Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 26.02.2021 година
Великотърновски
районен съд, осми състав, в публично заседание на 4.02.2021 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова , като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3481
по описа на ВТРС за 2019 година , за да се произнесе, взема предвид:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД , чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът "Теленор
България" ЕАД, гр.София чрез адв.Ц. от САК твърди, че между оператора и
ответника са сключени договори за предоставяне на мобилни услуги №
*********/10.06.2015 г. с предоставен мобилен номер **********, заменен след заявление
с номер **********; допълнително
споразумение №
*********/5.02.2018 г. към договора за
мобилни услуги и договор за лизинг от 5.02.2018 г. , по силата на който влиза в
сила абонаментен план със стандартна месечна абонаментна такса 30,99 лева с ДДС
и е предоставен мобилен апарат SAMSUNG GALAXY S8 PLUS GREY на стойност 1163,57 лева с ДДС, платим на 23 месечни лизингови вноски по
50,59 лева с ДДС. Сочи, че съгласно договор за мобилни услуги № *********/30.03.2018
г. на клиента са предоставени мобилни услуги с тел.номер ********** със
стандартна месечна абонаментна такса от 24,99 лева с ДДС и мобилен апарат SAMSUNG GALAXY S9 BLACK на стойност 1324,57 лева с ДДС
по силата на договор за лизинг , според който следва да се плати на 23 месечни
лизингови вноски в размер на по 57,59 лева с ДДС, фактурирани с месечната
сметка на абоната. Твърди, че ответникът не е заплатил свои парични задължения
по издадени 5 бр. фактури за периода
м.април
Ответникът В.И.И. в срока и по
реда на чл. 131 от ГПК е депозирала отговор на исковата молба чрез особения
представител адв.Х. от ВТАК. Оспорва предявените претенции, като навежда доводи
за липса на обвързаност на ответника с Общите условия, тъй като същият не бил
запознат с тях. Счита, че правата на потребителя са нарушени и претендираната
от ищеца предсрочна изискуемост на лизинговите вноски не е настъпила. Заявява,
че издадените фактури не са сведени до знанието на ответника и той не е
уведомен за дължимостта на посочените в тях суми. Твърди, че договорите за
лизинг не установяват предаването на вещите, тъй като липсват
приемо-предавателни протоколи. Релевира
възражение за нищожност на неустоечните клаузи. Моли съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани. В съдебно заседание поддържа изложеното
становище.
Съдът, като прецени становищата
на страните и събраните доказателства намира за установена следната фактическа
обстановка:
По делото е представен договор за
мобилни услуги № *********/10.06.2015 г. с предоставен мобилен номер
**********, заменен след заявление с номер ********** с посочен в договора
абонаментен план и първоначален срок на договора от 12 месеца. Приложено е
допълнително споразумение № *********/5.02.2018 г. към договора за мобилни услуги, според което
стандартния месечен абонамент е 30,99 лева и е предоставено мобилно устройство SAMSUNG GALAXY S8 PLUS GREY , като на същата дата е подписан и
договор за лизинг от 5.02.2018 г., съгласно който стойността на апарата е 1163,57 лева с ДДС платима на 23 месечни лизингови вноски по
50,59 лева с ДДС. Към договора се приложени Общи условия, получени от клиента
видно от приложената декларация-съгласие от същата дата. Приет е договор за
мобилни услуги *********/30.03.2018 г., видно от който на ответника са
предоставени мобилни услуги с тел.номер ********** със стандартна месечна
абонаментна такса от 24,99 лева с ДДС и мобилен апарат SAMSUNG GALAXY S9 BLACK на стойност 1324,57 лева с ДДС, по силата на
договор за лизинг сключен на същата дата , според който устройството следва да
се плати на 23 месечни лизингови вноски в размер на по 57,59 лева с ДДС,
фактурирани с месечната сметка на абоната. Приети като доказателства са фактура
№ **********/15.04.2018 г. за отчетния период 15.03.2018 г. - 14.04.2018 г. на
стойност 178,55 лева със срок на плащане 30.04.2018 г. ; фактура №
**********/15.05.2018 г. за периода 15.04.2018 г. - 14.05.2018 г. , от която се
претендира 173,87 лева със срок на
