Решение по дело №3806/2018 на Районен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 Град Добрич, 15.07.2018г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, гражданска колегия, двадесети състав,  в публично заседание, проведено на осми юли две хиляди и деветнадесета  година в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов

при секретаря Ирена И......... …………………………………………

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 03806  по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

Постъпила е искова молба от „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС, срещу И.П.Н., ЕГН ********** ***, за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи по заповед № 1327 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.05.2018г., издадена по ч.гр.дело № 02211/2018г. по описа на ДРС, а именно: 441,69 лева, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.12.2017 г. до 13.03.2018 г. за обект с аб.№ ***и кл. № *** на адрес: град Добрич, ул. „***” № 12А, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение /датата на пощенското клеймо/ – 29.05.2018 г., до окончателното изплащане на задължението; 11,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко от периодичните задължения до 17.05.2018г. Претендират се съдебните разноски в настоящото  производство.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът е клиент на ищцовото дружество за обект с аб.№ **********, като отношенията се регламентират от ОУ. Във вр. с чл.107 ЗЕ е подадено заявление по чл.410 ГПК. След връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК е заведен настоящият иск, което обосновава правният интерес от водене на делото.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът чрез назначения особен представител е изпратил отговор на исковата молба. Счита, че искът е допустим и неоснователен с оглед представените писмени доказателства. Заявява се, че не става ясно как е формирана претендираната сума. Счита се, че начислената такса за включване в размер на 19 лева, както и сумите 106,96 лева и 140,96 лева следва да се изключат от общата сума, както и дължимите суми от предходен период към 04.09.2018г., че не е спазена процедурата по уведомяване за задължението.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч.гр.дело № 2211/2018г. по описа на ДРС се установява, че със заповед № 1327 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 30.05.2018г. длъжникът И.П.Н., ЕГН ********** ***, е осъден да заплати на кредитора „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС, следните суми: 441,69 лева, представляваща незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 13.12.2017 г. до 13.03.2018 г. за обект с аб.№ ***и кл. № *** на адрес: гр. Добрич, ул. „***” № 12А, ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение /датата на пощенското клеймо/ – 29.05.2018 г., до окончателното изплащане на задължението; 11,38 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко от периодичните задължения до 17.05.2018г.; 25 лева - държавна такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК. С искова молба с вх.№ 18119 от 26.09.2018г., по което е образувано гр.дело № 03806/2018г. по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си.

От представеното извлечение по сметката на ответника към 17.05.2018г. и извлечение за фактури и плащания към 03.09.2018г. се установява, че същият дължи сума на обща стойност 441,69 лева по издадени 5 броя фактури както следва:  Ф-ра № ********** от 13.12.2017г. с падеж на 02.01.2018г. на стойност 103,09 лева; Ф-ра № ********** от 15.01.2018г. с падеж 01.02.2018г. на стойност 136,97 лева; Ф-ра № ********** от 05.02.2018г. с падеж 05.02.2018г. на стойност 19 лева; Ф-ра № ********** от 13.02.2018г. с падеж 01.03.2018г. на стойност 139 лева; Ф-ра № ********** от 13.03.2018г. с падеж 02.04.2018г. на стойност 43,63 лева, както и мораторна лихва в размер на общо 11,38 лева за периода от падежа на всяка от издадените фактури до 17.05.2018г. От приложената справка за потреблението към датата 04.09.2018г. се установява, че освен посоченото по-горе задължение, електромерът на длъжника е отчел минимални стойности.

По делото са представени ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Енерго про-продажби”АД, одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР и публикацията им в ежедневници.

Представен е списък за прекъсване на абонати на дружеството за 05.02.2018г., в който фигурира ответникът, както и извадка от списък за покана с предизвестие към 15.01.2018г. и срок на плащане 25.01.2018г. без доказателства за връчването по надлежен ред.

По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице за процесния период 27.10.2017г. до 25.02.2018г. са отчетени общо 2 183 квт/ч, от които 633 квт/ч по нощна тарифа и 1 550 квт/ч по дневна. Количествата ел.енергия, начислени чрез процесните фактури, съответстват на отчетените. Не е извършвана корекция на измерените количества. СТИ е еднофазен статичен електромер Carardigitron M02 с ид.№ 1115031400709789. Същият е одобрено средство за измерване, вписано под № 4468 в регистъра на одобрените за използване в страната. Захранването на имота е чрез електромерно табло ТЕМО-5М извън него, свързано с алуминиеви ел.проводници, осигуряващи максимално потребление за денонощие 248,4 квт/ч. През процесния период средното денонощно потребление е 16,161 квт/ч – 23,774 квт/ч. Посоченото количество ел.енергия е възможно да бъде доставена за съответния отчетен период. Електроснабдяването е преустановено на 05.02.2018г. поради просрочено задължение на стойност 103,09 лева с падеж 02.01.2018г. Възстановено е на 23.03.2018г. на основание подадено от друг потребител заявление за достъп и пренос на ел.енергия.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, просрочените и неплатени задължения по фактури за периода 13.12.2017г. – 13.03.2018г. са на стойност 441,69 лева, всички са падежирали. Мораторната лихва до 17.05.2018г. върху просрочените задължения, считано от падежа на всяка една от издадените фактури, е в размер на 11,49 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

