№ 1239
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000501292 по описа за 2025 година
взе предвид следното:
С Решение № 110/25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2850/2022 г. по описа на СГС,
са отхвърлени предявените искове от К. Й. Т. и Ю. Н. К. против „Обединена българска
банка“ АД, с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от по 56
463.50 лв. за всеки един от ищците, представляваща обезщетение за имуществени вреди от
незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело №342/2011 г. на ЧСИ С. С.,
образувано от взискателя „Обединена българска банка“ АД, изразили се в неправомерно
получена сума от принудителна публична продан на апартамент № 28, находящ се в гр.
София, СО, район „Младост", жилищен комплекс „Младост-2", блок *, вход *, седми етаж.
Със същото решение „Обединена българска банка“ АД е осъдена да заплати на
всеки един от двамата ищци сумата от по 1 800 лв. представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразили се в претърпени болки и страдания,
причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело №342/2011 г. на
ЧСИ С. С., образувано от взискателя „Обединена българска банка“ АД, като исковете са
били отхвърлени в останалата им част до пълния предявен размер от 3 000 лв.
Срещу решението е отхвърлителните му част е подадена съвместна въззивна жалба
от К. Й. Т. и Ю. Н. К., чрез адв.А. Д. от САК, а в уважителните му част – от „Обединена
българска банка“АД /ОББ АД/, чрез старши юрисконсулт А..
В първата от жалбите се поддържа неправилност на първоинстанционното решение в
отхвърлителните му части, поради постановяването му в нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива и превратна преценка на
приобщените по делото доказателства, в противоречие с материалния закон – чл.45 ЗЗД,
във вр. с чл.49 ЗЗД, чл.52 ЗЗД, както и на процесуалния такъв - чл.417, т.2 и т.6 ГПК, както
и поради необоснованост.
Като се навеждат конкретни доводи за всяко едно от оплакванията се иска от
1
настоящата инстанция да отмени атакувания съдебен акт в обжалваните му отхвърлителни
части и по съществото на спора се постанови уважаване на предявените осъдителени
искове в пълния им заявен размер.
В отговора на тази въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалния му
представител, оспорва наведените доводи в нея и поддържа правилност на обжалваното
решение в посочените му части.
Във въззивната жалба на „Обединена българска банка“АД, чрез юрисконсулт А.
също се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение в уважителните му
части, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, изразяващи се в превратна преценка на приобщените
доказателства касателно факта на наличие на увреждане елементите от фактическия състав
на деликта, респ. – за неправилно приложение на материалния закон в нормите му на чл.45
ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.
Като правен резултат от тях се иска отмяна на първоинстанционното решение в
обжалваните от този въззивник уважителни части и по същество пълно отхвърляне на
предявените искове.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, в изпълнение на правомощията си по
чл.269 ГПК след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
първоинстанционното решение в неговата цялост /т.к. чрез двете жалби то се обжалва
изцяло/, прецени твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства, съобразявайки основанията за неправилност на решението, посочени във
въззивните жалби, приема следното:
Обжалваното решение на СГС е валидно и допустимо, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната
форма, по редовно предявени искове.
При преценка оплакванията за неговата неправилност решаващият състав съобрази
следното:
СГС е бил сезиран с предявен в условието на субективно активно съединяване с
осъдителен иск с правно основание чл.49 ЗЗД, във вр. с чл.45 ЗЗД от К. Й. Т. и Ю. Н. К.
против „Обединена Българска банка“ АД.
Твърдяло се е в исковата молба, че ищцата Т. /К./ е била съдружник в „Джи
фуудс“ООД, което дружество сключило договор за банков кредит с ответната банка на
07.03.2007 г. за сумата от 430 338 евро, предоставен по програма САПАРД, при
уговорените в него права и задължения за страните. За обезпечение на вземането на
кредитора по договора ищцата Т. /К./ подписана и договор за поръчителство, вкл.
учредила ипотека, заедно с втория ищец, на семейното им жилище /към онзи момент/,
представляващо апартамент в ж.к. „Младост 2“ в София. Ипотеката обезпечавала
вземанията на кредитора за главница в размер на 102 208 евро.
Твърдяло се е, че пре3 м.май 2011 г. ответната банката предприела действия за
снабдяване със заповед за незабавно изпълнение спрямо „Джи фуудс“ООД и всички
съдружници в него, в качеството им на поръчители. На 19.05.2011 г. по заявление на
банката по ч.гр.д. № 748/2011 г. по описа на РС Разлог последният издал Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
както и изпълнителен лист. Въз основа на последния било образувано изп.д. № 342/2011 г.
по описа на ЧСИ С. С. срещу „Джи фуудс“ООД /в несъстоятелност/ и солидарните
поръчители, сред които и К. Й. К., за принудително събиране на сумата от 150 000 евро -
част от главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
депозиране на искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение, както и за
сторените разноски в заповедното и изпълнителното производство.
