№ 49190
гр. София, 27.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20251110130836 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
При извършената по реда на чл. 129 ГПК служебна проверка за редовността на
насрещната искова молба и допустимостта на предявените с нея насрещни искове съдът
намира, че същата е редовна, а исковете – допустими и родово подсъдни на районния съд
като първа инстанция. Налице е връзка с първоначалните искове, обусловена от едно спорно
правоотношение. Следователно насрещните осъдителни искове следва да бъдат приети за
съвместно разглеждане по настоящото дело с първоначалните установителни искове.
След служебна справка съдът констатира, че гр. д. № 30836/2025 г. на СРС, 45 състав,
е на различен етап от настоящото производство, а именно обявено е за решаване, поради
което не може да присъединено към настоящото производство по реда на чл. 213 ГПК.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените насрещни осъдителни искове за
осъждане на С. Т. Т. да заплати на „...... ООД сумата от 2 200 лв., представляваща
неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ...... г., ведно със законната
лихва от 30.07.2025 г. до окончателното плащане, евентуално сумата от 2 200 лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен Договор за потребителски кредит №
...... г., ведно със законната лихва от 30.07.2025 г. до окончателното плащане.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК, тъй документите са
представени от ответника с отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза като ненеобходимо.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за съединяване на
1
делото с гр. д. № 30836/2025 г. на СРС, 45 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прилагане по делото на искови
молби на ищеца, по които са образувани други дела, като неотносимо.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 10.02.2026 г. от 10:20 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на „...... ООД и
препис от писмения отговор на насрещната искова молба.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
С. Т. Т. е предявил срещу „...... ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал.
1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за
потребителски кредит № ...... г. поради противоречието му със закона, а в условията на
евентуалност – установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 7, ал. 5 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка
при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречието
с добрите нрави.
Ищецът твърди, че на 29.01.2025 г. между страните бил сключен Договор за
потребителски кредит № .... по силата на който ответникът отпуснал на ищеца заемна сума в
размер на 2200 лв., която кредитополучателят се задължил да върне на 12 равни месечни
вноски съгласно погасителния план към договора. Уговорени били размер на ГПР по
кредита – 62,35% и размер на фиксиран ГЛП – 50%. Съгласно клаузата на чл. 6 от договора
отпуснатият кредит следвало да се обезпечи с поръчителство в полза на кредитора, а по
силата на чл. 7, ал. 5 в случай на непредоставяне на обезпечение на кредитополучателя ще
бъде начислена неустойка в размер на 2762,05 лв. Ищецът релевира възражение за
нищожност на целия договор поради противоречието му със закона. Твърди, че уговорената
между страните възнаградителна лихва е прекомерна и надвишава трикратния размер на
законната лихва. Посочва, че в размера на ГПР не е включена дължимата се по договора
неустойка за непредоставяне на гаранция. Излага, че договорът е сключен в нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – не съдържа начина на изчисляване на ГПР, липсва
яснота как е формиран неговият размер и кои точно разходи се включват в него, липсва ясно
разписана методика на формирането му. По този начин потребителят бил поставен в
невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване по кредита. В условията
на евентуалност и в случай че съдът приеме договорът за потребителски кредит за
действителен, ищецът оспорва като нищожна клаузата на чл. 7, ал. 5 от същия поради
противоречието с добрите нрави. Излага, че предвидената в тази клауза неустойка е
уговорена извън присъщите обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и цели
заобикаляне на чл. 71 ЗЗД. Счита, че нейната единствена цел е неоснователно обогатяване
на кредитора. Твърди, че кумулирането на неустойката с погасителните месечни вноски
води до скрито оскъпяване на кредита, тъй като по този начин размерът на ГПР нараства,
въвеждайки допълнителен източник на доход за икономически по-силната страна.
2
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че процесният договор за кредит е
действителен предвид валидното уговаряне на основните му параметри – главница и лихви,
в изискуемата от закона форма. Посочва, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД
недействителността на отделна договорна клауза не обуславя недействителност на целия
договор, доколкото в случая оспорената неустоечна клауза не е част от съществените
параметри на договора. Излага, че всички условия по договора, в т.ч. плащането на
неустойка, са индивидуално договорени с потребителя. Твърди, че е налице ясно посочване
в договора на лихвения процент и условията за прилагането му. Поддържа, че са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че уговорената между страните неустойка при
неосигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение на главното вземане е
дължима след сключване на договора при неизпълнение на това задължение, поради което
не може да бъде взета предвид при определяне на ГПР. Не оспорва, че разходът за неустойка
не е включен в посочения в договора размер на ГПР, но поддържа, че същият не следва да се
добавя към него. Твърди, че неустойката е уговорена като санкция за неизпълнение на поето
с договора задължение от кредитополучателя за представяне на договорно обезпечение, като
ищецът е имал възможността да се съгласи или не с клаузите на договора, разполагал е с
правото на отказ от същия, но не се е възползвал. Излага, че неустойката е договорена под
отлагателно условие, което следва от чл. 2 на сключеното между страните споразумение за
консолидиране на плащания. Счита, че не е налице хипотеза на чл. 143 ЗЗП, като клаузите
на договора не са във вреда на потребителя и за ищеца е съществувала яснота за разходите
по кредита, размера на договорната лихва, ГПР и неустойката. Поддържа се, че между
ищеца и ответното дружество са сключени общо 3 договора, съдържащи уговорка за
заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение по кредита, поради което при
сключване на всеки следващ договор за ищеца е била налице яснота относно условията за
предоставяне на обезпечение и за заплащане на неустойка при неосигуряване на такова.
