Присъда по дело №837/2021 на Районен съд - Хасково
| Номер на акта: | 14 |
| Дата: | 30 март 2022 г. (в сила от 14 април 2022 г.) |
| Съдия: | Гроздан Бончев Грозев |
| Дело: | 20215640200837 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 15 юли 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
М О Т И В И
към присъда № 14/30.03.2022 година, постановена по НЧХД № 837/2021 година
по описа на ХРС
С частна тъжба от Х. М. Т. с ЕГН ********** от ********е повдигнато
обвиненията срещу подсъдимият М. ХЮС. Т., с ЕГН **********, женен , неосъждан, със
средно образование, безработен, от с.Светослав, община Стамболово, обл. Хасково, за това
че на 31.03.2021г., в с.Светослев, община Стамболово, обл. Хасково, в съучастие, като
съизвършител с Л. Р. Т. и двамата от ****** причинил на Х. М. Т. с ЕГН ********** от
гр.Хасково, лека телесна повреда, /кръвонасядане на дясната гърда и по гърба в областта на
дясната лопатка/, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето
– престъпление по чл.130 ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК.
Със същата тъжба е повдигнато обвинение и срещу Л. Р. Т., с ЕГН **********,
омъжена, неосъждана, със средно образование, безработна, от с.Светослав, община
Стамболово, обл. Хасково, за това че на 31.03.2021г., в с.Светослев, община Стамболово,
обл. Хасково, в съучастие, като съизвършител с М. ХЮС. Т. и двамата от с.Светослев,
община Стамболово, обл.Хасково причинила на Х. М. Т. с ЕГН ********** от
гр.Хасково, лека телесна повреда, /кръвонасядане на дясната гърда и по гърба в областта на
дясната лопатка/, изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето
– престъпление по чл.130 ал.2, вр. чл.20 ал.2 от НК.
Тъжителката Х. М. Т. чрез своя повереник адв. Ч. в с.з., поддържа обвинението.
Според повереника адв. Ч. времето и мястото на извършване на твърдяните престъпления
били безспорно доказани по делото. Изяснило се от разпита на разпитаните по делото
свидетели най-вече от съпругът на тъжителката Х.Т., а именно св.М. Т., който лично и
непосредствено макар и да не е пряк очевидец на това, което се е случило, малко след
инцидента той е присъствал и има преки и непосредствени впечатления за деянието на
подсъдимите. Според повереника имало две групи свидетели, едни очевидци и други
косвени свидетели. По делото от назначените съдебномедицински експертизи на д-р
Еленски се установили и вида и механизма и степента на увреждане на частната тъжителка
вследствие на ударите така, както тя ги твърди в тъжбата. Установило се, че и подсъдимата
Л. Р. Т. е получила увреждания. От доказателствата по делото се доказвало описаното с
тъжбата престъпление извършено от подсъдимите. В тази връзка повереника иска от съда
да постановите присъда, с която да признае подсъдимите за виновни, че на процесната дата
и място в съучастие като съизвършители са причинили лека телесна повреда на частната
тъжителка, което се потвърждавало и от вещото лице. Това било престъпление по чл. 130,
ал. 2 от НК. Моли да се наложат на същите справедливи наказания. Моли съдът да уважи
изцяло и предявеният граждански иск за сумата от 2700 лева, която е обезщетение за
претърпените от частната тъжителка нравствени и физически болки и страдания, които да
бъдат заплатени солидарно от подсъдимите, ведно със законната лихва от тази сума, считано
от датата на увреждането 31.03.2021 г. до окончателното й изплащане. Претендира и сума от
108,42 лева имуществени вреди, за които имало представили писмени доказателства. Или
общо претендираме сумата от 2808,42 лева. Моли също да се присъдят в полза на частната
тъжителка сторените от нея разноски по водене на делото, представляващи възнаграждение
за адвокат и заплатена ДТ.
Частната тъжителка се присъединява изцяло към исканията на повереника си адв.Ч..
Подсъдимите в хода на съдебното следствие не се признават за виновни и отказват да
дават обяснения по случая. Пледира, че са невинни и иска да бъдат оправдани.
1
Защитника на подсъдимата Л. Р. Т., адв. АДВ. З., твърди, че фактическата
обстановка описана в тъжбата започвала много странно, а именно с твърдения от
тъжителката: ,,Аз не съм хвърляла камък срещу нея“. Фактическата обстановка била описана
в три реда: ,,Т. се нахвърли върху мен и започна с юмруци да ме удря по гърдите, след като
аз паднах на земята той продължи да ме рита. Към него се присъедини жена му, която ме
удряше когато аз вече бях повалена на земята“. Поради това и адв.З. като защитник на
подс.Л.Т. твърди, че съгласно текста на самото обвинение не било ясно нито как са нанасяни
ударите от неговата подзащитна, нито колко са на брой, нито механизма дА. с крак или с
ръка. Просто пишело, че жената се е присъединила и е удряла пострадалата, когато тя е била
вече на земята. Според адв.З., единственият незаинтересован свидетел, които се оказал
свидетел на целия инцидент, това бил св.И.Х.. Другите двама свидетели според защитника
на подс.Л.Т., а именно съпругът и нейната майка били заинтересовани от изхода на делото
поради роднинската си връзка, а и св.М. Т. е бил на много голямо разстояние и не е можел
да възприеме какво точно се случва. Затова и тези показания следвало да се ценят много
критично. Що се касае до телесните увреждания, експертизите по делото до голяма степен
потвърждавА. думите на св. И.Х.. Или показанията на свидетеля Х. били свързани с другите
доказателства по делото. от показанията на този свидетел ставало ясно, че подс. М.Т.
въобще не е нанасял никакви удари, той е бил на разстояние от пострадалата. Единствената
схватка била между частната тъжителка и подс.Л.Т.. Ставало въпрос за един класически
женски бой, при който има двустранно разменяне на удари. Двете са се озовА. на земята,
търкаляли са се. Затова и според защитата, а и според вещото лице доктор Еленски, голяма
част от нараняванията можело да се причинят и от контакта на телата с неравната
повърхност на земята така, че това изцяло потвърждавало думите на свидетеля Х.. Затова и
адв.З. смята, че по отношение на подс.Л.Т. били нА.це хипотезата на чл. 130, ал. 3 от НК
така наречената реторсия. И тъжителката и пострадалата са си нанесли леки телесни
повреди, които са еднакви по своя характер и същност. Съгласно заключението на вещото
лице и при двете били съобщени болки и страдания и при това положение никоя от двете не
би следвало да носи отговорност за действията си. В този смисъл не би трябвало да има
осъдителна присъда и за Л.Т.. Затова моли съдът да приложи чл.130, ал.3 от НК.
Адв.Е.Р. защитник на подс. М. ХЮС. Т. се присъединявам към казаното от адв. З..
Видно от показанията на свидетеля Х. било, че той е заявил, че М. по това време е бил на
10-20 метра от случващото се, тоест той не само, че не е посегнал, но е бил на доста далечно
разстояние, за да нанася каквито и да било удари. Освен това полицаите твърдели, че по
никоя от страните не е имало някакви видими белези, а в същото време в частната тъжба се
твърди, че са нанасяни юмруци, включително и по главата. Дори да се приемело, че по
тялото няма как да са видими белезите, то по главата следвало все пак да има някакви
видими наранявания, но такива не били установени от полицаите. С оглед на това, моли
съда да оправдаете подзащитния му и да отхвърлите предявения граждански иск като
неоснователен. Моля да му бъдат присъдени разноски.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иска от Х. М. Т. с ЕГН **********, солидарно против подсъдимия М. ХЮС. Т.,
с ЕГН ********** и Л. Р. Т. с ЕГН **********, граждански иск за сумата от 2700 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно
с законната лихва от 31.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес
граждански иска от Х. М. Т. с ЕГН **********, солидарно против подсъдимия М. ХЮС. Т.,
с ЕГН ********** и Л. Р. Т. с ЕГН **********, граждански иск за сумата от 108.42лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението, ведно с
законната лихва от 31.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
2
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: Семействата на частният
тъжител и подсъдимите може да се каже, че са близки, до колкото подс. М. ХЮС. Т. е брат
на съпруга на частната тъжителка. И двете семейства живеели в с.Светослав, община
Стамболово, обл.Хасково. семейството на тъжителката отглеждА. крави, На 31.03.2021г. те
прибрА. следобеда кравите от паша, но едно животно останало и влезнало в съседно место,
което се ползвало от семейството на подсъдимите. Когато видели вътре животното
тъжителката Х.Т. и майка и св.Ш.А. се опитА. да изведат кравата от това место. Това
поотделно било видяно от двамата подсъдими, най-напред подс.Л.Т., а след нея и от
подс.М.Т., който по това време се прибирал заедно със свидетеля И.Х. от магазина.
Подсъдимият М.Т., като видял кравата в градината си избързал напред. Последният взел
дървена пръчка и започнал да удря животното, като се скарал с тъжителката и майка и,
защо не си гледат животните. Така започнал и скандал между, който малко по-късно
прераснал в сбиване. Пподс.Л.Т. помолила св. И.Х., да отиде на местото където се карал, за
да не стане по-голям конфликт. Самата подсъдима последвала св. И.Х. и тя отишла до
спорещите.подс. Л. почнала също да се кара с Х.Т. и майка й. После отзад дошъл един
камък и ударил подс.Л.Т. по гърдите. Тя взела от земята и тя хвърлила камък по
тъжителката и майка й. Затичала се към тъжителката Х.Т. и почнала да я дърпа за косите,
като пострадалата отвърнала със същото. Двете жени се сборичкА., паднА. на земята и се
търкаляли по земята. Майката на Х.Т. не била падала на земята. Подс. М.Т. през това време
бил долу покрай оградата на 10-20 метра. Той не участвал в това спречкване и не бил удрял
никого. Напротив той се опитал да разтърве страните и след като те престанА. да се борят и
да си нанасят удари, прибрал телефона на съпругата си се прибрА.. По време на
боричкането, скубането и размяната на удари между двете жени на место били още подс.
М.Т., св. Ш.А. и св. И.Х., а св.М. Т., съпруга на частната тъжителка дошъл по-късно, след
като всичко било приключило. След около един час дошла полиция. На место пристигнА.
св.М.Х.Д. и св.Р.Т.Т.. Те не установили видими белези отнаранявания и след като взели
отношение по случая всички се прибрА. по домовете си.
На 01.04.2021г. тъжителката Х.Т. е била освидетелствана от доктор Еленски, като и е
издадено съдебномедицинско удостоверение №108/2021г. в което е посочено, че Х.Т. е
получила следните наранявания: кръвонасядане на дясната гърда и по гърба в областта на
дясната лопатка. Описаните увреждания били причинени от действие на твърди тъпи
предмети и можело да се получат при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата
описани от пострадалата. Причинено било страдание, без разстройство на здравето. На
пострадалата били предписани и медикаменти.
На 01.04.2021г. подсъдимата Л.Т. е била освидетелствана от доктор Еленски, като и
е издадено съдебномедицинско удостоверение №109/2021г. в което е посочено, че Х.Т. е
получила следните наранявания: драскотини в областта на гърдите и кръвонасядане на
дясната подбедрица. Описаните увреждания били причинени от действие на твърди тъпи
предмети и можело да се получат при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата
описани от пострадалата. Причинено било страдание, без разстройство на здравето.