След уведомяването й за образуваното изп.д. ищцата К. подала възражение, по
повод на което банката предявила против нея иск по реда на чл.422 ГПК за установяване
съществуване на вземането си по заповедта аз изпълнение. По образуваното исково
2
производство с Решение № 1474/21.07.2017 г., постановено по гр.д. № 3627/2012 г. по
описа на СГС, ТО, влязло в сила на 27.04.2018 г., било прието за установено между
страните, че К. К. дължи на „ООБ“АД като поръчител по договора за банков кредит
единствено сумата от 10 000 евро, като над тази сума до претендирания размер от 150 000
евро искът е бил отхвърлен.
Независимо от висящността на производството по посоченото дело кредиторът
предприел действия по принудително изпълнение - публична продан на собствения на
ищците недвижим имот /тяхно семейно жилище/, и от ипотекираното имущество били
събрани 132 485 лв. за вземането на банката по изп. лист, както и такси и разноски. Имотът
бил възложен на купувача по публичната продан и било изготвено постановление за
разпределение на постъпилата от проданта сума.
Т.к. по силата на влязлото в сила съдебно решение К. К. /Т./ дължала на банката само
10 000 евро /19 558 лева/, то сумата от 112 927 лв., преведена от ЧСИ на взискателя ОББ
АД представлявала непозволено увреждане спрямо собствениците на продадения имот.
Противоправното деяние се изразявало в образуване на заповедно и изпълнително
производство за защита на материално право, което не съществува - обстоятелство,
установено от влязлото в сила съдебно решение.
Поддържано е в следствие на противоправното поведение на ответника и двамата
ищци да са преживели стрес, притеснения и страдания от проведеното принудително
изпълнение, като били лишени и от семейното им жилище, което споделяли и с двете си
деца. След публичната продан се принудили да наемат жилището от новия купувач, за да
продължат да живеят в дома си. Това унижение довело до поредица от нервни сривове за
първата ищца и влошаване на здравословното състояние на втория ищец. В следствие на
описаните неприятности и финансов натиск силно се разклатили и отношенията между
съпрузите, които от края на 2016 г. били във фактическа раздяла и впоследствие се развели.
Предвид изложеното е поддържано ищците да са претърпели имуществена вреда в
размер на 112 927 лв., представляваща разликата между получената от ответника по силата
на разпределение от ЧСИ сума от продажбата на собствения им имот, както и
неимуществени вреди, чийто размер определят на по 3 000 лв. за всеки един от тях.
Поискано е от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати
посочените суми.
В отговора по исковата молба ответната банка е оспорила предявените искове по
основание и размер.
На първо място е въвела възражение за погасяване на претендираните от ищците
права по давност, която била изтекла към 30.09.2021 г.
Оспорила е твърденията на ищците чрез проведеното принудително изпълнение да
са им причинени имуществени и неимуществени вреди, т.к. банката е провела
принудително изпълнения спрямо тях в качеството им на солидарно задължение лица,
ипотекирали свое собствено имущество за обезпечение на вземането на банката спрямо
„Джи Фуудс“ООД.
Твърди от своя страна, че всички вземания на банката спрямо последното дружество
били приети в производството по несъстоятелност на последното /включени в списъка с
приети вземания/ с привилегиите така, както са предявени.
Това означавало, че изпълнението е било насочено законосъобразно към обект,
подлежащ на изпълнение и банката е получила удовлетворение на вземането си към „Джи
фуудс“ООД като привилегирован кредитор от цената на ипотекираното имущество.
След самостоятелен анализ на приобщените пред първоинстанционния съд
доказателства въззивната инстанция приема за установени следните релевантните за
предмета на настоящето производство факти, сочещи на съответните на тях правни изводи
по съществото на спора, а именно:
На 07.03.2007 г. между въззивната банка и „Джи фуудс“ООД е бил сключен договор
за инвестиционен банков кредит, по силата на който банката, като кредитор, е
предоставила на „Джи фуудс“ ООД банков кредит в размер на 430 338 евро по програма
3
САПАРД за изграждане и оборудване на предприятие за преработка на лечебни растения и
гъби в района на град Белица.
Управител на дружеството кредитополучател към посочения момент на сключване
на договора е била К. Й. Т./К./.
Изрично е посочено в договора, че вземането на банката към кредитополучателя се
обезпечава с първа по ред договорна ипотека върху апартамент № 28, находящ се в
гр.София, р-н Младост, подробно индивидуализиран, собственост на К. Й. К. и Ю. Н. К..
Така с нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 73/12.03.2007 г., т. I, рег. № 992,
н.д. № 65/2007 г. на нотариус И. Р., с район на действие - СРС, К. Й. Т. и Ю. Н. К. са
учредили договорна ипотека върху свой недвижим имот, представляващ съпружеска
имуществена общност, представляващ апартамент № 28, находящ се в гр. София, СО,
район „Младост", жилищен комплекс „Младост-2", блок *, вход *, етаж седми, за
обезпечаване на вземанията на „ОББ“ АД по договор за банков инвестиционен кредит от
07.03.2007 г. за главница в размер на 102 208 евро, както и за лихви, неустойки, разноски
по принудително събиране на вземанията по договора.
По-късно - на 19.05.2010 г. между „ОББ“АД и К. Й. /Т./ е бил сключен договор и
поръчителство, според клаузите на който Т. е приела да отговаря пред кредитора солидарно
с „Джи Фуудс“ ООД за изпълнение на неговите задължения, произтичащи от договора за
инвестиционен банков кредит от 07.03.2007 г.
