№ 543
гр. Кърджали, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100969 по описа за 2025 година
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
установителни искове от ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ №
81В, представлявано от управителите П.В. и Х.М. с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с
чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл. 92 във вр.
с чл. 99 ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на
ответника С. Р. С., ЕГН **********, с адрес *****, че дължи на ищеца сума в
размер на 400 лв. представляваща главница, дължима по Договор за
потребителски кредит *****, сключен на *****. между С. Р. С., ЕГН
********** и „Стик Кредит“АД, сума в размер на 1032,44 лева
представляваща неустойка по чл.17 от договора за кредит, сумата в размер на
26,07 лева представляваща договорна лихва по договора за потребителски
кредит за периода от *****. до *** сумата от 312,56 лева представляваща
лихва за забава за периода от 01.05.2020 г. до 26.03.2025 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 11.04.2025г. до окончателното й изплащане, за които суми
е издадена Заповед *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. *** по описа на РС-Кърджали, I състав.
Ищецът заявява, че на *****. ответникът С. Р. С., ЕГН ********** е
сключил Договор за потребителски кредит ***** със „Стик Кредит“АД, по
силата на който е получил сумата от 400 лева, срещу което се съгласил да
върне четири вноски в размер на по 220,25 лв. в срок до *** когато е
падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част
към Договора за потребителски кредит. Сочи, че е бил уговорен и фиксиран
лихвен процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в
размер на 42.58 %. Ищецът твърди, че приложените ОУ и договор установяват
1
сключения между страните договор, задълженията си по който ответната
страна не изпълнила в срок и съобразно условията на договора. Излага
твърдения, че договорът бил сключен при спазване на изискванията на ЗПК,
като приложение намирали разпоредбите на чл. 9, чл. 10 ал.1, чл. 11 от ЗПК
въз основа на които процесният договор бил действителен като сключен
според цитираните повелителни норми и чл. 22 от ЗПК. Сочи, че в чл. 51, от
ОУ било уговорено правомощие на „Стик Кредит“АД да уведомява длъжника
чрез писма, покани, съобщения или други документи, които ще се считат за
получени от кредитора, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на
официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписване на
договора за кредит. Заявява, че ответникът не изпълнил в срок задълженията
си по договора за кредит. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.03.2024 г. „Стик Кредит“АД, като цедент прехвърлило своите
вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит на
цесионера – ищец в настоящото производство. Ищецът заявява, че ответникът
не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на
крайния срок за погасяване на кредита. Ищецът прилага към исковата молба
уведомление до ответника за цесията с приложени към него договора за цесия,
пълномощно и потвърждение за цесията, което да му бъде връчено, ако съдът
приемете, че уведомяването на длъжника - ответник на посочения от него
имейл адрес не е извършено надлежно, съгласно практика обективирана в
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ВКС, Решение N°
3/16.04.2014 г. по т. д. N° 1711/2013 г., I т. о., ВКС, Решение N° 78/09.07.2014 г.
по т. д. N° 2352/2013 г., II т. о., ВКС.
В срока по чл.131 от ГПК не постъпил отговор на исковата молба от
ответника, които лично е получил препис от исковата молба ведно с
приложенията към нея и разпореждането, с което му е указано съдържанието
на отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител
на ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че
поддържа исковата молба и представените с нея доказателства. Претендира
разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът редовно
призован на основание чл. 40 и чл. 41 от ГПК, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
С Определение *** в което е обиктиварн проект за доклад по делото,
приет за окончателен с оглед липсата на възражения от страните, съдът е
приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните факти и
обстоятелства: сключен между ответникът С. Р. С., ЕГН ********** и „Стик
Кредит“АД Договор за потребителски кредит ***** от *****., по силата на
който ответникът е получил сума в размер на 400 лева, която сума е следвало
да бъде върната на четири вноски в размер на по 220,25 лв. в срок до ***
когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит, при фиксиран лихвен
процент в размер на 36 %, както и годишен процент на разходите в размер на
42.58 % както и сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 22.03.2024 г., по силата на който „Стик Кредит“АД, като цедент
прехвърлило своите вземания към ответника по описания договор за
2
потребителски кредит на цесионера - ищец в настоящото производство.
Настоящият състав счита, че следва на първо място да се произнесе по
действителността на процесния договор за потребителски кредит с оглед
разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК и Тълкувателно решение № 1/2020 г. от ***
по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съгласно, което съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без
да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
Сключеният между страните договор разкрива признаците на договор за
потребителски кредит, по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския
кредит. Ответникът е физическо лице, за което няма данни при сключването на
процесния договор да е действало в рамките на своята професионална или
търговска дейност, а ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
кредитиране, включително предоставяне на потребителски кредити,
следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на
„търговец“, според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на Закона за
защита на потребителите, а ответникът има качеството на „потребител“,
според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото
производство е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от
съдът служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в процесния
договор. Доколкото няма данни да е налице отрицателна предпоставка,
предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на
ЗПК. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 22 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени императивните
законови изисквания към формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, установени в защита на потребителите, а именно
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 – 9. В случая, процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, на основание чл.22 ЗПК, тъй като не отговаря на изискването
на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, относимо към съдържанието му, а именно в него
липсва посочване на ГПР по кредита, изчислен към момента на сключването
на договора, съобразно установената методика в Приложение № 1 към чл. 19,
ал. 2 ЗПК.
Видно от представения, приет и неоспорен Договор за потребителски
кредит ***** от *****. между С. Р. С., ЕГН ********** и „Стик Кредит“АД
главницата по договора е в размер на 400 лева, уговорената лихва в размер на
26,07 лева, неустойка по чл. 17 от договора за непредставяне в срок на
обезпечение в размер на 660,75 лева, която се претендира в исковата молба в
размер на 1032,44 левв, като общо дължимата сума по договора възлиза на
660,75 лева, която следва да бъде погасена с три месечни вноски в размер на
220,25 лева всяка.
В чл. 17 на Договор за потребителски кредит ***** от *****. между С. Р.
С., ЕГН ********** и „Стик Кредит“АД са посочени видовете обезпечения,
от които заемополучателят да избере и предостави на заемодателя в тридневен
срок от сключване на договора, а в чл. 19 и условията на които обезпеченнията
следва да отговарят. В разпоредбата на чл. 20 от договора е посочен размерът
на неустойката, която следва да бъде заплатена от заемополучтеля при
непредставяне на едно от обезпеченията по договора, а именно 660,75 лева,
поради което настяощият състав ще разгледа този размер на неустойката, а не
3
1032,44 лева.
Посоченият в договора ГПР от 42,58% не отговаря на действителния
такъв, тъй като, изчислено математически с помощта на онлайн калкулатор, в
него не е включен размерът на неустойката от 660,75 лева. Посочената
неустойка следва да бъде включена при изчисляването на ГПР, с което
кредитът се оскъпява - арг. чл. 19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от
разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски
кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на
разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислява по специална формула. Безспорно, на база на математически
изчисления, ако в ГПР се включи размерът на размерът на неустойката от
660,75 лева, размерът би надхвърлил значително максимално допустимия
размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния
договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което
е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
В ГПР следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които длъжникът ще направи, и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. В този смисъл, като не е
включил размерът на неустойката от 660,75 лева, кредиторът е заобиколил
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита
за длъжника.
Отделно от това, настоящият състав намира, че клаузата за неустойка за
непредставяне на обезпечение в срок е неравноправна, съответно нищожна,
защото това изискване води до извода, че не се цели обезпечаване на договора,
а оскъпяване на кредита с кумулиране на скрито възнаграждение под формата
на неустойка. Това е още едно основание, че посочената неустойка
представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите. Невключването цели
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което обуславя
недействителност на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК на целия
договор. Задължението на кредитодателя за оценка на кредитоспособността на
4
потребителя по чл. 16 от ЗПК изключва изискването за заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК. За пълно следва да бъде посочено, че на
кредитополучателя се вменява задължение да осигури в три дневен срок от
сключване на договора обезпечение след като кредитът вече е отпуснат, като
ако не го направи, дългът му нараства. Неизпълнението на задължението на
кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника
води до допълнително увеличаване на размера на задълженията и
представлява допълнително възнаграждение. Същевременно от
неизпълнението на задължението за даване на обезпечение по кредита не
произтичат преки вреди за кредитора.
По така изложените съображения, на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът
намира, че не са спазени изискванията чл.22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 във
вр. с чл. 19, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК, което означава, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен. В случая годишният процент на
разходите, записан в процесния договор за кредит, не е действителният, тъй
като при добавянето на размера на неустойката по чл. 20 във вр. с чл. 17, 18 и
19 от договора от 660,75 лева, би се променил годишния процент на разходите,
а това означава съгласно практиката на Съда на Европейския съюз – т. 55 от
Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 Профи кредит България, че в
договора въобще не е посочен правилен такъв, което означава, че следва да се
приложат последиците по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК във връзка с чл. 22 ЗПК -
целият договор е нищожен.
На основание чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При тези съображения, настоящият състав намира, че предявените от
ищеца положителни установителни искове за неоснователни с изключение на
този за главницата по договора в размер на 400 лева. На основание чл. 23 ЗПК
ответникът следва да дължи само чистата стойност на кредита, т.е. сума в
размер на 400 лева. Вноските по договора за кредит са с настъпил падеж.
Няма данни по делото ответникът да е извършвал някакви плащания по
договора, които биха били отнесени към главницата.
По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.03.2024 г., по силата на който „Стик Кредит“АД, като цедент прехвърлило
своите вземания към ответника по описания договор за потребителски кредит
на цесионера - ищец в настоящото производство. Съгласно чл. 51 от ОУ по
договора страните са уговорили по между си, че всички съобщения и
уведомления между страните по договора ще се осъществяват в писмена
форма чрез изпращането им на посочения в договора адрес, чрез есемес, на
електронната поща,като ще се считат за получени и узнати от тях, ако бъдат
доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени при
подписването на договора за заем или електронен адрес, посочени от страните
като адреси, в т.ч. електронни, за кореспонденция. В исковата молба е
посочено, че ответникът е уведомен за цесията на посочения от него имейл
адрес, но не са представени доказателства в тази връзка, поради което не може
да се приема фингирано връчване на уведомлението за цесия. Настоящият
състав приема, че връчването на уведомлението за цесия на ответника е
извършено с исковата молба по делото, към която е приложено същото
съгласно практиката на ВКС (Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
5
г., II т. о., ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ВКС,
Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ВКС).
По разноските:
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ищецът има право на разноски в размер на 37,17 лева за държавна такса и
22,58 лева юрисконсултско възнагарждение съобразно уважената част от иска,
както и направените по ч.гр.д. *** по описа на РС-Кърджали, I състав
разноски в размер на 8 лева за държавна такса и 22,58 лева юрисконсултско
възнагарждение съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр.
с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл. 99 ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД по
отношение на ответника С. Р. С., ЕГН **********, с адрес *****, че дължи на
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 81В, представлявано от П.В. и Х.М.
сума в размер на 400 лв. представляваща главница дължима по Договор за
потребителски кредит *****, сключен на *****. между С. Р. С., ЕГН
********** и „Стик Кредит“АД, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 11.04.2025г. до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед *** за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. *** по описа на РС-Кърджали, I
състав.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения установителен иск от
„АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ № 81В, представлявано от П.В. и Х.М.
с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6
ЗПФУР, във вр. с чл. 99 ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено по
отношение на ответника С. Р. С., ЕГН **********, с адрес *****, че същият
дължи на ищеца сума в размер на 1032.44 лева представляваща неустойка по
чл.17 от договора за кредит, сумата в размер на 26.07 лева представляваща
договорна лихва по договора за потребителски кредит за периода от *****. до
*** сумата в размер на 312.56 лева представляваща лихва за забава за периода
от 01.05.2020 г. до 26.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед *** за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. *** по описа
на РС-Кърджали, I състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Р. С., ЕГН **********, с
адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В,
представлявано от П.В. и Х.М. направените по делото разноски в размер на
37,17 лева за държавна такса и 22,58 лева юрисконсултско възнагарждение
съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С. Р. С., ЕГН **********, с
адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********,
6
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 81В,
представлявано от П.В. и Х.М. направените по ч.гр.д. *** по описа на РС-
Кърджали, I състав разноски в размер на 8 лева за държавна такса и 22,58 лева
юрисконсултско възнагарждение съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7