Решение по дело №268/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на пълномощник на председател на ДАМТН-София, против решение № 113/19.04.2023 г., постановено по АНД № 1420/2022 г. на Районен съд Монтана, с което е отменено наказателно постановление (НП) № КГ-2421/25.11.2021 г., издадено от касатора, с което на ответника „Н***  9*” ЕООД, ЕИК ****, с адрес: гр. Монтана, ПК 3400, ул.”Димитър Талев” № 18, представлявано от управителя А.Д.Д., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000,00 лева, на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ, за нарушение по чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК (Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол). В касационната жалба се развиват подробни доводи за неправилност на атакуваното решение и се иска неговата отмяна, както и потвърждаване на наказателното постановление. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и евентуално възражение за прекомерност на претендирано от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът „Н***  9*” ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски за процесуално представителство.

Окръжна прокуратура Видин, редовно уведомени, дават становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд Видин, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесет дневен преклузивен срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното в настоящото производство решение № 113/19.04.2023 г., постановено по АНД № 1420/2022 г. на Районен съд Монтана е отменено наказателно постановление № КГ-2421/25.11.2021 г. на председател на ДАМТН-София, с което на ответника по касация, на основание чл.34, ал.2 от ЗЧАВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 10000,00 лева и е постановено заплащане на направени в административнонаказателното производство разноски за лабораторни изследвания на взети проби дизелово гориво, за извършено нарушение на чл.8, ал.2 от ЗЧАВ, във връзка с чл.6, т.2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. НП е издадено на основание акт за установяване на административно нарушение № А-063/23.07.2021 г. В оспореното решение въззивният съд е приел с оглед събраните писмени и гласни доказателства, и назначената съдебно-химическа експертиза, че оспореното НП е незаконосъобразно, като издадено при недоказано по несъмнен начин нарушение и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при вземане на пробите и извършване на лабораторните изследвания на течно гориво за дизелови двигатели.

Касационната инстанция възприема тези изводи на въззивния съд за отмяна на наказателното постановление. По делото е установено по безспорен начин, че

към момента на съставяне на АУАН уличеният като нарушител е бил собственик на процесния автомобил, който е придобил на 13.07.2020 г., като не е регистрирал същия в службата по регистрация на МПС по постоянния си адрес в законоустановения едномесечен срок от датата на придобиването му по чл.145, ал.2, във връзка с ал.4 от ЗДвП.

В разглеждания случай административнонаказателното производство не е спирано по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН, видно от липсата на доказателства по преписката за това. При тези обстоятелства изводът на ВРС за нарушаване императивното правило по чл.34, ал.3 от ЗАНН е правилен и обоснован, тъй като действително АУАН е съставен на 10.05.2021 г., а процесното пред ВРС наказателно постановление е издадено много след изтичане на 6-месечния преклузивен срок, установен по чл.34, ал.3 от ЗАНН.

При служебна проверка на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съдът не намира основания извън посочените в касационната жалба, които да сочат на неговата отмяна. Решението е постановено от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалноправните разпоредби, което го прави валидно, допустимо, обосновано и правилно.

С оглед изложеното твърденията на касатора са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид този изход на производството и своевременно направеното искане за разноски, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за процесуално представителство по настоящето дело в размер на 400,00 лева, за което са представени надлежни доказателства, а именно договор за правна защита. Неоснователно е направеното възражение от процесуалния представител на касатора за прекомерност на договорения и заплатен адвокатски хонорар, тъй като същият е в минималния нормативно установен размер по чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила решение № 113/19.04.2023 г., постановено по АНД № 1420/2022 г. по описа на Районен съд Монтана.

ОСЪЖДА ОДМВР-Видин да заплати в полза на „Н***  9*” ЕООД, ЕИК ****, с адрес: гр. Монтана, ПК 3400, ул.”Димитър Талев” № 18, представлявано от управителя А.Д.Д., направените разноски за процесуално представителство по настоящето дело в размер на 400,00 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

Председател:                                         Членове: 1.

 

 

                                                                                2.