За правилното изясняване на делото от фактическа страна, по искане и на тъжителя и
повереника, съдът назначи и изслуша съдебно-медицинска експертиза, чието депозирано
заключение възприема изцяло, като компетентно и безпристрастно дадено. Съгласно
заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, пострадалата Х.Т. е получила
кръвонасядане на дясната гърда и по гърба в областта на дясната лопатка. Описаните
увреждания били причинени от действие на твърди тъпи предмети и можело да се получат
при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата описани от тъжителя. Причинено е
страдание без разстройство на здравето. Времето необходимо за пълно възстановяване е 15
дни.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза и по отношение на
нараняванията на подс.Л. Таси. Видно от заключението на същата, подс.Л. Таси е получила
драскотини в областта на гърдите и кръвонасядане на дясната подбедрица. Описаните
3
увреждания били причинени от действие на твърди тъпи предмети и можело да се получат
при инцидент, по начина, времето и при обстоятелствата описани отподсъдимата.
Причинено е страдание без разстройство на здравето. Срок за възстановяване до 15 дни.
Така изложената по-горе фактическа обстановка се установи изцяло от показанията
на разпитаните свидетели: И.Х., М.Х.Д. и св.Р.Т.Т., чиито показания съдът кредитира
изцяло. най-пълни, точни и според съда непредубедени са показанията на св. И.Х., който е
присъствал на целият инцидент и видно от разпитите на останА.те свидетели се явява чужд
за двете страни /двете семейства/, няма родствени връзки с тях и не се сочи да е приятел на
някоя от страните. Затова и съдът изцяло кредитира показанията на този свидетел. Намира
ги за обективни и безпристрастни, отразяващи изцяло случилото се. Освен това тези
показания се потвърждават отчасти и от показанията на св. Ш.А. и св.М. Т.. В подкрепа на
изложената и възприета от съда фактическа обстановка са възприети и заключенията по
назначените съдебно-медицински експертизи и останА.те писмени доказателства по делото.
Събраният по делото доказателствен материал, налага следните наказателно правни
изводи: От обективна страна подс.Л.Т. е осъществила престъпния състав на
престъплението по чл.130 ал.2 от НК, като на 31.03.2021г., в с.Светослев, община
Стамболово, обл. Хасково, причинила на Х. М. Т. с ЕГН ********** от гр.Хасково, лека
телесна повреда, /кръвонасядане на дясната гърда и по гърба в областта на дясната лопатка/,
изразяваща се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето.
По същество получените от пострадалата Х. М. Т. телесни увреждания описани
подробно по вид, характер и механизъм на причиняване, несъмнено се установиха от
свидетелските показания и съдебно - медицинската експертиза. Съгласно същата Х. М. Т. е
получила кръвонасядане на дясната гърда и по гърба в областта на дясната лопатка.
Описаните увреждания били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и
можели да се получат по начина и обстоятелствата описани от тъжителя, като същите били
причинили страдание без разстройство на здравето. Времето необходимо за пълно
възстановяване е 15 дни. Последната правна квА.фикация е в съответствие и с т.16 от
Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС. Според последното при този вид
телесна повреда пострадА.ят претърпява само болка или страдание. Съдържанието на тези
увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството
върху различни части на тялото. В случая описаните по-горе наранявания определят вида и
характера на телесната повреда. В случая се касае за страдание или за телесна повреда по
чл.130, ал.2 от НК.
Преки доказателствени източници за това, че подс.Л.Т. е съборила на терена
пострадалата и е нанесла удари частната тъжителка при пборичкането с нея се явяват
показанията на св.И.Х., св.Ш.А., както и отчасти косвените показания на останА.те
свидетели, които преразказват това което са им заявили страните в конфликта. св.И.Х. е
категоричен в твърдението си, че подс.Л.Т. и пострадалата са се скубА., паднА. са на земята
и са се боричкА., като се дърпА. и разменяли удари. Тоест тук съдът приема за безспорно
доказано, че именно по описаният по-горе механизъм са причинени телесните повреди на
пострадалата. Действително на горните доказателства се противопоставят показанията на
св.А., която твърди, че дъщеря и не е удряла подс.Л.Т.. Това обаче съдът приема за съвсем
нормална защитна версия и не дава вяра на тези показания в тази им част. Следва да се
отбележи и факта, че според вещото лице доктор Еленски изслушан в съдебно заседание,
описаният механизъм в тъжбата, а и според свидетелските показания е възможен при
причиняване на описаните в заключението наранявания на пострадалата. Тоест според съда
по безспорен начин се доказва по делото, че подс.Л.Т. е причинила на пострадалата
описаните в съдебномедицинската експертиза телесните увреждания.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимата при условията на пряк
умисъл като форма на вината, изразяващ се в конкретното и психическо отношение към
извършеното от нея деяние, към обществено опасните му последици и обществено опасния
му характер. Това е така, защото доказателствата обективно сочат, че подсъдимата е
дърпала за косата и се е борела на земята с пострадалата, което безспорно е средство
годно да причини констатираното телесно увреждане и осъществило пряк контакт с
тялото на пострадалата и е целяла настъпването на противоправния резултат, до
4
колкото е осъзнавала, че по този начин ще причини леки телесни повреди на тъжителката.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на неприкосновеността на
човешкото здраве, от страна на подсъдимата.
Тук следва да се отбележи, че според съда веднага, дори едновременно с дърпането
на косата, боренето на земята и свързаните с това блъскане, и притискане към терена от
страна на подс.Л.Т., пострадалата Х.Т. е извършила същите действия по отношение на
подс.Л.Т., а именно дърпала я за косата, борела се е с нея и я е притискала към терена. Тоест
пострадалата Х.Т. от своя страна е нанесла телесни повреди на подс.Л.Т., които според
заключението по съдебно-медицинска експертиза се изразяват в драскотини в областта на
гърдите и кръвонасядане на дясната подбедрица. Описаните увреждания били причинени от
действие на твърди тъпи предмети и можело да се получат при инцидент, по начина,
времето и при обстоятелствата описани от подс.Л.. Причинено е страдание без разстройство
на здравето. Срок за възстановяване до 15 дни. Това, че тези наранявания са причинени от
пострадалата на подсъдимия веднага след като тя я е дърпала за косата и се е борела с нея на
земята, се потвърждават от вече обсъдените показания на свидетелите по-горе. тези телесни
повреди нанесени от частната тъжителка на подсъдимата са такива по чл.130, ал.2 от НК.
Последната правна квА.фикация е в съответствие и с т.16 от Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС. Според последното при този вид телесна повреда пострадА.ят
претърпява само болка или страдание. Съдържанието на тези увреждания се свежда до
краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на
тялото. В случая описаните по-горе наранявания определят вида и характера на телесната
повреда. В случая се касае за страдание или за телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.
Ето защо съдът намира, от изложеното, че и частната тъжителка Х.Т. също е
извършила престъплението по чл.130, ал.2 от НК като на същата дата и място посочени в
тъжбата причинила на подс.Л.Т. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
страдание, без разстройство на здравето.
От субективна страна деянието е извършено от пострадалата при условията на пряк
умисъл като форма на вината, изразяващ се в конкретното и психическо отношение към
извършеното от нея деяние, към обществено опасните му последици и обществено опасния
му характер. Това е така, защото доказателствата обективно сочат, че тъжителката с
действията си е целяла настъпването на противоправния резултат, до колкото е
осъзнавал, че борейки се с подс.Л. ще причини леки телесни повреди на подсъдимата.
Причина за извършване на престъплението е незачитането на неприкосновеността на
човешкото здраве, от страна на пострадалата.
Като взе предвид горното съдът прие че в случая е на лица реторсия.
В подкрепа на този извод на съда стои практиката на ВКС изложена в редица
решения. Според същата в основата на реторсията е идеята на законодателя, че страните са
изравнили позициите си, като на причинителя на леката телесна повреда (на обиждащия)
веднага е отвърнато от пострадА.я със същата лека телесна повреда - тълк. p. № 51-89-ОСНК
(от обидения с обида по чл. 146 или по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК), т. е. на злото е отвърнато със
същото зло. Засегнатият намира удовлетворение с причиняване същото деяние на засегнА.я
го. Този институт е приложим само с предвидените от закона четири случая - по чл. 130, ал.
