Р Е Ш
Е Н И Е №35
Гр.В.
26.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
съд в публичното заседание на
двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета
година в състав окръжен съдия Г. Й.
при секретаря
И. К. и в
присъствието на прокурора
……………………………………………………като разгледа докладваното от съдия Й.
гр.д. № 10 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното
:
Делото е образувано по
исковата молба на "У. Л." ЕАД,
със седалище и адрес на
управление гр. С.
1303, район.., рег. по
ф.д.5140/99 г. на СГС с ЕИК.,представлявано от А. К. К. и Д. Н. Л. чрез адвокат
Г. И. П.-С. със съдебен
адрес: гр. С. р-н Т., ул... - за адв. Г. П.-С., тел./факс. срещу „У.
Ю" ЕООД, ЕИК., със седалище и адрес на управление; гр. В. ул.., представлявано
от Я. М. К. с правно основание Чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК .
В исковата молба се твърди ,че на 06.10.2008г.
ответникът „У. Ю" ЕООД с ЕИК. е издал Запис на заповед № 84418 в полза „У.
Л." АД /към настоящия момент „У. Л." ЕАД/ за сума в общ размер на 89
787,70 /осемдесет и девет хиляди седемстотин осемдесет и седем евро и
седемдесет евроцента/, с който се е задължил да изплати на поемателя посочената
в записа на заповед сума, а „И. А." ЕООД ЕИК. от своя страна се е задължил
като авалист по ценната книга.
.Предвид липсата на плащане на сумите по процесния запис на заповед, с Нотариална
покана на нотариус Л. Ц. поемателят
"У. Л." ЕАД бил предявил за плащане записа на заповед на издателя.С
Нотариална покана с рег. №4575/29.05.2014 г. на нотариус В. В., с рег. №320 на
НК, с район на действие - Районен съд - гр. С., У. Л." ЕАД бил предявил за
плащане и на авалиста. От горното следвало, че "У. Л." ЕАД надлежно е
предявил за плащане записа на заповед, но и до момента такова нямало.Затова на
21.08.2016 г. "У. Л." ЕАД бил подал в Софийски районен съд заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист по
чл. 418 от ГПК за неплатения остатък от дължимата по ценната книга сума в
размер на 19 204, 32 евро /деветнадесет хиляди двеста и четири евро и тридесет
и два евроцента/ с левова равностойност от 37 560,39 лева - главница, ведно със
законната лихва от 21.08.2015г. - датата на подаване на заявлението. В резултат
на това било образувано ч. гр. д. № 50584/2015 г., II ГО, 54 състав, по описа
на СРС, по което на 02.07.2016 г. били издадени Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист в полза на заявителя. Въз основа на молба на У. Л." ЕАД
и приложен към нея изпълнителен лист било образувано изп.дело 1165/2016 г. по
описа на ЧСИ Р. М., по което на 12.09.2016 г. на длъжника „У. Ю" ЕООД била
връчена Покана за доброволно изпълнение
ведно със заповедта за незабавно изпълнение от 02.07.2016 г.В срока по чл. 414
от ГПК последният бил депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение,
поради което се предявявал настоящият иск относно съществуването на
вземането.
Иска се да бъде постановено съдебно решение, с което
да се признае за установено, че ищецът „У. Л."ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. С. 1303, район р-н . ул.. рег. по ф.д.5140/99 г. по описа на
СГС, гр. С., ЕИК.,представлявано от А. К. К. и Д. Н. Л., има действително и
подлежащо на изпълнение вземане по отношение на ответника „У. Ю" ЕООД, ЕИК.,
със седалище и адрес на управление: гр. В. ул.. представлявано от Я. М. К., за
сумата от 19 204,32 евро /деветнадесет хиляди двеста и четири евро и тридесет и
два евроцента/ с левова равностойност от 37 560,39 лева - главница, ведно със
законната лихва от 21.08.2016г. - датата на подаване на заявлението по реда на
чл. 417 от ГПК до окончателното ѝ изплащане, дължими на основание Запис
на заповед № 84418/06.10.2008г.
Претендират се сумата от 2063,30 лева сторени разноски за
заповедното производство, от които 751,21 лева - разноски за държавна такса по
делото и 1312,09 лева - разноски за адвокатско възнаграждение,както и се иска
присъждането на направените съдебни разноски в хода на настоящото
производство по установяване на
вземанията, включително и заплатената държавна такса и адвокатски
хонорар.
Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства:
1. Запис на заповед №
84418/06.10.2008 г.,издаден в полза на "У. Л." ЕАД;
2. Нотариална покана с рег.
№2763/08.06.2015 г. на нотариус с рег. № 029 на НК;
3. Нотариална покана с рег.
№4575/29.05.2015 г. на нотариус с рег. № 320 на НК;
4.Заявление за издаване на заповед за изпълнение;
5.Заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.
50584/15 г. по описа наСРС;
6. Молба за образуване на
изпълнително дело.
7. Покана за доброволно
изпълнение по изп.дело 1165/2016 г. по описа на ЧСИ Р. М.;
8. Съобщение по ч. гр. д. №
50584/2015г., II ГО, 54 състав, по описа на СРС с приложено към него
Определение от 03.11.2016 г. по ч. гр. д. № 50584/2015г., II ГО, 54 състав, по
описа на СРС.
9. Доказателства за промяна в
правната форма в дружеството на ищеца;
10. Извлечение от Търговския
регистър при Агенция по вписванията за актуално състояние на ищеца и ответника;
11. Фактура за платено
адвокатско възнаграждение;
12. Доказателства заплатена
държавна такса.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба /л.74 от т.д.8550/2016 г.по описа на
Софийски градски съд/,в който твърди ,че не дължи претендираната сума и че записът на заповед е издаден като обезпечение
на договор за лизинг,по който всички
задължения са изплатени.
С протоколно определение №28.04.2017 г. съдът е
конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника М.В.С. ***
.Третото лице помагач не е взело становище по делото.
След като взе предвид
постъпилата искова молба,писмените отговори на ответниците и събраните по
делото доказателства,Видинският окръжен съд прие за установена от фактическа
страна следното :
На 06.10.2008г. ответникът „У.. Ю" ЕООД с
ЕИК. издал Запис на заповед № 84418 в
полза „У. Л. АД /към настоящия момент „У. Л." ЕАД/ за сума в общ размер на
89 787,70 /осемдесет и девет хиляди седемстотин осемдесет и седем евро и
седемдесет евроцента/, с който се
задължил да изплати на поемателя посочената в записа на заповед сума, а
„И. А." ЕООД ЕИК. от своя страна се
задължил като авалист по ценната книга /л.5 от т.д.8550/2016 г.по описа
на Софийски градски съд/.Записът на заповед е платим на предявяване в срок до
59 месеца от издаването му.Предвид липсата на плащане на сумите по процесния
запис на заповед, с Нотариална покана с рег. №2763/08.06.2015 г. на нотариус Л.
Ц., с рег. №029 на НК, с район на действие - Районен съд - гр. В., поемателят
"У. Л. ЕАД е предявил за плащане записа на заповед на издателя/л.6 и 8 от
т.д.8550/2016 г.по описа на Софийски градски съд/. Поканата е връчена на
23.06.2015 г.
С Нотариална покана с рег. №4575/29.05.2014 г. на
нотариус В. В. с рег. №320 на НК, с район на действие - Районен съд - гр. С. У.
Л." ЕАД предявил за плащане и на авалиста/л.9
и 11 от т.д.8550/2016 г.по описа на Софийски градски съд/. Нотариалната покана
е връчена по реда на чл. 47 от ГПК на 23.07.2015 г.,но плащане не
последвало.Затова на 21.08.2016 г. "У. Л." ЕАД подал в Софийски районен съд заявление за
издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист по чл.
418 от ГПК /л.12-13 от т.д.8550/2016 г.по описа на Софийски градски съд/за
неплатения остатък от дължимата по ценната книга сума в размер на 19 204, 32
евро /деветнадесет хиляди двеста и четири евро и тридесет и два евроцента/ с
левова равностойност от 37 560,39 лева - главница, ведно със законната лихва от
21.08.2015г. - датата на подаване на заявлението. В резултат на това е
образувано ч. гр. д. № 50584/2015 г., II ГО, 54 състав, по описа на СРС, по
което на 02.07.2016 г. били издадени Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист
в полза на заявителя/л.16 от т.д.8550/2016 г.по описа на Софийски градски съд/.
Въз основа на молба на У. Л." ЕАД и приложен към нея изпълнителен лист
/л.5 от т.д.8550/2016 г.по описа на Софийски градски съд/било образувано
изп.дело 1165/2016 г. по описа на ЧСИ Р. М., по което на 12.09.2016 г. на
длъжникът „У. Ю" ЕООД била връчена
Покана за доброволно изпълнение /л.17 от т.д.8550/2016 г.по описа на Софийски
градски съд/ведно със заповедта за незабавно изпълнение от 02.07.2016 г.В срока
по чл. 414 от ГПК последният е депозирал възражение срещу заповедта за
изпълнение вх.№3060948 от 16.09.2016 г. /л.65 от т.д.8550/2016 г.по описа на
Софийски градски съд/.
По направеното от ответника възражение за наличие на
каузално правоотношение от заключението на вещото лице С.М.С. и от събраните
писмени доказателства се установява
следното :
На 22.07.2008
г. е сключен договор за финансов лизинг № 84414 от 22.07.2008 г. между „У. л.
ЕАД -лизингодател и „И. А." ЕООД - лизингополучател, като актива по
договора е Т. Л. К. с доставна цена
72006,94 евро без ДДС.На 06.10.2008 г. е сключено спаразумение към Договор за
финасов лизинг № 84414/22.07.2008 г. между „Уникредит лизинг" ЕАД-
лизингодател , „И. А." ЕООД - лизингополучател и „У. Ю" ЕООД-
поемател като страните се споразумяват всички задължения на лизингополучателя
по посочения договор да се поемат от поемателя „У. Ю" ЕООД .
По силата на споразумение от 22.07.2008 г. между „У.
Ю" ЕООД ЕИК. със седалище и адрес гр.В., жк.. - представлявано от Ю. К. Й.
и М.В.С. ЕГН ********** с адрес ***
страните се споразумяват за следното :във вразка със сключения договор
за финансов лизинг № 84418/ 22.07.2008 г. от „У. Ю" ЕООД за покупка на лек
автомобил „Т. Л. К.“ с Държ.рег.№ СА......НА, цвят черен, рама №.... и
ползването му от М.В.С. последният се задължава да изплаща лизинговите вноски
по договора, ведно с дължимите лихви за забава, а „У. Ю" ЕООД се задължава
да прехвърли собствеността на автомобила след окончателното изплащане на
лизинговите вноски от М.В.С..Страните също така се договарят при евентуално
предсрочно прекратяване на договора за лизинг М.В.С. да изплаща вместо „У. Ю" ЕООД за своя
сметка всички възникнали финансови задължения към лизингодателите и техни
правоприемници, породени от неизплатени лизингови вноски, лихви, обезщетения за
забава и такси, дължими към момента на прекратяване на договора за лизинг.
Вещото лице дава заключение,че съгласно предоставената
информация от счетоводните регистри на „У. л." ЕАД за периода от сключване
на договора 22.07.2008 г. до 06.10.2008 г. лизингополучателя „И. А." ЕООД
е заплатил на „У. л." ЕАД сумата 12300,78 евро или 24058,23 лв.
След сключване на споразумението от 06.10.2008 г. от
поемателя „У. Ю" ЕООД са извършени следните лизингови вноски, видно също
така от представените ми копия на 18 бр. платежни нареждания за наредени суми
от „У. Ю" ЕООД :
08.10.2008 -Вноска 3, Главница,
лд84418 738.27 лв. или 377.47евро
05.12.2008 -Ф-РА ********** И 0010/20.10.2008 3 201.68 лв. или 1636.99 евро
13.03.2008 -Ф-РА
**********/25.02.2009 717.95 лв. или 367.08 евро
13.03.2009 -Ф-РА **********/09.02.2009 860.24
лв. или 439.83 евро
13.03.2009 -Ф-РА **********/25.02.2009 2 073.76 лв. или 1060.30 евро
30.05.2009 -Ф-РА **********/21.04.2009 2
099.70 лв. или 1073.56 евро
30.05.2009 -Ф-РА
**********/21.04.2009 696.33 лв. или 356.03 евро
10.07.2009 -Ф-РА **********/20.05.2009 685.44
лв. или 350.46 евро
10.07.2009 -Ф-РА **********/20.05.2009 2
112.77 лв. или 1080.24 евро
12.08.2009 -Ф-РА **********/22.07.2009 2
139.19 лв. или 1093.75 евро евро
12.08.2009 -Ф-РА
**********/22.07.2009 663.42 лв. или 339.20 евро
08.10.2009 -Ф-РА ********** И 1914/09.09.2009 2807.07 лв. или 1435.23 евро
29.10.2009 -Ф-РА **********/12.10.2009 629.88
лв. или 322.05 евро
29.10.2009 -Ф-РА **********/12.10.2009 2 179.44 лв. или1114.33 евро
03.12.2009 -Ф-РА ********** И 1187/10.11.2009 2811.59 лв. или 1437.54 евро
18.02.2009 -Ф-РА ********** И 6488/09.12.2009 2813.85 лв. или 1438.70 евро
15.03.2010 -Ф-РА ********** И 6509/ 2
818.47 лв. или 1441.06 евро
22.04.2010 -Ф-РА2000311416И417/11.01.2010 2816.16 лв. или 1439.88 евро
16.06.2010 -Ф-РА ********** И 776/10.05.2010 2825.47 лв. или 1444.64 евро.
Съгласно получено ел.писмо от „У. л." ЕАД активът
по договора за финансов лизинг № 84418/22.07.2008 г. - лек автомобил „Т. Л. К.“
е продаден на 16.11.2010 г. за 70833,33 лв. без ДДС.От представените банкови
извлечения и представената информация от
счетоводните регистри на „У. л." ЕАД не са видни постъпили плащания от М.В.С..От
получено ел.писмо от „У. л." ЕАД Актива по договора за финансов лизинг №
84418/22.07.2008 г. - лек автомобил Т. Л. К. е продаден на 16.11.2010 г. за
70833,33 лв. без ДДС.
В допълнителното си заключение вещото лице С.М.С. дава заключение ,че общо задълженията по
договора за финансов лизинг към 23.07.2010 г. са както следва :
-Главница - 18648,83 евро/36473,95 лв.
-Възнаградителна лихва - 555,49 евро/1086,45 лв.
-Неустойка за забава-914,35 евро/1788,32 лв.
-Други задължения/такси,застраховки/ - 1603,61 евро/3136,38 лв.
-неустойка по повод прекратяване на договора-48624,31 евро/95100,88 лв.
-Законна лихва за период 24.07.10-21.08.15-20060,09 евро/39234,13 лв.
-Разходи след прекратяване - 2525,66 евро/4939,77 лв.или че общо задълженията
към 23.07.2010 г. - 92932,35 евро/181759,88лв.
По информация от „У.К. Л." АД процесния актив е
продаден на 16.11.2010 г. за 70833,33 лв. без ДДС /36216,51 евро без ДДС и с
постъпленията от продажбата ищеца е направил следните погашения :
-Неустойка за забава - 914,35
евро/1788,32 лв.
-Неустойка по прекратяване на договора - 32930,91 евро / 64407,26 лв. и законна лихва
- 2371,24 евро/4637,75 лв.или общо погашенията от продажбата на актива са 36216,51 евро или 70833,33 лв.
Като краен резултан вещото лице изчислява,че общо
задълженията по договора за финансов лизинг към 21.08.2015 г.са както следва :
-Главница - 18648,33
евро/36473,95 лв.
-възнаградителна лихва - 555,49 евро/1086,45 лв.
-други задължения/такси,застраховки/ - 1603,61 евро/3136,38 лв.
-неустойка по повод прекратяване на договор за лизинг- 15693,40
евро/30693,62 лв.
-законна лихва за период 24.07.10-21.08.15- 17688,85евро/34596,38 лв.
-разходи след прекратяване - 2525,66 евро/4939,77 лв. или общо задълженията
към 21.08.2015 г. са в размер на 56715,84 евро или 110926,55 лв.За по голяма
яснота резултатът е отразен в приложение 7 - Рекапитулация на Задълженията по договор
за финансов лизинг № 84414 .
При така установената
фактическа обстановка Видинският окръжен съд намира,че предявеният
установителен иск е основателен и че следва да бъде уважен поради следното :
Искът е с правно основание Чл.415 вр.с Чл.422 ГПК.
Предявеният иск е
допустим ,тъй като ищецът е уведомен за предявения иск на 11.11.2016 г. /л.5 от т.д.8550/2016
г.по описа на Софийски градски съд/,а искът е предявен на 24.11.2016 г.т.е. в
законовия едномесечен срок.
Безспорно е, че характера
на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съдебно установяване на вземането на кредитора (при надлежно направено
оспорване от страна на длъжника), както е в случая.
За успешното провеждане на установителния иск по реда
на чл. 422, ал.1 от ГПК, в тежест на
ищеца е да установи дължимостта на претендираната сума. Предмет на установяване
в настоящото производство е съществува ли действително, ликвидно и изискуемо
материалноправно вземане на ищеца срещу ответника за ангажиране на
отговорността му по запис на заповед.
Съгласно т.17 от ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 4/2013 от 18.06.2014 год. на Върховният касационен
съд на Р. Б., Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии предмет на делото
при предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането,
основано на записа на заповед. При въведени от страните твърдения или
възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във
връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното
правоотношение. В производството по установителния иск, предявен по реда
чл.422, ал.1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на
менителничния ефект -съществуването на редовен от външна страна запис на
заповед, подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения,
основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което
е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са
основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното,
съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на
вземането по записа на заповед.
Доказването на каузално правоотношение като причина за
издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от
страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно
каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения,
относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай
тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със
записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 ГПК като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на
установяваното в производството по чл.422, ал.1 ГПК менителнично вземане/Решение
№17/16.02.2015 по дело №116/2014 на ВКС, ТК, II т.о./.
Дори в хипотеза, в която кредиторът е посочил
обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузално правоотношение,
той доказва вземането си основано на менителничния ефект, а твърдението му за
кауза е обуславящо предмета на защитата на ответника /Решение №12/30.01.2015 по
дело №2714/2013 на ВКС, ТК, I т.о./.
В конкретния случай ищецът доказа съществуването на редовен от външна
страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.Редовността на записа на
заповед не е оспорена от ответната страна .
При въведени от ответната страна възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
всяка от страните следва да докаже фактите, на които са основани твърденията и
възраженията ѝ .Ответникът твърди ,че записът на заповед се основава на
сключен договор за лизинг /ищецът по същество не оспорва това твърдение/,по
който ответникът е изправна страна . Установява
се безспорно ,че на 22.07.2008 г. е сключен договор за финансов лизинг № 84414
от 22.07.2008 г. между „У. л." ЕАД -лизингодател и „И. А." ЕООД -
лизингополучател, като актива по договора е Т. Л. К. с доставна цена 72006,94 евро без ДДС.На
06.10.2008 г. е сключено спаразумение към Договор за финасов лизинг №
84414/22.07.2008 г. между „У. л." ЕАД- л. , „И. А." ЕООД -
лизингополучател и „У. Ю" ЕООД- поемател като страните се споразумяват
всички задължения на лизингополучателя по посочения договор да се поемат от
поемателя „У. Ю" ЕООД .
От заключението на вещото лице С.С. се установява по несъмнен начин,че ищецът
има действително, ликвидно и изискуемо материалноправно вземане срещу ответника
в размерите ,претендирани в исковата молба. Съдът кредитира заключението на съдебно – счетоводната
експертиза, защото е подробно и аргументирано и подкрепено с многобройни
справки ,детайлизиращи отделни параметри на каузалното правоотношение.Заключението
на вещото лице опровергава по несъмнен
начин твърдението на ответната страна в отговора на исковата молба ,че е
изряден длъжник по договора за финансов лизинг .От заключението на вещото лице
е видно ,че общо задълженията на ответника по договора за финансов лизинг към 21.08.2015 г.са както следва :
-главница -
18648,33 евро/36473,95 лв.
-възнаградителна лихва - 555,49 евро/1086,45 лв.
-други задължения/такси,застраховки/ - 1603,61
евро/3136,38 лв.
-неустойка по повод прекратяване на договор за лизинг-
15693,40 евро/30693,62 лв.
-законна лихва за период 24.07.10-21.08.15-
17688,85евро/34596,38 лв.
-разходи след прекратяване - 2525,66 евро/4939,77 лв.
или общо задълженията към 21.08.2015 г. са в размер на 56715,84 евро или 110926,55 лв.
Ищецът не претендира изцяло тази сума ,а само
сумата 19 204,32 евро ,като с оглед на
диспозитивното начало /Чл.6 ал.2 ГПК/ искът следва да бъде уважен в този размер
.
С оглед на гореизложеното съдът намила ,че предявеният
установителен иск е основателен и доказан и че като такъв следва да се уважи.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА
РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото на ищеца следва да се
присъдят направените в производството разноски.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 год. на Върховният касационен съд
на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното производство.Приетото разрешение по
т.10.в от тълкувателното решение, че присъдените със заповедта за изпълнение
разноски за заповедното производство не се включват в предмета на
установителния иск по чл.415, ал.1 или по чл.422 ГПК, а представляват законна
последиците от уважаването, респективно отхвърлянето на иска, предпоставя
правомощието на съда в исковото
производство да разпредели отговорността за разноските по издаване на
заповедта за изпълнение. Компетентността на съда произтича и от разпореждането
на законодателя в чл.81 ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Делото, образувано по
подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за
изпълнение. Последващите процесуални действия на съда в заповедното
производство, като: връчване на заповедта на длъжника, даване на указания на
заявителя по чл.415, ал.1 ГПК, издаване на изпълнителен лист, са следствие на
издадения от съда акт – заповед за изпълнение. При издаване на изпълнителен
лист по влязлата в сила заповед за изпълнение, но след влизане в сила на
решението по установителния иск,съдът в заповедното производство не е
компетентен да изменя акта, въз основа на който издава изпълнителния лист за
разноските. Преценката на съда в заповедното производство обхваща констатация
за влизането в сила на заповедта за изпълнение – изцяло или по отношение на
отделни вземания.Изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта
за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на
чл.414 ГПК, и е образувано исково производство по реда на чл.415, ал.1, респ.
по чл.422 ГПК. С решението по установителния иск съдът се произнася по
дължимостта на разноските за заповедното производство – относно размера им,
както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска. В това производство съдът следва да
разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от
съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на
разноски за заповедното производство и възраженията по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Недопустимо е ищецът в исковото
производство да поиска за първи път присъждане на разноски за заповедното
производство, ако не е направил такова искане със заявлението.Съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските
в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се
извършва въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по
установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 ГПК от съда в исковото
производство.
С оглед на гореизложеното ответникът ответникът „У. Ю" ЕООД, ЕИК. със седалище и адрес на
управление: гр. В. ул..., представлявано от Я. М. К. следва да бъде осъден да
заплити на „У. Л."ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С. 1303,
район р-н ... ул.. рег. по ф.д.5140/99 г. по описа на СГС, гр. С., ЕИК. сумата от 2063,30 лева разноски за заповедното производство, от
които 751,21 лева - разноски за държавна такса по делото и 1312,09 лева -
разноски за адвокатско възнаграждение,както и
направените съдебни разноски пред Видинския окръжен съд в размер на
751,21 лв.държавна такса ,1988,17 лв.адвокатско възнаграждение ,платено с
фактура №1119/16.11.2016 г.и 300 лв.възнаграждение за вещо лице .
Водим от горното и на
основание Чл.422 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ищецът „У. Л."ЕАД, със седалище и адрес на управление
гр. С. 1303, район р-н. ул.., рег. по ф.д.5140/99 г. по описа на СГС, гр. С.,
ЕИК..,представлявано от А. К. К. и Д. Н. Л., има действително и подлежащо на
изпълнение вземане по отношение на ответника „У. Ю" ЕООД, ЕИК.., със
седалище и адрес на управление: гр. В. ул... представлявано от Я. М. К., за
сумата от 19 204,32 евро /деветнадесет хиляди двеста и четири евро и тридесет и
два евроцента/ с левова равностойност от 37 560,39 лева - главница, ведно със
законната лихва от 21.08.2016г. - датата на подаване на заявлението по реда на
чл. 417 от ГПК до окончателното ѝ изплащане, дължими на основание Запис
на заповед № 84418/06.10.2008г.
ОСЪЖДА „У. Ю" ЕООД, ЕИК..,
със седалище и адрес на управление: гр. В. ул.., представлявано от Я. М. К. ДА
ЗАПЛАТИ на „У. Л."ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С. 1303,
район р-н . ул.., рег. по ф.д.5140/99 г. по описа на СГС, гр. С., ЕИК.. . сумата от 2063,30 лева разноски за заповедното производство, от
които 751,21 лева - разноски за държавна такса по делото и 1312,09 лева -
разноски за адвокатско възнаграждение,както и
направените съдебни разноски пред Видинския окръжен съд в размер на 751,21
лв.държавна такса ,1988,17 лв.адвокатско възнаграждение ,платено с фактура
№1119/16.11.2016 г.и 300 лв.възнаграждение за вещо лице .
По делото е конституиран като трето лице-помагач на
страната на ответника М.В.С. *** .
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до
странтие.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :