№ 2696
гр. Варна, 02.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100501066 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 20625/13.03.2024г., подадена от
Г. Х. З., ЕГН **********, срещу Решение № 305/29.01.2024г., постановено по
гр.д. № 6177/2023г. по описа на РС-Варна, 8 състав, поправено с Решение №
1129/03.04.2024г., в частта с която е утвърдено споразумение между Г. Х. З.,
ЕГН ********** и С. Н. И., ЕГН **********, по силата на което С. Н. И.,
ЕГН ********** е осъден да заплаща в полза на детето А. С. И., ЕГН
**********, чрез неговата майка и законен представител Г. Х. З., ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 350 лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 16.05.2023 г., до настъпване на
основание за изменение или прекратяване на задължението, с падеж пето
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
забавена вноска до окончателното й изплащане.
В останалите му части решението, с което одобрено споразумение
между страните между Г. Х. З., ЕГН ********** и С. Н. И., ЕГН **********
не е обжалвано.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания, че решението в
обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът излага,
че в открито съдебно заседание между страните е постигнато съгласие бащата
да заплаща издръжка на детето в размер на 350 лева месечно, както и 50 % от
таксата за детска ясла/детска градина. Въпреки това в постановеното решение
1
не е включена частта за заплащане 50 % от таксата за детска ясла/детска
градина., като същото не зачита истинското споразумение между страните.
Сочи, че съдебната спогодба не е подписана от процесуалните представители
на страните и майката се чувства измамена. Счита, че споразумение в частта
за издръжката не е постигнато. Твърди, че понастоящем детската ясла на
детето А. струва около 800 лева на месец, тъй като детето не е прието в
държавно/общинско учреждение. Сочи, че не е отчетен фактът, че бащата
живее и работи в Германия, където минималната заплата е много по-висока
от тази в България. Моли решението да бъде изменено в обжалваната част и
да бъде постановено ново решение, с което С. Н. И. да бъде осъден да
заплаща в полза на детето А. чрез неговата майка и законен представител Г.
Х. З. месечна издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 16.05.2023 г., до настъпване на основание за
изменение или прекратяване на задължението, с падеж пето число на месеца,
за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка забавена вноска до
окончателното й изплащане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна С. Н. И., ЕГН **********, с който жалбата се
оспорва като неоснователнa. Сочи се, че действително в проведеното о.с.з. на
12.01.2024г. от процесуалния представител на Г. З. е направено заявяване на
претенция за заплащане на половината от таксата за частната детска градина
на детето А., но процесуалният представител на С. И. изрично е посочил, че
доверителят му е склонен да се постигне споразумение в рамките на отговора
на исковата молба и насрещната искова претенция, като не е правил
изявление, изразяващо съгласие за заплащане на сума за такса за детска
градина. Излага още, че обективираното в протокола споразумение е
потвърдено изрично от процесуалния представител на Г. З. – адв. Гетев и е
утвърдено с решението на съда. Сочи, че подобно допълване освен, че е
процесуално недопустимо е и извън рамките на спора, очертан с исковата
молба и доклада по делото. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
депозираната в двуседмичния срок първоначална молба е оставена без
движение с указания молителят да заяви дали същата представлява въззивна
жалба, като в указания срок е уточнено, че се подава въззивна жалба, която е
2
адресирана до ОС-Варна. Жалбата е подадена от активно легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Насрещната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК,
от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
процесуално допустима е и също отговаря на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх.№ 20625/13.03.2024г.,
подадена от Г. Х. З., ЕГН **********, срещу Решение № 305/29.01.2024г.,
постановено по гр.д. № 6177/2023г. по описа на РС-Варна, 8 състав,
поправено с Решение № 1129/03.04.2024г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
24.09.2024г. от 13:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ДА СЕ ВРЪЧИ на въззиваемата страна препис от уточнителна молба с
вх. № 16539/27.06.2024г. с възможност за изразяване на становище в
двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3