С оглед доказателствата по делото и твърденията на страните съдът намира за безспорно, че ответникът е бил потребител на енергийни услуги по смисъла на §1, т.41б и краен клиент по смисъла на т.27г от ДР на ЗЕ за обект, находящ се в град Добрич, ул. „**” № **, с аб.№ ***и кл. № ***, което не се оспорва от страните. Спорно между тях е основанието и дължимостта на претендираните суми по издадените фактури за процесния период.

Налице са претендирани суми по договор за продажба на ел.енергия, а съгласно  чл.183

 и сл. ЗЗД същият е консенсуален. Сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните - продавач и купувач, относно съществените елементи от съдържанието на сделката, а такива са вещта /стоката/, обект на продажба и цената. С постигането на съгласие, за продавача възниква задължението да заплати уговорената цена. Поради консенсуалния характер на сделката предаването на вещта и плащането на цената не са елемент от фактическия състав на търговската продажба, а са относими към изпълнението на произтичащите от договора задължения, като при липса на други договорености поставя плащането в зависимост от предаването. В случая в тежест на ищеца е да докаже наличие на дължимо изпълнение от страна на ответника за процесния период за претендираната стойност на извършената доставка на ел.енергия с оглед нормата на чл.154 ГПК при условията на пълно главно доказване. С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно бе отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД, влезли в сила на 07.09.2014г., поради което съдът приема, че към настоящия момент актуални са тези, одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007г. на ДКЕВР. 

Ответникът е извършил своевременно възражението си за неоснователност на дължимото по отношение на процесните фактури, като следва да докаже това си твърдение, с оглед разпоредбите на чл.4-6 вр. чл.23 от ОУ на договора за снабдяване и разпределение на ел.енергия. Указано е на ответника, че към настоящия момент не е представил доказателства в това отношение, респективно трябва да докаже недължимост с платежни документи предвид нормата на чл.77 ЗЗД вр. чл.164, ал.1, т.4 ГПК.  

Ответникът е придобил качеството потребител при действието на ЗЕ и Общите условия /ОУ/ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго про-продажби”АД/. Съгласно нормата на чл.4, ал.1 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго про-продажби”АД/ потребител на ел.енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на  „Е.он България мрежи”АД, което ползва ел.енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от „Е.он България продажби”АД. Нормата на чл.6, ал.4 от ОУ сочи, че страна в отношенията с „Е.он България продажби”АД е лицето, явяващо се потребител, и всички фактури се издават на негово име, като тези норми са действали към момента на напускане на процесния имот от ответника.

В процесния случай ответникът не е загубвал качеството си потребител към датата на издаване на Ф-ра № ********** от 13.03.2018г., вр. т.8 от заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ, а именно, че електрозахранването в процесния имот е възстановено по искане на последващ потребител на този адрес. От това следва, че доставеното до имот, находящ се в град Добрич, ул. „***” № 12А, аб.№ ***и кл. № ***, количество ел.енергия, за което са издадени процесните фактури на обща стойност 441,69 лева, е дължимо от ответника. Същевременно претендираната сума следва да се редуцира със сумата от 19 лева, начислена по Ф-ра № ********** от 05.02.2018г. с падеж 05.02.2018г. Това е така, тъй като съгласно разпоредбите на чл.20 от ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго-про продажби”АД/, дружеството има право да поиска от „Е.он България мрежи”АД да прекъсне или ограничи снабдяването с ел.енергия в случай, че битов потребител в срок от 10 дни не изпълни което и да е свое задължение. В тези случаи следва да се изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в определения срок не последва изпълнение или отстраняване на нарушението, ще последва прекъсване или ограничаване снабдяването с ел.енергия, което може да се поиска от оператора на мрежата, извън почивен, празничен неприсъствен ден и деня, който ги предхожда. Тази процедура не се прилага при наличие на оспорване от потребителя. В случая няма доказателства за спазване на тази процедура – липсват доказателства за връчване на длъжника на предизвестие, а представените писмени доказателства в тази връзка са частни свидетелстващи документи, изхождащи от ищцовото дружество, които нямат никаква доказателствена стойност съобразно правилото „Scriptum pro scribente nihil probdt sed contra scribentem” /Писаното за този, който го пише, нищо не доказва/.

