№ 7467
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20231110145688 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от .......... чрез процесуален представител
юрисконсулт .........., адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б против „Максима изток“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток,
булевард „Цариградско шосе“ № 20, представлявано от Управителя ..........., чрез процесуален
представител адвокат Д. И., САК.
Ищецът твърди, че е депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК на 22.05.2023 г., въз основа на което е било образувано ч.гр.дело №
27794/2023 година по описа на Софийски районен съд и издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Сочи се, че длъжникът - ответник е депозирал
възражение срещу заповедта за изпълнение. Сочи, че в законоустановения срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, е предявил иск за установяване на вземането за консумирана и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ срещу „Максима Изток“ ООД.
Ищецът твърди, че по силата на § 1, т. 43 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ.
бр. 107 от 09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 74 от 08.09.2006 г./ и на нормативните
актове „Максима Изток“ ООД е потребител на ТЕ и за нея важи действащото за този период
законодателство в областта на енергетиката,
Ищецът твърди, че между „Максима Изток“ ООД и “Топлофикация София” ЕАД на
15.02.2020 г. е подписан договор за продажба на топлинна енергия № 45748 при общи
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. София
по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката.
Твърди се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение №
ОУ- 043/12.07.2002 г, на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ
одобрени с Решение № ОУ-ОЗ3/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите твърди, че са в сила от
датата на решението.
1
Ищецът твърди, че в договора между двете страни е регламентирано, че за всички
неуредени случаи се прилагат ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация
София” ЕАД на потребители в гр. София и българското законодателство. Твърди се, че в
глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване
на издадена от продавача данъчна фактура. Ищецът твърди, че задължението на „Максима
Изток“ ООД за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. Твърди се, че с
изтичането на последния ден от този срок ответникът е изпаднал в забава за тази сумата по
фактурата - чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че в случай, че „Максима Изток“ ООД е имало
възражение относно стойността на начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало
регламентираната между страните и уредената от закона възможност да предяви възражение
- чл. 40, ат. 2 от ОУ. Ищецът твърди, че до момента на подаване на исковата молба в
деловодството му не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат
преразгледани съответните начислени суми.
Твърди, че въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение
при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Ищецът
твърди, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ, сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са
начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни вноски. Твърди, че след
края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - "Техем сървисис” ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването (издадена от министъра на енергетиката и
енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от 03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от 24.04.2007г.)
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от .......... адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б и „Максима изток“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток,
булевард „Цариградско шосе“ № 20, представлявано от Управителя ..........., че съществува
вземане на „„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от
.......... адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б и „Максима изток“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, булевард
„Цариградско шосе“ № 20, представлявано от Управителя ........... дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ..........,
адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, сумите за които е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 27794/2023
година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 757.68 лв., от които 603.15
лв. – главница, представляваща стойност на доставена от дружеството – ищец топлинна
енергия за периода 11.2020 г. - 02.2021 г. и законна лихва в размер на 146.48 лв. от 31.12.2020
г. - 16.05.2023 г., както и сумата за дялово разпределение: главница 6.53 лв. за периода
09.2020 г. - 10.2020 г. и лихва в размер на 1.52 лв. за периода 31.10.2020 г. - 16.05.2023 г.
ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението пред заповедния съд –
22.05.2023 г. до изплащане на вземането, които суми се отнасят за топлоснабден имот с
административен адрес – град София, община Изгрев, бул.“Цариградско шосе“ № 20, бл.14,
ет.1, офис 1, клиентски № **********, ИД: 183545.
Прави се искане за присъждане на сторените пред заповедния и исковия съд разноски в
полза на ищеца.
2
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.
Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът е депозирал отговор на
исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и
размер.
Ответникът не оспорва сключения договор за продажба на топлинна енергия № 45748
при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на потребители.
Ответникът твърди, че предявените искове от страна на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу дружеството - ответник, са допустими, но неоснователни и недоказани. Ответникът
твърди, че дори и към момента на подаване на отговора на исковата молба в счетоводните
системи на „Топлофикация София“ ЕАД да са налице задължения на дружеството –
ответник в посочените в исковата молба по настоящото дело размери, то се твърди, че те са
резултат от водено нередовно счетоводство.
Сочи, че по делото не се намира и не му е връчвано никога описаното като приложение
по т. 4 - Уведомително писмо - покана за неплатени задължения с рег. индекс П11571
11.10.2019 г. и П-5314/16.05.2018 г.