Няма спор и е установимо от приобщените писмени доказателства, че по подадено
заявление от „ОББ“ АД на 19.05.2011 г. пред РС Разлог е било образувано ч.гр.д. №
748/2011 г., по което в полза на банката е издадена заповед за незабавно изпълнение по
реда на чл.417 от ГПК, с която е разпоредено „Джи Фуудс“ ООД и солидарните поръчители
К. Й. К., Г. П. Л., Б. С. Б., Г. М. С. и А. А. Б. солидарно да заплатят на „ОББ“ АД сумата от
150 000 евро, представляваща част от главница по договор за банков инвестиционен кредит
от 07.03.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2011 г. до окончателното
изплащане, както и 5867.49 лв. – разноски за държавна такса и 3 383.75 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на заповедта заявителят се снабдил и с изпълнителен лист за
присъденото му вземане, който, наред с молба за образуване на изп.производство
представил пред ЧСИ С. С. и същата образувала пред себе си изп.дело №
20118590400342.
Независимо от твърденията на въззивника-ответник по делото не са ангажирани
доказателства издадената заповед да е била надлежно съобщена на представляващите
дружеството лица към посочения момент - управителите преди 08.06.2011 г. или временния
синдик след тази дата.
Това е така, доколкото се установява от служебно извършената справка по партидата
на „Джи фуудс“ООД в ТР, че молбата на управителя му К. К. за откриване на производство
по несъстоятелност по отношение на същото е обявена в ТР на 22.03.2011 г. /т.е. преди
образуване на заповедното производство и издаване на заповедта за незабавно
изпълнение/. Установява се също, че с Решение 114 от 08.06.2011 г. постановено по
образуваното по молбата т.д. № 123/2011 г. по описа на ОС Благоевград е открито
производство по несъстоятелност срещу „Джи фуудс“ООД, определена е началната дата на
несъстоятелността - 10.03.2011 г. и е назначен временен синдик на дружеството - А. Г. К..
При тези безсъмнени и публично достъпни /поради обявяването им в ТР/ факти и
предвид липсата на ангажирани доказателства от страна на „ОББ“ОД дали, кога и на кого
от законните и/или изрично назначени от съда представители е съобщена издадената
заповед за незабавно изпълнение срещу „Джи Фудс“ООД, се налага изричното въведеното
възражение от страна на въззивниците-ищци, че такова действие не е осъществявано, да е
основателно.
Въззивникът-ответник е страната, която твърди този факт и черпи благоприятни
правни последици от него, но същата не е представила доказателства , които да го
установяват в хода на производството и пред двете инстанции.
Предвид изложеното се налага твърдението на „ОББ“АД заповедта за незабавно
4
изпълнение да се е стабилизирала, за неустановено по делото.
Наличните доказателства /при това, ангажирани от ищците-въззивници/ установяват
единствено, че за издадената заповед и за образуваното въз основа на нея изп.производство
е била уведомена в лично качество въззивницата К. К., която подала възражение по реда на
чл.414 ГПК срещу същата заповед, а след уведомяването му за този факт кредиторът ОББ
АД предявил установителен иск по реда на чл.422 ГПК за установяване съществуването на
вземането му срещу нея по издадената заповед за незабавно изпълнение.
По исковата му молба първоначално пред ОС Благоевград, а в последствие - пред
СГС, било образувано т.д. № 3627/2012 г.
Не се спори и че независимо от висящността на този спор, а и се установи по делото
- при липса на изрични доказателства заповедта да се е стабилизирала, след предприети
действия по принудително събиране на вземането по образуваното изп.д. № 342/2011 г. и
най-вече - проведена публична продан недвижим имот - апартамент, по отношение на
който въззивниците-ищци учредили договорна ипотека в полза на банката, с постановление
за възлагане на недвижим имот от 21.09.2016 г. по горепосоченото изп.д. ЧСИ С. С.
възложила на купувача по проданта Л. А. К. продадения имот за сумата от 137 500 лв.
Т.к. получената сума от проданта не била достатъчна да покрие задължението на
длъжниците, на 17.10.2016 г. по изп.дело било изготвено постановление за разпределение,
според което на 24.10.2016 г. на взискателя „ОББ“АД е преведена по сметка сумата от 132
485 лв.
Същото изп.дело е било прекратено с постановление от 08.06.2018 г. по отношение
К. Й. К., въз основа на представеното на ЧСИ С. Решение № 1474/21.07.2017 г. по т.д. №
3627/2012 г. по описа на СГС, ТО, влязло в сила на 27.04.2018 г.
С последното на осн.чл.422 ГПК е прието за установено по отношение на К. Й. К.,
че дължи на „ОББ“АД сумата от 10 000 евро – главница по договор за банков
инвестиционен кредит от 07.03.2007 г., за която е издадена заповед по чл. 417 от ГПК по
чгр.д. № 748/2011 г. на РС Разлог, като искът в останалата част, до пълния предявен размер
от 150 000 евро, е бил отхвърлен.
Установимо е от мотивите към решението, че ищецът „ОББ“АД не е твърдял изобщо
в хода на производството и съдът е приел за безсъмнен факта, че кредитът не е бил обявен
за предсрочно изискуем от банката, а към момента на подаването на заявлението по чл.417
от ГПК К. Й. Т. е дължала на "ОББ"АД като поръчител единствено две забавени вноски в
общ размер от 10 000 евро.