1, чл. 130, ал. 2, чл. 146 и по чл. 148, ал. 1, т. 1 НК. Цялостната характеристика на тези
престъпления и обстоятелството, че и двете страни са се поставили в еднакво положение
пред наказателния закон са довели до изключение от правилото, че за всяко престъпление,
извършено от наказателно-отговорно лице, се налага съответното наказание. Без значение е
коя от двете страни първа е осъществила престъпното посегателство против личността и коя
първа сезира съда - Решение № 255 от 17.VI.1992 г. по н. д. № 144/92 г., I н. о по описа на
ВКС.
Затова и съдът като призна и подсъдимата Л.Т. и тъжителката Х.Т. за виновни в
извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК, на основание чл.130, ал.3, вр.ал.2
освободи и двете от наказания.
Тук следва да се отбележи, че като прие горното съдът намира за безспорно доказано
по делото от всички доказателства преценени отделно и в съвкупност, че подс.М. ХЮС. Т.
не е извършил описаното в тъжбата престъпление в съучастия с подс.Л.Т.. Последното
5
безспорно се потвърждава от свидетелските показания на св.И.Х. , които съдът кредитира
изцяло. Този свидетел е категоричен, че подс. М. ХЮС. Т. по никъкъв начин не е участвал в
нанасянето на телесните повреди на тъжителката. той през цялото време е бил на разстояние
от борещите се две жени и не е нанасял удари на пострадалата. Затова и съдът го призна за
невинен и го оправда по предявеното му обвинение с частната тъжба.
Постановената присъда, обосновава основанието по предявения от пострадалата
граждански иск в частта му за претърпените от престъплението неимуществени вреди от
нанесената телесна повреда. НА.це са елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД –
противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между тях и доказана вина на
подсъдимия. За нанесената телесна повреда, установен по основание искът за обезвреда,
съдът намира за основателен и доказан. Затова и изхождайки от характера и естеството на
действията от страна на подсъдимата Л.Т. с които тя е нанесъл телесните повреди на
пострадалата и е осъществен състава на горното престъпление и че на практика с тези
действия са причинени неимуществени вреди на пострадалата, а именно страдание, съдът
прие, че следва да присъди сумата от 600 лева по предявеният граждански иск. Последният
размер е съобразен и с факта, че поведението на подсъдимия и неговите действия малко или
много са били провокирани от поведението на пострадалата и нейният съпруг. Според съда
тази сума, ще бъде в състояние да възмезди неимуществените вреди, претърпени от
пострадалата. Именно до този размер, съдът счете претенцията за обезвреда за основателна
и я присъди, поради което за разликата до пълния предявен размер от 2 700 лв. отхвърли
иска като неоснователен и недоказан. Сумата от 600 лв. бе присъдена ведно със законната
лихва от датата на увреждането - 31.03.2021 год. до окончателното и изплащане, като иска
до пълният предявен размер от 2700 лева съдът отхвърли.
Съдът като взе предвид вече изложените мотиви за предявеният граждански иск за
неимуществени вреди и с оглед представените по делото доказателства за направени
разноски за медикаменти свързани с нанесените повреди от пострадалата уважи изцяло и
предявеният граждански иск за имуществени вреди. Тоест осъди Л. Р. Т., с ЕГН **********,
омъжена, неосъждана, със средно образование, безработна, от с.Светослав, община
Стамболово, обл. Хасково, да заплати на Х. М. Т. с ЕГН **********, сумата от 108.42 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди резултат от
претърпяната от нея на 31.03.2021г. лека телесна повреда, ведно със законната лихва от
датата на увреждането 31.03.2021г., до окончателното изплащане на сумата.
До колкото съдът призна за невинен и оправда подс. М. ХЮС. Т. съдът отхвърли
изцяло предявените срещу него граждански искове.
Съдът осъди Л. Р. Т., с ЕГН **********, ********, да заплати по сметка на Районен
съд – Хасково държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, а именно
сумата от общо 100 лв. /по 50 лева за всеки от двата уважени граждански искове/.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Съдия: /П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
6