Заявява, че е налице идентично дело между страните - гр. д. № 30837/2025 г. на СРС, като
единствената цел е в тежест на ответника да се възложи заплащането на разноски в
прекомерен размер.
Подадена е насрещна искова молба, с която „...... ООД е предявило срещу С. Т. Т.
осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК за
заплащане на сумата от 2200 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № ...... г., ведно със законната лихва от 30.07.2025 г. до окончателното
плащане, а в условията на евентуалност – осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2200 лв., представляваща недължимо платена сума по
нищожен Договор за потребителски кредит № ...... г., ведно със законната лихва от
30.07.2025 г. до окончателното плащане.
Ищецът по насрещните искове твърди, че на 29.01.2025 г. между страните е сключен
Договор за потребителски кредит № .... по силата на който дружеството е предоставило в
брой на ответника сумата от 2200 лв. срещу задължението за връщането на 12 месечни
3
погасителни вноски за периода 28.02.2025 г. - 29.01.2026 г. при фиксиран лихвен процент в
размер на 50%. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да върне предоставената
в заем сума при условията и сроковете на договора, както и да представи обезпечение
съгласно условията на чл. 6, поради което подписаното между страните на 29.01.2025 г.
споразумение за консолидиране на плащания е влязло в сила. Поддържа, че
кредитополучателят не е извършвал каквито и да е плащания по процесния договор, като
към 30.07.2025 г. той е в просрочие на 6 погасителни месечни вноски с падежи в периода
28.02.2025 г. - 29.07.2025 г., поради което и на основание чл. 6, ал. 3 от договора кредиторът
е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Посочва, че общата
неплатена сума по договора възлиза на 5388,33 лв., от които главница в размер на 2200 лв.,
чието плащане единствено се претендира от ищеца по насрещните искове. Излага, че към
насрещната искова молба е приложено уведомление за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, което да бъде връчено на ответника. В условията на евентуалност и
в случай че процесният договор за потребителски кредит бъде обявен за изцяло нищожен от
съда, ищецът по насрещните искове претендира сумата от 2200 лв. като недължимо платена
сума по нищожен договор, която подлежи на връщане съгласно чл. 23 ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове е подал отговор на
насрещната искова молба, с който не оспорва основателността на евентуално предявения
насрещен иск за връщане на претендираната сума като недължимо платена, доколкото
същата следва да се счита за платена по изцяло нищожен Договор за потребителски кредит
№ ...... г. Не оспорва, че дължи на „...... ООД отпуснатата по договора главница в размер на
2200 лв., неизплатена от кредитополучателя към момента. Поддържа първоначалните искове
за обявяване нищожността на процесния договор.
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:
По предявените искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на
процесния договор за потребителски кредит с ответника и неговото конкретно съдържание –
права и задължения на страните, в частност уговарянето в полза на ответника на неустоечно
вземане.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да
установи действителността на процесния договор и на оспорената договорна клауза чрез
установяване наличието на основните съществени елементи от съдържанието на договора
съгласно чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК, както и че оспорената неустоечна клауза е индивидуално
уговорена.
По предявения главен насрещен иск с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на твърдяното валидно облигационно правоотношение с ответника по
процесния договор за потребителски кредит, въз основа на който на кредитополучателя е
предоставена заемна сума в претендирания размер, уговорения падеж на връщането , респ.
4
изискуемостта на вземането - наличието на предпоставките за обявяване на предсрочната
изискуемост и довеждането до знанието на кредитополучателя.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи
погасяване на претендираните задължения.
По предявения евентуален насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е предоставил
и предал процесната сума, а в тежест на ответника - че е било налице годно основание за
имущественото разместване, респ. за задържане на получената сума.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ следните
обстоятелства: сключването между страните на процесния Договор за потребителски кредит
№ ...... г.; предоставянето от кредитора, респ. получаване от кредитополучателя на заемната
сума в размер на 2 200 лв.; че в клаузата на чл. 7, ал. 5 от договора е предвидено задължение
за кредитополучателя за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение
по чл. 6 от договора; че разходът за неустойка не е включен в размера на ГПР по договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в
съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име
да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5