плащане 30.05.2018 г. / в нея са включени задълженията за минал период, с които
се формира общата стойност от 352,42 лева/;
фактура № **********/15.06.2018 г. за периода 15.05.2018 г. - 14.06.2018
г., от които се претендира 164,15
лева /общата стойност от 516,57 лева
включва задълженията от минал период/ платима в срок до 30.05.2018 г.; фактура № *********/15.07.2018 г. за периода 15.06.2018 г. - 14.07.2018 г. от
която се претендира стойност 89,52 лева /общата стойност от 606,09 лева включва
задълженията за минал период/ със срок на плащане 30.07.2018 г. На клиента е изпратена последна покана за доброволно плащане от
16.07.2018 г. , с която е даден срок за доброволно плащане на сумата от 606,09
лева с ДДС в 10- дневен срок от
получаване на поканата. С нея клиентът е
уведомен, че в противен случай операторът ще прекрати договора и ще начисли
неустойка , както и ще претендира оставащите лизингови вноски, с което
задължението ще нарасне до 3258,22 лева. От издаденото удостоверение от "Тип-Топ
Куриер" АД е видно, че предупредителното писмо е доставено на клиента на
посочения от него адрес на 23.07.2018 г. -до пощенската кутия.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
Предявеният установителен иск е
процесуално допустим, депозиран от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок. Съобразно вида
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат последния следваше
да установи пълно и главно основанията и размера на претенциите си чрез
съществуващото валидно облигационно правоотношение между страните , по които
операторът е изправна страна. Ответникът
от своя страна следваше да опровергае претенциите или чрез факта на плащане,
каквито доводи не се твърдят, или като
установи наведените от него възражения за недължимост. Релевантните към спора
писмени доказателства според настоящия състав безспорно установяват наличието
на валидни облигационни правоотношения между ищеца в качеството му на оператор
предоставящ мобилни услуги и ответника като клиент и потребител на тези услуги.
Приложените два договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение към
единия, описани подробно по-горе доказват, че клиентът е имал два мобилни
номера, които е ползвал с договорения тарифен план срещу задължението за
заплащане на посочения стандартен месечен абонамент- съответно от 30,99 лева и
24,99 лева. В договорите се съдържа
описание на съответния тарифен план, приложени са ценови листи за абонаментните
планове и в тях са посочени както правата, така и задълженията на абоната ,
както и последиците при неизпълнението им. Видно от декларациите подписани от
клиента същият се е запознал и получил екземпляр от Общите условия на оператора
и е подписал всички документи във връзка с желанието си да получава
телекомуникационни услуги от избрания оператор. Разглеждайки тяхното съдържание
съдът намира, че те отговарят на всички изисквания относно съдържанието им като
сключени при общи условия, като лицето се е съгласило с всички условия предвидени в тях. В този ред на мисли възражението относно
неприложимост на ОУ към ответника не се споделя от съда. Както вече бе
изтъкнато с положения подпис под договорите и подписаните декларации-съгласие
клиентът удостоверява, че се е запознал предварително с тях , приел ги е и ги е
получил. Отделно от това същите са общодостъпни на сайта на съответния оператор
според предвидените от КРС задължения към телекомуникационните дружества. Ответникът
не спори, че е получавал достъп до мобилната мрежа на оператора , а доколкото е
уговорен стандартен месечен абонамент без значение е дали реално е потребявал
услугите. При това положение
ответникът като абонат дължи заплащане
на съответната цена, за което са издавани месечни фактури с подробни разпечатки
относно начислените в тях суми. Доколкото самия абонат не е поискал
предоставяне на хартиени фактури, което
е отбелязвано при подписване на договорите, не е основателно възражението
относно неговата неосведоменост за издаването им. При съществуващи договорни
отношения абонатът е бил длъжен да заплаща месечните си сметки за установения