Ответникът твърди, че исковете са предявени от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
дружеството – ответник във връзка с потребление в топлоснабден имот на адрес: град
София, район Изгрев, бул. „Цариградско шосе“ № 20, бл. 14, ет. 1, офис № 1. Твърди се, че за
този имот при „Топлофикация София“ ЕАД е определен абонатен номер 342566, ИД:
183545, клиентски номер (номер на инсталация) **********.
Ответникът твърди, че има две партиди в системата на „Топлофикация София“ ЕАД
във връзка с два топлоснабдени имота.
Твърди се, че единият имот е посочен в исковата молба и в изложението на отговора на
исковата молба, а вторият е със следните данни - топлоснабден имот на адрес: град София,
район Изгрев, бул. „Цариградско шосе“ № 20, бл. 14, ет. 1, офис № 2. Твърди се, че за този
имот при „Топлофикация София“ ЕАД е определен абонатен номер 394180, клиентски
номер (номер на инсталация) **********.
Твърди се, че „Топлофикация София“ ЕАД е издавала и продължава да издава общи
фактури на дружеството – ответник, включващи едновременно данни и за двата
топлоснабдени имота.
Ответникът твърди, че общата сума на всички фактури, кредитни и дебитни известия
за двете инсталации за целия посочен период е 2 285,41 лева, а общата платена сума от
ответника е 2 292,23 лева, като твърди, че е налице надплащане от 6,82 лева.
Твърди се, че на 31.08.2020 г. ответникът е получил 10 на брой фактури и известия.
Твърди се, че на 01.10.2020 г. Управителят на Дружеството ...... е съгласувала по
телефона със служител от отдел „Обслужване на клиенти“ на „Топлофикация София“ ЕАД,
че ответникът е имал кредит 819,05 лева.
Твърди се, че по тази причина за период - месеците август, септември, октомври,
ноември, декември 2020 г. и януари, февруари 2021 г. ответникът не е извършвал преводи
към „Топлофикация София“ ЕАД. Ответникът твърди, че кредитът от 819,05 лева се е
надвишил с Фактура № **********/28.02.2021 г., която е била на стойност 236.03 лева.
Твърди че за по-точна преценка на салдата по двете инсталации през март месец 2021
г., когато се твърди, че е бил падежът на горепосочената Фактура № **********/28.02.2021
г., Управителят на Дружеството ...... отново по телефона се е свързала със служител на
„Топлофикация София“ ЕАД от отдел „Обслужване на клиенти“.
Твърди се, че от страна на „Топлофикация София“ ЕАД са отговорили следното:
3
Задължение от 733.40 лева за обект Офис № 1, абонатен номер 342566, ИД: 183545,
клиентски номер (номер на инсталация) **********
Вземане от 614.02 лева за обект Офис № 2, абонатен номер 394180, ИД: 183044,
клиентски номер (номер на инсталация) **********
Сочи, че разликата между горепосочените стойности за двете инсталации е в размер на
119.38 лева.
Твърди се, че във връзка с горепосочената информация за текущи салда, от страна на
„Топлофикация София“ ЕАД са обяснили на Управителя на дружеството - ответник, че е
необходимо да се изпрати заявление за прихващане.
Ответникът твърди, че надплатената сума по едната инсталация и неплатена сума по
другата са възникнали поради плащането на общи месечни фактури за двете инсталации, за
които ответникът твърди, че е погасявал с един общ банков превод. Твърди, че поради това
„Топлофикация София“ ЕАД са отразявали плащанията само по сметката на абонатен номер
394180, вследствие на което там се е появила надплатена сума 614,02 лева, а за абонатен
номер 342566 се е формирало задължение от 733,40 лева.
Ответникът твърди, че е изпратил до „Топлофикация София“ ЕАД по електронна поща
искане за прихващане на съществуващите насрещни вземания до размера на по-малкото по
реда на чл. 103 от Закона за задълженията и договорите.
Твърди, че в отговор „Топлофикация София“ ЕАД е изпратило до дружеството –
ответник и-мейл от 05.04.2021 г., с който е заявило, че искането е изпълнено.
Твърди, че незабавно след получаването на отговора на „Топлофикация София“ ЕАД за
съгласие с предложението за прихващане с платежно нареждане от 06.04.2021 г.,
дружеството – ответник е превело по банкова сметка на „Топлофикация София“ ЕАД
оставащата разлика след извършване на прихващането от 119,38 лева.
Твърди се, че веднага след прихващането, което е покривало периода до февруари 2021
г., включително, ответникът е бил включен и в програмата „Лоялен клиент“ на
„Топлофикация София“ ЕАД. Сочи, че условията на тази програма са публично обявени на
сайта на „Топлофикация София“ ЕАД и съдържат съществените условия за липса на
натрупани задължения и своевременно плащане на текущите такива.
Ответникът твърди, че първото получено кредитно известие за навременно плащане на
Фактура № **********/31.03.2021 г. по тази програма „Лоялен клиент“ за ответника е било
от 29.04.2021 г. Твърди, че след това и до края на 2022 г. е получавал редовно такива
кредитни известия по програмата „Лоялен клиент“ на „Топлофикация София“ ЕАД, за което
се твърди, че потвърждава становището на „Топлофикация София“ ЕАД, че счита
Дружеството за редовен клиент без просрочени задължения.
Твърди се, че процесните вземания на „Топлофикация София“ ЕАД са погасени изцяло
на 05.04.2021 г. чрез прихващане и плащане на оставащата разлика от 119,38 лева. Сочи, че
тази дата е преди завеждане на исковата молба, респективно преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника в съда и
поради това твърди, че той не е давал никакъв повод за настоящите съдебни процедури.
Твърди се, че впоследствие, от следващите отношения между страните се е установило
също, че „Топлофикация София“ ЕАД не е имала никакви претенции за останали непогасени
суми за процесния период 09.2020 г. - м. 02.2021 г., включително за топлинна енергия и
дялово разпределение.
Твърди, че за процесния топлоснабден имот ответникът е имал да получава надвзети
суми в размер на 167,70 лева. Твърди, че за тази сума дружеството - ответник е подало
заявление до „Топлофикация София“ ЕАД за възстановяването по банков път, с което
„Топлофикация София“ ЕАД се е съгласило.
4
Твърди се, че с преводно нареждане от 03.09.2021 г. „Топлофикация София“ ЕАД е
превело по банкова сметка на ответника сумата в размер на 164,60 лева.
Ответникът възразява в условията на евентуалност за изтекла погасителна давност на
претендираните вземания.
При горното се иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и
недоказана, а на ответника се присъдят разноски.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, като въз основа на
събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една
страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано
следното от фактическа страна:
Между „Максима Изток“ ООД и “Топлофикация София” ЕАД на 15.02.2020 г. е
сключен договор за продажба на топлинна енергия № 45748 при общи условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от
Закона за енергетиката.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
043/12.07.2002 г, на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ
одобрени с Решение № ОУ-ОЗ3/08.10.2007 г. на ДКЕВР.
В договора между двете страни е регламентирано, че за всички неуредени случаи се
прилагат ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от “Топлофикация София” ЕАД на
потребители в гр. София. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на
доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Задължението на
„Максима Изток“ ООД за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец.
Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ,
сумите за ТЕ за топлоснабдения имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по
прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата -
"Техем сървисис” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004г. за топлоснабдяването
(издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн. ДВ бр. 68 от
03.08.2004г.) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването (обн. ДВ бр. 34 от
24.04.2007г.)
В процесния случай се установи, че има две партиди в системата на „Топлофикация
София“ ЕАД във връзка с два топлоснабдени имота.
Единият имот е посочен в исковата молба и в изложението на отговора на исковата
молба, а вторият е със следните данни - топлоснабден имот на адрес: град София, район
Изгрев, бул. „Цариградско шосе“ № 20, бл. 14, ет. 1, офис № 2. За този имот при
„Топлофикация София“ ЕАД е определен абонатен номер 394180, клиентски номер (номер
на инсталация) **********.
„Топлофикация София“ ЕАД е издавала общи фактури на дружеството – ответник,
включващи едновременно данни и за двата топлоснабдени имота.
Ответникът е изпратил до „Топлофикация София“ ЕАД по електронна поща искане за
прихващане на съществуващите насрещни вземания до размера на по-малкото по реда на чл.
5
103 от ЗЗД.
В отговор „Топлофикация София“ ЕАД е изпратило до дружеството – ответник и-мейл
от 05.04.2021 г., с който е заявило, че искането е изпълнено.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на анализа на
доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, които съдът приема за
безпротиворечиви.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори
следните правни изводи:
В настоящето производство по реда на чл.422 ГПК и в срока по чл.415, ал.4 ГПК са
предявени обективно кумулативно съединени установителни искове, както следва:
- за главница за заплащане на доставена топлинна енергия с правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, във вр. с чл. 79 ЗЗД;
- за лихва върху главницата за заплащане на доставена топлинна енергия с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД;
- за главница за дялово разпределение с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
с чл. 79 ЗЗД;
- за лихва върху главницата за дялово разпределение с правна квалификация чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД.
За ищеца е тежестта да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, че ответникът има качеството потребител за небитови нужди по смисъла на §1,
т.33в от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката.
Ищецът следва да докаже изпадането на ответника в забава за твърдените периоди,
както и дължи доказване по размер на претенцията за мораторна лихва.
С оглед на заявеното възражение за погасителна давност на ищеца е тежестта да
докаже, че давността е била спирана или прекъсвана.
За ответника е тежестта да докаже точно изпълнение.
При доказване на твърдените от ищеца факти, ответникът трябва да докаже пълно и
главно правопогасяващото претендираното от ищеца вземане възражение.
В производство се отделя като безспорно обстоятелството, че е налице сключен
договор при общи условия за доставка на топлинна енергия № 45748 между ищеца и
ответника.
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
подробно е анализирало издадените фактури, като се установи, че в счетоводството на
„Топлофикация София“ ЕАД два имота се водят обединени в Договорна сметка (ДС) №
**********, включваща:
договор № ********** отнасящ се за офис №1 на бул. Цариградско шосе № 20, бл.14,
ет.1 с аб. № 342566/инстал. № **********, който е процесния и
договор № ********** отнасящ се за офис №2 на бул. Цариградско шосе № 20, бл.14,
ет.1 с аб. № 394180/инстал. № **********.
Обстоятелството, че договорната сметка обхваща две абонатни станции се потвърждава
и от приложения към исковата молба Договор № 45748 при общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр.
6
София по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката, в който в секция „Адрес на
топлоснабдявания имот“ са посочени и двата абонатни номера, отнасящи се съответно към
двете абонатни станции.
Вещото лице е изследвало четирите фактури, издадени за процесния период 11.2020 г. –
02.2021 г., с номера **********, **********, **********, **********.
Относно първата фактура № ********** от 30.11.2020 на стойност 184,70 лв., вещото
лице установи, че тази фактура включва задължения и за двата абонатни номера, като за
процесния абонатен номер 342566 дължимата сума с ДДС е 210,41 лв., докато за абонатен
номер 394180 дължимата сума с ДДС е 54,86 лв. Вещото лице изследва, че е налице разлика
между сумата вписана в дневник продажби по ЗДДС на „Топлофикация София“ ЕАД, в
размер на 265,27 лв., от една страна, и сумата, вписана в счетоводните регистри на
ищцовото дружество, която е в размер на 184,70 лв. Разликата между двете суми в размер на
54,86 лв. беше обяснена от вещото лице, като сума, която е следвало да се възстанови от
„Топлофикация София“ ЕАД на Максима Изток ООД, на база счетоводните записи за
периода 31.07.2020 г. до 31.10.2020 г.
В допълнение към това, в счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД има вписана
сума от 819,05 лв., като сума от издадени кредитни известия, преди процесния период, т.е.
тази сума се явявала, като сума за възстановяване или прихващане на следващи плащания.
Вещото лице установи, че няма плащане по тази фактура, поради причината, че
дружеството е имало сума, за възстановяване и от тази сума е прихваната, като фактура
********** от 30.11.2020 г. на стойност 184,70 лв. счетоводно е била приспадната на
15.12.2021 г.
Относно втората фактура № ********** от 31.12.2020 на стойност 214,16 лв., която
вещото лице установи, че също включва суми и за двата имота. За процесния абонатен
номер 342566 дължимата сума с ДДС е 169,81 лв. с ДДС. За абонатен номер 394180
дължимата сума с ДДС е 44,35 лв. с ДДС. Сумата вписана в дневник продажби по ЗДДС на
„Топлофикация София“ ЕАД е 214,16 лв. Счетоводно „Топлофикация София“ ЕАД вписва в
счетоводните регистри фактура **********/31.12.2020, като дължима сума 169,81 лв., т.е.
само сумата за процесния имот.
