Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.04.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IІ А въззивен състав, в
открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
БОРЯНА П.
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдия Йовчева въззивно гражданско
дело № 15491 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на ответниците В.А.М. – Р. и М.С.Р.
срещу решение от 12.07.2018г. по гр.д. № 72245/2015г. на СРС, 36 с-в, с което е
уважен предявения от Л.М. С.-П.срещу жалбоподателите иск с правно основание чл.
108 ЗС за признаване за установено правото на собственост на ищцата върху
недвижим имот, представляващ 8. 39 % ид. части от триетажна къща, находяща се
в гр. София, ул. *******, състояща се от
търговски обекти и три жилища със застроена площ от 212 кв.м., ведно с дворното
чясто, в което е построена, с площ от 315 кв.м. по нотариален акт, а по скица
323 кв.м., съставляващо УПИ І – 1 в кв. 519 по плана на гр. София, м. „Зона ГГЦ
– Зона Г-14“ и са осъдени жалбоподателите да предадат на ищцата владението
върху ап. 5, на втори етаж, първи жилищен над партер с магазини, с вход от
страната на ул. „Екзарх Йосиф“ от гореописаната жилищна сграда. С решението са
присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивниците – ответници, чрез назначения особен
представител, обжалват решението изцяло като неправилно и необосновано.
Поддържат, че държат процесното жилище на правно основание – настанителна
заповед № ЖД7700-51/01.07.1991г. и нямат друг жилищен имот. Моли се съда да
отмени решението и да отхвърли иска.
Въззиваемата Л.М. С.-П.оспорва жалбата в депозиран
писмен отговор. Поддържа, че жалбата е бланкетна и не се сочат конкретни пороци
на обжалвания акт. Твърди, че осъществяваната от ответниците фактическа власт
върху жилището, на основание на настанителната заповед от 01.07.1991г., изд. от
ОбНС „Оборище“, й е непротивопоставима. Моли съда да потвърди решението.
Претендира разноски.
Софийски
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
По същество
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предявен е иск
с правно основание чл. 108 ЗС.
Притезанието
по чл. 108 ЗС – за получаване на владението върху недвижима вещ, възниква при
следния фактически състав: 1/ищецът да е собственик; 2/ вещта да се владее или
държи от ответника и 3/ фактическата власт да се осъществява без основание,
противопоставимо на ищеца.
Активната легитимация по предявения ревандикационен иск се определя от
въведеното от ищцата основание за пораждане правото й на собственост.
В случая ищцата се позовава като придобивно основание
на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 117/2003г. на нотариус
Тихова, по силата на който е получила по дарение от майка си Бела Сиди
собствените на дарителката 8. 39 % ид. части от триетажна сграда, находяща се в
гр. София, ул. „*******, състояща се от търговски обект и три жилища, подробно
описана по-горе. По делото са представени доказателства, че идеални части от
сградата са били одържавени по ЗОЕГПНС и реституирани по ЗВСОНИ, като към
настоящия момент Държавата също притежава идеални части от същата.
Със заповед № ЖД-77-51/01.07.1991г., изд. от началник
служба „Жилищно настаняване при ОбНС „Оборище“ ответницата В.А.М. – Р. и 3
членното й семейство е настанена в процесното жилище, предмет на иска за
ревандикация.
От заключението на приетата СТЕ е установено безспорно,
че процесният апартамент 5, находящ се на първи жилищен етаж с площ от 44. 10
кв.м. , е идентичен с описания в
настанителната заповед от 1991г. и обитаван от ответниците.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
показанията на свидителите К.и И., съгласно които ответниците обитават
жилището, което е единственото обитаемо в сградата, но се укриват и не отварят
и не допускат ищцата или нейни представители. Показанията на свидетелите
кореспондират с удостовереното в представената нотариална покана от
27.07.2007г. от ищцата, връчена на
ответниците по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на процесния адрес, с която е искано
освобождаване на имота. Процесният адрес е регистрираният настоящ адрес на
двамата ответници, съгласно представените по делото адресни справки. Поради
това въззивният съд намира за доказан факта на осъществяваната от ответниците
фактическа власт върху процесното жилище.
Предвид изложеното, е налице активната
материалноправна легитимация на ищцата, в качеството й на собственик на идеална
част от цялата сграда, за което доказателствената сила на представения
нотариален акт не е опровергана. В тази връзка е без значение направеното в
хода на първоинстанционното производство оспорване на правото на собственост на
ищцата, тъй като ответниците не заявяват противопоставими вещни права, поради
което ищцата не следва да доказва предпоставките на ЗВСОНИ в настоящия процес,
с оглед въведената конкуренция на права.
В качеството на съсобственик ищцата е легитимирана да предявява искове за
собственост срещу трети за собствеността лица както по отношение на целия имот,
така и по отношение на реална част от него /какъвто е настоящия казус – за
отделен апартамент/, тъй като съгласно константната съдебна практика, това е
действие на управление на съсобствения имот.
Налице е и пасивната материалноправна легитимация, тъй
като осъществяваната от ответниците фактическа власт, в качеството им заварени
наематели, настанени по ЗНО, не почива на правно основание към настоящия
момент, по арг. от чл. 6, ал. 2 ЗВСВОНИ. Договорът за наем, дори да е продължил
като безсрочен по силата на чл. 6, ал. 1 ЗВСВОНИ, е развален с изтичането на 3
годишния срок по чл. 6, ал. 2 ЗВСОНИ и изрично връчената нотариална покана. Към
настоящия момент не е налице противопоставимо на ищцата държане на процесното
жилище от страна на ответниците.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск по
чл. 108 ЗС е основателен и доказан. С оглед съвпадението на крайните изводи на
двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски имат
въззиваемите и такива следва да им бъдат присъдени в претендирания и доказан размер
от 830 лв. – депозит за особен представител. Разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция не следва да бъдат присъдени, тъй като липсват
доказателства за уговорено и заплатено такова.
Така мотивиран, Съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 12.07.2018г. по гр.д. № 72245/2015г. на СРС, 36 с-в.
ОСЪЖДА В.А.М. – Р., ЕГН ********** и М.С.Р., ЕГН **********
да заплати на Л.М. С. – П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата 830 лв. –разноски за СГС.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 1- месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС, при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.