№ 240
гр. Варна, 10.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233000600190 по описа за
2023 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.ЕВА
Жалбоподател-подсъдим И. П. И., редовно призован, явява се лично,
като се води от органите на РД „Охрана Варна и с адв. Г. А. А. от АК –
ВАРНА, редовно упълномощен от преди.
Гражданският ищец Б. П. П., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Гражданският ищец Д. Р. Д., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ.А.: Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото,
поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ САПУНДЖИЕВА
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.А.: Уважаеми Апелативни съдии, поддържам подадената жалба.
Процедурата протече по реда на чл.371, т.2 от НПК, така, че единственото
оплакване се свежда до размера на наложеното наказание. Считам, че съдът е
наложил наказание в основната част към средния размер, и то почти близо до
средния размер, предвиден в закона, което наказание не съответства на
конкретната фактическа обстановка и на доказателствата по делото, и най-
вече в тази връзка държа да обърна внимание на становището на прокурора в
с.з. от 03.04.2023 г. в първоинстанционния съд, където самия прокурор каза,
че едно наказание над минималния между минималния и средния би
изпълнило предвидените цели в НК. Съдът обаче е надценил според мене
съдебното минало на подсъдимия. Това съдебно минало действително
свидетелството за съдимост е на 20 стр. и съдържа 11 присъди, но те са в
голямата си част отдавна изтърпени, и считам, че съгласно правилото на чл.88
от НК подсъдимият към датата на извършване на деянието фактически е бил
неосъждан. Така, че е нямало пречка дори да се приложи и условно осъждане.
Но разбира се няма как да се приложи такова условно осъждане, но считам,
че не може в такава степен да се надценява съдебното минало, а да се
заличават данните специално за самата пострадала, които са събрани в хода
на ДП, което е прието от съда по правилото на чл. 371, т.3 от НПК за
доказани тези факти. Самата пострадала е водила скитнически живот,
откъсната от своето семейство и своето дете и не искам да злоупотребявам
повече с нейното поведение, но това са фактите по делото, които съдът някак
си е оставил без необходимото внимание.
В тази връзка искам да обърна Вашето внимание и на друго. За периода
от 09.03. до 05.04.2020 г., когато тя постъпва в болницата и се установява от
СМЕ, че ако е била навременно лекувана, то е щяло да се избегне смъртния
изход. Но защо това не се е случило? Защото на стр.78 от том 2 от ДП
пострадалата е била с прекъснати здравно осигурителни права, и самата тя не
е потърсила медицинска помощ, защото се е нуждаела от такава безспорно.
Има доказателства за това. Не е потърсила медицинска помощ, и на 05.04. в
11.59 часа, когато тя постъпва в болница и когато се установява, че е с
прекъснати здравно осигурителни права, съм склонен да мисля, че и самото
здравно заведение не е положило необходимите грижи за нейното излекуване.
2
Известно е че лицата с неосигурени здравно осигурителни права са
подложени на по-друг вид лечение. Считам, че наказанието е завишено за
това извършено деяние и моля да намалите неговия размер.
По отношение на гражданския иск, съдът който е уважил е допустим,
своевременно е предявен, но в тези размери, които са уважени е напълно
неоснователен. То по съществото си е и недоказано. Но какво е доказано?
Доказано е, че самата пострадала се е откъснала от своето семейство, от
своето дете. Тя не е полагала грижи нито за баща си, нито за детето си, което
е оставено на грижите на бащата на детето. При това положение, при такава
загубена емоционална връзка между майка и дете, и между дъщеря и баща,
тези размери са несправедливи и моля да ги намалите до съответния
подходящ размер по Ваша преценка. Те са безспорно основателни, но не в
този размер, който е уважен от съда.
Споделям и всички съображения на съда, но учудващо е защо все пак в
такива размери са уважени тези искове. По тази причина моля да се намалят
гражданските искове. В този смисъл моля за решение.
ПОДС. И.: Съжалявам, моля за по-малко наказание.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам жалбата за
допустима, но не основателна относно оплакването за явна несправедливост
на наложеното наказание, както и, че първоинстанционния съд е извел
установената фактическа обстановка след анализи на доказателствената
съвкупност и е направил правилни изводи относно деянието и неговото
авторство.
На първо място производството пред първоинстанционния съд е
протекло по реда на чл.371, т.2 от НПК с признаване на всички факти и
обстоятелства описани в обвинителния акт, като съдът е направил още по-
обстоятелствен и детайлен анализ на доказателствената съвкупност, и е
достигнал до правилните фактически и правни изводи. Извел е също така и
аргументи при индивидуализация на наказанието, като аз не споделям
становището на защитата, че наложеното наказание е явно несправедливо,
като личното ми мнение е че наложеното наказание е занижено с оглед
обществената опасност на деянието и дееца, но поради липса на протест не би
могло да се отежни положението на подсъдимия.
3
Не споделям аргументите, че единствено обремененото съдебно минало
на подсъдимия, което е с изключително множество влезли в сила присъди за
тежки умишлени престъпления, чиито изтърпяване е било постановено
ефективно, е единствената причина съдът да определи такова наказание. То е
под средния размер за предвиденото престъпление, което е от 2 до 8 години,
защото пир редукцията на чл.58а от НК съдът е постановил наказание 3
години лишаване от свобода, като са отчетени и неглежирането на
състоянието на пострадалата от страна на подсъдимия, тъй като те живеят в
едно домакинство. Причина за търсене на медицинската помощ е
инициативата на техен познат, който е завел пострадалата в лечебно
заведение, и тука няма никакво значение дали е със здравни права или не, тъй
като медицинска помощ се дължи на лице в такова състояние и такава е била
указана несвоевременно, поради което е настъпила и смъртта. Да се твърди,
че ако по-рано е била заведена в медицинско болнично заведение, то това е
изцяло отговорност и действие които не са предприети от страна на
подсъдимия.
Относно оплакването за завишен размер на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди по отношение на сина на пострадалата Д. Д. считам
същото за основателно. От събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява, че синът не е поддържал лични отношения и
контакт с биологичната си майка през целия се съзнателен живот , и след
раздялата на неговите родители, грижите за неговото отглеждане са поети от
баща му, от неговата десетмесечна възраст, до настоящия момент, когато е
навършил пълнолетие и съгласно показанията на баща му не е виждал майка
си от години, не е разговарял с нея, освен няколко случая във връзка с
присъдената издръжка, поради което и съдът е направил правилните изводи,
че между сина и майката липсва изградена емоционална близост, и
присъденото обезщетение в такъв размер се явява неоснователно и
несправедливо, съгласно критериите на чл.52 от ЗЗД. Считам, че по
отношение на бащата то се явява справедливо и в унисон със законовите
разпоредби за определянето му, поради което жалбата в тази част считам за
неоснователна, досежно обезщетението за бащата.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. И.: Моля за по-малко наказание.
4
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.10
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5