Горният факт правилно е преценен от първоинстанционния съд като сочещ на
еднозначен извод проведеното срещу въззивниците-ищци принудително изпълнение по
изп.д. № 342/2011 г. по описа на ЧСИ С. да е незаконосъобразно.
Това е така, защото обсъденото влязло в сила съдебно решение по иска по чл.422
ГПК сочи, че представляващите банката лица не са упражнили изобщо от нейно име
правото да обявят кредита за предсрочно изискуем и респ. - са действали недобросъвестно
при предприемането на действия за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и въз
основа на нея - изп.лист за сумата от 150 000 евро, вместо единствено дължимата от 10 000
евро. Недобросъвестни са били и при предприемане на действия по принудително
събиране на вземането по заповедта за изпълнение, защото е следвало да знаят, че
подлежащо на изпълнение право реално несъществува.
Следва да се подчертае, че в нито един момент от производството по делото ищците-
въззивници не са оспорвали факта, че вземане на ОББ АД за непогасения остатък от дълга
по договора за банков кредит от 07.03.2007 г. е съществувал към момента на образуване на
заповедното и изпълнителното производства.
Същите обаче са твърдели и по мнение на въззивния състав - установили в условието
на пълно и главно доказване с оглед представеното влязло в сила съдебно решение, че
погасителният план по този договор е бил преустановен по инициатива на банката-
заявител в заповедното производство без същата да упражни надлежно правото си да обяви
дълга за предсрочно изискуем, като уведоми длъжниците “Джи Фуудс“ООД и К. К. за това,
поради което и към момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение и респ. -
5
образуване и провеждане на принудителното изпълнение техен дълг към банката е
съществувал, но той не е бил предсрочно изискуем.
Следователно и проведеното принудително изпълнение срещу имуществото на
въззивниците-ищци, явяващи се ипотекарни длъжници за този дълг, категорично е
материално незаконосъобразно над сумата от 10 000 евро, като ОББ АД е действала в
нарушение на изискванията за добросъвестно упражняване на права си - в разрез с добрите
нрави - получила е за удовлетворение на вземането си в повече, отколкото й се е дължало
от ипотекарните длъжници К. и Ю. К. към момента на провеждане и приключване на
принудителното изпълнение.
Поради спецификата на заповедното производство по реда на чл.417 ГПК в случая
банката-въззивник е осребрила вземането си принудително от имуществото на тези
длъжници в хипотеза, в която оспореното от длъжника К. К. право не е било съдебно
потвърдено. И след като то е било отречено от съда с влязло в сила съдебно решение над
сумата от 10 000 евро, предварителното изпълнение на това претендирано, но
неустановено съдебно от банката кредитор право се възприема от закона и наличната по
приложението му съдебна практика като правонарушение.
Релевантните факти, че на първо място заповедта за изпълнение не се е
стабилизирала, т.к. не е била съобщена на главния длъжник - дружеството
кредитополучател, вкл. - че след оспорване съществуване на присъденото с нея в полза на
кредитора вземане от един от солидарните длъжници е било отречено с влязло в сила
решение правото на кредитора да получи предварително изпълнение на вземането си сочат
еднозначно на извод, че същият кредитор, възползвайки се от установената от закона в
чл.417, т.2 ГПК възможност е действал недобросъвестно, като не е спазил императивна
материалноправна норма в отношенията си с насрещната страна, е нарушил принципното
изискване на чл. 3 ГПК, за да изпълни принудително едно несъществуващо право /така и
Решение № 105/30.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2610/2020 г., III г. о., ГК/.
В посоченото решение на касационната инстанция е възприето последователно
застъпваното в съдебната практиката след неговото постановяване разбиране, споделящо
се и от решаващия състав, че кредитор, прибегнал до основанията по чл. 417 ГПК, носи
риска от незакосъобразно принудително изпълнение и не е освободен от имуществена
отговорност за вреди, като при заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК може да бъде
освободен от нейните последици само при изключващи вината обстоятелства.
В случая такива не се твърди, нито е установено да са налице.
Предвид на тези съображения въззивната инстанция приема, че така установеното
осъществено от банката кредитор правонарушението обуславя и отговорността й за
причинените на въззивниците от незаконосъобразно образуваното и проведеното от нея
принудително изпълнения срещу тях.
Решаващият състав намира състоятелни оплакванията във въззивната жалба на К. Т.
и Ю. К. за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд касателно
неоснователността на иска за обезщетение на претърпяна имуществена вреда от
проведената публична продан по изпълнителното дело, изразяваща се в разликата между
стойността на установеното с влязло в сила съдебно решение задължение на длъжника К.
Т. /К./ и продажната цена на собствения им имот, предмет на незаконосъобразно
проведеното принудителното изпълнение за удовлетворяване вземането на „ОББ“АД.