отчетен период в срока посочен в чл. 27 от Общите условия- в срока указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни след
издаването ѝ. По делото са приобщени
като доказателства издадени фактури за съответните отчетни периоди, в които са
включени съответните компоненти- дължимия месечен абонаментен план, услуги
извън предоставения абонамент, както и месечните лизингови вноски на
предоставените съобразно двата договора за лизинг мобилни устройства. В самите договори за предоставяне на мобилни
услуги е заложено, че на клиента са предоставени два мобилни апарата, които са
получени от него при подписване на договорите съгласно положения от ответника
подпис под договорите. Условията за предоставяне на устройствата със
съответните отстъпки направени от оператора относно стандартната му продажна
цена се съдържат в приложените два договора за лизинг, в които е уговорено
заплащане на месечни лизингови вноски в посочения размер при фактурирането на
месечните сметки на абоната съобразно договорите за предоставяне на мобилни
услуги. В този аспект съдът не споделя
наведеното възражение от ответника относно липсата на доказателства за
предоставяне на лизинговите вещи, тъй като то се опровергава от наличния
доказателствен материал. Видно от приложените по делото фактури издадени от
ищцовото дружество абонатът не е
изпълнил задължението си за заплащане на сумите по четири броя фактури, издадени
за съответните периоди на потребление. Няма доказателства ответникът да е
възразил пред оператора относно тяхната стойност, както и няма доказателства,
че ги е платил. Предвид това сумите отразени в тях относно предоставените
услуги са безспорно дължими от ответника. Поради виновното поведение на
ответника изразено чрез неизпълнение на дължимата насрещна престация /
заплащане на предоставените услуги и устройства съобразно договорите/ ищецът е
изпратил покана за плащане до ответника, която е доставена от куриерска фирма
до адреса му и от която се установява, че абонатът е поканен в 10 -дневен срок
от получаването да заплати дължимите суми по четирите фактури. С поканата същият
е уведомен, че последващо неплащане ще бъде санкциониране съобразно договорите
и ОУ с начисляването на неустойки, както и ще бъдат изискани за плащане
оставащите лизингови вноски по договорите за лизинг.Посочен е и размерът, който
ще се дължи при липса на доброволно погасяване на задълженията от 606,09 лева- крайната сума, включваща
неустойки и лизингови вноски в размер на исковата претенция. Крайната фактура с
начислена сумата от 3258,22 лева е издадена след изтичане на предоставения срок
за доброволно плащане. От горното не може да се счита, че абонатът не е бил
уведомен за последиците от виновното си поведение, напротив дори му е
предоставен срок за изпълнение извън посочения за плащане на месечните сметки. Не се споделя и възражението относно липсата
на предсрочна изискуемост на останалите лизингови вноски. Освен, че тази
последица е предвидена в договорите при
неизпълнение и абонатът е знаел за загубата на предимството на срока, ако не
спазва договорките за плащане, то към датата на приключване на устните
състезания така или иначе срокът и на двата лизингови договора е изтекъл ,
което като факт, имащ значение за спорното право се взема предвид от съда на
основание чл. 235,ал.3 от ГПК. Тоест доказва се дължимост на претенцията и в
частта и относно лизинговите вноски за предоставените два мобилни апарата в
размер на 2062,42 лева. Относно
релевираното възражение за нищожност на клаузите в договорите предвиждащи
начисляване на неустойка, каквато се претендира от ищеца: ищецът иска да се
установи дължимост на сумата от 589,71 лева
представляваща неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги. В
приложените договори за мобилни услуги са уговорени съответно срок на договора
до 5.02.2020 г. по договора от 5.02.2018 г. и срок до 30.03.2020 г. по договора
от 30.03.2018. И двата договора предвиждат при прекратяване преди изтичане на
срока по вина на потребителя дължимост на неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок , като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти .
Дължи се и възстановяване на част от ползваната стойност от отстъпките по
абонаментните планове съответстваща на оставащата част от договора и в
случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги съгласно
договор, чийто срок не е изтекъл потребителят дължи и такава част от разликата
между стандартната цена на устройството съгласно ценова листа, действаща към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в
брой или съответно обща лизингова вноска по договора за лизинг/, каквато
съответства на оставащия срок. Правото
да се претендира неустойка според чл. 92 от ЗЗД възниква в случай на
неизпълнение на договорно задължение и служи като обезщетение за вредите на
кредитора без да е нужно те да се доказват . В процесните договори е предвидено
при какви хипотези и в какви размери ще бъде начислена неустойка за
потребителя. При доказано виновно
неизпълнение от страна на договаряща страна- в случая потребителя и прекратено
договорно правоотношение поради това, считано от изтичане на предоставения 10 -дневен
срок за доброволно изпълнение безспорно за изправната страна в правоотношението
е възникнало правото да начисли неустойки. Те не надвишават трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти по двата договора и включват в себе си и разликата между
стандартната цена, дължима за закупените
лизингови устройства без отстъпка според ценовата листа на оператора и преференциалните цени, на които са
предоставени двете устройства, съответстващи на оставащия период до края на
първоначално предвидения срок на договорите за мобилни услуги. Неустойката не е
нищожна, тъй като е уговорена индивидуално между страните видно от приложените
договори, подписани след спогодбата от 11.01.2018 г. между ищеца и КЗП по гр.д. №
15539/2014 г. и по гр.д. № 16476/2014 г. по описа на СГС. Спогодбата предвижда
максимален размер на неустойката , който
е трикратния месечен абонамент , поради което процесните начислени неустойки не
излизат извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция и не водят до неоснователно обогатяване на кредитора. Не
бива да се забравя още, че неизправната страна по договора не бива да черпи
облаги от собственото си неправомерно поведение, напротив следва да бъде
санкционирана за него , от което в случая се е възползвал и ищецът. С оглед
горното съдът намира, че ищцовата страна доказа пълно и главно претенциите си,
поради което те следва да бъдат уважени, като се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3258,22 лева
главница , представляваща задължение по фактури № № **********/15.04.2018 г.;
фактура № **********/15.05.2018 г.; фактура № **********/15.06.2018 г. фактура
№ *********/15.07.2018 г. и фактура №
**********/15.08.2018 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението
- 8.08.2019 г. до окончателното изплащане , за което е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2467/2019 г. на ВТРС. При този изход
на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски в исковото производство
е основателна и следва да бъде уважена, като се осъди ответникът да заплати
65,16 лева за заплатена ДТ, 549,68 лева
заплатено адвокатско възнаграждение и 250 лева депозит за особен представител
или общо 864,84 лева. С решението по установителния иск съдът се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното
производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГТК на ВКС.Ответникът следва да заплати и сумата от 65,16 лева
заплатена ДТ и 412,85 лева заплатено адв. възнаграждение, или общо 478,01 лева
по ч.гр.д.№ 2467/2019 г. на ВТРС.
Воден от горното съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.И.И. с ЕГН ********** ***, ул. "Д= " №2, вх.А,
ет. 6, ап. 17, че дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4", Бизнес
Парк София, сграда № 6 , сумата от 3258,22
/три хиляди двеста петдесет и осем лева и двадесет и две ст./ главница,
представляваща задължение по фактури №
**********/15.04.2018
г.; фактура № **********/15.05.2018 г.; фактура № **********/15.06.2018 г.
фактура № *********/15.07.2018 г. и фактура № **********/15.08.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда- 08.08.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА
В.И.И. с ЕГН **********
*** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
"Младост 4", Бизнес Парк София, сграда № 6 сумата от 864,84 /осемстотин шестдесет и четири лева и 84 ст./
разноски в исковото производство и 478,01 / четиристотин седемдесет и осем лева
и 1 ст./ разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски
окръжен съд, чрез Великотърновски районен съд.
След влизане в законна сила на
съдебното решение заверен препис от същото да се приложи по Ч.гр.д.№2467/2019 г. на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: