременно
изпълнение на задълженията на ищеца е свързано с датата 10.09.2029г., която очевидно не е
настъпила. Затова и няма пропусната полза, която да е пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане към датата на иска. При разрешаване на казуса следвада се има
предвид тълкувателно решение № 3/2021г. от 13.01.2023г. по т.д. № 3/2021г. на ОСГТК на
ВКС, съгласно което причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани със
сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност пропуснатите ползи, причинени от
неизпълнение на договорно задължение. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1 ЗЗД
деликвентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. При така очертания обем на отговорността не съществува
съмнение, както в теорията, така и в практиката, че обезщетението обхваща както
претърпяната загуба, така и пропуснатата полза. Пропуснатата полза е неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора, респективно на увреденото от деликта лице. На
обезщетяване подлежат само реалните вреди, т.е. правото на обезщетение се поражда само за
действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като
обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Възможността за
увеличение на имуществото на увреденото от деликта лице сама по себе си не е достатъчна,
за да се приеме наличието на пропусната полза. Дали пропуснатата полза е щяла да бъде
реализирана е въпрос на съществуване или несъществуване на обективни факти от
действителността, които подлежат на доказване и от които произтича тази възможност. Тъй
като законът изисква реално настъпила вреда, за да възникне правото на обезщетение,
предположението за наличието на пропусната полза трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото на увреденото лице, като не може да
почива на логическото допускане за закономерно настъпване на увеличението, както е и
прието с тълк. решение № 3/2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
При този изход на делото, разноски се дължат на двете страни.
Ищецът представя списък по чл. 80 от ГПК за разноски в размер на 450 лв., от които: 350
лв. адвокатско възнаграждение и 100 лв. заплатена държавна такса, поради което съдът
счита, че на него се дължат разноски в размер на 400 лв., от които: 350 лв. адвокатско
7
възнаграждение и 50 лв. държавна такса по уважения иск. Ответникът с отговора на
исковата молба претендира юрисконсултско възнаграждение в максимално предвидения
размер от 300 лв., поради което на него за отхвърления иск се дължи сума в размер на 150
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА срещу „Д" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С.... да плати на Г. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., чрез адв. А. М. – САК, със
съдебен адрес: гр. С, на осн. чл. 49 от ЗЗД, сума в размер на 1250 лв. - част от вземане в
размер на 1631, 16 лв., при претендирана от ищеца преди частичното й погасяване по
давност на сума в размер на 5 560 евро, представляваща претърпени от него имуществени
вреди, причинени му от Н. П. М., който към момента на извършване на деянието е
изпълнявал работа на застрахователен агент, възложена му от „Д" ЕАД, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 12.03.2019г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от Г. Г. Б., с ЕГН **********, с адрес: гр.
С...., чрез адв. А. М. – САК, със съдебен адрес: гр. С срещу „Д" ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С.... за осъждане на „Д" ЕАД да заплати на Г. Г. Б., на
осн. чл. 82 от ЗЗД, сума в размер на 1250 лв. - част от цяло вземане в размер на 20 000 евро,
представляваща пропуснати ползи, вследствие неправомерното поведение на служител на
„Д" ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 12.03.2019г. до
окончателното й изплащане.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на страната на ответника -
Н. П. М., с адрес: гр. В.....
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8