Това е така, защото макар ипотекарни длъжници за задължението на „Джи
фуудс“ООД, вкл. към момента на приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд, те не са останали задължени към банката за дълга на
дружеството към момента на постановяване на обжалваното решение така, както е счел
СГС, още по-малко чрез получената сума от продажбата на ипотекирания им апартамент се
е стигнало до изпълнение на друго тяхно задължение като ипотекарни длъжници,
подлежащо на принудително изпълнение, макар и в друго производство - това по
несъстоятелността на „Джи Фуудс“ООД по т.д. № 123/2011 г.
На първо място - установимо е от общодостъпните обстоятелства, отразени в
Търговския регистър към АВп по партидата на „Джи фуудс“ООД, че вкл. по приетите
6
вземания на банката кредитор - ОББ АД към „Джи фуудс“ООД след предприети действия
по осребряване на наличното имущество с Решение № 5486/04.12.2018 г. по т.д. № 123/2011
г. по описа на ОС Благоевград, влязло в сила на 14.12.2018 г., производството по
несъстоятелност спрямо „Джи фуудс“ООД е било прекратено, поради изчерпване масата на
несъстоятелността.
С последващо решение за поправка на очевидна фактическа грешка №
2230/16.05.2019 г. по същото дело съдът по несъстоятелността е допуснал поправка на ОФГ
в решението си от 04.12.2018 г., като е заличил „Джи фуудс“ООД от търговския регистър.
Горните факти предпоставят, че към момента на постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение „Джи фуудс“ООД вече е било заличено и не е съществувало в
правния мир, поради което и не би могло да е длъжник на „ОББ“АД, вкл. по договора за
инвестиционен кредит от 07.03.2007 г. Поради същата причина и въззивниците-ищци не
биха могли да останат задължени към банката, като ипотекарни длъжници, за дълг на това
дружество.
На отделно основание - както вече се посочи по-горе - срещу „Джи фуудс“ООД е
открито производство по несъстоятелност с Решение 114 от 08.06.2011 г. по т.д. №
123/2011 г. по описа на ОС Благоевград и му е назначен временен синдик, а с Решение №
983/26.04.2012 г. по същото дело дружеството е обявено в несъстоятелност и е постановено
започване осребряването на имуществото му, включено в масата на несъстоятелността.
Във връзка с доводите на въззивника-ответник следва изрично да се подчертае, че
правилно в доказателствена тежест на същия с определението по реда на чл.140 ГПК
първоинстанционния съд му е разпределил установяване на факта на влизане в сила
/стабилизиране/ на заповедта за незабавно изпълнения спрямо главния длъжник - „Джи
фуудс“ООД.
В хода на производството обаче същият не е ангажирал доказателства които да
установят дали, кога и на кого - управителите или временния синдик, назначен от съда по
несъстоятелността с решението от 08.06.2011 г. заповедта за незабавно изпълнение е била
връчена, респ. - дали и кога е изтекъл срока за подаване на възражение по реда на чл.414
ГПК срещу същата, за да може да се направи извод, че това именно е моментът, в който
заповедта за незабавно изпълнение се е стабилизирала.
Неустановеността на този твърдял от ответника-въззивник факт предпоставя
единствено, че същият не се е осъществил, респ. - че заповедта за незабавно изпълнение не
е влязла в сила така, както се поддържа от него.
Последното пък предпоставя, че изп.производство по изп.д. № 342/2011 г. по описа на
ЧСИ С. се е развило въз основа на изпълнително основание, обективиращо спорно и
съдебно неустановено вземане и поради това противоправно.
Горният извод не може да се опровергае от факта, че всички вземания на банката
кредитор ОББ АД, вкл. и това по договора за инвестиционен банков кредит от 07.03.2007
г., са били приети за удовлетворяване в универсалното производство по несъстоятелността
с Определение № 11/03.02.2012 г. на ОС Благоевград, обявено в ТР на 07.02.2012 г.
Няма спор, че в хода на производството по несъстоятелност въз основа на издадения
в полза на кредитора срещу длъжника изпълнителен лист може да се проведе
индивидуално принудително изпълнение по ГПК върху ипотекирано имущество на третото
лице, обезпечаващо в полза на кредитора чуждия дълг.
В случая обаче, както вече се посочи нееднократно, образуването на
изп.производство и провеждането на принудително изпълнение, вкл. върху имуществото
на въззивниците-ищци, като трети лица ипотекарни длъжници, е осъществено въз основа
на негодно изпълнително основание, т.к. заповедта за незабавно изпълнение не се е
стабилизирала /влязла в сила, както твърди банката кредитор/.
Затова и - противно на доводите във въззивната жалба на въззивника-ответник се
налага, след като имотът безсъмнено не е част от масата на „Джи фуудс“ООД и не е
подлежал на осребряване в производството по несъстоятелност, проведеното принудително
изпълнение по отношение на същия въз основа на заповед за незабавно изпълнение, която
не установява вземане на кредитора в посочения в нея размер към момента на издаването й
7
/т.к. не съобщена на длъжника и не се е стабилизирала/, проведеното срещу него
принудително изпълнение да е противоправно.
По изложените съображения крайния извод за неоснователност на предявените искове
за присъждане на обезщетение за причинени на ищците-въззивници имуществени вреди от
незаконосъобразно проведеното от банката кредитор изпълнение срещу тяхно имущество,
се явява неправилен и не се споделя от въззивната инстанция.
