ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 44994
гр. София, 28.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20251110130611 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца „У.Л“ ЕАД срещу ответника ЕТ
„С.С“, с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца 8293,44 лева – платени за взети
на лизинг камиони вноски за застраховка „Гражданска отговорност“ в периода
от 04.05.2022 г. до 01.07.2023 г., както и 118,60 лева – такси за изпращане на
съобщения по договора в периода от 04.05.2022 г. до 31.07.2023 г. –
задължения по Договор за финансов лизинг № ********** г. за два камиона
DAF, ведно със законната лихва върху двете суми за периода от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение – 20.10.2023 г., до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело № 57811/2023 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
Ищецът твърди, че на 27.10.2005 г. между ответника и правоприемник
на ищеца бил сключен договор за финансов лизинг на два товарни автомобила
– камиони DAF, за което ответникът следвало да заплаща лизингови вноски. В
чл. 2.7.1. от договора било предвидено, че за срока на лизинга ответникът като
лизингополучател следва да застрахова лизинговите превозни средства, а ако
не го направи, лизингодателят може да ги плати и да ги иска от ответника.
Договорите изтекли на 27.10.2008 г., но ответникът не бил упражнил
предвиденото в договорите за лизинг право да придобие лизинговите
камиони, като продължавал и до днес да ги държи, като съгласно чл. 7 от
договора ответникът следвало да възстановява на лизингодателя всички
платени от последния задължителни данъци, такси и задължителни
застрахователни вноски. Твърди се, че от 01.12.2021 г. до 01.07.2023 г. ищецът
като лизингодател бил платил 8293,44 лева премии по застраховка
„Гражданска отговорност“, които ответникът не му платил, и на първо число
на всеки месец между декември 2021 г. и юли 2023 г. включително правил
1
разходи да праща съобщения на ответника, за да му върне вещите. Заради това
била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът заявил, и
затова се иска уважаване на иска. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – ЕТ „С.С“, с
който предявеният иск се оспорва, като се сочи, че исковете са предявени
изцяло на договорно основание по договор, за който е признато, че е изтекъл
на 27.10.2008 г. и по него не можело за ответника след тази дата да възникнат
други задължения, освен да върне лизинговите вещи, или евентуално – да
заплаща обезщетение на извъндоговорно основание за ползването им. Но тъй
като такива претенции нямало по делото, искът така, както е предявен,
следвало да се отхвърли. Освен това 17 години никой не бил сключвал
застраховки за камионите, а ответникът внезапно започнал да го прави, без да
уведоми ищеца за избрания застраховател и условията на полиците.
Претендират се разноски.
Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 пердл. първо ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 2 ТЗ и чл.
574, ал. 11 КЗ, и с чл. 309а, ал. 2 ТЗ, като разпределя доказателствената тежест
по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е
длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения,
по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.
С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между
тях следните факти: че ответникът е сключил с праводател на ищеца договор
за финансов лизинг на два камиона на 27.10.2005 г., който е изтекъл на
27.10.2008 г.; че ответникът още държи камионите.
По направените от страните доказателствени искания в исковата молба
и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и
необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените
доказателства, представени с исковата молба.
Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК
следните доказателства: задължаване на ищеца да представи уведомления за
това, че е съобщил полиците на ответника, тъй като не е в доказателствена
тежест на ответника да изисква представянето им, доколкото от тези
доказателства би се ползвал ищецът, не ответника (процесуална тежест).
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
НАСРОЧВА гражданско дело 30611 по описа за 2025 година на
Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 10
декември 2025 г. от 13:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по
чл. 146 ГПК:
2
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени искове
за заплащане от лизингополучател на задължителни застрахователни вноски с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 пердл. първо ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 2
ТЗ и чл. 574, ал. 11 КЗ, и кумулативно съединен иск за заплащане на разходи
за уведомяване по договор с квалификация чл. 79, ал. 1 пердл. първо ЗЗД във
връзка с чл. 309а, ал. 2 ТЗ.
Първият иск се уважава, ако съдът установи, че е налице договорно
задължение на ответника да заплаща задължителни застраховки за ползвани
от него автомобили, както и размера на платените за тези автомобили
застраховки; договорно задължение, което задължава ищеца да праща
съобщения на ответника; размера на разходите за уведомяване, ако е над 40
лева.
ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от
доказване следните факти: че ответникът е сключил с праводател на ищеца
договор за финансов лизинг на два камиона на 27.10.2005 г., който е изтекъл
на 27.10.2008 г.; че ответникът още държи камионите.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест с оглед
правилото на чл. 154 ГПК и обявените за ненуждаещи се от доказване факти е
да установи всички посочени по-горе факти.
УКАЗВА на страните, че следва да посочат доказателства във връзка с
възложената им доказателствена тежест най-късно да първото редовно
проведено открито съдебно заседание по делото, като в противен случай губят
възможността да направят това освен ако не посочат основателни причини за
забавянето (чл. 147 ГПК).
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 146, ал. 4 ГПК искането
на ответника за задължаване на ищеца да представя документи.
УКАЗВА на основание чл. 238, ал. 2 ГПК на ищеца – „У.Л“ЕАД, че ако
нито изпрати представител, нито се яви в първото съдебно заседание, без да
посочи уважителна причина за това, и не вземе становище по отговора на
исковата молба, съдът може да прекрати делото и да го осъди да заплати
разноски на ответниците, или да постанови срещу него неприсъствено
решение за отхвърляне на иска.
УКАЗВА на страните на основание чл. 40 ГПК и чл. 41 ГПК, че ако
променят адреса, на който са призовани, или го напуснат за повече от 30 дни,
включително ако се преместят в чужбина, са длъжни да посочат нов адрес в
Република България, на който да бъдат призовавани. Ако не направят това,
съобщенията ще се прилагат по делото и ще се смятат връчени.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните!
УКАЗВА на страните с оглед спестяване на придвижване на
служителите на съда да потвърдят получаването на изпратените до тях от съда
електронни съобщения с връщане на обратно електронно писмо на адрес:
************@***.*******.
3
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4