Според нормата на чл.87 ЗЗД, уреждаща развалянето на договора, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено,когато договорът е сключен в писмена форма, а срокът - да бъде ясно определен и подходящ за съответния вид задължение. Разпоредбата на чл.123, ал.3 ЗЕ също  предвижда необходимост от изпращане на предизвестие при временно преустановяване  на снабдяването с електроенергия. В случая ищцовото дружество по никакъв начин не доказа спазване на определената от него процедура, поради което съдът намира, че прекъсването на електроснабдяването на потребителя е извършено неправомерно, поради което не е налице задължение от негова страна да заплаща каквито и да било разноски за незаконосъобразното поведение от страна на ищцовото дружество.

Същевременно предвиденото изискване в чл.21 ОУ за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора  в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”, а именно чл.122-123 ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 ЗЕ доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.

 Според разпоредбата на чл.124 ЗЕ енергийното предприятие възстановява снабдяването  и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването, т.е. предприятието има задължение  да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването, освен отстраняване на  причините за преустановяване на електроснабдяването по чл.123, ал.1 ЗЕ.

Доколкото в посочената правна регламентация липсва законово основание за доставчика да изисква заплащане на разноски за прекъсване и възстановяване на снабдяването, а и в предвидените в ОУ на „Е.он България продажби”АД /сега „Енерго-про продажби”АД/ задължения на потребителите по договора за продажба няма установено такова за заплащане на такса за включване, то съдът приема, че посочената клауза на чл.21 е неравноправна по смисъла  на чл.143, т.2  ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон. От друга страна и извън изложеното, дори да се извършват някакви разходи във връзка с възстановяване на снабдяването, то същите са извършени не от ищцовото дружество, а от „Е.он България мрежи”АД. В тази връзка не се доказа по никакъв начин, че именно ищцовото дружество е извършило посочения разход и го е начислило в счетоводните си книги.

С оглед наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по повод  конкретната хипотеза, трябва да има  както доказано неизпълнение на договорно задължение и  виновно поведение на конкретния  потребител, така и спазена процедура по прекъсване на електроснабдяването, доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие за възстановяването му, които да бъдат заплатени.

С оглед констатираното по-горе, настоящият състав намира, че искът по отношение на претендираното вземане по Ф-ра № ********** от 05.02.2018г. с падеж 05.02.2018г. на стойност 19,00 лева, е неоснователен и подлежащ на отхвърляне. Искът по чл.79, ал.1 ЗЗД е основателен до размера от 422,69 лева, като за горницата до претендираните 441,69 лева следва да се отхвърли като недоказан.

Предвид основателността на главния иск до посочения размер от 442,69 лева, основателен е и акцесорният по чл.86, ал.1 ЗЗД предвид заключението по т.3 на вещото лице – мораторната лихва е изчислена в размер на 11,49 лева, който следва да се  уважи именно до поискания размер от 11,38 лева за периода от падежа на всяко от периодичните плащания по главницата до 17.05.2018г., тъй като върху сумата от 19 лева за възстановяване на ел.потреблението, отхвърлена като недоказана от съда, не са начислявани мораторни лихви . 

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да се присъдят направените в настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от иска и представен списък по чл.80 ГПК в размер на общо 636,39 лева. На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, като в случая не се дължат такива с оглед липса на извършени от страната. Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноските в заповедното производство в размер на 71,77  лева.

Водим от горното, съдът :

 

Р         Е         Ш         И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото на основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че И.П.Н., ЕГН ********** ***, ДЪЛЖИ на „Енерго про-продажби”АД със седалище и адрес на управление: град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-І, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ЕИК *********, представлявано от двама от УС, по заповед № 1327 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 30.05.2018г., издадена по ч.гр.дело № 02211/2018г. по описа на ДРС, следните суми:

 -422,69 лева (четиристотин двадесет и два лева и шестдесет и девет  стотинки) по иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща дължима сума по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за обект с адрес: град Добрич, ул. „***” № 12А, аб.№ ***и кл. № ***, за което са издадени Ф-ра № ********** от 13.12.2017г. с падеж на 02.01.2018г. на стойност 103,09 лева; Ф-ра № ********** от 15.01.2018г. с падеж 01.02.2018г. на стойност 136,97 лева; Ф-ра № ********** от 13.02.2018г. с падеж 01.03.2018г. на стойност 139 лева; Ф-ра № ********** от 13.03.2018г. с падеж 02.04.2018г. на стойност 43,63 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (29.05.2018г.) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата от присъдените 422,69 лева до претендираните 441,69 лева;

-11,38 лева (единадесет лева и тридесет и осем стотинки), представляваща мораторната лихва върху горната сума за периода от падежа на всяко от периодичните плащания по главницата до 17.05.2018г.

-636,39 лева (шестстотин тридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки), представляваща разноските в производството по гр.дело № 3806/2018г. по описа на ДРС съразмерно на уважената част от иска. 

-71,77 лева (седемдесет и един лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща разноските в производството по ч.гр.дело № 02211/2018г. по описа на ДРС.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                        

Районен съдия :