За изчерпателност само следва да се посочи, че съдебната практика, на която се е
позовал първоинстанционния съд - Решение № 83/11.04.2018 г. по гр.д. № 1667/2017 г. на
ВКС, IV г.о., е постановено при други факти и даденото с него разрешение не е приложимо
в случая, по изложените вече съображения касателно липсата на установеност от страна на
банката-кредитор на негово ликвидно и изискуемо вземане, удостоверено с представен
изп.лист въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение за сумата от 150 000
евро към момента на снабдяването й с посочения документ и, въз основа на него -
провеждане на процесното незаконосъобразно изпълнително производство.
На отделно основание самият факт, че задължението на кредитополучателя по
договора за банков кредит от 07.03.2011 г. е било обезпечено освен с вписаната ипотека
върху семейното жилище на въззивниците-ищци и с други обезпечения - договорни
ипотеки върху недвижими имоти на трети за спора лица, договори за поръчителство,
вписан особен залог върху цялото търговско предприятие „Джи фуудс“ООД като
съвкупност от права, задължения и фактически отношения и върху отделни негови активи,
вкл. недвижими имоти, опровергава изводът на първоинстанционния съд, че при всички
случаи дори и при отчитане незаконосъобразността на процесното принудително
изпълнение ищците-въззивници са изпълнили свое задължение към банката-кредитор,
подлежащо в друго производство - това по несъстоятелността. Няма данни по делото каква
сума е събрана в хода на последното, а и на други проведени индивидуални изпълнителни
производства за удовлетворяване на вземането на кредитора по процесния договор за
кредит, поради което и извод, че ипотекарните длъжници К. при всички случаи е следвало
да изпълнят към кредитора си, е изключен.
Установеното от фактическа страна според настоящия състав безсъмнено сочи
наличието на имуществена вреда от незаконосъобразно проведеното принудително
изпълнение за въззивника Ю. К., доколкото недвижимият имот е продаден от ЧСИ и на
недобросъвестния кредитор е разпределена сума, далеч надвишаваща установения по
основание и размер с влязло в сила съдебно решение дълг на длъжника Т. - 10 000 евро.
Следователно е налице непозволеното увреждане, защото чрез принудителната продан е
било реализира право на недобросъвестния кредитор - ОББ АД над посочената сума от
10 000 евро /чиято левова равностойност е 29 558 лв./, поради което последният дължи
обезщетение за всички вреди от осъщественото от него увреждане, включително търсената
разлика между действителния размер на дълга и разпределения му такъв без основание
такъв от реализираната публичната продан в размер на 132 485 лв.
Въззивната инстанция приема, че имуществена вреда в случая е произтекла само за
въззивника Ю. К., като ипотекарен длъжник и собственик на отчужденото имущество, по
следните съображения:
Ищците-въззивници са сключили брачен договор на 21.07.20211 г., получил
съответно нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите под него на същата
дата от нотариус с рег. № 595 от РНК с район на действие - СРС. Според съдържанието му
ипотекираният като обезпечение за вземането на ОББ АД по договора за банков кредит от
07.03.2007 г. имот,- представляващ ап.28, находящ се в ж.к.Младост 1, подробно
индивидуализиран, страните по брачния договор са приели да е изключителна лична
собственост на Ю. Н. К..
Видно от отбелязването върху договора /л.87 от първоинстанционното дело/,
договорът е вписан в регистъра по чл.19 СК пак на 21.02.2011 г.
Вписванията в този регистър имат оповестително за третите лица действие и
следователно в случая се налага такова действие конкретното вписване да е произвело и по
8
отношение на ОББ АД, както и на сезирания с настоящия спор съд.
Видно е от друга страна от съдържанието на поканата за доброволно изпълнение,
изпратено до въззивницата К. К. /л.34 - л.35 от първоинстанционното дело/, че в същата
изрично е посочено ЧСИ да е наложил възбрана върху недвижимия имот - апартамент №
28, като собствен единствено на Ю. К., вкл. и е насрочил опис на този имот, пак като
собствен единствено на Ю. К..
Че срещу имотът е проведено принудително изпълнение само спрямо собственика Ю.
К. се установява и от удостоверението от 03.04.2018 г. на ЧСИ С..
От изложеното и при липса на други твърдения и доказателства се налага, че преди
предприемане действия по принудително изпълнение върху ипотекирания имот двамата
въззивници са сключили валиден брачен договор, по силата на който той е останал
изключителна лична собственост на въззивника Ю. К.. Правното действие на договора е
съответно зачетено и от ЧСИ С. в хода на принудителното изпълнение - то е проведено
единствено срещу ипотекарния длъжник Ю. К. за дълга на длъжниците „Джи фуудс“ООД
и поръчителя К. К..
Ето защо и имуществена вреда от незаконосъобразното изпълнение е претърпял
единствено Ю. К., като изключителен собственик на имота.
По тези съображения и предявения от него иск за присъждане на обезщетение за
причинените му от незаконосъобразното изпълнение имуществени вреди в пълния
претендиран размер от 56 463,50 лв. се явява основателен и доказан.
Според възприетото от съдебната практика /Решение № 60247 от 29.11.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 3137/2020 г., IV г. о., ГК/, обезщетението за вредите, причинени от незаконното
принудително изпълнение, лежи на плоскостта на отговорността на непозволеното
увреждане, като специфичното е, че тя е невиновна, поради което и ищецът не може да се
освободи от нея, като докаже, че е положил дължимата грижа да провери допустимостта
или основателността на иска/вземането.
Той отговаря за вредите, причинени от предварителното принудително изпълнение
на иска /респ. - заповедта за незабавно изпълнение/, който бъде отхвърлен, като носи риска
от несбъдване на очакването, че той ще бъде уважен и е справедливо да понесе този риск,
защото именно той търси и получава облагата, в която се състои предварителното
принудително изпълнение.
Т.к. е безвиновна, отговорността се отличава и от отговорността за злоупотреба с
процесуални права, която предпоставя умисъл.
Затова длъжникът в подобни случаи, какъвто е и настоящия, е надлежно материално
легитимиран да предяви иск за настъпили вреди по реда на чл.45 - чл.49 ЗЗД, които да
докаже - виновно и противоправно поведение е осъществило лице, което при или по
повод изпълнение на възложена му от ответника работа /снабдяване със заповедта за
незабавно изпълнение и образуването и воденето на изп.дело/ и ответната банка носи
отговорността да обезщети онези имуществени и неимуществени вреди, които са
претърпени и е налице причинна връзка между поведението на дееца и вредата.
Решаващият състав приема ищецът К. да е установил по делото в условието на
пълно и главно доказване, че неговото имущество е намаляло неоснователно, в следствие
на незаконосъобразно проведено принудително изпълнение от банката-въззивник и
продажбата му на публична продан, до размера на получената от банката кредитор като
резултат от това изпълнение сума, която е в по-голям размер от претендираната. Затова и
предявения от този ищец иск за присъждане на обезщетение за причинените му
имуществени вреди следва да се уважи в искания размер от 56 463,50 лв.
Макар по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения искът,
предявен от К. Т. на същото основание и в същия размер следва да се отхвърли по по-горе
изложените съображения, основани на безсъмнения факт към момента на образуване и
провеждане на принудителното изпълнение пред ЧСИ С., в хода на което ипотекираният
имот е продаден на публична продан, последния вече да не е представлявал съпружеска
имуществена общност и К.а /Т./ не се легитимира като негов съсобственик до
претендирания размер от ½ ид.ч. Затова на нея не се дължи равна част от разликата между
9
дължимо платената при изпълнението и действително реализираната при публичната
продан цена, като разделно вземане, основано на СИО.
Възражението на процесуалния представител на тази въззивница, че банката
кредитор не се е позовала своевременно на горният факт в хода на производството пред
първоинстанционния съд е несъстоятелно, доколкото писмените доказателства, които го
установяват са били представени по делото в изпълнение указанията на
първоинстанционния съд за разпределение на доказателствената тежест между страните с
определението по чл.140 ГПК преди обявяване на окончателния доклад по чл.146 ГПК и
надлежно са приети от първоинстанционния съд.
На отделно основание и както вече се посочи, този факт е общоизвестен и се е
осъществил преди образуване на производството по делото, доколкото договорът е вписан
в регистъра по чл.19, ал.1 СК на 21.02.2011 г. Ето защо и съдът е длъжен да го зачете, при
условие че една от страните /в случая ответника-въззивник/се е позовала на него.
Само за изчерпателност и т.к. въззивникът-ответник поддържа неправилност на
първоинстанционното решение и поради това, че СГС неправилно е приложил института
на давността решаващият състав намира за необходимо да подчертае, че даденото от
първоинстанционния съд разрешение на така повдигнатия въпрос е основано на точно
приложение на приложимия материален закон и на постановената по приложението му
съдебна практика и го споделя изцяло.
Съобразно същото в казуси като процесния погасителната давност за правото на
обезщетение за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение въз основа на
издадена заповед по реда на чл.417 ГПК започва да тече от момента на влизане в сила на
решението по чл.422, ал.1 ГПК за отхвърляне на иска, което в случая е 27.04.2018 г.
От тази дата до предявяването на исковете - исковата молба е постъпила в СГС на
18.03.2022 г. не е изтекъл петгодишния давностен срок по чл.114 ЗЗД.
По исковете за присъждане на обезщетение за причинени от незаконосъобразното
изпълнение неимуществени вреди.
За разлика от първоинстанционния съд въззивната инстанция приема, че същите са
доказани по основание и размер в пълния им предявен размер и от двамата ищци-
въззивници, а доводите в обратната насока, развити от процесуалния представител на ОББ
АД - несъстоятелни.
Според постигнатите съглашения между ищците-въззивници в обсъденият по-горе
брачен договор, имотът, предмет на публична продан в процесното принудително
изпълнение е бил определен за тяхно семейно жилище /чл.3 от договора/.
Следователно и доколкото твърдения и доказателства в различна насока не се
излагат, към момента на провеждане на публичната продан семейството е живяло в него,
заедно с децата си.
Събраните гладни доказателства пред първоинстанционния съд, чрез показанията на
свидетеля Ю. А. /близък приятел на семейството/ установяват, че К. и Ю. К. преживели
стрес, притеснения и страдания от провежданото принудително изпълнение, дължащи се на
загубата на апартамента, служещ за семейно жилище, в което са отглеждали двете си деца.