В счетоводството на ищцовото дружество е посочено, че това задължение се отнася
към изравнителна фактура № 900001658636. Според вещото лице счетоводният софтуер на
„Топлофикация София“ ЕАД на 13.01.2022 г. „вижда“, че потребителя „Максима Изток“
ООД има сума за приспадане и счетоводно се намалява дължимата сума. На 31.01.2022 г.
(след 1 година) счетоводно е покрито задължението по счетоводен документ 900001658636,
който се отнася до фактура ********** от 31.12.2020 г.
Третата фактура № ********** от 31.01.2021 на стойност 227,20 лв. включва дължима
сума с ДДС за процесния абонатен номер 342566 в размер на 180,17 лв. с ДДС, както и
дължимата сума с ДДС за абонатен номер 394180 в размер на 47,03 лв. с ДДС. Сумата
вписана в дневник продажби по ЗДДС на „Топлофикация София“ ЕАД е 227,20 лв.
Счетоводно „Топлофикация София“ ЕАД вписва в счетоводните регистри фактура
**********/31.01.2021, като дължима сума 180,17 лв., която се отнася за процесния абонатен
номер.
На 14.02.2022 г. в счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД е отбелязано, че
потребителя „Максима Изток“ ООД има надвнесена сума от предходен период и покрива
плащането, т.е. и по тази фактура не са налице дължими суми.
Четвъртата фактура № ********** от 28.02.2021 е на стойност 236,03 лв. За процесния
абонатен номер 342566 дължимата сума с ДДС е 187,18 лв. с ДДС. За абонатен номер
394180 дължимата сума с ДДС е 48,85 лв. с ДДС. Сумата вписана в дневник продажби по
ЗДДС на „Топлофикация София“ ЕАД е 236,03 лв. Счетоводно „Топлофикация София“ ЕАД
7
вписва в счетоводните регистри фактура **********/28.02.2021, като дължима сума на
стойност 184,86 лв.
Вещото лице е установило, че към 31.01.2021 г. „Топлофикация София” ЕАД има да
възстановява сума на „Максима Изток“ ООД в размер на 284,37 лв., от която следва да се
приспадне процесната фактура ********** е на стойност 187,18 лв. за абонатен номер
342566. Ако от 284,37 лв. се приспадне дължимата сума по фактура **********/28.02.2021 г.
187,18 лв., то остават за приспадане 97,19 лв.
Заключението на вещото лице е, че за процесния период ответникът не дължи суми за
топлинна енергия на „Топлофикация София” ЕАД, тъй като всички суми са били
приспаднати от натрупания от ответника кредит. В подкрепа на това твърдение вещото лице
изтъква, че за следващата начислена фактура – за м. март 2021 г., която е извън процесния
период, фактура ********** от 31.03.2021 г., след заплащането й, ищцовото дружество е
начислило отстъпка на ответника в размер на 6,53 лева, което само по себе си е знак, че към
този момент, ищцовото дружество не е считало, че са налице дължими суми от ответника.
От чл. 40 на приложените към исковата молба Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация София“ АД на потребители в гр.
София, се установи, че купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми за
топлинна енергия в срок до 20-о число на месеца, следващ месеца на доставка, след
получаване на издадена от продава данъчна фактура.
Към отговора на исковата молба ответникът представя и имейл кореспонденция с
ищцовото дружество, от която следва, че на 30.03.2021 г. ответникът е изпратил имейл на
ищеца, в който посочва, че на един и същ адрес има два обекта, като относно единия имот,
който е и процесният, е натрупано задължение с главница в размер на 733,40 лева, както и
задължение за изплащане на лихви в размер на 4,42 лева. Същевременно, по партидата на
другия имот е отбелязано, че ответникът има кредит в размер на 614,02 лева. Ответникът е
помолил да се извърши прихващане между двете суми, а ищецът е отговорил, че молбата на
ответника е изпълнена. Оставащата сума е в размер на 119,38 лева. От приетата по делото
експертиза се установи, че сумата от 119,38 лв. е платена на 06.04.2021 г. по банков път с
основание „платец **********; прихв. дебит-кредит+лихва 0,67лихва“.
Относно задълженията за дялово разпределение, от експертизата се установи, че в
исковата молба са посочени две фактури за дялово разпределение. Фактура за дялово
разпределение ********** от 30.09.2020 г. на стойност 4,21 лв. е следвало да бъде платена
на 30.10.2020 г. Видно от счетоводните записи на „Топлофикация София“ ЕАД дължимата
сума по процесната фактура е 8,38 лв., като са начислени и допълнителни суми. В
счетоводните регистри на „Топлофикация София“ ЕАД е посочено, че на 15.05.2023 г.
претендираната сума по фактура ********** от 30.09.2020 г. на стойност 4,21 лв. е платена.
Относно втората фактура в исковата молба е посочена дължима сума за дялово
разпределение по фактура ********** от 30.10.2020 г. на стойност 2,32 лв. В счетоводните
регистри на „Топлофикация София“ ЕАД е посочено, че на 18.05.2023 г. претендираната
сума по фактура ********** от 30.10.2020 г. на стойност 2,32 лв. е платена.
Във връзка с въпроса на ответника, вещото лице разшири периода, обект на неговия
анализ, като достигна до извод, че между „Топлофикация София” ЕАД и „Максима Изток“
ООД за периода 31.1.2020 г. до 30.08.2024 г. няма неразплатени фактури, като дори има
надвнесена сума в размер на 31,31 лв. към 30.08.2024 г. от страна на „Максима Изток“ ООД.
Поради всичко изложено по-горе се установи, че предявените суми са недължими,
доколкото от представените по делото доказателство претендираните от ищеца суми са
прихванати с кредит, натрупан от ищеца, по абонатната му сметка. По делото се установи,
че и двете абонатни сметки са част от един договор между ищеца и ответника.
Доколкото не са налице дължими суми за предоставена топлинна енергия и дялово
8
разпределение, то следва да се отхвърлят и исковите претенции – акцесорни такива за лихва
за забава и законна лихва.
По разноските
Доколкото предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни,
разноските следва да се присъдят на ответника. Ответникът е претендирал разноски в размер
на общо 580,00 лева, от които 100,00 лева за депозит за вещо лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, както и 480,00 лева – адвокатско възнаграждение. Ответникът
представя доказателства за уговарянето и заплащането на същото. С исковата молба ищецът
е направил възражение за прекомерност. Отчитайки фактическата и правна сложност на
производството, съдът приема, че заявеното възражение за е неоснователно и следва да
присъди на ответника разноските за адвокатско възнаграждение в пълен размер.
Положеният от адвоката труд, съответства на фактическата и правна сложност, а платения
размер е съответен на процесуалната активност и ангажираност в процеса.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 149, ал. 1, т. 3 от
Закона за енергетиката във вр. с чл. 79 от ЗЗД, както и на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл.
86 ЗЗД, и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът, предявен от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ”
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от .......... адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
против „Максима изток“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Изгрев, ж.к. Изток, булевард „Цариградско шосе“ № 20, представлявано от
Управителя ..........., да се признае за установено в правоотношенията между
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от ..........
адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б и „Максима изток“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, булевард
„Цариградско шосе“ № 20, представлявано от Управителя ..........., че съществува вземане на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от .......... адрес: гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б и „Максима изток“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. Изток, булевард „Цариградско шосе“ №
20, представлявано от Управителя ........... дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, представлявано от .......... адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
сумите за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, издадена по ч.гр.дело № 27794/2023 година по описа на Софийски районен съд, а
именно: сумата от 757,68 лв., от които 603,15 лв. – главница, представляваща стойност на
доставена от дружеството – ищец топлинна енергия за периода 11.2020 г. - 02.2021 г. и
законна лихва в размер на 146,48 лв. от 31.12.2020 г. - 16.05.2023 г., както и сумата за дялово
разпределение: главница 6,53 лв. за периода 09.2020 г. - 10.2020 г. и лихва в размер на 1,52
лв. за периода 31.10.2020 г. - 16.05.2023 г. ведно със законна лихва от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд – 22.05.2023 г. до изплащане на вземането, които суми се
отнасят за топлоснабден имот с административен адрес – град София, община Изгрев,
бул.“Цариградско шосе“ № 20, бл.14, ет.1, офис 1, клиентски № **********, ИД: 183545.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от .......... адрес: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, да заплати на „Максима
изток“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев,
ж.к. Изток, булевард „Цариградско шосе“ № 20, представлявано от Управителя ...........,
сторените разноски пред заповедния съд по ч.гр.дело № 27794/2023 година по описа на
9
Софийски районен съд и по гр.дело № 45688/2023 година по описа на Софийски районен
съд в общ размер на 580,00 лева.
Решението е постановено при участието на трето лице помагам на ищеца – „Техем
Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10