Същият твърди докато семейството живеело в жилището да са били извършвани
огледи от потенциални купувачи. Отношенията между съпрузите се влошили, започнали да
се обвиняват взаимно за създалата се ситуация и станали толкова нетърпими в един
момент, че Ю. К. напуснал жилището и заживял на друго място. След продажбата той
сключил договор за наем с купувача по публичната продан /представен по делото като
писмено доказателство/ , за да може семейството му да остане да живее там. Отношенията
между съпрузите обаче се влошили до там, че през 2018 г. двамата се разделили, а в
последствие и развели.
Въззивната инстанция споделя доводът на първоинстанционния съд показанията на
посочения свидетел да са последователни, житейски правдиви и непротиворечиви и да се
подкрепят от писмените доказателства по делото, поради което и няма пречка да бъдат
кредитирани.
10
Съвкупният анализ на доказателствата предпоставя безсъмнено, че проведеното
незаконосъборазно принудително изпълнение спрямо семейното жилище на ищците-
въззивници по изп.дело № 342/2011 г. и в частност - проведената процедура по публична
продан по отношение на този имот, им е причинила неимуществени вреди, изразяващи се в
преживени негативни емоции, безпокойство, тревоги и неудобства, както и недоволство от
извършеното спрямо тях нарушение на установените правила за провеждане на
принудително изпълнение.
В резултат на последното отношенията в семейството са се влошили до там, че
съпрузите са се разделили, а по-късно - развели, като са били принудени да наемат за
ползване семейното си жилище от новия купувач, за да има къде да живеят.
Настоящият състав не споделя доводите на СГС, че фактът ищците-въззивници да са
знаели, че макар по конкретното изпълнително дело принудителното изпълнение да е
незаконосъобразно за част от сумата по изпълнителния лист, то ипотекираният от тях имот
служи като обезпечение за всички задължения на „Джи Фуудс“ ООД по договора за банков
инвестиционен кредит, задълженията по който не са погасени, налага занижаване на
претендираното от тях обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Както вече се посочи, банката е обезпечила вземанията си по същия договор за
кредит и чрез други обезпечения, за които въззивниците също са знаели, вкл. са знаели и че
към момента на отпочване на принудителното изпълнение срещу семейното им жилище
банката е пристъпила към реализирането на част от тях /пристъпила е към изпълнение на
заложеното имущество/.
Знаели са още, че за да се пристъпи към изпълнение по отношение на жилището им
банката трябва да се снабди с надлежен изпълнителен титул в производство, в което, при
спазване на всички съдопроизводствени правила, се установи точно основание на
вземането на кредитора и неговия размер.
От такова производство те са били лишени, поради което и при отчитане на всички
конкретни обстоятелства, установяващи понесените от въззивниците-ищци неимуществени
вреди в настоящия казус решаващият състав приема, че принципът на справедливостта ще
бъде зачетен в пълна степен с присъждането на обезщетение за всеки един от тях в размер на
по 3 000 лв. така, както се претендират.
Съобразно изхода от спора пред настоящата инстанция и по правилата на чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК сторените от страните разноски във въззивното производство следва да останат в
тяхна тежест.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, ГО, 16-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 110/25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2850/2022 г. по описа
на СГС в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск от Ю. Н. К. - ЕГН **********
против „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* иск с правно основание чл.49 от
ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 56 463.50 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело №
342/2011 г. на ЧСИ С. С., образувано от взискателя „Обединена българска банка“ АД,
изразили се в неправомерно получена сума от принудителна публична продан на
апартамент № 28, находящ се в гр. София, СО, район „Младост", жилищен комплекс
„Младост-2", блок *, вход *, седми етаж и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* да заплати на Ю. Н. К.
- ЕГН ********** на основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД сумата от 56 463.50 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконосъобразно принудително
изпълнение по изп.дело № 342/2011 г. на ЧСИ С. С., образувано от взискателя „Обединена
българска банка“ АД, изразили се в неправомерно получена сума от принудителна
11
публична продан на апартамент № 28, находящ се в гр. София, СО, район „Младост",
жилищен комплекс „Младост-2", блок *, вход *, седми етаж.
ОТМЕНЯ Решение № 110/25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2850/2022 г. по
описа на СГС в частта му, с която са отхвърлени предявените искове от Ю. Н. К. - ЕГН
********** и от К. Й. Т. - ЕГН ********** с правно основание чл.49 от ЗЗД, вр. чл.45,
ал.1 от ЗЗД за сумата над присъдените по 1 800 лв. до пълния претендиран размер от по
3 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразили се в претърпени болки и страдания, причинени им от незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп.дело №342/2011 г. на ЧСИ С. С., образувано от
взискателя „Обединена българска банка“ АД и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД, ЕИК ********* да заплати
допълнително на Ю. Н. К. - ЕГН ********** и на К. Й. Т. - ЕГН ********** сумата от по
1 200 лв. на всеки един от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразили се в претърпени болки и страдания, причинени от незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп.дело №342/2011 г. на ЧСИ С. С., образувано от
взискателя „Обединена българска банка“ АД,
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 110/25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 2850/2022 г.
по описа на СГС в останалата му обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12